РЕШЕНИЕ
№ 11368
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от С. ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело
№ 20221110130263 по описа за 2022 година
415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ..., твърди, че страните били обвързани от договор от 20.05.2018г. (банката и С. К.
М.). Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 979,12 лева - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от
25.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането,
- сумата от 179,75 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.06.2020 г. до 20.05.2021г., вкл.
- сумата от 75,91 лева - мораторна лихва след датата на настъпване на изискуемост на
кредита, начислено за периода от 21.05.2021г. до 24.02.2022г. вкл.; и
- сумата от 114,63 лева - такси по кредитната карта.
Претендира разноски.
Ответникът - С. К. М., оспорва иска:
- не били ангажирани доказателства, че сумата е получена / съответно и за
предоставянето на карта;
- договорът бил с множество неравноправни клаузи;
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
1
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е сключен договор на 20.05.2018г., като документът представен по
делото е заверен с „вярно с оригинала“, а същото се отнася и до общите условия. По тази
причина съдът приема, че става въпрос за идентични копия на оригинала, което включва и
шрифта. Този използван от решаващия орган е times new roman 12. Използваният от банката
вероятно е 11.
Падежът е на 10-о число на всеки месец (чл. 1, ал. 5).
Спорно е дали сумата е получена, съответно и картата към договора. Недопустимо е
обаче да се навеждат доводи, за недоказаност, при положение, че ответникът следва да знае
дали е получил сумата и картата или не. В тази връзка е допуснат разпит по реда на чл. 176
от ГПК. Г-н М. бе редовно призован за о.с.з. но не се яви. Съдът приема на основание чл.
161 от ГПК, че е получил сумата, описана в исковата молба, като предмет на заема (а това се
доказва и от протокола за предаване на картата – л. 66), както и от заключението на в.л.
Решаващият орган приема, също така, че договорът за процесулано представителство е
сключен по обичайния за тази кантора начин – без каквото и да е съобразяване с доходите
на доверителя и при грубо нарушаване на нормата на чл. 3 от ГПК.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
За целите на експертизата е предоставено извлечение за период от 20.05.2018г. до
01.06.2022г. по сметка с IBAN ... с титуляр С. К. М., в лева (посочената в процесния договор
картова сметка). Началното салдо по сметката е 0,00 лв., а началната дата е 20.05.2018г. -
тази на процесния договор. Първата осчетоводена операция по сметката е на 11.07.2018г. в
13:00ч. - теглене на АТМ на ... на сумата от 600,00 лв.
Начислена е такса за тегленето в размер на 19,00 лв. за извършеното теглене.
Съгласно представените „Условия….“ таксата за теглене на пари в брой на левови кредитни
карти на MasterCard Galaxy (каквато е процесната) е за банкомати на Банка ДСК е 1 лв. + 3
%, т.е 1+600*3% = 19,00 лв.
Следващото усвояване по кредитната карта е на 06.08.2018г. – теглене на АТМ на
ПИБ в размер на 400,00 лв., с начислена такса за теглене на банкомат на друга банка 2 лв.+
3%, т.е. 2 + 400*3 %= 14,00 лв.
Експертизата приема първоначално усвояване по кредитния лимит извършено с
първата осчетоводена картова операция на 11.07.2018г. по посочената съгласно процесния
договор картова сметка с IBAN ..., с титуляр кредитополучателя.
Констатирани са множество плащания, описани от експерта, считано от 2018г. до
05.06.2020г. в размер на 70,00 лв.
Съгласно чл. 25. ал. 1 от договора, „Клиентът е длъжен да заплаща ежемесечно, в
2
рамките на определен в Условията срок след падежната дата (гратисен период), да заплаща
минимална сума за револвиране. Съгласно ал. 5 на същия чл. 25 „При невнасяне на
минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислява
такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в условията“.
Просрочията към май 2019г. и януари 2020г. са с временен характер, но от май
2020г., кредитът не се обслужва редовно, видно и от данни за последното плащане,
извършено на 05.06.2020г. (след тази дата не са плащани минималните вноски за
револвиране).
Размерът на непогасената главница е 979,12 лева, съгласно извлечението от сметката,
обслужваща кредитната карта, и представеното извлечение за дължима главница.
Неплатената договорна лихва е за сумата от 87,11 лева за периода от 10.06.2020г. до
10.11.2020г.
Кредитът е станал изискуем на 20.05.2021г. поради падежирането му. След тази дата
е начислявана само законна лихва върху дължимата, но непогасена главница по кредита,
която за периода от 21.05.2021г. до 23.02.2022г. вкл. е в размер на 75,88 лева
(претендираната сума е 75,91 лева).
Дължимите такси по кредитна карта са в размер на 114,63 лева, съгласно
извлечението от картовата сметка и представените месечни извлечения.
Банката предоставя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, с променлив
лихвен процент, в момента на сключване на договора в размер на 17,95% годишно,
формиран от стойността на 6 месечен Софибор за карти в BGN, в размер на 0,163 и
фиксирана надбавка в размер на 17,787 %. Съгласно лихвената статистика, достъпна на
сайта на БНБ, (вж..... ansHouseholdsAndNPISHs/index.htm, справка „Лихвени проценти и
обеми по салда по овърдрафт и по кредити по кредитни карти за сектор Домакинства“)
средният ефективен лихвен процент на годишна база по кредитни карти в лева, в извън
безлихвения гратисен период за месец 05.2018 г. е 19,16 %.
При номинален лихвен процент от 17,95% годишно, и месечно начисляване на
лихвите, изчисленият ефективен лихвен процент е 19,503%./ползван калкулатор за
ефективна лихва от https://.....
Разликата между посочения среден ефективен лихвен процент по статистиката на
БНБ и договорния лихвен процент по процесния кредитен договор, експертизата намира за
пренебрежима и пазарно възможна, с оглед на което, констатира, че договорният лихвен
процент по процесния договор е пазарно определен и съпоставим с пазарните лихвени
проценти.
Експертизата не открива в исковата претенция да съществуват претендирани
наказателни лихви.
Претендираната мораторна лихва след спиране на обслужването на кредитното
задължение от ответника е в размер на договорната такава.
3
Ответникът е едноличен собственик на "..., ЕИК ...; "..., ЕИК ...; и на "..., ЕИК ...
(Решение № 2131 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13349/2019г., при извършената
служебна справка в поддържания от НАП публичен регистър на лица, регистрирани по
ЗДДС, се установи, че Адвокатско дружество "Д. и К. " с ЕИК ******е регистрирано на
24.08.2011 г. по чл. 96 ЗДДС). До доказване на обратното от процесуалния представител на
г-н М., съдът няма да приеме, че той е материално затруднено лице. Такива доказателства не
бяха ангажирани. Този състав на съда многократно е обръщал внимание на представителите
на конкретната кантора (служебно известно обстоятелство - Опр. № 858/2015 г по гр.д. №
2293/2015 г., III г.о. по чл. 288, ВКС), че поведението им покрива хипотеза на груба
процесулана злоупотреба – нарушение на чл. 3 от ГПК (Определение № 284 от 22.06.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1602/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ...: Злоупотребата с
процесуални права сама по себе си не предполага невалидно, от гледище на процесуалните
норми за редовност, процесуално действие, а валидно, но несъвместимо с принципа за
добросъвестност, дължим от участващите в производството правни субекти, който следва да
бъде зачетен, именно с цел осигуряване търсената защита, в случая безспорно предявена и
поддържана надлежно от представляващия [фирма] изпълнителен чл. на СД - С. П.).
Следователно съдът събира служебно доказателства във връзка с допустимостта на
съдебното производство (или, както е в случая - част от него), както и в случаите когато
това следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане -
Решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., I. г.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
от правна страна:
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал. 1 от ТЗ).
Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. Но също "и за други периодични плащания". Следователно вземането
за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се
обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или
с периодично изпълнение. Ноторно е, че специфична особеност на револвиращия кредит е
отпускането на сумата на траншове, а погасяването се извършва на части, периодично -
Решение № 130 от 15.04.2020г. на ВКС по т.д. № 1829/2018г., I т.о., ТК, докладчик
председателят ...).
Всички доводи, изложени от ответника относно падеж, погасителен план и т.н. в тази
насока, се отнасят до обикновен договор за кредит – взета е сума, която се връща на вноски.
В случая се тегли, колкото прецени потребителят, в рамките на съответния лимит, като
съответните суми, се връщат в рамките на месец, съобразно договореното в двустранната
сделка.
4
Двустранната сделка е формулирана на ясен език, което означава, че не е нарушено и
правилото на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Давността, както бе посочено е 3 години, но тя е прекъсната, с оглед заключението на в.л.,
на 05.06.2020г. (чл. 116, б. А от ЗЗД, плащането означава признание, което прекъсва
давността - Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. № 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС;
също: Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Според
същата, останала непроменена от влизане в сила на ЗЗД, релевантното признаване на дълга
може да бъде изразено не само чрез изрично волеизявление, обективирано в съответна
форма, но и в конклудентни действия, различни по своя характер, стига те да са отправени
до кредитора до изтичане на давностния срок и да манифестират в достатъчна степен волята
на длъжника да потвърди факта на съществуване на самото задължение, а не единствено на
неговия произход и в хипотезата на извършено частично плащане не е изрично заявено, че
дългът е само в размер на "броената" сума, а не в претендираната. Осъщественото частично
плащане от страна на длъжника е възприето и като извънсъдебно признание на дълга,
поради което за неоснователно е счетено въведеното с отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение за давност по отношение на вземането за мораторна лихва).
Заявлението е депозирано на 25.02.2022г., като между двете дати няма 3 години. Аргумент и
от ТР ОСГТК на ВКС 4/2019 от 14.10.2022г., т.д. № 4 по описа за 2019г.
Би могло да се разсъждава дали таксите за теглене на суми не са неравноправни, като,
според настоящата инстанция, по-скоро са – поне в този размер. Цената на отпуснатите като
заем пари е съответната договорена лихва и към нея не би следвало да се добавят други
суми, още повече и в относително съществен размер – например 19 лева. Трудно може да се
наведе довод, че подобна стойност има отношение към поддръжката на банкоматите или
софтуера им.
Нормата на чл. 10 от Закона за потребителския кредит, която изисква шрифт 12 е от
23.07.2014г. Нейната регулация се отнася и до договора от 20.05.2018г.
Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 (тук изрично се включва и шрифтът), чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен (чл. 22 от ЗПК). Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК).
Нормата на чл. 23 е санкция по отношение на недобросъвестната финансова институция,
което въобще не означава, че следва да се водят 2 иска, с оглед евентуално становището на
съдебен орган, че сключеният договор е проблемен (Решение № 106 от 3.06.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ....). Освен другото, става въпрос,
освен другото и за процесуална икономия (Това произтича, от една страна, от
невъзможността да се получи пълна адекватна защита на накърненото материално право на
ищеца, а от друга - с оглед принципа на процесуална икономия, недопускащ създаването на
две или повече процесуални правоотношения, когато спорът може да се разреши само в един
единствен процес - Опр. № 372/26.07.2010г., по ч.гр.д. № 292/2010г., на I г.о., постановено
5
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и ТР № 4/2014г. от 14.03.2016г. на ВКС ОСГК – там принципът
е споменат двукратно).
Според в.л., ответникът е изтеглил 1 000 лева, а е върнал 1 007,66 лева.
Става въпрос за строга норма/закон (dura lex, sed lex), който обаче следва да се спазва,
предвид масовото недобросъвестно поведение на кредитните институции при отпускането
на заеми от страна на банките, което все още не е преустановено. Стриктно погледнато, едва
ли г-н М. не е бил наясно с която и да е част/уговорка от сделката, но в случая следва да се
зачете обществения интерес (каквото е изискването на законодателя, предвид посоченото
по-горе), а не този на банката.
Искът е неоснователен, тъй като дължимата сума е надплатено с малко.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..,
съд.адр.: гр. София, ..., срещу С. К. М., ЕГН **********, гр. София, ..., съд.адр.: гр. ..., офис
партер, чрез адв. Л., иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД, да се признае за
установено по отношение на ответника, че последният дължи:
- сумата от 979,12 (деветстотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева -
главница по Договор от 20.05.2018г.;
- сумата от 179,75 (сто седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.06.2020 г. до 20.05.2021г..
вкл.
- сумата от 75,91 (седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) лева - мораторна
лихва след датата на настъпване на изискуемост на кредита, начислено за периода от
21.05.2021 г. до 24.02.2022г. вкл.; и
- сумата от 114,63 (сто и четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки) лева - такси по
кредитната карта,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7