РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 15857 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление от 18.10.2019 г. по изп. дело № 20198490400893 на ЧСИ с
рег. № 849, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник
в производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното
производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна
сложност, като единственото извършено от взискателя действие е това по подаване
на молба за образуване на производството. Счита и че следва да се има предвид обстоятелството,
че длъжникът е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община,
поради което по отношение на него не би представлявало затруднение събирането
на процесната сума. Поради това счита, че определените на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение в производството следва да се намалят до
минималния размер, като съответно следва да се намали и пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, събрана от съдебния
изпълнител. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят и ответник по жалбата С.Г.изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че разноските за адвокатско
възнаграждение са били заплатени от него на процесуалния му представител, като
те включват както възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
така и за процесуално представителство по него, което в случая се изразява в
отправеното до съдебния изпълнител искане за налагане на запор върху вземания
по сметки на длъжника. Посочва и че длъжникът не е изпълнил доброволно в срока
за доброволно изпълнение, а плащането е постъпило именно по наложения запор. Претендира
разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че определените
разноски са дължими от длъжника, като са законосъобразно изчислени съобразно
предприетите по изпълнителното дело действия от процесуалния представил на
взискателя и от съдебния изпълнител.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 30.09.2019 г. по изпълнителен лист от 26.09.2019
г. въз основа на молба на взискателя С.Г., подадена от адвокат. С молбата за образуване на производството е
поискано да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в
конкретно посочена банка. В молбата взискателят също така е възложил на
съдебния изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия. На
същата дата 30.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена от него на следващия ден, както и запорно съобщение до
банката на длъжника, получено също на 01.10.2019 г. На 02.10.2019 г., т.е. на
следващия ден след получаване на поканата до длъжника и в рамките на срока за
доброволно изпълнение, банката е превела по сметка на съдебния изпълнител
сумите по запорното съобщение. Поради което с постановление от 10.10.2019 г.
наложеният запор е вдигнат.
Следователно в случая
процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по
изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. Посочването на
изпълнителен способ в молбата (налагане на запор върху вземания по банкови
сметки) не представлява самостоятелно искане на взискателя за извършване на
изпълнително действие, не само защото се съдържа в молбата за образуване на
делото, а не е поискано отделно, но и защото включването на такова искане е
елемент от редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство
съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че взискателят е възложил на
съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ, също сочи на това, че самият взискател, съответно неговият процесуален
представител, няма самостоятелно да иска извършването на действия по делото.
Като се вземат предвид
горните съображения, както и това, че изпълнителното производство е приключило
незабавно след образуването му, следва да се приеме, че единствените извършени
от процесуалния представител на взискателя действия по делото са тези по
подаване на молба за образуването му. При това не е било необходимо
извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото
изпълнение, което е насочено срещу най-голямото топлофикационно дружество в
България, което, макар и, според обществено достъпната информация, системно да
изпитва затруднения в разплащането на значителните си по размер задължения към
кредиторите си с големи вземания, разполага с достатъчно оборотни средства,
предвид и дейността си, за да заплати неголеми по размер задължения (дългът,
предмет на изпълнителното дело е в общ размер от 1 060,56 лв.). В случая
обстоятелството, че не е налице доброволно плащане от длъжника, а дължимите
суми са преведени от неговата банка по наложения запор, не променя горните
изводи, тъй като банката е изпълнила запора незабавно, преди да е изтекъл
срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане
от страна на самия длъжник е станало безпредметно. Поради това в случая
развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в
които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Неоснователни са
възраженията на взискателя относно това, че е заплатил възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното производство, което е било необходимо с
оглед развитието на производството. Както се посочи, такова представителство не
е извършвано и не е било необходимо, което е можело да бъде предвидено от
взискателя. Освен това не може да не се обърне внимание на обстоятелството, че
вземането, предмет на изпълнителното производство, според изпълнителния лист, е
за присъдено на взискателя, който е адвокат, адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА, а упълномощеният от взискателя адвокат е друг адвокат от същата
адвокатска кантора (както е видно и от общодостъпната информация на интернет
страницата на кантората).
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и водене на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване
на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният
размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по
образуване на изпълнително производство в случая.
С оглед основателността
на първата част от жалбата, основателно е и искането на жалбоподателя за
изменение на таксите по изпълнението, които следва да бъдат заплатени на
съдебния изпълнител, с оглед на промяната в размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които се дължат на взискателя. Видно от размера на пропорционалната
такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, посочена в поканата за
доброволно изпълнение (106,56 лв.), тази такса е определена и върху размера на
разноските за адвокатско възнаграждение от 260 лв. Поради това, при
намаляването на размера на тези разноски, следва да бъде променен и размерът на
дължимата такса по т. 26 от Тарифата. При размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят на взискателя, от 200
лв., размерът на таксата по т. 26 от Тарифата възлиза на 99,36 лв. (с
включен ДДС) и съответно до този размер следва да се намали определената от
съдебния изпълнител такса.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. –
при заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, и определени
от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (както според чл. 25а,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ относно производството
по частните жалби, така и според чл. 27 от Наредбата относно представителството
в изпълнителното производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лв.).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 18.10.2019 г.
по изп. дело № 20198490400893 на ЧСИ с рег. № 849 в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за
намаляване на определените разноски по изпълнителното делото, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя С.Г.на 200 лв. и дължимата
на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 99,36 лв. (с включен ДДС).
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
123 лв. (сто двадесет и
три лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.