РЕШЕНИЕ
№ 3837
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330101205 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с
променено наименование „Угренова естейт“ ЕООД, против В. С., с която са
предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД възникнали три
облигационни правоотношения по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 14.11.2016 г. Поради неизпълнение на задължения операторът прекратил
правоотношенията. Предвид прекратяването преди срока се дължала неустойка в
размер на 3 месечни такси по всеки договор, в общ размер от 152.19 лева.
Вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“
ООД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била
връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Иска се уважаването му.
Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от назначения особен представител,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Възразява, че клаузата за неустойка е
недействителна, че не е настъпило прекратяване на правоотношението поради
неуведомяването на ответницата, както и за изтекла погасителна давност. Иска се
1
отхвърляне на претенциите.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЮБЦ“ ЕАД срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 13741/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за
разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ГПК, със сведения, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
По делото са представени копия на трите договора. Страните са уговорили
неустойката по тези правоотношения в размер на оставащите до кравя на срок на
договора месечни абонаменти, но не повече от три.
Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната
функция на неустойката, която се извлича от възможността тя да бъде единствено
намалена. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен
на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването от три такси,
клаузите са неравноправни (чл. 143, т. 5 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр.
100 от 2019г.), защото не държат сметка за обема на неизпълнението на потребителя
относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3
месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че
неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-
голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати.
Поради това претенциите за неустойки следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, в хода на производството не бяха ангажирани доказателства
2
за прехвърляне на вземането спрямо ответницата именно по сочените договори за
мобилни услуги по двата договора за цесия- в съдържанието им липсва такава
информация. В тази насока бяха дадени изрични указания на основание чл. 146, ал. 2
ГПК с доклада по делото, обективиран в определение от 17.07.2022 г. Тези
обстоятелства подлежат на пълно доказване, а установяването им е част от
фактическия състав на вземането.
Ищецът не доказва да е материалноправно легитимиран по предявените искове,
съответно да е носител на твърдяното вземане. Сочените договори за цесия не
удостоверяват прехвърляне именно на процесните вземания по конкретните договори
спрямо ответницата, защото не са представени приложенията към тях, а наличните
потвърждения не съдържат данни за конкретни размери и индивидуализация на
правоотношенията, по който са възникнали те. В потвърждението на „БТК“ липсва
всякаква информация за брой, вид и момент на възникване на правоотношенията, по
които са прехвърлят вземания, а в с извлечението от втория договор за цесия е
посочено само, че сумата произтича от договори за мобилни услуги.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия състав
на исковете, при което и същите не може да бъдат уважени. За дължимост на сумите
следва да се докаже по категоричен начин, че именно ищецът има качеството на
кредитор и носител на вземанията. Такова доказване не е проведено, въпреки
изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая
доказване на всички елементи от фактическия състав на претенцията не бе извършено.
Ето защо исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Угренова естейт“ ЕООД, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу В. Д. С., ЕГН ********** искове
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Д. С.
дължи на „Угренова естейт“ ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД
следните суми общо в размер 152.19 лева: 69.96 лева– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 14.11.2016 г. за тарифен план “i-Traffic XL“; 59.97 лева–
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 14.11.2016 г. за тарифен план
“Smart-M“; 22.26 лева– неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
14.11.2016 г. за тарифен план “TV GO Start“, всички сключени с „БТК“ ЕАД, които
3
вземания били прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г. Груп“ ООД,
което дружество ги прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7409 от
26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13741/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4