Определение по дело №198/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265168
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20201100500198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Гр. София,   18 март  2021 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО отделение, ІІІ В състав  в публично съдебно заседание  на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

Председател:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

 

АДРИАНА АТАНАСОВА

 

 

 

 

 

Секретар

ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА

Прокурор

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИМОВ въззивно гр.д.    198 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

 

При спазване разпоредбите на чл. 142 ГПК от списъка за призоваване на лицата за днешното съдебно заседание:

 

ВЪЗЗИВНИКЪТ –  ИЩЕЦ „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД - редовно призован, за него се явява юриск. И. с пълномощно, представено днес.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ОТВЕТНИК В.К.К. - редовно призован, не се явява, за него се явява назначеният особен представител по делото адв. Р.К..

 

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ /по отделно/ -  Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че с оглед редовната процедура по призоваване на страните за днешното съдебно заседание не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

От друга страна СЪДЪТ намира, че подадената въззивна жалба от ищеца по делото е процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване поради следните обстоятелства:

 

Въззивната жалба с вх. № 5171725 от 21.10.2019 г.  е подадена от „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,  гр.София, чрез юриск. К., срещу Решение от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № № 8029 от 2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав. Във въззивната жалба са изложени доводи, че съдът дължи произнасяне по предявения евентуален осъдителен иск поради факта, че не е уважен в цялост основният установителен иск на Банката и поради настъпили в  хода на производството обстоятелства, водещи до промяна на основанието, на което се претендира вземането. Искането във въззивната жалба, с оглед изложените доводи в същата, е да бъде отменено частично първоинстанционното решение и съдът да се произнесе по предявения в условията  на евентуалност осъдителен иск от „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД срещу В.К.К..

С оглед данните по делото и диспозитива на обжалваното съдебно решение СЪДЪТ с разпореждане, постановено в закрито заседание  на 14.05.2020 г., е предоставил възможност на въззивника - ищец в едноседмичен срок, считано от съобщението, да уточни искането си към съда, направено с въззивната жалба, като вземе предвид определение от 16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 8029 от 2018 г. на СРС, 31-ви състав, като в същия срок да уточни в коя част обжалва решението на съда, като изложи доводи за това. В изпълнение дадените указания на съда, надлежно връчени на ищеца, е постъпила молба на 25.06.2020 г., с която ищецът чрез своя процесуален представител, уведомява съда, че с определение от 16.05.2019 г., постановено в производството по делото пред СРС, са ограничени правата на ищеца, а възможност за обжалване на същото в  прекратителната част по отношение на евентуалния осъдителен иск не е предоставена на ищеца, което е съществен пропуск на съда. С оглед на това ищецът излага доводи, че съдът дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск поради факта, че не е уважен изцяло основният установителен иск на банката, с оглед на което моли съда да се произнесе по същество на спора, като с решението бъде осъден ответникът да плати на Банката претендираните от ищеца в исковата молба суми до пълния им размер.

На следващо място СЪДЪТ констатира, че с определение от 16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 8029 от 2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 126 от ГПК производството по делото в частта по предявените от „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД срещу В.К.К. осъдителни искове за заплащане на суми, посочени в определението. Това определение СЪДЪТ констатира, че е влязло в законна сила като необжалвано. Предмет на разглеждане  в производството пред СРС са останали единствено и само предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове за главница и лихви за забава, дължими върху претендираната главница.

Доколкото това определение е влязло в законна сила като необжалвано, СЪДЪТ намира, че липсва предмет на обжалване, производството се явява недопустимо и подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, с оглед на което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София, чрез юриск. К., въззивна жалба с вх. № 5171725 от 21.10.2019 г. срещу Решение от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 8029 от 2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 198 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав, като недопустимо.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок, считано от днес, за страните.

 

На адв. К., особен представител на ответника по делото В.К.К., да се издаде РКО по внесения депозит за особен представител в размер на 918 лева с платежно нареждане от 14.10.2020 г.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                       2.

                      

 

 

СЕКРЕТАР: