Р Е Ш Е Н И Е
5142/22.11.2019 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав в открито
съдебно заседание на 22.10.2019 година,
в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието
на секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9863 по описа на ВРС за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432,
ал.1 от КЗ от Д.Д.Д.
с ЕГН ********** *** срещу ЗД
„Армеец“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Румен Георгиев и Цветанка Крумова за заплащане на сумата от 20.00 /двадесет/ лева, представляваща
дължима част от общо 107.54 лева обезщетение за забава върху главница 4398.89
лева за периода от 20.04.2018 г. - датата на увреждането до 16.07.2018 г. -
датата на подаване на исковата молба по гр.д.№ 10987/2018 г. на ВРС, 30 състав.
Ищецът моли ответникът да му заплати
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че на 20.04.2018 г. около 09.15 часа в гр.Варна, на
кръстовището между ул. Тодор Влайков и
ул.Янко Карагяуров,
автомобилът на ищеца марка Хонда Акорд с ДК № В
9957 ВА бил ударен от л.а. Фолксваген голф с ДК № В 1221
ВТ, управляван от Й. Николов. За
настъпилото ПТП са уведомени контролните органи и същите на място установили участниците в
произшествието и механизмът на настъпване на ПТП и съставили Протокол за ПТП №
1649283 в който е посочен виновен водач Й.
Николов, управлявал л.а. Фолксваген голф
с ДК № В 1221 ВТ, а като причина за настъпване на ПТП е прието, че виновният
водач при извършване на маневра е
блъснал завиващия автомобил на ищеца.
Автомобилът на виновния водач е
застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" по полица
№ BG/11/118000600569 при ответното дружество
„Армеец" АД, със срок на действие 19/02/2018г. - 18/02/2019г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила и съставил
опис-заключение с № 13018100100231. Тъй
като не му било заплатено обезщетение, на 17.07.2018 г. ищецът е подал искова
молба пред ВРС и било образувано гр.д.№ 10987/2018 г. на 30 състав. С решение №
1052/13.03.2019 г. ответното дружество е осъдено да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4398.89 лева
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на молбата 17.07.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата, а на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД за задължения от непозволено увреждане забавата се смята и без покана,
поради което ответникът е в забава от датата на увреждането – 20.04.2018 г.
След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата в размер на 4398.89
лева, с която ответното дружество
е изпаднало в забава, законната лихва за
периода от 20.04.2018 г. до 16.07.2018
г. – ден преди подаване на исковата молба по гр.д.№ 10987/2018 г. е в размер на
107.54 лева. Ищецът е предявил частичен иск в размер на 20.00 лева
от дължимото обезщетение за забава
107.54 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор в който посочва и представя доказателство, че на 19.08.2019 г. е заплатил на ищеца в пълен
размер сумата от 107.54 лева за обезщетение за забава, съвпадащо с исковата
претенция в размер на 20 лева - частичен
иск от 107.54 лева.
Не изразява становище по
основателността на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и въз основа на Закона, приема за установено следното от фактическа и
страна:
От
представените с исковата молба аписмени доказателства
- свидетелство за регистрация на МПС, прекратена на 03.07.2018 г., протокол за
ПТП от 20.04.2018 г. решение от
13.03.2019 г. по гр.д. № 10987/2018 г. на ВРС, 30 състав се установяват твърденията в молбата.
След
служебна справка в деловодната система на ВРС се установи, че същото решение
е влязло в сила на 06.04.2019 г.
С решението са уважени изцяло предявените искове като ответното дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕИК *********, със седалище ***
представлявано от Румен Руменов Георгиев и Цветанка Донкова Крумова е осъдено да заплати на ищеца Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4398,89 лева (четири хиляди триста
деветдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща частичен
иск от иск с общ размер от 5 798.89 лева, и представляваща действителната
стойност на л.а. Хонда Акорд с ДК №
В 9957 ВА и разходите за придобиване, регистрация и пускане на
подобен автомобил в движение, при условията на тотална, вследствие на
реализирано на 20.04.2018г., ПТП, в гр. Варна, на кръстовището между ул. „Тодор
Влайков“ и ул. „Янко Карагяуров“, по вина на водача
на л.а. Фолксваген Голф с ДК № В 1221 ВТ, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, от което ПТП са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата предна лява, лайсна врата
предна лява, врата задна лява, лайсна врата задна лява, облицовка ляв праг, праг ляв, арматура праг, възглавница в предна дясна
седалка, джанта задна дясна, калник преден десен, колона средна дясна, рамка
леви врати, таван купе, панти задна лява врата, под купе лява част и греда
преден мост на л.а. Хонда Акорд с ДК № В 9957 ВА,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 423, ал. 1
от КЗ, както и разноските за производството.
Искова
претенция
на ищеца срещу ответника за заплащане на
обезщетение за забава за
периода от 20.04.2018 г. – датата на събитието до 16.07.2018 г. – ден преди
подаване на исковата молба. Същата не е заявявана и не е разглеждана в
производството по гр.д.№ 10987/2018 г., поради което предявеният иск
е допустим.
След образуване на настоящото производство, с
молба от 20.08.2019 г., ответното дружество „Армеец“ АД е представило
доказателство за плащане на ищеца Д.Д. по банков път
в ЦКБ АД дължимото му обезщетени еза забава в пълен размер на 107.54 лева. Същото е
заплатено на 19.08.2019 г. и съответства по размер на претендираното
обезщетение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ
след плащането на застрахования е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право.
Отговорността
по чл. 45 ЗЗД не е обективна безвиновна отговорност, а е отговорност за деликт при нарушаване на общата забрана да се
вреди другиму. Следователно ищецът – застраховател
следва да установи наличието на вина на ответника за настъпилите щети по застрахования автомобил. Липсата
на вина изключва
отговорността за тези щети. Във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
В
производството не е спорно между страните, че вина за настъпилото ПТП има другия водач и на същия е съставен
АУАН видно от доказателствата по делото.
С влязло в сила решение е уважен изцяло предявеният иск от ищеца против
ответника в качеството му на застраховател на виновния водач за заплащане на имуществени вреди от ПТП на 20.04.2018 г., на 423,
ал. 1 от КЗ ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сума, на осн.чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане за
имуществени и неимуществени вреди, вземането на ищеца става изискуемо от деня на настъпване на събитието /увреждането/. Причинителят на вредата, съответно застрахователят,
отговарящ обективно за настъпилите увреждания е изпаднал в забава и без покана, а давност за погасяване на вземането започва да тече от деня на настъпване на злополуката, както по отношение на обезщетението за вреди от деликт, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. Вземанията за лихви се погасяват с различен срок от този за главното вземане, а именно в тригодишен срок, съгласно чл. 111, ал. 1, б.”в” ЗЗД. В този смисъл е налице практика на ВКС в решение
№ 133/26.5.2011 г. по к.гр.д.№ 664/10 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и други. Началният момент на дължимата лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от ПТП по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е от деня на настъпване на събитието, който в случая е 20.04.2018 г. до 16.07.2018 г. – ден преди датата на
подаване на исковата молба по гр.д.№ 10987/18 г. на ВРС, 30 състав.
По
изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по размер.
Поради извършено плащане на
задължението в хода на производството от страна на ответника и след подаване на
исковата молба, осъдителният иск следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и направено
искане от ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК и като взе предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото, съдът намира, че същият
следва да заплати на ищеца
сторените от последния разноски за образуване и водене на делото в размер на 410.00 лева съгласно представения
списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД,
вр.чл.432, ал.1 от КЗ от Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу ЗД „Армеец“ АД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление *** за заплащане на сумата
от 20.00 лева, представляваща дължима част от
107.54 /сто и седем лева и 54 ст./ лева, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху
главница 4398.89 лева за периода от
20.04.2018 г. - датата на увреждането до 16.07.2018 г. - датата на подаване
на исковата молба по гр.д.№
10987/2018 г. на ВРС, 30 състав, поради извършено плащане след подаване на исковата молба и погасяване на задължението от 107.54 лева от
страна на ЗД „Армеец“ АД в полза на Д.Д.Д. с преводно нареждане № П17538013/19.08.2019
г. в ЦКБ АД, клон Дървеница.
ОСЪЖДА ЗД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление *** да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: