№ 1527
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110127380 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Ищецът .... твърди, в уточнителна молба, въз основа указанията на съда, че
ответникът ИР. ЛЮБ. Г. - ... следва да му заплати сумата от 22,27 лв., за дялово
разпределение през периода от от 10.2017г. до 4.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: ...., апартамент, аб.№... . Ищецът твърди, че имотът, собственост на ответницата се
намира в етажна собственост, която не е преминала към извършване на дялово
разпределение. Поради изложеното, претендира, че е фирмата, която извършва дялово
разпределение за спорния имот, като претендира от ответницата заплащане на
възнаграждение за услугата, за което предявява установителни искове, след връчване на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, по реда на чл.47,ал.5 ГПК, на ответницата, заедно с
лихва за забава.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, в срока по чл.131 ГПК, е
подал отговор на исковата молба, в който прави възражение за недопустимост на
предявения иск – основанието е различно от изложеното в заявлението, за което съдът даде
указания на ищеца да посочи. В отговора, се оспорва иска, като се оспорва дължимостта на
вземането на ищеца, защото ответникът не е канен да плати, недоказано е основанието
ищецът да претендира вземането Прави се възражение за погасителна давност.
С уточнителна молба ищецът посочи, че твърди да извършва дялово разпределение за
1
етажната собственост. В становище по уточнението, ответникът не излага различни доводи,
от изложените в отговора.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът допусна
поправка на очевидна фактическа грешка в частта от заповедта „вземането произтича
от следните обстоятелства”, в която да се впише, че вземането на ищеца е за дялово
разпределение. Съдът указа на ищеца в 1- седмичен срок от съобщението да изложи
фактически твърдения – на какво основание твърди да му се дължи възнаграждение за
дялово разпределение, и на какво основание твърди да му се дължи обезщетение за забава
върху него. С молба – уточнение по делото от 8.2.2022г. , ищецът изложи различни
фактически основания, от изложените в молба от 13.12.2021г., в която молба твърди, че е
фирмата за дялово разпределение за имота. В молбата от 8.2., ищецът посочи, че претендира
заплащане по реда на чл.36 ОУ от собствените си общи условия, тъй като трето лице
извършва дялово разпределение за имота. Двете фактически твърдения са различни – с
молбата от 13.12.2021г, ищецът твърди, че е фирмата за дялово разпределение, а с молбата
от 8.2.2022, че дяловото разпределение се извършва от трето лице, ето защо, съдът, с
протоколно определение от 17.2.2022г, не допусна уточнението на твърденията на ищеца,
направено с молба от 8.2.2022г.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ОУ на ищеца за продажба на
ТЕ за битови нужди и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, възприето за доклад без възражения на страните,
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот за исковия период, както и твърдението на ищеца, че
обектът се намира в етажна собственост, както и че ЕС не е сключил договор с „търговец“,
вписан в публичния регистър по чл.139а на ЗЕ.
По делото е представен констативен протокол, съставен по реда на Наредба № 16-
334/2007г., в който е вписано, че абонатите на адреса не са преминали към дялово
разпределение на топлинна енергия.
Разпоредбата на чл.139,ал.2 ЗЕ предвижда, че дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Разпоредбата на чл.61,ал.2 от Наредба№
16-334/6.4.2007г., отменена, но в сила за исковия период, предвижда, че дяловото
разпределение се извършва само от доставчика на топлинна енергия или топлопреносното
предприятие, при следните посочени хипотези:
1. не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста,
конвекторна, смесена и др.;
2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 2013 г., в сила от
2
15.11.2013 г.) договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило
задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго лице;
3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 2013 г., в сила от
15.11.2013 г.) лицето по чл. 139б ЗЕ е заличено от регистъра и клиентите не са избрали
друго лице;
4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 2013 г., в сила от
15.11.2013 г.) в сгради - етажна собственост, в които клиентите не са изпълнили
задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
При разширително тълкуване, по аргумент за по –силното основание, от предвиденото
в разпоредбата на чл.61,ал.2,т.2 от Наредбата /2007г./,се налага изводът, че дяловото
разпределение ще се извършва само от достачика на топлинна енергия или топлопреносното
предприятие и когато обектът се намира в етажна собственост, както и че ЕС не е сключил
договор с „търговец“, вписан в публичния регистър по чл.139а на ЗЕ. Следователно, по
силата на разпоредбата на Наредбата, ищецът извършва услугата дялово разпределение.
Относно дължимостта на възнаграждение за услугата, в Наредбата не е предвидена
изрична разпоредба. В ОУ на ищеца, чл.22 е предвидено, че дяловото разпределение се
извършва от продавача възмездно, по реда на НТ, или от избраното от ЕС лице. В ОУ не е
предвидена такса за услугата. По делото не е представен договор на ищеца и Етажната
собственост, с който договор, страните да се уговарят за размера на дължимата такса. Такава
такса не следва да се дължи нито по силата на Наредбата, нито по силата на ОУ – същата не
е предвидена в тях. Следователно, макар ищецът да доказва основанието си да извършва
услугата, не доказва основанието да му се дължи заплащане на такса за нея – същата не
следва нито от нормативен акт, нито от облигационното отношение на страните по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, нито от правоотношението, възникнало
между ищеца и ЕС по извършване на дялово разпределение, по силата на нормативен акт.
С оглед изложеното, исковете следва да се отхвърлят изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .... ЕИК .... против ИР. ЛЮБ. Г. – ... ЕГН **********, чрез
особен представител адвокат М.Д., САК, за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 10.12.2020г. по гр.д.№
57881//2020г. от СРС, 125- ти състав, за която е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в частта „вземането произтича от следните обстоятелства” с определение №
2412/17.1.2022г по гр.д.№ 27830/2021г. на СРС, 125- ти състав, за: признаване за установено,
че ИР. ЛЮБ. Г. – ... ЕГН ********** дължи на .... ЕИК .... сумата от 22,27 лв., за дялово
разпределение през периода от от 10.2017г. до 4.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: ...., апартамент, аб.№..., мораторна лихва от 4,38 лева за период 1.12.2017г.-
3
13.11.2020г.
ОТ
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4