№ 1177
гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220100572 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Б. И. Б. – редовно призован, не се явява в съдебната зала, за
него се явява адв. С. М., редовно упълномощен да го представлява с
пълномощно приложено по делото.
Ответникът „Стик Кредит“ АД – редовно призовани, не изпращат
процесуален представител.
От адв. Х. Н. в качеството му на пълномощник на ответното дружество
е получена молба с вх.№14109 от 03.06.2024г. с която информира съдът, че
поради служебна ангажираност не може да се яви и да вземе участие лично в
днешното съдебно заседание. Моли се съдът да даде ход на делото в
отсъствие на ответната страна. Сочи се, че поддържа изцяло подаденият на
основание чл. 131 от ГПК отговор на исковата молби и моли да приемете
представените с него писмени доказателства. Няма възражения относно
проекта за доклад по делото доколкото същият не е обявен. Към настоящият
момент няма да сочи други доказателства и няма други доказателствени
искания.
В случай, че делото бъде отложено и насрочено за друга дата се моли съдът
да разпореди да бъде изпратен протокола от проведеното открито съдебно
заседание на електронната ми поща *****************@***.** или чрез ССЕВ
на Министерството на Електронното управление.
Моли се съдът с постановеният правораздавателен акт да отхвърли
исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Сочи се, че
видно от събраните по делото доказателства по безсъмнен начин се доказа, че
между страните е налице сключен договор за потребителски кредит. Не е
спорно между страните, че ответното дружество в изпълнение на поетите от
него задължения с този договор е предоставило на ищеца заемната сума,
която той е усвоил. Моли се съдът да има в предвид, че до настоящият
момент ищецът не ангажирал доказателства относно това да е изплатил
задължението си по процесиите договори за потребителски кредит,
1
включително и да е изплатил и каквито и да било суми за неустойка по тези
договори. Твърди се, че сумите посочени в погасителният план като
неустойки не са включени при определянето на ГПР поради изричното
разпореждане на нормата на чл. 19 ал. 3 пр. 1 от ЗПК, тези разходи
произтичащи от неизпълнение на договорни задължения не са включват при
изчисляването на ГПР по кредита поради което счита, че не е нарушена
императивната разпоредба чл. 19 ал. 4 от ГПК. Твърди се, че освен това
същите не могат да бъдат включени при изчисляването на ГПР в предвид на
обстоятелството, че няма как да се обоснове допускане дали страната
добросъвестно ще изпълни своите задължения по кредита и ще предостави
договореното обезщетение, както и в кой точно момент ще го изпълни за да
може да се предположи или допусне какъв би бил нейният размер или
изобщо ще се стигне до нейното начисляване. Освен това неизпълнението на
това задължение от страна на ищеца не води автоматично до начисляване на
договорената неустойка, а до правото на кредитора да я начисли, но това дали
ще я начисли или не зависи изцяло от волята на кредитора. Сочи се, че
въпроса относно това кои разходи се включват при изчисляването на ГПР е
въпрос от юридическо естество и изисква специални знания в областта на
правото, каквито безспорно съдът притежава. Освен това отговора на този
въпрос е даден в текста на чл. 19 от ЗПК, като в ал. 3 на същият изрично са
посочени разходите които не се включват при изчисляването на ГПР по
кредитите, сред които попада и така договорената неустойка в процесният
договор. В предвид на изложеното се моли съдът да отхвърли така
предявените искове като неоснователни и недоказани, като подробно съм
изложил съображенията си за това в подаденият отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК.
Моли се съдът да присъди на ответното дружество направените съдебни
и деловодни разноски пред настоящата инстанция съгласно представеният
списък на разноските изготвен на основание чл. 80 от ГПК.
По отношение на претендираните от процесуалният представител на
ищцовата страна разноски, се моли съда да има в предвид, че съгласно чл. 38
ал. 2 от ЗА законодателят е предвидил присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ оказана на страна,
когато на страната са присъдени разноски. Тази разпоредба на закона може
обаче да се приложи единствено при наличието на конкретни обстоятелства
при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ визирани в чл.
38 ал. 1 от ЗА. Тези обстоятелства са изчерпателно изброени в текста на
закона и наличието им подлежи на пълно и главно доказване от страна на
този който се позовава на тях. Доколкото те са изчерпателно изброени същите
не могат да се тълкуват разширително и именно поради това страната която
се позовава на наличието им следва при условията на главно и пълно
доказване да докаже съществуването им, което да доведе до това да е
безспорно обстоятелството, че на лицето може да бъде оказана безплатна
правна помощ поради материалното затруднение в което е изпаднало.
Наличието на съглашение между ищеца и процесуалният му представител за
наличието на такова обстоятелство обективирано в подписаният между
страните договор за правна помощ и съдействие, не представлява
доказателство че в действителност тези обстоятелства съществуват
2
обективно, а са само твърдение на страната не подкрепено с никакви
доказателства. В настоящият случай по делото липсва доказателства относно
това ищецът да е лице изпаднало в материално затруднение, поради което и
не следва съдът да присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на процесуалният му представител. Моли се съдът за решение
на правният спор в този смисъл.
В условията на евентуалност в случай, че съдът прецени ,че въпреки
изложеното по - горе следва да присъдите на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на
процесуалният представител на насрещната страна адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то Ви моля да
съобразите размера на същото с практиката обективирана в Решение от
05.12.2006 година по обединени дела С - 94/2004 и С - 202/2004 на СЕС.
Съгласно което делегирането на частноправен субект в настоящият случай
ВАС, на правомощия да определя минимални адвокатски възнаграждения,
нарушава правилата на свободна конкуренция закрепени в чл. 101 и 102 от
ДФЕС. Така определената НРАВ не съответства на критериите,
правораздавателният орган /съдът/ да има възможност отчитайки правната и
фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определеният
размер на адвокатско възнаграждение тогава, когато този размер се явява
несъразмерно висок, с оглед реалното положеният труд и направени разходи
на процесуалният представител, респективно представляваната в процеса
страна. Прилагането директно от съда на тази Наредба, се отнема правото на
съдът да съобрази спецификата по конкретно дело и да присъди разумен
размер на направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
процес закрепено в чл. 47 от ХОПЕС и съответстващият му чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/ в този
смисъл Решение от 28.07.2016 г. по дело С - 57/2015 г. на СЕС. В тази насока
са и редица съдебни решения и на българските съдилища, като Решение №
6522 от 22.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1061/2018 г. на СГС, Определение № 1371
от 15.10.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. на ПлОС и др. с които Съдът е, че в
настоящият случай следва да се определи възнаграждение като се изхожда
единствено от реалната фактическа и правна сложност на делото, от това, че
по делото е проведено само едно съдебно заседание и то без присъствието на
страните, поради което по горепосочените решения съдът е приел, че не е
обвързан от определените с Наредбата минимални адвокатски
възнаграждения.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба
срещу Стик Кредит АД, с която искаме да се обяви договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с № ****, сключен на 12.06.2023г. между Б.
3
И. Б. и Стик Кредит АД за нищожен поради противоречие на закона. С оглед
на евентуалност да се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от договора,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение по чл. 16/17 от договора.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият главен иск е с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, и
евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.11 ал.1
т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Подадена е искова молба с която твърди, На 12.06.2023 г. между Б. И.
Б., с ЕГН: ********** и „СТИК- КРЕДИТ" АД, с ЕИК: ********* е сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** /
12.06.2023 г. По силата на договора „СТИК-КРЕДИТ" АД предоставил в заем
на ищецът, сума в размер на 950 лв., със срок на погасяване: 6 м., лихвен
процент по кредита: 36 %, годишен процент на разходите: 42.58 %, при обща
сума дължима от ищеца изчислена към момента на сключване на договора за
кредит: 1063.28 лв. и обезпечение съгласно чл. 1, т. 9 от договора: поръчител
или банкова гаранция. Чл. 17 от договора предвиждал, че в случай, че
страните са договорили обезпечение, доверителят ми следва, в срок до 3 (три)
дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по
чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви,
неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия
договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Сочи се, че срокът на валидност на банковата гаранция трябва да
бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. А ал. 2
от чл. 17 гласи третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва
да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.
Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Твърдо се,
че при неизпълнение от страна на ищецът Б. на чл. 17 от договора съгласно
чл. 27: В случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в
чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и
девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват,
че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в
размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани
на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
4
обезпечение. Като при непредоставяне на обезпечение страните се съгласяват,
в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят
да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска. Като съгласно погасителния план към Договор за кредит № **** /
12.06.2023 г., предоставен от „СТИК- КРЕДИТ“ АД неустойката вече е била
начислена в плана и ищецът при непредоставяне следвало да заплаща по него.
Сочи се, че до входирането на исковата молба Б. И. Б. е заплатил три месечни
вноски по договора, всяка в размер на 271.61 лв. или общо в размер на 814.83
лв. Заплащането от ищецът на паричните вноски се потвърждава и от
наличната информация в сайта на кредитодателя, където е посочено, че са
заплатени именно три вноски.
Сочи се, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****/
12.06.2023 г. за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Твърди се, че
поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия
договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Твърди се, че в договора за потребителски
кредит, който е сключил ищецът е посочен размер на ГПР от 42.58 %, но този
размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във
връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва доверителя ми да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
5
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, не включена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само
неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК - до
пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката
на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от
Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са
посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това
мнение се споделя от съдебната практика: Решение №11884 от 28.10.2022 г.
на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.). Сочи се, че тази неточност в
посочването на размера на разходите поставя ищецът в положение да не знае
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се
дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено
изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1
от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по
дело C-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o.
търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски
практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Сочи се, че
договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което
и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпеченията - три дни от сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, изискването за
одобрението от страна на кредитора на предложения поръчител и банкова
гаранция показват, че единствената цел на неустойката е различна от
присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и
санкционира неизпълнението. Във властта на ответното дружество е било да
не одобри предложените обезпечения и доверителят ми отново да следва да
дължи заплащане на неустойка за това. За ответното дружество е било
предварително ясно, че доверителят ми трудно би могъл да осигури което и
да е било от исканите обезпечения, както и че да ги осигури в неговата
дискреция е било дали да се съгласи с тях или не, като е било почти сигурно,
че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е
да породи допълнително парично задължение за доверителя ми, наред с това
6
да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави
неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Сочи се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало
да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването
за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави
недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така излизала
извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите
нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това,
заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на
потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води
до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание
чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички
компоненти на ГПР в договора.
Твърди се също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че
да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е
трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В
случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на
ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от
действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната
икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.
19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и
противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
Сочи се, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй
като задължава доверителя ми при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Размерът на
главницата е 950 лв., а на неустойката - 566.41 лв. Налице е значителна не
еквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този
начин неравноправно се третира икономически по- слабият участник в
оборота и се използва недостига на материални средства у него за
облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на
установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност
7
между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по
двустранни договори.
Предвид гореизложеното, адв. М. счита, че неустоечната клауза се явява
нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и
неравноправност.
Оформен е петитум, с който се иска от съда моля да обяви договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № **** / 12.06.2023г.
сключен между Б. И. Б., с ЕГН: ********** и „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК:
********* нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК. В условията на евентуалност ако
не сметнете процесния договор за недействителен моля обявите за нищожна
клаузата на чл. 27 на договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № **** / 12.06.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение по чл. 17 от договора поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност -
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
Направено е искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съда да освободи
Б. И. Б. от заплащане на държавна такси и разноски по делото поради липса
на финансови средства.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД чрез адв. Х. Н. от АК
Разград. Сочи се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Предявен
е иск от ищеца, с който се иска съдът да признае, че договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с № **** / 12.06.2023 година, сключен
между ищеца Б. И. Б. и „СТИК - КРЕДИТ“ АД , като счита, че същият е
нищожен и сочи различни основания за това. Предявен е иск от ищеца, с
който се иска съдът да признае, че ищецът не дължи договорената неустойка
по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № **** /
12.06.2023 година, сключен между ищеца Б. И. Б. и „СТИК - КРЕДИТ“ АД ,
като счита, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 33 от ЗПК. че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 от
ЗЗП.
Сочи се, че към исковата молба са приложени писмени доказателства които
ако са надлежно заверени съгласно чл. 183 от ГПК не се противопоставям да
бъдат приети като доказателства, като се заявява, че ще се ползвам от тях в
процеса.
Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават: В
действителност на 12.06.2023 година между „СТИК - КРЕДИТ“ АД като
кредитор и ищеца Б. И. Б. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
950 лв. (деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да
8
върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно
Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи се, че на
същата дата „СТИК - КРЕДИТ“ АД е предоставило на разположение на
ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание за
изплащане в брой на каса на „ИзиПей“. Следва да се има в предвид, че в чл.
20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно
която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя
визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче,
не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави мога да изложа следното: Процесният договор е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Сочи се, че редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи
отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за
краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит.
Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на
www.stikcredit.bg.
Сочи се, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните
ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до
електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се
на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления. Твърди се, че
комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит.
Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1)
попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен
номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат -
заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват,
че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията
направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на
заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща,
потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ
„Профил/Електронен профил/“ представлява, виртуално пространство на
потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за
електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във
Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за
индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е
9
посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
Твърди се, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от
ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
дружеството. На 12.06.2023 година чрез създаденият от Б. И. Б. личен
профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните
данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. След
попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в
чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна
информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска
бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото
искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на
бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли
проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото
съдържание, Потребителят натиска бутона ,Подпис“, с което действие
последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със
съдържанието на договора и за неговото сключване.
Сочи се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща
посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № **** от
12.06.2023 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи
съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение. Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с
кредита на 12.06.2023 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което
последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на
Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между
„СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на 12.06.2023 година е
сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски
кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ****. Сключването
на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение е
изложено следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички
10
изисквания на действащото законодателство. Сочи се, че на първо място
съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява
самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение
обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява
самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по
отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и
Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Сочи се, че за да възникне
задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки:
неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение
на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на
ВКС, 2 - ро търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в
настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по
договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е
уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора.
Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира
изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила /в този
смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С
оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не
бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен.
Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че
това е присъщата за нея функция.
Твърди се, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от
18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне .
дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в
предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по
договора. Видно от договора неустойката се дължи единствено за периода, в
който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца. Сочи се, че така договореният размер на
неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на
0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен
вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на
ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката освен обезщетителна функция има и
11
други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената
неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че
е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са
настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без
кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер.
При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от
27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от
20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от
18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това
счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени е неустойката целят
да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - по търг. Отд./. С оглед
изложеното, считаме, че задължението на заемателя да предостави
обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на
това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
като няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието
че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното
задължение.- Доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от
бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално
договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради
противоречие е добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено
обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на
12
ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално нейният размер да е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това считаме включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009
г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori,
нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се
приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Сочи се , че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява
задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № **** от 12.06.2023 година отговаря на
присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Твърди се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отново искам да отбележа, че въпросната неустойка се
начислява само докато не бъде предоставено обезпечение.
Твърди се, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на
предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването
на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение
на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда
възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не
предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания. Представен е
договор за правна помощ и съдействие и пълномощно.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ответната страна следва да докаже, че сключените
договори между нея и Б. И. Б. отговарят на изискванията на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителя. В тежест на ищеца
е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото
наличието на сочените основания за нищожност на неустоечната клауза от
договора за кредит, а в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
13
правоотношение между страните по договор за кредит, включително и
възраженията си.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения, моля да
се приеме за окончателен изготвения в днешното съдебно заседание доклад.
Моля да се приемат доказателствата на двете страни. Представям списък на
разноските и договор за правна защита. Считам делото за изяснено от
фактическа и правна страна и моля да се приключи.
По отношение на доказателствата, съдът се е произнесъл с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1224 от 29.04.2024г. с което е приел представените от
страните писмени доказателства и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за днес.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
Спогодба няма как да бъде постигната тъй като не се явява процесуален
представител на ответното дружество.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.М. Уважаеми господин Съдия, съгласно чл.1 т.9 на сключеният
между Б. И. Б. и „Стик – Кредит“ АД договор за потребителски кредит се
предвижда да бъде предоставено обезпечение на договора „поръчител или
банкова гаранция“. Чл.17 от договора предвижда, че в случай, че страните са
договорили обезпечение, доверителя ми следва в три дневен срок от
сключване на настоящият договор да го предостави. Съгласно ал.2 на чл.17 са
предвидени условията на които трябва да отговаря поръчителя или банкова
гаранция, както и, че те трябва да бъдат одобрени от кредитора. Чл.27 гласи,
че в случай, че потребителя не изпълни задължението си по посочено в чл.17,
дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената
по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Страните се съгласяват, че в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителя да я заплаща периодично с
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като съгласно
погасителният план на договора за кредит №**** който е предоставен от
„Стик – Кредит“ АД неустойката е включена в него в размер на 566.41 лв.
общо и е била начислена вече в плана и доверителят ми следва да заплаща по
него.
Считаме, че така уговорената месечна вноска за неустойка, платима заедно с
главницата и лихвата по договора не може да бъде квалифицирана като
неустойка по смисъла на закона, тъй като не притежава и не носи белезите на
присъщите й обезщетителна и обезпечителна функция. Всичко това говори,
че ако „Стик – Кредит“ АД, наистина са искали да се обезпечи договора, чрез
предоставяне на поръчителство или банкова гаранция, те са могли да отложат
14
отпускането на кредита до осигуряване на обезпечение. В случая
действителната воля на „Стик – Кредит“ АД, не е била отпуснатия кредит да
бъде обезпечен по начина уговорен в договора, а да си осигури едно
допълнително възнаграждение в полза на кредитора, наречен от него по
заблуждаващ начин като неустойка. Ето защо считам, че тази неустойка в
размер на 566.41лв. многократно оскъпява дълга и е в противоречие със
законовото ограничение предвидено в чл.19 ал.4 от ЗПК – ГПР да не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Също, като се включи тази
неустойка в изчисляването на ГПР ще има несъответствие между посоченият
в договора и реалният такъв. Това също води до недействителност на
договора, предвид нормата на чл.22 от ЗПК. В тази връзка, Уважаеми
господин Председател, моля да обявите договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № ****, сключен на 12.06.2023г. между Б. И. Б. и
Стик Кредит АД за нищожен поради противоречие на закона.
С оглед на евентуалност, да се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Моля да осъдите „Стик – Кредит“ АД да заплати направените по делото
разноски, като моля да оставите без уважение възражението за прекомерност,
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– адвокатско възнаграждение в размер на 806 лв., предвид предмета на делото
и предявените искове е него. Ответното дружество също е заплатило
адвокатско възнаграждение в почти същият размер на своя процесуален
представител – адвокат Х. Н. в размер на 800лв., поради което възражението
за прекомерност от негова страна е нелогично, необосновано и
неоснователно.
Моля да ми дадете възможност на основание чл.149 ал. 3 от ГПК да представя
писмена защита по делото, в която да изложа подробен доказателствен и
правен анализ на останалата част от исканията ми.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по – късно от 07.07.2024 г.
По искане на ищцовата страна съдът следва да обяви подходящ срок за
представяне на писмени защити, който да бъде едноседмичен за всяка една от
двете страни.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15