П  Р  И  С  Ъ  Д  А     № 104

гр. Пловдив,  13.11.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА

ЧЛЕН-СЪДИЯ: АННА ДЪБОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРУСЯ ХРИСТОЗОВА

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СТОЙЧО ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА  и прокурора  ВАНЯ ХРИСТЕВА, след като разгледа НОХД № 589 по описа на съда за 2018 година, докладваното от Председателя, след тайно съвещание

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********  за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив като помагач в съучастие с А.Т.К. също като помагач, М.П.П. като извършител и неизвестен извършител, умишлено е улеснил чрез съвети, разяснения и набавяне на средства М.П.П. и неизвестния извършител да отнемат чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лв. или всичко на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.  с чл. 20 ал. 4 във вр. с ал. 1  във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА в това да е извършил процесното престъпление като подбудител по смисъла на чл. 20 ал. 3 от НК, както и да е улеснил извършителите на престъплението чрез отстраняване на спънки, както и в това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение.  

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Й.С.С. наказание в размер на седем години лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият С. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.П., роден на *** ***, българин,  български гражданин, осъждан, със средно образование, разведен с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК като извършител в съучастие с А.Т.К. и Й.С.С., като помагачи и неизвестен съизвършител е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари  сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лв. или всичко на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 1 и т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.  с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА в това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен, както и в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М.П.П. наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият П. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 70 ал. 7 изр. 1 от НК ПОСТАНОВЯВА  подсъдимият М.П.П. да изтърпи отделно  неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД № 287/2013 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “в“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение на подсъдимия М.П.П. наказание в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.Д., роден на 04,11.1981 г. в гр. Русе, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, като извършител, в съучастие с А.Т.К. с ЕГН **********, М.П.П. с ЕГН ********** също като извършители и Й.С.С. с ЕГН ********** като подбудител и помагач да е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка – медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция  на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци - тип халки на обща стойност 870.00 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“- стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“  на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета  на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката  на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена  на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки  на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети  на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре  на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки  на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“ на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева и пари сумата от 300 /триста/ лв. или всички на обща стойност 457 352.00 /четиристотин петдесет и седем хиляди, триста петдесет и два/ лева, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, грабежът е в особено големи размери и е бил въоръжен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал. 2, т.3 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Т.К., роден на *** г. гр. Габрово, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, неженен, безработен с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като помагач в съучастие с Й.С.С. също като помагач, с М.П.П. като извършител и неизвестен извършител умишлено е улеснил М.П.П. и неизвестния извършител чрез отстраняване на спънки да отнемат чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу -медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари  сумата от 280 /двеста и осемдесет/ български лева или всички на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 1  и т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.  с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 20 ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 304 от НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА в това да е извършил процесното престъпление като извършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, както и в  това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и да е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти за умишлено престъпление от общ характер, както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение. 

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Т.К. наказание в размер на девет години лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият А.Т.К. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

ОСЪЖДА солидарно подсъдимите Й.С.С., М.П.П.  и А.Т.К. да заплатят на М.Г.И. с ЕГН ********** сумата в размер на 441 741,12 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 199 от НК, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в частта до пълния предявен размер от 457 352,00 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА солидарно подсъдимите Й.С.С., М.П.П. и А.Т.К. да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител М.Г.И. обезщетение за причинените й вследствие на престъплението по чл. 199 от НК неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2017 година до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите  Й.С.С., М.П.П. и А.Т.К. всеки един от тях да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от по 1 886,10 лв., представляваща разноски, направени в досъдебното производство, както и всеки един от тях да заплати сумата от по 1010,38 лв., направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, както и всеки един от тях да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от по 5 956,55 лв., представляваща Държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

        

 

МОТИВИ  към присъда № 104/13.11.2019г. по НОХД  № 589 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2018 година

 

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив  е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите Й.С.С., М.П.П., А.С.Д. и А.Т.К. и същите са предадени на съд с обвинения за извършени престъпления, както следва:

1.Подсъдимият Й.С.С.-за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал. 4, вр. с ал.1 НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, в съучастие като подбудител и помагач на А.Т.К., А.С.Д., и М.П.П. - последните - като извършители, умишлено е склонил и умишлено е улеснил - чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства - А.Т.К., А.С.Д. и М.П.П. - да отнемат чужди движими вещи, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“- на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви - на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети - на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II - на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях - на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях - на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“- на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир - на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му - на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция- на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари - на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети-на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига - на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция - на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети - на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност - на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция - на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци-тип халки- на обща стойност 870 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“-стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1 305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“ - на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета -на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката - на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена - на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки - на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети - на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре - на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки - на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре - на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“- на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири - на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева и пари - сумата от 300 /триста/ български лева или всички на обща стойност - 457 352.00 /четиристотин петдесет и седем хиляди, триста петдесет и два/ лева, от владението на М.Г.И., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили затова сила, грабежът е в особено големи размери и един от извършителите му - А.С.Д., е бил въоръжен.                

   -2.Подсъдимият М.П.П. - за  престъпление по чл. 199 ал.2, т.3, вр. ал. 1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като извършител, в съучастие с А.Т.К., А.С.Д. - също като извършители и Й.С.С. - като подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“- на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви - на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети - на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II - на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях - на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях - на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“- на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир - на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му - на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция- на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари - на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети-на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига - на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция - на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети - на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност - на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция - на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци-тип халки- на обща стойност 870 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“-стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1 305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“ - на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета -на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката - на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена - на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки - на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети - на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре - на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки - на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре - на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“- на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири - на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева и пари - сумата от 300 /триста/ български лева или всички на обща стойност - 457 352.00 /четиристотин петдесет и седем хиляди, триста петдесет и два/ лева, от владението на М.Г.И., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като е употребил за това сила, грабежът е в особено големи размери и един от извършителите му - А.С.Д., е бил въоръжен. 

  -3.Подсъдимият А.С.Д. -за  престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29 ал.1, б.„а“, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, като извършител, в съучастие с А.Т.К., М.П.П. - също като извършители и Й.С.С. - като подбудител и помагач е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“- на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви - на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети - на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II - на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях - на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях - на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“- на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир - на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му - на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция- на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари - на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети-на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига - на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция - на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети - на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност - на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция - на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци-тип халки- на обща стойност 870 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“-стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1 305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“ - на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета -на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката - на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена - на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки - на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети - на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре - на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки - на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре - на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“- на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири - на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева и пари - сумата от 300 /триста/ български лева или всички на обща стойност - 457 352.00 /четиристотин петдесет и седем хиляди, триста петдесет и два/ лева, от владението на М.Г.И., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като е употребил за това сила, грабежът е в особено големи размери и е бил въоръжен.

     -4.Подсъдимият А.Т.К. - за  престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като извършител, в съучастие с М.П.П., А.С.Д. - като извършители и Й.С.С. - като подбудител и помагач е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“- на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви - на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети - на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II - на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях - на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях - на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“- на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир - на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му - на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция- на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари - на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети-на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига - на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция - на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети - на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност - на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция - на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци-тип халки- на обща стойност 870 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“-стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1 305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“ - на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета -на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката - на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена - на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки - на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети - на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре - на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки - на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре - на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“- на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири - на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева и пари - сумата от 300 /триста/ български лева или всички на обща стойност - 457 352.00 /четиристотин петдесет и седем хиляди, триста петдесет и два/ лева, от владението на М.Г.И., ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като е употребил за това сила, грабежът е в особено големи размери и един от извършителите му - А.С.Д., е бил въоръжен.

Поради невъзможност на един от съдебните заседатели от първоначалния съдебен състав да продължи участието си в разглеждането на делото, след проведени значителен обем от съдопроизводствени действия, съдебното заседание по същото започна отначало /том 4, л.730 от СП/ с друг съдебен състав, с оглед спазване на регламентирания в разпоредбите на чл.258, ал.1 и 2 от НПК принцип на неизменност на съдебния състав.  

По делото бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес гражданскоправни претенции от страна пострадалото от процесното престъпление лице М.И. срещу подсъдимите за обезвреда на причинените в резултат от инкриминираната деятелност имуществени и за неимуществени вреди. Ето защо М.И., въз основа на отправена до съда по надлежния ред писмена молба, бе конституирана в процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец, представлявана от своите повереници.              

При пренията представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатите на всеки един от подсъдимите обвинения със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същите правни квалификации на осъществената от тях деятелност. Направи анализ на събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на държавното обвинение, въз основа на което изложи становище относно наличието на изискуемата доказателствена обезпеченост за постановяване на осъдителна присъда срещу всеки един от четиримата подсъдими за вмененото им във вина престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимите, прокурорът пледира да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”, които да бъдат търпени реално от всеки един от подсъдимите.

От страна на частното обвинение също се изложиха аргументи в подкрепа на обвинителната теза срещу всеки един от подсъдимите, като се поиска налагане на „справедливи и сурови наказания“. Поиска се уважаване на предявените граждански искове в техните пълни размери.  

Защитниците на подсъдимите пледираха за оправдаването на подзащитните им по повдигнатите им обвинения и отхвърляне на предявените граждански искове, като се изложиха съответните съображения в противовес с обвинителната теза, касателни съответното, предадено на съд лице. Защитникът на подсъдимия К.-адв.И. аргументира при условията на алтернативност и тезата относно изменение на повдигнатото на подзащитния му обвинение в по-леко такова, а именно по чл.199, ал.1 от НК, в случай, че съдът прецени, че са налице достатъчно доказателства относно причастността му към инкриминираната деятелност. В този смисъл се поиска и определяне на минимално наказание, „като се отчете цялото поведение на подс.К.“.  

Подсъдимите П., С., Д. и К., упражнявайки процесуалното си право на лична защита, се присъединиха изцяло към изложеното от своите защитници, а при дадената им последна дума, всеки един поиска от съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

Подсъдимият Й.С.С. e роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е, женен е, има основно образование. Не е осъждан /реабилитиран по чл.88а от НК/. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият М.П.П. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е, има средно образование, разведен е. Осъждан е. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият А.С.Д. е роден на *** ***, обл. Р.. Той е българин, български гражданин е. Има средно образование, не е женен, безработен е.  Осъждан е. Има ЕГН: **********.

 Подсъдимият А.Т.К. е роден на *** г. гр. Г.. Живее в с. К., обл. ***. Той е българин, български гражданин е. Има основно образование, не е женен, безработен е. Осъждан е. Има ЕГН: *********.

Подсъдимият А.К. и подсъдимият М.П. се познавали от пребиваването им в Ловешкия затвор, където заедно изтърпявали наказания лишаване от свобода, като впоследствие К. се запознал и с подсъдимия С. покрай своя познат подс.П.. Подсъдимите П., С. и Д. също се познавали отпреди.

           Свидетелят М.Н. се познавал много преди 2017г. с подсъдимия Й.С. във връзка с техни родствени отношения по сватовство, като първият имал и близки родствени отношения със свидетелката М.И., която живеела в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив. Поради тези семейни връзки подсъдимият С. посещавал с. Йоаким Груево и домовете, където живеели неговите роднини по сватовство, познавал и свидетелката И..

             Известно време преди месец май 2017 г. свид. М.Н. и подсъдимият Й.С. се срещнали в гр. Пловдив по повод съвместното им намерение да бъде организирана кражба на лек автомобил „БМВ“, който бил продаден от С. на свид.Х.М. от гр. Първомай, но синовете на С. си били запазили резервните ключове за автомобила. Във връзка с плана свидетелят М.Н. завел подсъдимия С. до дома на свид. М.  в гр. Първомай, като заедно с тях пътувал и подсъдимият М.П.. В крайна сметка до кражба на автомобила не се стигнало, а и когато свидетелят Н. и подсъдимите С. и П. отишли до дома на купувача М. в гр. Първомай, не успели да открият въпросния автомобил.

В други срещи, осъществени също преди м.май 2017г., когато се бил виждал със свид. М.Н., подсъдимият С. го питал дали знае богати къщи в района на с. Йоаким Груево, в които може да се влезе и се открадне нещо, като му споделил, че имал „група“ за това, която можела да разбива охранителните системи на къщите. Подсъдимият С. бил питал свидетеля М.Н. и конкретно за къщата на свидетелката М.И., а именно дали има информация какви ценни вещи могат да се намерят вътре в нея, като му обяснявал, че тези хора не са му помагали с нищо и че няма смисъл да си мълчи, ако разполага с подобна информация.

В края на месец април 2017 г. подсъдимият П. се обадил по телефона на подс. К. и го попитал дали е удобно да го посети в с. Климентово, където вторият живеел, за да се видят и разговарят. Целта на подс.П. била да мотивира подс.К. да участва в грабеж, който подсъдимите С. и П. били решили да предприемат, като се проникне в къщата на свид. М.И. и оттам да се вземат златни изделия и пари. Същия ден подсъдимият П. отишъл в селото на подс.К. с лек автомобил „Ауди А6“ черно на цвят, като двамата се срещнали в заведение близо до дома на последния, понеже приятелката му си била в къщи. По време на разговора подсъдимият П. казал на К., че имало хубава работа за него, която се състояла в това да отидат на много хубаво място, далеч от с. Климентово, където вторият трябвало да влезе в някаква къща и да върже намиращата се там жена, след което да излезе. За тази цел му обещал 5 000 лева. От своя страна подсъдимият К. казал на П., че ако става въпрос за грабеж няма да участва, при което П. му заявил, че той грабеж няма да прави и от него се иска само да влезе сам в къщата, да върже жената и да излезе. След това обещание подсъдимият К. се съгласил и П. си тръгнал като казал, че ще се обади пак. При тази среща подсъдимият П. не обяснил на К. нито къде е въпросната къща, нито кои ще бъдат другите участници.

Около 20 дни след този разговор подсъдимият П. отново отишъл в с. Климентово, където се срещнал с К.. Този път заедно с подсъдимия П. дошъл и подсъдимият Д., който останал в автомобила, с който дошли. При тази среща П. попитал К. дали е съгласен за работата, за която били говорили преди това. След като получил положителен отговор, подсъдимият П. си заминал като преди това казал на К., че съвсем скоро ще му звънне.

Междувременно през месец май 2017г. подсъдимият С., който единствен познавал свид.М. И., посетил с. Йоаким Груево заедно с подс.П., където огледали района, с оглед събиране на информация за обекта на грабежа, включително и относно навиците на И.. Така П. бил запознат от С. с местонахождението на къщата, в която живеела И., понеже самият С. нямало да участва в самото проникване в дома. Неговата роля била да подпомогне останалите участници в намисленото престъпление като набавил и предоставил информация за обекта на грабежа, както и трябвало да  управлява автомобила, с който да се придвижат до с.Йоаким Груево и след извършване на престъплението да напуснат района .   

На 26.05.2017 г. подсъдимият П. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия К. и му казал, че на следващия ден, т.е. на 27.05.2017 г. ще мине през с. Климентово, за да го вземе, като му поръчал да бъде облечен и готов. Подсъдимият К. попитал дали да носи маска и ръкавици, но П. му отговорил, че има всичко и да не се притеснява.

Междувременно за участие в грабежа било привлечено и четвърто лице, чиято самоличност не е установена по делото, като това лице заедно с подсъдимите К. и П. трябвало да проникне в дома на И..

На 27.05.2017 г. преди обяд подсъдимият К. получил обаждане от подс.П. от непознат телефонен номер, че е пред дома му и го чака. Подсъдимият К. бил облечен с черен анцуг и маратонки, като се съобразил облеклото му да е такова, че да не се забелязва много. Когато излязъл от дома си, вън в лек автомобил с чуждестранна регистрация го чакали подсъдимите С. и П., както и неустановеното по делото четвърто лице. Подсъдимият С. управлявал лекия автомобил, П. бил на предна дясна седалка, а неустановеното лице и подс. К. седели на задните седалки. Подсъдимият К. попитал П. дали ще има и за него качулка и ръкавици, при което вторият го успокоил, че били осигурени предварително.

Един от подсъдимите С. или П. попитал К. с кой телефонен апарат е и когато последният отговорил, че е със собствения си, получил указание да го изключи и да махне батерията, което и сторил подсъдимият К.. Последният попитал какво ще стане, ако се наложи да се свържат помежду си по телефон, но получил отговор отново от един от двамата П. или С. да не се притеснява и че имали контакт помежду си посредством някакви други карти за мобилна комуникация.

Разполагайки със събраната от подсъдимия С. информация за пострадалата И., вкл. за нейните навици и имотно състояние, както и местонахождението на дома й, която била сведена до знанието на подсъдимия П. и проверена при съвместното пътуване на П. и С. до с.Йоаким Груево няколко дни преди грабежа, четиримата спътници потеглили към с.Йоаким Груево. Така от с. Климентово управляваната от подс. С. кола минала през Гурково, Нова Загора, магистрала Тракия в посока гр. Пловдив, без да минават през града и по околовръстното шосе стигнали до с. Йоаким Груево по светло. Един или два пъти минали по главния път на селото. Подс. П. казал на подс. К., че заедно със С. са идвали няколко пъти преди в селото, за да разузнаят обстановката. В един момент подс. С. се насочил към края на селото и спрял автомобила в горичката близо до реката, където зачакали да се стъмни. Преди да стане много тъмно, неустановеното четвърто лице от групата отишло да види къщата на свидетелката И.. Тогава подс. К. попитал подс. П. кога ще трябва да връзва тази жена, при което последният му отговорил да е спокоен и му обяснил, че първо въпросното четвърто лице с неустановена по делото самоличност трябва да види каква е обстановката, колко човека има вътре в къщата. В един момент подс. П. и неустановеното лице разговаряли по телефоните, които били осигурени предварително със SIM карти, чиито титуляри не били подсъдимите, и тогава подсъдимият П. казал на К., че подсъдимият С. ще остане в колата да чака и ще е в готовност, а те тримата с неустановеното по делото лице ще свършат работата, което потвърдил и подсъдимият С.. Когато неустановеното по делото лице се върнало, се провел разговор извън колата между него и подсъдимите С. и П. като решили да изчакат, докато хората, които били в къщата, се разотидели. Тогава подсъдимият П. казал на неустановеното по делото лице да отиде отново до къщата, в която живеела свид. И., за да наблюдава обстановката, което и вторият сторил като периодично двамата провеждали телефонни разговори помежду си. Подсъдимите П., С. и К. останали в автомобила и разговаряли на общи теми, като междувременно колата била забелязана случайно от свид. М.М..

В един момент, когато било доста тъмно, неизвестният по делото четвърти участник в грабежа се обадил на подс. П. и му казал, че хората са си тръгнали и жената е сама. Подсъдимият С. останал в колата, за да чака в готовност своите спътници, а подсъдимите П. и К. тръгнали към къщата на свид.И.. Преди да тръгнат, подсъдимият П. казал на подсъдимия С., че ако възникне необходимост, ще му се обади по телефона. Когато подсъдимите П. и К. приближили къщата на свид.И., неустановеният по делото техен спътник ги чакал в близост до имота, скрит в храсти, като носел със себе си раница, в която се намирали два броя черни маски и една черна шапка, три комплекта ръкавици, връзки тип „свински опашки“, тиксо, отвертка. В раницата неизвестното лице носело и електрошокова палка, за която подсъдимите П., С. и К. нямали представа.

След пристигането на подсъдимите П. и К., тримата заедно с неизвестното лице около 10 минути оглеждали района около къщата и двора, скрити в храстите, след което неизвестното лице извадило от раницата черните маски и черната шапка, както и трите комплекта ръкавици, които всеки един от тримата сложил. Подсъдимият П. обяснил на подс.К., че в къщата имало някакви мъж и жена, които били в различни стаи, като тримата не обсъдили предварително кой какво ще прави и в кое помещение ще влиза. Малко преди полунощ подсъдимите П., К. и неизвестното лице прескочили оградата на къщата, влезли в двора и се скрили в храсти, за да виждат дали някой от намиращите се в къщата, ще се движи. Там тримата престояли около половин час, като през това време видели, че през голямата дворна врата влязъл, залитайки, свидетелят Г.Н., който бил видимо пиян и се отправил към пристройка, която била долепена до къщата, в която се намирала свидетелката М.И.. Свидетелят Г.Н., който бил родственик на И., пребивавал от известно време в имота й, понеже бил нает да извърши ремонтни дейности в къщата. Свидетелят Г.Н. идвал от дома на свид. Й.Н., който живеел наблизо, като двамата преди това били изпили значително количество ракия. Когато свидетелят Н. влязъл във въпросната пристройка, където нощувал, тогава подсъдимият П. уведомил другите двама, че трябва да действат и че трябвало едновременно да се влезе и в двете стаи.

Неустановеното по делото лице се отправило към стаята в къщата, където се намирала свидетелката И., като отворил с помощта на отвертката, която носел, алуминиева входна врата и влязъл в къщата. Подсъдимите П. и К. влезли в стаята, където се намирал свид. Г.Н., в която работил телевизор. Свидетелят бил легнал странично на леглото с лице към вратата. Подсъдимият П. нанесъл на свидетеля Г.Н. няколко леки по интензитет удара с юмруци, а подс. К. вързал краката му с връзки тип „свинска“ опашка. След това подсъдимият П. му сложил тиксо на устата, а подсъдимият К. вързал единият от краката на свидетеля Н., който вече лежал по корем, за крака на леглото с въже, което бил намерил на двора. Подсъдимият П. казал на подс. К. да остане да пази свидетеля, а той отишъл при неустановеното по делото лице, което вече се намирало в къщата при свидетелката И..

Междувременно, в момента на влизането си при свид.И. неустановеното по делото лице, което било с маска на лицето, облечено в черно и носело дебели ръкавици, ударило пострадалата с ръка в лицето и я бутнало на земята с лице към нея, като продължавало да я удря с юмруци по ръцете, тялото и главата. От своя страна свидетелката викала и се съпротивлявала, като се опитвала да ухапе мъжа по ръката, но не могла, тъй като ръкавицата била дебела. Подсъдимият П., който също бил пристигнал при свидетелката И., непрекъснато искал от нея да каже къде е скрила златото и парите. Междувременно подс. К., след като вързал за леглото свид. Н., излязъл извън пристройката, понеже чул, че от къщата, където се намирали другите двама негови спътници, жената викала много. Влизайки при тях, подсъдимият К. заварил свидетелката И., която била легнала по очи, а неустановеното по делото лице било върху нея, натискайки я с коляно. През това време подсъдимият  П. продължавал да пита жената къде е скрито златото, като едновременно с това претърсвал мебелите. В един момент свидетелката И. поискала вода и лекарства, при което подсъдимият К. напълнил чаша с вода и й дал да отпие, понеже се притеснил нещо да не й се случи. Междувременно подсъдимият П. продължавал да търси златото, което искали да вземат от свидетелката И., а подсъдимият К. се върнал при свидетеля Н., за да го пази.

След завръщането си, К. махнал тиксото от устата на свид.Н., защото се уплашил, че ще се задуши.

Междувременно, докато П. тършувал из къщата на свид.И., останал сам с пострадалата, неизвестният извършител без знанието и съгласието на останалите я ударил и с носената в раницата му електрошокова палка, след което прибрал палката отново в раницата.

В един момент вече на 28.05.2017г. след упорито търсене из къщата в продължение на около час подсъдимият П. открил под стълбището към горния етаж тайна дупка, където свидетелката И. криела по-голяма част от златните си бижута и монети, които била поставила в няколко кутии. Само няколко дребни златни накити се намирали в кутийка от крем и били оставени при лекарствата в същото помещение, където била свидетелката И. и също били открити от подс.П., както и парична сума в общ размер от 280 лева, като парите били оставени в малка чантичка отново в същото помещение.

Така от дома на свидетелката И. подсъдимият П. открил и взел със себе си кутии, в които се намирали следните вещи на свидетелката: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце, един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“, един брой мъжки златен синджир, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му, един брой златна гривна с твърда конструкция, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети, четири броя златни гривни-тип верига, един брой златна гривна с твърда конструкция, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност, четири броя златни гривни с твърда конструкция, чифт златни обеци-тип халки, чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации, шест чифта златни обеци тип „висулка“, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети, един брой златен пръстен - с камъни отгоре, два златни пръстена - халки, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре, един брой гердан „хакъг“, четиридесет златни английски лири, четиридесет златни турски лири, тридесет броя златни монети - минцове и парична сума в общ размер от 280 лева.

След като открил и взел горните вещи на свидетелката И., подсъдимият П., заедно с неустановеният по делото участник в грабежа и подс.К. напуснали имота на И., като преди това неизвестният извършител завързал ръцете, краката и устата на жената.

Тримата спътници се насочили към мястото, където се намирал подсъдимият С. с автомобила, с който били дошли. Последният вече бил излязъл от мястото, където стоял при идването им и се намирал на пътя. Взетите от дома на свидетелката И. вещи били прибрани в раницата, която в началото носело неустановеното по делото лице, като подсъдимият С. отново управлявал автомобила и се насочил в посока към гр.Пловдив. Много скоро след като тръгнали, подс. С. отбил колата в дясно на пътя в гориста местност след края на с. Йоаким Груево, където подсъдимият К. и неизвестното лице сложили в найлонова торба ръкавиците, маските и останалото тиксо и ги заровили в земята. Малко преди гр. Пловдив подсъдимият К. изхвърлил през прозореца на колата телефонните апарати, които ползвали тримата му спътници същата вечер, както и електрошоковата палка. След гр. Пловдив четиримата спътника отново се отбили по някакъв черен път, където заровили и кутиите, в които се съхранявали златните изделия, като преди това златата били прехвърлени в някакви торбички от подсъдимия П.. Там четирите лица изчакали известно време, след което по същия маршрут, по който били дошли в с. Йоаким Груево, подсъдимите отишли в дома на подс. С. в гр. Павликени.

Пристигайки пред дома на подс.С., той и подс. П. разговаряли, че колата трябва да се запали, като вторият казал, че той ще се погрижи за това. В къщата на подс. С., той разделил на няколко купчини изсипаните на масата златни изделия, които преди това взели от дома на свид.И.. Тогава подсъдимият С. попитал К. коя купчина си избира и той посочил видимо най-малката, при което подсъдимият П. му казал, че за тези злата ще получи около осем хиляди лева и го попитали дали е съгласен. Междувременно още в гората К. бил информиран, че злато няма да получи, а само пари за участието му в описаното престъпление. В къщата на подс.С.К. получил от първия пет банкноти от по сто евро, като П. му обещал до няколко дни да си получи и другата част от обещаната парична сума.

След това подсъдимият П. закарал К. до дома му, а следобед на същия ден-28.05.2017г. подсъдимият С. успял да посети със съпругата си един от синовете им в Затвора-Ловеч.

Междувременно, след потеглянето на нападателите от дома на свидетелката И., усещайки отсъствието им, свид. Н. успял да се обади по телефона на свид. Г.К., казвайки му какво се е случило. От своя страна свидетелят К. се обадил на дежурната част в РУ на МВР гр. Стамболийски и впоследствие дежурният автопатрул посетил имота на свидетелката И., която била открита завързана в състоянието, в което я били оставили нападателите й. Полицейските служители открили и завързания свидетел Н. в пристройката към къщата. 

 Няколко дни след престъплението подсъдимият П. дал на К. още три хиляди лева от обещаната парична сума за участието в престъплението. П. обещал на К. остатъка от парите да му ги даде С. до няколко дни. След няколко дни С. дал на К. две хиляди лева и му предложил лек автомобил „Ланчия“ вместо останалата дължима сума, при което вторият се съгласил. След като автомобилът не бил прехвърлен на името на К., той поискал от С. да му изплати дължимата парична сума, при което последният му донесъл още петстотин лева и повече К. не получил нищо за участието си в процесното престъпление.  

След като получил своя дял от отнетите златни изделия, подсъдимият П. на няколко пъти посетил заложна къща „***“ в гр. Варна и продал на свид. Д.С.-служител в заложната къща, част от падналите му се в дял златни изделия. Така към 19.07.2017г., когато било извършено претърсване и изземване, в дома на подсъдимия П. били останали от отнетите вещи на свидетелката И. само златен пръстен с овален горен край с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“, златен пръстен с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката и златен пръстен с вградена плочка в едната му част, върху която има подредени 4 броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена. Впоследствие свидетелката И. разпознала всеки един от трите пръстена като част от отнетите й златни изделия, а останалата част от инкриминираните вещи не били открити в хода на разследването. 

Поради нуждата от специални знания в съответните научни области, в хода на досъдебното са назначени експертизи, надлежно приети от съда по реда на чл.282 от НПК.

По делото е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза (т.4, л.3-5 от ДП) на М.И., според чието заключение на същата са били причинени следните травматични увреждания:разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око /под лявата вежда/, травматичен оток и кръвонасядане по цялата лицева половина и клепачите на лявото око, охлузване по дясната вежда, палпаторна болезненост по предната гръдна стена с малък подкожен хематом в лявата гръдна половина отзад по гърба, кръвонасядане в тазовата област, кръвонясядане по дясната мишница, кръвонасядане по лявата мишница, кръвонясядане в основата на първи и втори пръсти и дланта на лявата ръка. Според експертното становище всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения. Разкъсно-контузната рана по горния клепач на лявото око и изразения травматичен оток по цялата лява лицева половина и по клепачите на лявото око са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдание.

При дадените в хода на съдебното следствие допълнителни пояснения от експерта, изготвил СМЕ на М.И., същият посочи, че на пострадалата са били причинени множество травматични увреждания, локализирани в болезнени зони:лице, гръден кош, крайници, таз, което пък е било свързано с изживяване на значителни болки и страдания, които са продължили до приключването на оздравителния процес.

По делото е била назначена и изготвена и съдебномедицинска експертиза (т.4, л.9-10 от ДП) на свид.Г.Н., според чието заключение на същия са били причинени следните травматични увреждания: ивичесто кръвонясядане по дясната гривнена става, опасващо кръвонасядане по лявата гривнена става, ивичести кръвонясядания по двете глезнени стави. Според експертното становище, тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от тангенциалното действие на такъв предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения, а именно при завързване на ръцете и краката. Било е причинено болка и страдание.

При направените в устна форма допълнителни уточнения вещото лице посочва, че други видими травматични увреждания по изследвания Н. не са установени. Изследваното лице е посочило оплаквания от болки в други области на тялото, но видими следи не са били установени.

         По делото е била назначена и изготвена и съдебно-химическа експертиза (том 4, л.25-26 от ДП) на трите пръстена, иззети от дома на подс.П., разпознати от свид.М.И. като част от инкриминираното й имущество. Видно от експертното становище: един бр. пръстен от жълт метал, представляващ халка с овална горна част, под формата на кръг с изобразени отгоре една под друга буквите „М“ и „Н“ и други фигурки, е изработен от 14 карата злато. От вътрешната страна на пръстена се разчита щемпел, изобразяващ логото на производителя и под него са изписани цифрите „583“. Предметът е с тегло 9,09 грама. Следващият обект на изследването-един бр. пръстен от жълт метал, представляващ халка с плочка в горната част под формата на правоъгълник, върху който има множество прозрачни малки камъни и по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на правоъгълната плочка,  е изработен от злато. От вътрешната страна на пръстена се разчита щемпел, изобразяващ логото на производителя и  в средата са изписани цифрите „750“. Експертът посочва, че точното съдържание на златото в предмета не може да бъде определено по тегловния метод на Архимед /поради спецификата в изработката-наличие на камъни/, но щемпелът „750“, който би трябвало да е поставен от производителя, отговаря на 18 карата злато. Пръстенът е с тегло 5,02 грама. Третият обект на изследване от експертизата-един бр. пръстен от жълт метал, представляващ халка, с плочка в горната част под формата на квадрат, върху който има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на квадратната плочка, също е изработен от злато. От вътрешната страна на пръстена се разчита щемпел с изписани цифри „183585“. Експертът отразява, че точното съдържание на златото в предмета не може да бъде определено по тегловния метод на Архимед /поради спецификата в изработката-наличие на камъни/, но щемпелът „585“, който би трябвало да е поставен от производителя, отговаря на 14 карата злато. Пръстенът е с нето тегло 2,85 грама. 

         В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена съдебно-графологична експертиза (том 4, л. 54-64 от ДП) с предмет на изследване ръкописния текст в ксерокопие от документ, озаглавен „за тримата адвокати“. Според експертното заключение, предоставеният за изследване документ е в ксерокопиран вид, чийто текст притежава достатъчно признаци за идентификация на автора му. Трите страници на документа са изпълнени от едно и също лице с ръкописен текст, положен от лицето Й.С.С.. 

Във връзка с предоставените му задачи вещото лице, изготвило  съдебно-техническата експертиза на приобщените по делото телефонни апарати (том 4, л. 71-115 от ДП), е изследвало представените му технически средства, изготвяйки надлежни списъци с всички контакти, приети, набрани и пропуснати разговори, както и получени и изпратени кратки съобщения.

В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени и съдебни експертизи в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства.

Видно от заключението на съдебната експертиза в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства, находящо се в том 4, на л.124-128 от ДП, на изследвания клетъчен биологичен материал по обекти №1 /слепена маса от парчета черно-сива самозалепваща се лента/ и №2 /слепена маса от парчета черно-сива самозалепваща се лента/ е определен ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада напълно с ДНК профила на М.Г.И.. Следователно според експерта по обекти №№1 и 2 се установява клетъчен материал от М.И.. За изследвания клетъчен биологичен материал по обекти №4 /слепена маса от парчета черно-сива самозалепваща се лента/ и №6 /1бр. свързана в заключващия механизъм и срязана черна свинска опашка/ е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с ДНК профила на Г.К.Н.. Следователно според експерта по обекти №№4 и 6 се установява клетъчен материал от Г.Н.. За обекти №№3 /1бр. черно-сива самозалепваща се лента/, 5 /1бр. жълто-кафяво полимерно въже с 2бр. железни скоби и възел в единия край/ и 7 /2бр. закачени една за друга черни свински опашки/ ДНК профил не е бил определен.  

Според заключението на съдебната експертиза в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства, находящо се в том 4, на л.138-140 от ДП, от получените резултати за обекти №№ 1 /черна платнена маска с два отвора за очи/, 2 /черна платнена маска с два отвора за очи и лого на котка/, 3 /черна платнена шапка с лого на котка/, 4 /черно парче плат/, 5 /черна на цвят ролка тиксо/, 6 /чифт червено-черни работни ръкавици/, 7 /чифт червено-черни работни ръкавици/, 8 /чифт черни работни ръкавици/ и 9 /червена найлонова торбичка/, не е определен ДНК профил. При извършения експертен анализ на същите веществени доказателства, посредством ДНК експертиза, чието заключение се намира на л.147-150 от том 4 от ДП, отново не е определен ДНК профил.

При дадените в хода на съдебното следствие допълнителни пояснения от експертите, изготвили ДНК експертизата, чието заключение се намира на л.147-150 от том 4 от ДП, същите посочват, че при обичайно ползване на маски или ръкавици е нормално да остане по тях биологичен материал от лицето, което ги носи. Изказва се предположение от експертите, че причината да не се определи ДНК профил е, че обектите са били във влажна среда, което е довело до деградация на евентуалния биологичен материал по тях. Това предположение вещите лица аргументират допълнително от състоянието, в което са се намирали изследваните обекти. 

В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена съдебно-дактилоскопна експертиза (том 4, л. 54-64 от ДП) с предмет на изследване кариран лист, размер А4 с изписан текст от едната страна. Видно от извършеното експертно изследване, след извършената проверка в система АФИС, се установява, че дактилоскопни следи №№1, 4, 5 и 6 са оставени от лицето Г.А. Р., а дактилоскопни следи №№2 и 3 са оставени от лицето К. И.И..

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-техническа експертиза на един от откритите у подс.К. мобилни телефони при престоя му в Затвора-Пловдив при извършени проверки от затворническата администрация.  Във връзка с предоставените му задачи вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза (том 6 от СП, л. 1494-1502), е изследвало представеното му техническо средство, изготвяйки надлежни списъци с всички контакти, приети, набрани и пропуснати разговори, както и получени и изпратени кратки съобщения.

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-почеркова  експертиза (том 6 от СП, л. 1682-1684) на протокол за оглед на местопроизшествие от ДП от 03.08.2017г. /том 1, л.28-29 от ДП/, в частта относно подписите на поемните лица П.А.Ш. и С.К.С.. Според експертното заключение, в представения за изследване документ подписите, положение от имената съответно на Ш. и С., са изпълнени от всяко от тези лица.

Съдът даде вяра на коментираните по-горе експертни заключения  като изготвени, обективно, безпристрастно, обосновано и мотивирано с необходимите професионални знания и опит в съответните области.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена стоковооценъчна експертиза на инкриминираното имущество (том 4, л.29-33 от ДП), според чието заключение същото е оценено, както следва: един брой гердан - представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 41 714.00 лева, един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“- на стойност 103 162.00 лева, един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви - на стойност 17 910.00 лева, един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети - на стойност 29 501.18 лева, един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II - на стойност 11 509.00 лева, един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 700.00 лева, един брой златен гердан, със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 700.00 лева, един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях - на стойност 1740.00 лева, осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях - на обща стойност 13 920.00 лева, един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“- на стойност 10 440.00 лева, един брой мъжки златен синджир - на стойност 3 480.00 лева, един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му - на стойност 43 500.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция- на стойност 8 700.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари - на стойност - 16 319.80 лева, един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети-на стойност 10 685.00 лева, четири броя златни гривни-тип верига - на обща стойност 3 480.00 лева, един брой златна гривна с твърда конструкция - на стойност 4 350.00 лева, два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети - на обща стойност 21 370.00 лева, два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност - на обща стойност 1 740.00 лева, четири броя златни гривни с твърда конструкция - на обща стойност 4 274.00 лева, чифт златни обеци-тип халки- на обща стойност 870 лева, чифт златни обеци, тип „висулки“-стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации - на обща стойност 1 305.00 лева, шест чифта златни обеци тип „висулка“ - на обща стойност 8 975.40 лева, четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета -на обща стойност 2 436.00 лева, златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“- на стойност 618.12 лева, златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката - на стойност 436.74 лева, златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена - на стойност 200.16 лева, десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки - на обща стойност 6 800.00 лева, три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети - на обща стойност 6 096.51 лева, един брой златен пръстен - с камъни отгоре - на стойност 1 305.00 лева, два златни пръстена - халки - на обща стойност 1 740.00 лева, един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре - на стойност 11 578.00 лева, един брой гердан „хакъг“- на стойност 49.00 лева, четиридесет златни английски лири - на обща стойност 22 160.00 лева, четиридесет златни турски лири-на обща стойност 20 400.00 лева, тридесет броя златни монети - минцове - на обща стойност 6 888.00 лева или всички вещи на обща стойност - 457 052.00 лева /във въпросната обща стойност не е включена инкриминираната парична сума, която не е била предмет на изследване от въпросната оценъчна експертиза/.

Съдът прие, че заключението на назначената в досъдебното производство стоковооценъчна експертиза е необосновано и възникват съмнения относно неговата правилност, предвид липсата на каквато и да било констативно-съобразителна част към самата експертиза, от която да е видно как е формирана стойността на оценяваните изделия. Поради изложеното съдът назначи повторна стоковооценъчна експертиза, която се извърши от друго вещо лице.

Според експертното заключение на назначената от съда повторна стоковооценъчна експертиза /том 5 от СП, л.1215-1228/, стойността на инкриминираното имущество възлиза, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 40 440,40 лв., един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв.

Съдът възприе и изгради изводите си въз основа заключението на повторната стоковооценъчна експертиза, а не кредитира изготвената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза на същото имущество, като прие, че изготвеното в хода на съдебното следствие експертното заключение е построено обективно и с нужните професионални знания и опит в изследваната материя. В заключението, изготвено при повторната стоковооценъчна експертиза, е налична и надлежна констативно-съобразителна част, от която е видно как е формирана стойността на оценяваните изделия, а и при проведения разпит в хода на съдебното следствие вещото лице даде необходимите пояснения и отговори ясно и аргументирано на зададените въпроси.  

Съдът при постановяването на крайния си съдебен акт отчете, че при повторната СОЕ за част от изследваните вещи, експертът е дал стойности, надхвърлящи стойността на вещите, за които е било повдигнато обвинение на подсъдимите, а в някой случаи тези стойности са намалени. Ето защо при постановяване на осъдителния си съдебен акт по отношение на вещите, при които е налице завишаване на стойностите, съдът възприе стойностите, посочени в повдигнатите на подсъдимите обвинения, предвид липсата на изменение на обвинението от страна на прокуратурата досежно размера на по-високите стойности. Относно вещите, за които повторната СОЕ е посочила стойности, по-ниски от тези на повдигнатите обвинения, бяха възприети именно посочените по-ниски стойности, предвид обективността на тази експертиза, коментирана по-горе, като бе произнесен оправдателен диспозитив за разликата до стойностите по първоначално повдигнатите обвинения.    

*

Горната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени материали: частично от обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на досъдебното производство от 10.08.2017г., прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК, в кредитираните от съда части, както и частично от обясненията му, дадени пред настоящия съдебен състав, частично от обясненията на подсъдимите П. и С., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав в кредитираните от съда части, изцяло от обясненията на подс.Д., отчасти от показанията на свидетелите: Н.Л. /л.991, том 4 от СП/, Т.П. /том 4, л. 1102 от СП, том 6 от СП л.1656 гръб/, Г.С. /том 4, л.948 гръб от СП/, А.Т. /том 4, л.962 от СП/, М.Г. /том 4, л.968 от СП/, М.Н. /том 4, л.1114 от СП/, С.К. /том 4, л.972 от СП/, П.М. /том 6, л.1535 от СП/, П.М. /том 4, л.881 гръб от СП/ и свидетеля с тайна самоличност /прочетени са показанията му от досъдебното производство – от том 1, л.132-133 от ДП-вж. том 5, л.1314 от СП/, както и изцяло от показанията на свидетелите М.И. /л.871 гръб и л.877, том 4 от СП/, М.Н. /прочетени са показанията й, дадени пред друг състав на съда-том 5, л.1186, том 2, л.531 от СП/, Г.К. /том 4, л.861 от СП/, Г.К.Н. /том 4, л.1075 гръб от СП/, Г.З.К. /прочетени са показанията му, дадени пред друг състав на съда-том 5, л.1186, том 2, л.526 от СП/, Н.И. /том 4, л.861 гръб от СП/, Й.Н. /том 4, л.868 гръб от СП/, Р.С. /том 4, л.865 гръб от СП/, Г.М.Н. /прочетени са показанията му, дадени пред друг състав на съда-том 5, л.1186, том 2, л.339 от СП/, М.М. /том 4, л.881 гръб от СП/, Д.С. /том 4, л.1109 гръб от СП/, Д.И. /прочетени са показанията му от досъдебното производство – от том 1, л.153 от ДП-вж. том 5, л.1313 гръб от СП/, Д.П. /том 4, л.1118 от СП/, Д.М. /прочетени са показанията му, дадени пред друг състав на съда-том 2, л.408 от СП-вж. том 5, л.1186/, Х.М. /том 5, л.1184 от СП/, Д.Н. /том 4, л.1101 от СП/, И.И. /том 6, л.1436 от СП/, В. В. /том 6, л.1436 гръб/, Й.Й. /том 6, л. 1437 от СП/, К.П. /том 6, л.1439 от СП/, Г.А. /том 6, л.1439 гръб от СП/, Р.С. /том 6, л.1530 гръб от СП/, Х.Х. /том 6, л.1533 от СП/, Е.Х. /том 6, л.1534 от СП/, З.И. /том 6, 1651 гръб от СП/ и И.З. /том 6 от СП, л.1752/. В случаите, в които се наложи прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство, поради съществено противоречие с изложеното от тях в хода на съдебното следствие или поради демонстрирана липса на спомен, то съдът цени именно показанията им от досъдебното производство, прочетени по реда съответно на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК като отчете темпоралната им близост до процесните събития.

Възприетите от съда фактически констатации  са изводими и въз основа заключенията на подробно коментираните по-горе експертни заключения /с изключение на некредитираното от съда заключение на назначената в хода на досъдебното производство стоковооценъчна експертиза/; а също и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК: в т.ч. протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми /том 1 от ДП, л.14-27, л.28-33/, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум /том 1 от ДП, л.34-40/, протоколи за доброволно предаване /л.81-82, л.151 том 1 от ДП/, протоколи за разпознаване на предмети, ведно в фотоалбуми към тях /том 1 от ДП, л.100-105/, протокол за разпознаване на лице /том 1 от ДП-л.150, том 5 от ДП-л.90-92/, справки съдимост /том 5 от ДП, л.5-9, л.20-21, 41-42, 66-71/, амбулаторен лист за пациент Й.С.С. /том 5 от ДП, л.56/, характеристични справки на подсъдимите /том 5 от ДП-л.140-141/, находящите се в том 2 от ДП протоколи за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, приемо-предавателин протокол /том 2 от ДП-л.8/, разписка /том 2 от ДП-л.98/, справки от Министерство на правосъдието-Агенция по вписванията и справки от НАП за регистрирани МПС /том 4 от СП-л.1031-10521 1082-1083/, копия от медицински документи, изпратени от Затвора-Пловдив относно здравословното състояние на подс.С. /том 5 от СП-л.1208-1213/, документи от ОС „ИН“, касаещи престоя на Й.С. /том 2 от СП-л.368-369, приобщени  от съда от настоящия съдебен състав с нарочно определение от 22.05.2019г.-том 5 от СП-л.1315/, документи от Затвора-Ловеч, касаещи провеждани свиждания от подс.С. /том 2 от СП-л.470-472, приобщени  от съда от настоящия съдебен състав с нарочно определение от 22.05.2019г.-том 5 от СП-л.1315/, докладна записка от Затвора-Пловдив /том 5 от СП-л.1356-1357/, справки от мобилните оператори, ведно оптични носители, изпратени от мобилните оператори в хода съдебното производство /том 5 от СП-л.1359-1366а, 1423-1426, 1430-1433/, предявени на страните в хода на съдебното следствие /вж. том 6 от СП-л.1442/, документи от Затвора-Пловдив, касаещи открити от затворническата администрация у подс.К. мобилни телефонни апарати /том 6 от СП-л.1472-1480, л.1583-1610/, приемо-предавателен протокол за мобилен телефон „***“ /том 6 от СП-л.1481/, справки от мобилните оператори, ведно оптични носители, изпратени от мобилните оператори в хода съдебното производство, предявени на страните в хода на съдебното следствие /том 6-л.1488-1491, л.1561-1562, л.1575, л.1613, вж. том 6-л.1655/, справка за IMEI относно един от мобилните телефони, открити у подс.К. от затворническата  администрация /том 6 от СП-л.1525-1528/, справка от Община Струмяни относно лицето Б.С.М. /том 6 от СП-л.1577/, справка от ОС“ИН“-Пловдив относно подс.К. /том 6 от СП-л.1579/, справки и документи от Затвора-Пловдив относно подс.К. /том 6 от СП-л.1611, л.1700-1718/, справка за задгранични пътувания на Б.С.М. /том 6 от СП-л.1621/, справки НБДН относно Б.С.М. /том 6 от СП-л.1624, 1626/, справка от ГД „ИН“ Б.С.М. /том 6 от СП-л.1630/, справки от мобилните оператори относно регистрирани телефонни номера на името на Б.С.М. /том 6 от СП-л.1697, л.1735/, разпечатки от Интернет /том 6 от СП-л.1748-1749/, справки от Отдел „КП“ във връзка с издирването на лицето Б.С.М. /том 6 от СП-л.1828, 1835/, справка от НАП относно подавани уведомления по чл.62, ал.5 по КТ за лицето Б.С.М. /том 6 от СП-л.1796/, копие от протокол за случаен избор на прокурор /том 7 от СП/ и др.; от веществените доказателства и доказателствени средства, вкл. оптичните носители, изпратени от мобилните оператори в хода на досъдебното производство /том.3 от ДП/, предявени на страните в хода на съдебното следствие /вж. том 5 от СП-л.1187-1188 и л.1308 гръб-1309/ и др.

Съдът не цени като писмено доказателствено средство приложения в том 3 от ДП-л.56-59 от СП т.нар. „справка-анализ на детайлни справки /разпечатки/ с данни за телефонна комуникация“, изготвени от свид.Л.. Същите, доколкото представляват само избирателна разпечатка на част от съдържанието на оптичните носители, изпратени от мобилните оператори, не заменят изискуемото задължително предявяване на съответното първично веществено доказателствено средство, каквото представляват самите оптични носители, ведно с цялата инкорпорирана на тях информация. Изложеното обуслови необходимост от извършване в хода на съдебното производство на предявяване от съда на въпросните оптични носители, по начин, годен да бъде възприета от страните съдържащата се там информация с оглед пълноценно осъществяване на съответните им процесуални права. 

Интерес представлява и приложеното по делото ксерокопие от документ, озаглавен „за тримата адвокати“, за който назначената в хода на досъдебното производство съдебно графологична експертиза (том 4, л. 54-64 от ДП) е посочила, че текстът е изпълнен от подсъдимия Й.С.. Отразените в документа изявления на подс. С. нямат характеристиките на обяснения и не притежават доказателствена стойност. Поначало, обясненията на обвиняемия като доказателствено средство представляват изявления, направени в хода на досъдебното производство по реда, предвиден в НПК и с тях се съобщават определени конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се до съществото на обвинението. С други думи, написаното от С. в коментирания частен документ не може да се ползва за изграждането на каквито и да е било изводи-нито в негова вреда, нито пък в негова полза. Нe се касае до обяснение в процесуален смисъл, а е извънпроцесуално изявление и не може да се ползва като доказателствен източник, респ., да бъде приравнено на дадено от обвиняем/подсъдим обяснение в рамките на наказателното производство, тъй като не е реализирано по реда на НПК. 

Съдът не кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н.Н. Т. /том 4, л.870 от СП/, като отчете, че е нарушена разпоредбата на чл.273, ал.1 от НПК, предвид, че искането за допускането му до разпит бе направено от страна на частното обвинение в един напреднал момент от съдебното следствие, а въпросният свидетел присъства на преобладаващата част от проведените при условията на публичност съдопроизводствени действия по делото. Последното обстоятелство бе отразено изрично и в мотивната част на определението на съда по допускането на въпросния свидетел.

Съдът не кредитира и показанията на свидетелите П.Ш. и С.С., отразени като поемни лица в протокол за оглед на местопроизшествие от ДП от 03.08.2017г. /том 1, л.28-29 от ДП/. Въпросните лица в показанията си не само отрекоха да са присъствали на въпросното действие по разследването, но и заявиха, че подписите, положени от тяхно име, във въпросния протокол не са изпълнени от тях. Последното обстоятелство бе опровергано от съдебнопочерковата експертиза, чието заключение, прието от съда, бе категорично относно авторството на въпросните подписи. Ето защо, съдът намира, че следва да се даде вяра именно на отразените в протокола за оглед на местопроизшествие обстоятелства, вкл. и досежно присъствието на въпросните вещи лица, доколкото свидетелстващата функция на въпросното писмено доказателствено средство, изводима от разпоредбата на чл.131 от НПК не е разколебана. В този смисъл съдът отчете и обстоятелството, че относно останалите обстоятелства, отразени в коментирания протокол, потвърждаваща информация се съдържа и в други преки доказателствени средства, а именно в показанията на разпитаните от съда свидетели Д.Н. и Т.П., както и в обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие. Последният не оспорва, че е завел полицейските служители до мястото, където са били заровени маските, заедно с шапката и ръкавиците, макар да оспорва обстоятелствата, при които е станало въпросното заравяне, както и предшестващите го събития. Не съществува процесуална пречка да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. и П. във въпросната част, макар същите като полицейски служители да са участвали по служба в проведените мероприятия по откриването на заровените веществени доказателствени средства, понеже тези лица не са взели участие в следствените действия. Ето защо е законово допустимо съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК показанията на въпросните свидетели да се ползват като годно доказателствено средство. Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Нещо повече, съобразно разпоредбата на 118, ал. 1, т. 3 от НПК, "служители на МВР, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване" могат да бъдат свидетели. По този начин се разширява възможността те освен за съответните процесуални действия, на които са присъствали, да могат да изложат възприятията си като свидетели и по други обстоятелства, станали им известни във връзка с разследването на дадено деяние /в този смисъл е напр. Решение № 944/14.11.2006г. по к.н.д. № 470/2006г. 1 н.о. на ВКС/. На следващо място, съдът отчете, че показанията на тези свидетели досежно коментираните обстоятелства, инкорпорирани в протокола за оглед на местопроизшествие от 03.08.2017г. /том 1, л.28-29 от ДП/, представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо действително възприети от тях фактически положения.

 Съдът възприе като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност, показанията на свидетелите Д.Н., Г.К., Н.И., Р.С., а също и частично показанията на свидетелите Н.Л., Т.П., Г.С. и А.Т.. Макар въпросните лица да са участвали по служба в полицейските мероприятия, свързани с процесното престъпление, то никое от тези лица не е взело участие в следствените действия. Ето защо, както бе коментирано по-горе, не съществува законова пречка показанията на въпросните свидетели, касателни техните лични възприятия, да се ползват като годно доказателствено средство. Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната практика, като актуалната такава приема, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници /напр. Решение по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н. /. В този ред на мисли, съдът не кредитира само онези части от показанията на свидетелите Л., П., С. и Т., в която коментират данни, разказани им от техни колеги, както и такива, получени по оперативен път с неизвестен за съда източник, а относно свидетеля Л.-и относно анализът, който направи, на справките от мобилните оператори. В тези им части показанията на въпросните свидетели съставляват производни доказателства, за които или са налични по делото първични доказателства, които те възпроизвеждат /например самите справки от мобилните оператори или колегите-свидетели, възприели пряко съответните факти/, или пък не могат да бъдат ценени, поради непосочване на първичните доказателства, в каквато насока е изобилната съдебна практика на българските съдилища, както и практиката на ЕСПЧ, която съдът споделя напълно. Така напр. в Решение № 133 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 47/2011 г., II н. о., НК, върховната съдебна инстанция е споделила изцяло доказателствения анализ, направен от въззивния съд в Решение № 345/08.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/10 г., в което подробно е обсъден характера и стойността на такива доказателства. В този смисъл по делото Данов срещу България ЕСПЧ е отчел в негативен аспект обстоятелството, че съдилищата са  обосновали своето заключение досежно съществуваща опасност обвиняемият да се укрие, използвайки „разузнавателни данни, получени от полицията, за които нито съдът, нито прокуратурата, нито една от страните по производството, са били информирани за източника на тази информация”. С оглед на това ЕСПЧ е приел, че на жалбоподателя му е била отказана възможността ефективно да оспори достоверността на тези данни. Нещо повече, съдът е изправен пред невъзможността да провери тяхната истинност. Съдът не кредитира и показанията на коментираните свидетели, в които сочат информация, разказана им при проведени беседи с подс.К.. Въпросът за това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели, които са възприели извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките на проведен легален разпит по чл.138 НПК, е широко дискутиран от актуалната съдебната практика, която приема, че техните показания са принципно недопустими. Това е така, тъй като единственият легален ред за депозиране на обяснения е посочен в чл.138 НПК и всякога, когато лица, свързани с разследването (най-често оперативна и несвързана пряко с наказателното производство) го заобикалят, това представлява съществено нарушение на процесуални правила. Недопустимо е заместването на дадените обяснения (при спазване на правилата за депозирането им и задължението да бъде осигурено участие на защитник), с процедура, която не отговаря на този стандарт. Ето защо всякога възпроизвеждането самопризнания, направени при оперативни беседи, чути записи, събрани със специални разузнавателни средства чрез разпит на възприелото ги лице, е недопустимо и тези показания не могат да бъдат кредитирани. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е и принципната забрана оригинерни доказателства (каквито са обясненията на обвиняемия) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са свидетелските показания, в които се възпроизвеждат беседи или записи). Що се отнася до показанията на свид. Г. С. в частта им, в която възпроизвежда проведена от нея беседа с Д.М.-фактическа съжителка на подс.К., съдът кредитира тази част от изложеното от първата, като отчете липсата на преки доказателства досежно това обстоятелство с оглед отказа на М. да свидетелства по делото на основание чл.119 от НПК /Д.М. е заличена от списъка на свидетелите към обвинителния акт-вж. том 4, л.885 от СП/. В такива случаи съдебната практика, а и правната теория приемат, че когато по делото липсват преки доказателства, то може да бъдат използвани и непреки досежно определени факти, щом е известен първичният източник на тези факти.

         В практиката е поставян и въпросът за това дали могат да бъдат ползвани извънсъдебни признания на обвиняемия, които са възприети от несвързани с разследването лица, какъвто е случаят със свидетеля с тайна самоличност с идентификационен номер 0033, чиито показания от досъдебното производство, дадени пред съдия, бяха прочетени от съда поради синхронно предложение на страните. Според съдебната практика в тази хипотеза разпитът на възприелите ги лица е допустим, тъй като същите не са свързани с разследването и тези доказателствени източници не заобикалят процесуалния закон и правилата за депозиране на обяснения. В случая тези доказателствени източници трябва да бъдат внимателно преценявани относно тяхната достоверност чрез сравняването им с другите доказателствени материали, още повече, че в конкретния случай със съгласието на страните бяха прочетени показанията му от досъдебното производство, дадени пред съдия. Преди да се пристъпи към тази законово допустима възможност съдът отчете задължителната съдебна практика на ВКС и тази на ЕСПЧ по чл. 6, т.1 и т.3, б."д" от ЕКПЧОС, според която правото на обвиняемия на справедлив и публичен процес изисква осигуряването на възможност за конфронтация с всички допуснати свидетели, и мярката по чл.123, ал.1, т.2 от НПК, която несъмнено препятства пълноценното участие в разпита, трябва да се взема в изключителни случаи. Ето защо, към прочитане показанията на въпросния свидетел се пристъпи след синхронно предложение на страните по делото, след нееднократни безуспешни опити да бъде осигурено провеждане на неговия разпит пред настоящия съдебен състав, като се взе предвид и обстоятелството, че макар и без участието на останалите страни, въпросният разпит все пак е проведен в присъствието на съдия по надлежния ред. Така при провеждане на въпросния разпит разследването се е намирало в един изключително ранен етап, поради което и никой от подсъдимите не е притежавал статут на обвиняемо лице. Ето защо не е нарушена разпоредбата на чл.141, ал.2 от НПК, не е дерогирано и правото на защита на обвиняемите и принципите на равнопоставеност и състезателност. На следващо място, при оценка на въпросните показания съдът съобрази изискването тези доказателствени източници да бъдат внимателно преценявани относно тяхната достоверност чрез сравняването им с другите доказателствени материали, като взе предвид, че в конкретния случай относно преобладаващата част от въпросните показания по делото са налице и преки доказателства, а именно обясненията от досъдебното производство на подсъдимия К. от 10.08.2017г. Ето защо в съответствие с принципната теза, застъпвана от съдебната пректика, а и от правната доктрина, въпросните показания като непреки доказателства послужиха на съда най-вече за проверка на преките доказателства-обясненията от досъдебното производство на К. от посочената дата, още повече, че в хода на съдебното следствие последният се отрече от тези си обяснения. Съдът не цени показанията на свидетеля с тайна самоличност в онази им част, в която сочи причастноста на лице с имената «П. Д.», отчитайки липсата на други доказателства относно участието на последния в процесния грабеж, а така също и обстоятелството, че въпросният свидетел не е очевидец на извършеното и не може да бъде категоричен в достоверността на заявеното му от К., който за разлика от него е участвал в грабежа. В останалата им част, както бе посочено, съдът кредитира заявеното от свидетеля с тайна самоличност.

Съдът не възприе за достоверни онази част от показанията на свидетелите М.Г. и С.К., съответно зет и съпруга на подсъдимия С., в частта им, в която „градят алиби“ на последния, заявявайки, че на 27-28.05.2017г., по времето на инкриминираните   събития техният близък родственик е бил в дома си, като го е напуснал за много кратко време. В тази им част изложеното от въпросните свидетели, които в никакъв случай не могат да бъдат приети за безпристрастни, предвид близките им отношения с подс.С., противоречи на кредитираните от съда доказателства /които ще бъдат коментирани на съответното систематическо място/, установяващи участието на последния в процесната деятелност. Съдът отчете и обстоятелството, че при разпита си в хода на съдебното следствие свидетелите К. и Г. не можаха да дадат логично обяснение за наличието на ясен спомен за събития, които са възпроизвели много след края на месец май 2017г. /като се има предвид, че С. е бил установен и задържан едва на 19.07.2017г./. Така двамата свидетели не посочиха някакви особени обстоятелства, поради които са запомнили, и то с прецизни подробности, събития, случили се в семейството им през въпросния времеви момент 27-28.05.2017г., още повече, че според тези свидетели в семейството им по това време не се е случило нищо, различно от обичайното ежедневие. Наистина по делото са налични писмени доказателства, които съдът кредитира, че на 28.05.2017г. подсъдимият С. е посетил един от синовете си в Затвора-Ловеч, което е правил нееднократно, но това се е случило едва през следобеда на въпросната дата, когато същият вече се е върнал от с.Йоаким Груево, разделил се е с останалите участници в грабежа и е имал време да се придвижи до гр.Ловеч. Що се отнася до свидетеля Д.П.-познат на подс.С., чиито показания съдът кредитира в пълнота, то същият не сочи конкретна дата, на която въпросният подсъдим е посетил търговския му обект. Този свидетел разказва за обичайната практика на подс.С. да посещава заведението му през почивните дни, но заявява, че не помни последната дата, когато С. е отишъл там, заявявайки, че на другия ден ще ходи на свиждане на сина си в Затвора. Свидетелят П. твърди и че при разпита му в досъдебното производство също бил питан за някаква определена дата, дали е бил посетен от С., но той и тогава не помнел конкретен времеви момент. Съдът кредитира в останалата им част показанията на свидетелите М.Г. и С.К., в които сочат информация за своите родствени отношения като отчете съответствието на изложеното от тях в тези части от показанията им с останалата доказателствена съвкупност.      

Съдът възприе само частично и изложеното от свидетелката П.М. /фактическа съжителка на подс.П./, като не кредитира онази част от показанията й, в които изказва предположение относно произхода на трите пръстена, открити в дома им. В тази част от показанията си свидетелката изказва само предположение, че бижутата са закупени от П., а не са придобити от него посредством „грабеж“. На следващо място, изложеното от М. досежно това обстоятелство се опровергава от събраните по делото доказателства, от които се установява с категоричност участието на П. в процесния грабеж, при който са отнети и три пръстена, отговарящи напълно на тези, открити в дома му.

Не бе възприета и онази част от показанията на свидетелката П.М., в която описва «заровените» от нея в двора на М.И. златни изделия като съдът отчете, че тези вещи са останали извън предмета на настящото производство, очертан от държавното обвинение, поради което и по делото не са събирани доказателства, касаещи въпросните вещи. Що се отнася до защитната теза, свързваща евентуалното «изчезване» на заровени от М. в градината на И. златни изделия в значителни количества с твърдението, че поради тази причина се е стигнало до «инсценировка» на процесния грабеж с оглед оправдаването на въпросната липса, то тази версия не намери опора в събрания по делото доказателствен материал.    

Извън изрично коментираните по-горе обстоятелства, за които съдът не кредитира част от изложеното от обсъдените свидетели: Н.Л., Т.П., Г.С., А.Т., М.Г., С.К., П.М., П.М. и свидетеля с тайна самоличност, съдът възприе останала част от показанията им като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност.

По отношение на свидетеля М.Й.Н., който бе разпитан в хода на съдебното следствие, а поради съществено противоречие с показанията му от досъдебното производство, се наложи прочитане на част от изложеното от него в първата процесуална фаза на процеса /том 1, л.152 от ДП/, съдът кредитира именно прочетените показания поради времевата им близост до процесните събития, както и съответствието на тези показания с кредитираната от съда доказателствена съвкупност. В преценката си относно това кои показания на въпросния свидетел да възприеме, съдът отчете и характера на съдържащата се в прочетените показания информация, която, изнесена в условията на устност и непосредственост, при каквато се провежда съдебното производство, би могла да постави свидетеля в неблагоприятно положение спрямо неговите родственици, към които се числи и свид.И.. Така в прочетените и кредитирани от съда показания свид.Н. заявява, че подс.С. известно време преди процесните събития искал от него информация за богати къщи в района на с.Йоаким Груево, в които можело да се намери нещо ценно, включително със същата цел го питал и отделно за М.И.. В останалата им част съдът възприе изложеното от свидетеля Н. в съдебната фаза на процеса.          

Както бе отбелязано по-горе, съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите М.И., М.Н., Г.К., Г.К.Н., Г.З.К., Н.И., Й.Н., Р.С., Г.М.Н., М.М., Д.С., Д.И., Д.П., Д.М., Х.М., Д.Н., И.И., В. В., Й.Й., К.П., Г.А., Р.С., Х.Х., Е.Х., З.И. и И.З.. Преобладаващата част от тези свидетели бяха разпитани от настоящия съдебен състав при условията на устност и непосредственост, като в случаите, в които се наложи прочитане на части от показанията им от досъдебното производство по реда съответно на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, респ. дадените от тях показания пред друг съдебен състав /поради съществено противоречие с изложеното от тях в хода на съдебното следствие или поради демонстрирана липса на спомен/, съдът кредитира именно прочетените им показания, предвид времевата им близост до процесните събития, както и с оглед обстоятелството, че въпросните показания се потвърждават и от други доказателствени материал. Относно част от изброените свидетели, за които по надлежния ред бяха прочетени в цялост показанията им от досъдебното производство или изложеното от тях пред друг състав на съда, поради наличието на обстоятелства, препятстващи явяването им пред настоящия съдебен състав, то съдът кредитира приобщените им по надлежния ред показания. Така при преценката относно показанията на последно изброените свидетели съдът отчете, че същите са непротиворечиви, съответни на правилата на обективната логика и кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда. Относно тази група свидетели, необходимо е във връзка с възраженията на защитата, касателни показанията на част от тях, да бъдат изложени по-подробни съображения за въпросните показания.

Така относно свидетелката И. следва да се посочи, че не са налични твърдяните противоречия между показанията й, дадени при условията на устност и непосредственост пред настоящия съдебен състав и тези, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Внимателният преглед от показанията на свидетелката, които са част от събраната по надлежния ред доказателствена съвкупност по делото, показва, че въпросната свидетелка последователно и непротиворечиво описва процесните събития, както и своите констатации относно липсващото й имущество. Така в първоначалните си показания /от 28.05.2017г./, дадени непосредствено след претърпяната травма от нанесения й побой, същата не е имала представа, че нахълталите в дома й лица са открили „тайника“ й и съответно са взели оттам съхраняваните златни изделия. Впоследствие, само няколко дни по-късно /на 02.06.2017г./, но отново много скоро след процесните събития, когато все още не се е съвзела от претърпяната травма, същата вече е узнала от близките си за констатираната липса и започва да описва останалите липсващи вещи, съхранявани от нея във въпросния „тайник“, като малко по-късно /на 20.09.2017г./ при проведено по надлежния ред процесуално-следствено действие, разпознава три от отнетите й златни пръстена /открити в дома на подс.П./, като много скоро след това /на 13.11.2017г./ дава по-подробно и изчерпателно описание на инкриминираните вещи, което междувпрочем кореспондира напълно и само детайлизира вече дадените от нея на 02.06.2017г. показания. Наистина в разпита на свидетелката И. от 13.11.2017г., проведен в хода на досъдебното производство /прочетен от съда в частта относно отнетото й имущество/, прави впечатление, че на места са използвани термини и изрази, очевидно непознати на свидетелката, предвид невисокия й образователен статус, което обаче не опорочава въпросния разпит до степен на неговата непригодност. Видно и от проведения в хода на съдебното следствие разпит на свидетелката И., същата разполага със завидни познания в областта на златарството, описва добросъвестно отнетото й имущество, но предвид невисокия си образователен статус относно определени изделия изпитва известни затруднения в тяхното кратко и ясно описание с литературно издържани изрази, подходящи за писменото отразяване на съответното златарско изделие. От друга страна, същата съумя пред съда да даде описателни характеристики на отнетите й вещи, които макар и не със същата терминология, кореспондираха напълно с тези, конкретизирани в оспорвания от защитата разпит от 13.11.2017г., за които разбира се имаше спомен, предвид значителния период от време, изтекъл от процесните събития. Междувпрочем приобщените от съда показания на свидетелката И., включително в частта относно липсващите вещи, кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия К. от 10.08.2017г., в кредитираната от съда част.

Съдът не споделя възраженията на защитата относно недобросъвестност на дадените от свидетеля Д.С. показания. Липсата на писмена документация относно сочените от свид.С. златарски изделия, изкупени от него от името на заложната къща, в която е работел през сочения период, не опровергава факта за извършените сделки между свидетеля и подс.П.. Така от страна на защитата не бяха посочени никакви конкретни съображения, а и такива не се установиха от съда, въз основа на които да бъде изведено съждението, че свид.С. е имал причини да „натопи“ именно подс.П., и то в угода на органите на полицията. Що се отнася до нееднократно навежданите от подсъдимите, а и от техните защитници твърдения за „заговор“ от страна на прокуратурата и полицейските органи в полза на лице с псевдоним „***“, за което се твърди да е брат на пострадалата И., то тези твърдения останаха недоказани, въпреки положените в хода на съдебното следствие усилия. Дори, напротив събра се достатъчен обем от информация в противоположен смисъл, съпроводена със съпътстващи данни за упражняван известен натиск и опити за контакт с подсъдимия К. от страна на другите задържани подсъдими, които обстоятелства се изводими от показанията на свид.З.И., както и от справката относно проведените телефонни разговори, регистрирани от IMEI-а на телефона, открит у подс.К. при проверките на затворническата администрация, които ще бъдат коментирани по-долу. Пак във връзка със свид.С. се направиха от страна на защитата възражения, касаещи извършеното от него в хода на досъдебното производство разпознаване по снимки на подс.П.. Не може да се приеме опорочаване на въпросното действие по разследването с оглед факта, че същото е извършено по снимки. Наистина законът дава примат на „живото“ разпознаване на лица, предвиждайки, че по снимки това може да бъде сторено само в крайни случаи, но следва да се има предвид, че съгласно друго изискване на закона /вж. чл.171, ал. 2 и ал.4 от НПК/ при извършване на това действие е необходимо да бъдат осигурени редом с разпознаваното лице поне три лица „със сходна на неговата външност“. Неспазването на посоченото изрично изискване на закона би опорочило извършеното разпознаване, а изпълнението му от друга страна е свързано с немалко практически затруднения, особено в случаи на мащабни полицейски акции, изискващи ангажирането на голям човешки ресурс за ограничено период от време. Видно от приложения към протокола за разпознаване фотоалбум, изискването на закона за предоставяне на подходящ снимков материал /със сходни по външност лица с тази на разпознаваното/ е било изпълнено. В контекста на изложеното, съдът прие, че осъщественото разпознаване на подс.П., макар и извършено при условията изрично допуснато от закона изключение от правилото, не е опорочено, поради което и не е налично процесуално препятствие резултатите от въпросното действие по разследването да бъдат използвани в процеса на доказване. Що се отнася до липсата на подробни ясни спомени у свид.С. за лица и събития, случили се преди немалък период от време, същата е логично обоснована, както с оглед изтеклите години между разпита му и описваните от него сделки, така и предвид характера на работата му, свързана със случаен спорадичен контакт със значителен брой лица, каквито са били и вижданията му с П.. Тази липса на по-подробната конкретика на възпроизведените от свид.С. факти бе преодоляна посредством предвидените от закона възможности за приобщаване на предходни негови показания по реда на чл.281 от НПК, както и посредством писмените доказателствени средства-протокола за разпознаване на подс.П., ведно с фотоалбума към него, които се ползват с признатата изрично от закона доказателствена стойност.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели и част от поемните лица, присъствали на процесуално-следствени действия по делото, а именно свидетелите В. В., Й.Й., К.П., Г.А., Р.С., Х.Х., Е.Х., П.Ш. и С.С., чиито показания с изключение на тези на последните двама /както бе отбелязано по-горе/ съдът кредитира в пълнота. Не отговаря на истината твърдението на защитата, че тези свидетели не разпознават подписите си в протоколите от съответните действия. Единствено с изключение на коментираните подробно свидетели Ш. и С., чиито показания се опровергаха в хода на съдебното следствие, както бе отбелязано по-горе, всички други лица разпознават подписите си в съответните протоколи и сочат информацията, която успяха да си спомнят за действията, на които са присъствали преди немалък период от време. В този ред на мисли, съдът отчете и възприетото в съдебната практика становище, относно показанията на поемните лица, че не може да се очаква в разпита си същите да опишат подробно и хронологично всички действия, при които е протекло съответното процесуално-следствено действие, на което са присъствали, както и всички иззети вещи, особено в случаите, в които е изтекъл известен период от време, предвид и липсата на професионален поглед върху възприетите събития. Предвид изложеното от свидетелите „поемни лица“, чиито показания съдът възприе за достоверни /с изключение на свидетелите Ш. и С./, както и от показанията на полицейските служители, на свид.П.М., а също и от обясненията на подс.К., подс.П. и подс.С. в кредитираните от съда части, съдът прие, че не е оборена презюмираната от закона доказателствена сила на протоколите от извършените по разследването претърсвания и изземвания и огледи на местопроизшествие, не са опорочени и съответните действия по разследването, извършени и документирани по надлежния ред. Така в показанията си свид.П.М.-фактическа съжителка на подс.П., а и в обясненията си подсъдимите П. и С., не оспорват фактите относно извършените в имотите им претърсвания и приобщените с тях вещи, а подс.К. разказва подробно обстоятелствата, при които лично е завел полицейските служители до мястото, на което са били заровени вещите, приобщени с протокол за оглед на местопроизшествие.  

  В хода на съдебното следствие всяко от подсъдимите лица даде обяснения по делото /съотв. подс. К.-том 4 л.961 том 5 л.1312, том 6 л.1447, л.1537 гръб, прочетени обясненията му от ДП от 10.08.2017г. том 5 от ДП л.87-89 -вж. том 6 от СП л.1541 гръб, том 6 от СП л.1653 гръб, том 7 от СП; подс.П.-том 4 от СП л.966, л.1119, том 6 от СП л.1544, том 7 от СП; подс.С.-том 5 от СП л.1317, том 6 от СП л.1438, л.1542 гръб, л.1656, том 7 от СП; подс.Д.-том 7 от СП/, което налага подлагането им на внимателен анализ, както помежду им, така и в контекста на останалата доказателствена съвкупност. При преценка обясненията на подсъдимите лица съдът отчете двойнствената им правна природа-от една страна, същите са средство за защита, а от друга-доказателствено средство и като такова следва да се ценят в контекста на всички, събрани по делото доказателствени материали.

В този смисъл съдът възприе преобладаващата част от обясненията на подсъдимия К. от 10.08.2017г. /т.1, л.87-89, том 5 от ДП/, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК, като не възприе само онази част от тях, в която подсъдимият К. сочи участие и на подсъдимия Д. в извършване на процесното престъпление. Макар в тези си обяснения К. да индивидуализира Д., а впоследствие и разпознава същият като третото лице, причастно към процесния грабеж, то в тази им част обясненията му не се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. В този ред на мисли, участието на Д. към деянието, предмет на обвинението, се гради единствено на обясненията на К., който е едно от съпроцесните лица по делото. Макар че в този си разпит К. не прехвърля отговорността за процесната деятелност върху други лица, а напротив признава собственото си участие в осъществяване на инкриминираното деяние, то тези му обяснения не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда спрямо Д.. При преценката относно тази част от обясненията на К. съдът отечете, че относно коментираното обстоятелство същите не се потвърждават от останалите доказателствени материали. Това е така понеже по делото не се събраха и други доказателства относно авторството на деянието в лицето на Д., а е налице и противоречие между съществуващите доказателствени източници относно самоличността на четвъртия участник в процесната деятелност. Така в показанията на анонимния свидетел, в частта, която не бе кредитирана от съда /както бе отбелязано по-горе/, се съдържат данни за друго лице, взело участие в грабежа-П. Д., а в хода на съдебното следствие подс.К. отрече въобще каквото и да било участие на Д. в процесното престъпление, поради което въпреки положените усилия в хода на съдебното следствие, бе невъзможно да се отстранят с предвидените в НПК способи съществуващите в коментираните доказателствени източници противоречия относно самоличността на четвъртия участник в грабежа, поради което същият остана неустановен по делото.  

В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия К., дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство от 10.08.2017г. /т.1, л.87-89, том 5 от ДП/, приобщени от съда по надлежния ред /вж.л.1541 гръб том 6 от СП/, като отчете, че същите кореспондират с достатъчен обем от останалата доказателствена съвкупност, за да може да им бъде даден пълен кредит на доверие. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата относно обясненията на подсъдимия К. от досъдебното производство. На първо място, същите са надлежно приобщени от съда посредством прочитането ми по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, поради констатирано съществено противоречие между изложеното в тези обяснения на подсъдимия К. от първата процесуална фаза в неговата цялост и заявеното в хода на съдебното следствие. Наистина право на подсъдимия е във всеки момент от наказателното производство да променя обясненията си, но кои от тях ще бъдат кредитирани се преценява от съда след съпоставянето им с останалата доказателствена съвкупност. Не съществува процесуална уредба, според която следва да бъде даден примат на определени обяснения в зависимост от фазата на процеса, в която са дадени, или от гледна точка на тяхната поредност. Не са налични и процесуални нарушения при проведения на 10.08.2017г. разпит на К. в присъствието на адвокат в хода на досъдебното производство. Недоказани останаха направените от страна на защитата възражения, както и твърденията на подс.К. за оказан му натиск от страна на полицейските служители и наблюдаващия по време на досъдебното производство прокурор П., включително и във връзка с проведения разпит от 10.08.2017г. Както бе отбелязано по-горе, в резултат от положените в хода на съдебното следствие усилия за разкриване на обективната истина, категорично се опровергаха нееднократно навежданите от подсъдимите, а и от техните защитници, твърдения за „заговор“ от страна на прокуратурата и полицейските органи в полза на лице с псевдоним „***“, за което се твърди да е брат на пострадалата И.. Дори напротив, събра се достатъчен обем от информация в противоположен смисъл, съпроводена със съпътстващи данни за упражняван известен натиск и опити за контакт с подсъдимия К. от страна на другите задържани подсъдими, за което говори в показанията си свид.З.И., които кореспондират с информацията, изводима от справката за проведените телефонни разговори, регистрирани от IMEI-а на телефона, открит у подс.К. при проверките на затворническата администрация. От изисканите справки от мобилните оператори с категоричност се опроверга  оплакването на  подс.К. за провеждани с него телефонни разговори по време на периода на задържането му, които да са били проведени от ангажирани с разследването лица, както и че последно откритото от затворническата администрация у него телефонно устройство му било предоставено от полицейски служители. В проведения пред съда разпит на свид.З.И., същият посочва, че при проведени по инициатива на подс.К. срещи с прокурор П., упражняващ контрол за законност върху пенитенциарното заведение, К. манифестирал оплакване за тормоз, упражняван върху него от страна на другите подсъдими. Интересна информация се извлича и от справката от мобилните оператори, касаеща открития у К. мобилен телефон при проверките на затворническата администрация. Така според обясненията на К., давани нееднократно пред съда, този телефон се твърди да му бил предоставен от свид.Т.П.. Това обстоятелство, не само че не се потвърждава от свид.П., но и в изисканите от съда справки от мобилните оператори се извлича информация, категорично опровергаваща подобно твърдение. Така от въпросните справки се установява, че свид.П. не е провеждал телефонни разговори с К. през фиксирания период към твърдяния мобилен телефон /открит у К./, а от въпросния телефонен апарат като избиращи протичат карти, един от титулярите на които е лицето „П.А.М.“ /фактическа съжителка на подс.П./, като е избиран неколкократно и абонатен номер с титуляр „Е. С.С.“, като клетката на избиращия телефон е на адрес гр.Пловдив, ул.“***“№ ***. От представените от страна на държавното обвинение разпечатки от Интернет се установява, че въпросната клетка е обслужваща и за Затвора-Пловдив. В обобщение на последно коментираните доказателствени материали, събрани в хода на съдебното следствие, е изводимо заключението относно липсата на причастност на свид.П. към последно иззетия от подс.К. телефонен апарат, открит у последния от затворническа администрация.  От друга страна, установява се отношение към този телефонен апарат на лица, близки към кръга на подсъдимите С. и П., които според К. били „натопени“ от него в хода на досъдебното производство под натиска на полицейските служители и наблюдаващия прокурор.

Що се отнася до отвеждането на въпросния прокурор П., наблюдавал и ръководел разследването по делото в хода на първата процесуална фаза, което бе сторено от съда още преди започване на съдебното следствие, то видно и от съдържащата се в изричното определение на съда аргументация, тази мярка бе предприета единствено с оглед отстраняване на всякакви съмнения относно гарантиране правото на справедлив процес на подсъдимите лица по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Нещо повече, както бе отбелязано по-горе, в хода на съдебното следствие бяха събрани множество материали, от които може с категоричност да се приеме, че макар съдебната фаза да е централна за наказателното производство, то правото на справедлив процес е било осигурено на подсъдимите и в досъдебната фаза на процеса, предвид коментираните по-горе доказателствени източници, а и с оглед проведените по делото немалко разпити на полицейски служители.

По принцип „безпристрастност“ означава липса на предразсъдъци и пристрастия. Безпристрастността изисква съдът, включително и прокурорът да не е предубеден в полза или във вреда на някоя от страните по делото, а да се ръководи само от доказателствата и закона. Според установената практика на ЕСПЧ наличието на безпристрастност по смисъла на чл. 6, т. 1 трябва да се определи чрез субективен и обективен подход. Обективният подход за преценка на безпристрастността на съда е свързан с въпроса дали начинът, по който е организиран или съставен, може да доведе до съмнения в безпристрастността на съда или на член на съдебния състав, както и на прокурора. В случая е без значение субективната безпристрастност на отделния съдия, респ.прокурор. По делото в хода на съдебното следствие не се установиха обстоятелства, от които да се направи заключение относно пристрастност или предубеденост на прокурор П., избран на принципа на случайния подбор, видно от приложения протокол за избор на наблюдаващ прокурор /том 7 от СП/. Субективният подход цели да се установи личната непредубеденост на членовете на съдебния състав, а и на прокурора – дали показват лични предразсъдъци и пристрастия по дадено дело. Субективната безпристрастност се презюмира, освен ако няма данни за обратното. Относно субективната безпристрастност на прокурор П. в хода на съдебното следствие, не само, че не се установиха данни, оборващи тази презумпция, но и наличните такива, обстойно обсъдени по-горе, подкрепиха същата. 

От коментираното по-горе, според съда е изводим генералният извод, че в хода на досъдебното производство не е упражняван натиск спрямо подс.К. от страна на полицейски органи или на наблюдаващия прокурор П., респ. не е накърнено правото на „справедлив процес“ на подсъдимите лица.

На следващо място, право на подсъдимия е да „оттегли“ във всеки един момент дадените от него обяснения, като една от формите на „оттегляне“ според съдебната практика, а и според правната доктрина са случаите, когато между заявеното в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие има съществено противоречие, какъвто е обсъжданият случай. Според законовата редакция на чл.279 от НПК, обсъждана нееднократно от съдебната практика, в подобни случаи, за да бъдат ползвани въпросните „оттеглени обяснения“ от досъдебното производство като доказателствено средство, трябва да бъдат приобщени от съда чрез прочитането им по надлежния ред, което бе сторено от настоящия съдебен състав. В тези случаи според практиката на ВКС, съдът ще има на разположение и ще може да ползва, както обясненията, дадени в хода на досъдебното производство, така и тези, дадени в съдебното следствие. Съдът ще се позове и ще даде вяра на едните или на другите обяснения, в зависимост от това кои от дадените обяснения кореспондират с всички други доказателства.

В преценката си на кои от обясненията на подс.К. да даде вяра, съдът отчете, че въпросният разпит от 10.08.2017г. от досъдебното производство не само е проведен в присъствието на адвокат, но и изложеното в него, както бе отбелязано по-горе, кореспондира със значителен обем от останалите доказателствени материали. Изложените в този разпит обстоятелства кореспондират напълно и с показанията на анонимния свидетел, чиито показания, макар и деривативен източник на информация, както бе отбелязано по-горе, служат за проверка достоверността на изложеното от К. в обясненията му от 10.08.2017г. Последните се потвърждават и от други доказателства по делото, които в своята пълнота, изграждат онази, изискуема от съдебната практика и правната доктрина категорична верига, необходима за постановяването на осъдителен съдебен акт. Така изложеното от К. в тези му обяснения се потвърждава от обективните находки на маските /2бр./, шапката /1бр./ и ръкавиците /3бр./, закопани недалеч от с.Йоаким Груево, както и с откритите в дома на подс.П. 3 броя златни пръстена, разпознати от свид.И., а също и от показанията на свид.Д.С., на който подс. П. е продавал нееднократно златни изделия, съответстващи на част от отнетото при грабежа имущество. Потвърждение на изложеното от К. в досъдебната фаза на процеса се открива и в показанията на свид.М.Й.Н. в прочетената им част от досъдебното производство, в която сочи данни, че известно време преди процесните събития подсъдимият С. събирал информация за богати къщи в района на с. Йоаким Груево, в които може да се влезе и се открадне нещо, като го питал и конкретно за къщата на свидетелката М.И.. От друга страна, фактът на проведените пътувания в района около местопрестъплението известно време преди процесното престъпление на подсъдимите П. и С. е безспорно установен, не се острова и от последните двама, които обаче сочат повод за своите обиколки, различен от „разузнаване“ на обстановката с оглед подготовка на инкриминирания грабеж.

Ето защо, макар в кредитираната от съда част, обясненията на К. от досъдебното производство да представляват една от двете форми на „оговор“, съгласно смисълът, който влага в понятието правната доктрина, то същите се подкрепят напълно с достатъчен обем от другия, събран по делото доказателствен материал. Не така стои въпросът с обясненията на подс.К., дадени от него в хода на съдебното следствие, когато същият прокара тезата относно участието на лицето „Б.М.“, с който посещавали казино през 2017г. малко преди процесните събития. Относно издирването на това лице, съдът положи неимоверни усилия, като се изискаха справки от всички възможни институции и лица, от които би могла да се намери някаква информация за това лице /справка за задгранични пътувания, справки НБДН, справки от ГД „ИН“, справки от мобилните оператори, справки от Отдел „КП“, справка от НАП относно подавани уведомления по чл.62, ал.5 по КТ и пр./. От всички тези писмени материали е изводимо становището, че въпросното лице няма регистрирани трудови договори, нито телефонни номера, нито пребивава в пенитенциарно заведение, нито има данни да е напускал страната. Нещо повече, от 2003г. е в неизвестност, както за близките си, така и за органите на полицията, които го издирват безуспешно през последните близо 16 години, което е отразено изрично в двете справки от Отдел „КП“ /том 6 от СП-л.1828, 1835/. С други думи, изправени сме пред две глобално противоречащи си обяснения на подсъдимия К., едното от които е това от досъдебното производство от 10.08.2017г., което кореспондира с достатъчен обем от подкрепящ го доказателствен материал, и друго-това от съдебното производство. В последното се „прокарва“ участие на въпросния „Б.М.“, който очевидно през последните близо 16 години е в абсолютна неизвестност, макар през цялото време да е бил обект на издирване от органите на властта по различни дела. С други думи, обясненията на подс.К. от съдебното следствие, в които се сочи вече нов негов съучастник-въпросния „М.“, и то в съвсем друга по характер деятелност от вменената, са опровергават категорично от събраните по делото доказателства, поради което и съдът не ги възприе за достоверни.

Съдът възприе само част от обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие, като кредитира онези от тях, в които същият отрича причастността на подс.Д. в процесната деятелност, както и подбудителска деятелност, упражнена върху него от страна но подс.С.. Съдът възприе за достоверни и онази част от обясненията на подс.К., в които разказва, че е завел полицейските служители до мястото, където е заровил маските и ръкавиците от извършената на 27 срещу 28.05.2017г. деятелност. Относно първото обстоятелство /касателно подс.Д./, както бе отбелязано по горе, обясненията му в хода на досъдебното производство, останаха изолирани от останалия доказателствен материал, като бе констатирано и противоречие с изложеното от защитения свидетел. Що се отнася до подбудителската деятелност на подс.С., обясненията на К. пред съда са синхронни с изложеното от него в хода на досъдебното производство. Така подс.К. нито пред съда, нито пред разследващия орган е изложил твърдения, че е бил склоняван от С. да извърши процесното престъпление. От друга страна в разпита си от 10.08.2017г. К. твърди, че е бил убеден от подс.П. да участва в процеснто престъпление, но изпълнителската деятелност на последния в осъществяването на намисленото поглъща всяка субсидиарна съучастническа деятелност /каквито са подбудителството и помагачеството/. Що се отнася до обстоятелствата по откриването на заровените маски и ръкавици от полицейските служители, в прочетените  обяснения на подс.К. от досъдебното производство се съдържа информация само относно тяхното заравяне, а не и за откриването им в хода на разследването. Относно това последно обстоятелство от обясненията на подс.К. от съдебното следствие, същите кореспондират с изложеното от разпитаните като свидетели полицейски служители, както и с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума, документирали въпросното действие по разследването.

Съдът не възприе за достоверни останалата част от дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подс.К., а така също и обясненията на подсъдимите П. и С., в онези части от тях, в които твърдят липсата на причастност към процесната деятелност. При преценката си относно тези обяснения съдът отчете, че същите се опровергават с категоричност от събрания по реда на НПК достатъчен обем от доказателства. Както бе коментирано по-горе, такива се извличат най-вече от кредитираната от съда част от обясненията на подс. К. от досъдебното производство, кореспондиращи с показанията на анонимния свидетел, както и от изложеното от свид.Д.С., свид.М.Й.Н., обективните находки на маските, шапката и ръкавиците, закопани недалеч от с.Йоаким Груево /прави впечатление, че същите са три „комплекта“, което отново противоречи на твърдението за съвместното участие на две лица-К. и М./, както и с откритите в дома на подс.П. 3 броя златни пръстена, разпознати от свид.И., а също и от факта на проведените пътувания в района около местопрестъплението известно време преди процесното престъпление на подсъдимите П. и С.. Що се отнася до твърденията на подсъдимите П. и С. относно друга цел на едно от пътуванията им в района, а именно с цел да бъде продаден автомобил, то тази легална цел не изключва съчетаването й с „разузнаване“ с оглед подготовка за намисления грабеж. От друга страна, дори самият С. не отрича, а напротив потвърждава родствените си отношения по сватовство със свидетелката М.И., включващи и наличие на известна информация за имотното й състояние. В този ред на мисли, съдът възприе само онази част от обясненията на подсъдимите П. и С., дадени пред съда, в която разказват за семейното си положение, роднинските си връзки, техните основни трудови занимания, а относно С. и за факта на проведеното от него свиждане на сина му в Затвора-гр.Ловеч следобеда на 28.05.2017г. Последните обстоятелства се потвърждават от останалите, събрани по делото доказателства, като досежно факта на свиждането и времето на неговото провеждане в Затвора-гр.Ловеч са налични и писмени материали.

Съдът кредитира изцяло изложеното от подс.Д. в хода на съдебното следствие, който отрече пред съда наличието на каквато и да било негова причастност към процесното престъпление, отчитайки, че изложеното от него не се опровергава от останалата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда.

Предвид гореизложеното, могат да се обобщят безспорните и оспорваните от страните моменти от фактическата обстановка по следния начин :

Не е спорно по делото, че подсъдимият П. се е познавал и е контактувал с всеки един от останалите подсъдими преди инкриминирания момент, както и че подсъдимите П. и С. са пътували в района на процесния грабеж малко преди неговото осъществяване. Няма спор по делото, че между подсъдимия С. и пострадалата И. е имало създадени далечни родствени отношения, във връзка с които двамата са се познавали, като техните семейства са общували през годините, като дори подсъдимият С. е посещавал с.Йоаким Груево във връзка с тези контакти. Няма спор по делото и че в дома на подсъдимия П. са открити три броя златни пръстена, които в хода на разследването са били разпознати от свид.И. като част от отнетите й бижута. Не е спорен и фактът, че на 27 срещу 28.05.2017г. подсъдимият К. влязъл в дома на свидетелката И. и оттам е взето някакво имущество от страна на придружаващо го лице, като са използвани маски и ръкавици, които впоследствие били заровени в близост да с.Йоаким Груево, където впоследствие били открити от полицейските органи, заведени до мястото именно от подсъдимия К.. Не се спори от страните и относно факта, че на 27 срещу 28.05.2017г. на пострадалата И. е бил нанесен побой, в резултат от който е била засегнат телесният й интегритет до степен на лека телесна повреда, както и че при проникването в дома й в посочения кратък времеви период същата е била завързана, което е сторено и със свидетеля Г.К.Н.. Тези обстоятелства се установяват от всички кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателствени средства, коментирани по-горе, не се отричат и от страните по делото.

В хода на съдебните прения се набелязаха от страните като спорни следните обстоятелства от предмета на доказване, а именно: кои са лицата, причастни към проникването в дома на свид.И. в процесната нощ, в какво се е изразило участието на всяко едно от тези лица, при какви конкретни обстоятелства е било организирано и осъществено престъплението, вкл. и налице ли е поне един извършител, който да е бил въоръжен и какво е отношението към въпросното оръжие на всяко едно от причастните към престъплението лица. Спор се повдигна от страна на защитата и относно въпросите относно конкретизация на отнетото от свид.И. имущество, собствеността върху трите златни пръстена, открити в дома на подс.П., вкл. и начина, по който същият ги е придобил, както и продавал ли е подсъдимият П. част от инкриминираните златни изделия, които са се паднали в негов дял известно време след извършване на грабежа. 

Съдът, прие, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установява с необходимата степен на категоричност описаната по-горе фактическа обстановка относно събитията, при които е осъществено процесното престъпление. В тази насока са кореспондиращите помежду си показания на преките очевидци М.И. и Г.К.Н., както и прочетените обяснения на подс.К. от досъдебното производство в кредитираната от съда част, потвърдени и от защитения свидетел, чиито показания, както бе отразено по-горе, макар да не представляват пряко доказателствено средство, служат за проверка достоверността на изложеното от К. пред разследващия орган в първата процесуална фаза. Относно състоянието, в което са се намирали М.И. и Г.К.Н. след противоправното проникване в дома на първата, свидетелстват приетите по делото съдебномедицински експертизи, както и значителен брой от разпитаните по делото близки родственици на М.И. и полицейски служители, посетили местопроизшествието. А от протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на същите свидетели е изводимо заключението за извършено на процесната дата щателно „преравяне“ в дома на И. от проникналите в дома й лица, при което е бил открит въпросният „тайник“ със скритите вътре златни изделия. Относно индивидуализацията на процесното имущество бяха изложени конкретни аргументи, че същата е категорично изводима от показанията на свид.И., подробно обсъдени по-горе, кореспондиращи с кредитираните от съда обяснения на подс.К. от досъдебното производство, в които описва, макар и не толкова пунктуално, вещите, които са взети от дома на пострадалата. 

Причастността на всеки един от подсъдимите К., П. и С. към престъпната деятелност, за която бяха признати от съда за виновни, се установява от обясненията на подс.К. от досъдебното производство в кредитираната от съда част, които в тази им част съответстват на изложеното от защитения свидетел, подробно обсъдени по-горе. В потвърждение на това участие на подсъдимите С., К. и П., а и на четвърто, неустановено по делото лице, са и обективните находки на условно казано трите броя предпазни комплекти /3бр. ръкавици, две маски и една черна шапка/, използвани от К., П. и неизвестния извършител при проникването в имота на И. на инкриминираната дата. Липсата на биологичен материал по тези обекти е обяснима в случая, предвид мястото и условията, при които са се намирали въпросните вещи преди да бъдат открити от полицейските органи, което бе отразено и при проведения разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие. Самият К. в разпита си пред съда, в кредитираната му част, потвърди, че тези вещи са били използвани при проникването в дома на И., макар да заяви, че това е било сторено от него и лицето „Б.М.“, като не успя да даде логично обяснение на причината, поради която въпросните вещи формират три, а не два комплекта. Относно несъстоятелността на версията, прокарана от К. за участие на лицето „Б.М.“ в процесните събития, бяха изложени подробни аргументи при обсъждане обясненията на подс.К., поради което е ненужно тяхното преповтаряне. Становището относно участието на подсъдимия П. е изводимо и от обективните находки в дома му на трите пръстена, разпознати впоследствие от И. като част от отнетите й при грабежа вещи, както и  от показанията на свид.Д.С., изкупувал нееднократно продавани му от подсъдимия П. златни изделия непосредствено след грабежа, отговарящи по родови белези на част от инкриминираното имущество. Наистина, свид.С. не дава конкретно описание на продаваните му от П. изделия, което да е от такова естество, че да се индивидуализира точно кои от въпросните златни предмети са били продадени от този подсъдим, но периодът на извършване на въпросните сделки в контекста на съвкупността от останалите доказателства по делото, обосноваващи обвинителната теза, аргументират категоричния извод, че предмет на сделките са били именно отнети от свид.М.И. вещи. Що се отнася до начина на придобиване на тези златни изделия, а именно посредством процесния грабеж, в който е участвал и подсъдимият П., са налични изобилия от доказателства, установяващи именно причастието на този подсъдим във вмененото му във вина престъпление против собствеността. Както бе изложено по-горе, съдът не кредитира обясненията на подс.К., дадени пред съда, че той е продал на П. част от вещите, които взел от дома на И..    

В показанията на свид.М.Й.Н. от досъдебното производство, прочетени от съда по надлежния ред се съдържа информация относно събирана от подс.С. информация за богати къщи, вкл. и за свид.И., което е показателно за формирано у С., а впоследствие и реализираното намерение за осъществения грабеж в дома на последната.

Така, съвкупността от всички, коментирани доказателства, в контекста на безспорно установеното по делото близко познанство на подсъдимите К., П. и С. и родствените отношения и познанство на последния със свид.М.И., както и пътуванията на С. и П. в района на местопрестъплението преди процесните събития, са достатъчни, за да обосноват извода за безспорна установеност на причастието на тези трима подсъдими към процесното престъпление.

В тази връзка са известни множеството решения на ВС/ВКС/ досежно възможността за постановяване на осъдителна присъда при хармонична съвкупност от косвени доказателства, изключващи всяка друга хипотеза относно авторството на деянието и неговия характер. Както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Нещо повече, в конкретния случай, както бе коментирано нееднократно, са налични значими преки доказателства, които редом с кореспондиращите им множеството косвени доказателства, подкрепят в своята съвкупност безспорно и категорично обвинителната теза относно причастието на подсъдимите П., С. и К., а и на четвърто, неустановено по делото лице в процесното престъпление.

За разлика от подсъдимите П., С. и К., по делото не се събраха достатъчно доказателства относно причастността на подс.Д. в извършване на процесното престъпление. Така по делото се, установи, че в управлявания от С. автомобил са пътували четири лица, три от които са проникнали в имота на свид.М.И.. Установи се също и че това лице е носело и използвало електрошокова палка, като същото именно е осъществило упражнената спрямо пострадалата принуда, улеснила отнемането на собственото й процесно имущество. Самоличността на това лице, обаче по делото остана неустановена, поради което и съдът оправда подс.Д. изцяло по повдигнатото му обвинение, произнесени бяха и  оправдателни диспозитиви относно останалите подсъдими, в частта относно участието и на подс.Д.. По делото не са събрани доказателства, които да бъдат достатъчни за постановяването на осъдителна присъда спрямо този подсъдим. Както бе коментирано подробно по-горе, участието на Д. в процесното престъпление се извежда единствено от обясненията на подс.К. от досъдебното производство, които останаха изолирани и неподкрепени от останалата доказателствена  съвкупност и поради това в тази им част, не бяха кредитирани от съда. Нещо повече, информация за този подсъдими не може да бъде изведена и от справките от мобилните оператори, изискани в хода на досъдебното производство, надлежно предявени от съда и приобщени към материалите по делото, доколкото информацията за този подсъдим е след 30.05.2017г. т.е. няколко дни след инкриминираното престъпление. Ето защо самоличността на четвъртото лице, причастно към процесния грабеж, остана неустановена по делото. От друга страна, по делото се установи, че това неизвестно лице, заедно с подсъдимите П., С. и К. са причастни към процесния грабеж, осъществен при задружна престъпна деятелност под формата на съучастие.   

Необходимо е да се изясни в какво се изразява причастността на всеки един от тримата осъдени подсъдими в инкриминираната деятелност, както и какво е отношението към използваната от неизвестния извършител електрошокова палка.

         Така относно подс.С. съдът прецени, че от събраните по делото доказателства се установява, че осъществената от него деятелност се изчерпва в помагаческа такава, поради което го и оправда в това да е осъществил другата форма на акцесорно съучастие, а именно подбудителство. Нито подсъдимият П., нито подс.К., в кредитираните от съда части от обясненият си говорят за това подс.С. да е склонявал някой от тях или друго лице да участват в процесното престъпление. Така например, К. в обясненията си от досъдебното производство, разказва за посещението на П. и уговарянето му да участва в процесното престъпление именно от този подсъдим /П./, и то в негово лично качество, а не по поръчение на някое друго лице /напр. подс.С./. Макар подс.С. да е единственият, който има познанство със свид.М.И., то видно от обясненията му и тези на подс.П., както и от показанията на свид.М.Н., в посещенията си в района в близост до местопрестъплението подсъдимите П. и С. са пътували заедно. С други думи, по делото не се установява, подс.С. да е склонил някого от останалите, причастни към престъплението лица, да участва в инкриминирания грабеж, и това да е станало по начин, че у някое от тези лица да е възникнало решение, желано и целено от подбудителя, за извършване на престъплението. Що се отнася до онази деятелност на подс.П., изразила се в склоняване на подс.К. да участва в процесното престъпление, то предвид, че първият е осъществил извършителска деятелност в същото престъпление, тя поглъща проявите от друг съучастнически вид /подбудителството и помагачеството/. Наистина според съдебната практика и правната доктрина са възможни усложнения във връзка с формите на отношение между съучастниците. В тези случаи в доктрината се говори за “съучастие в съучастието”. Например, възможно е подбудителство към подбудителство – умишлено мотивиране на едно лице от своя страна то да склони другиго да извърши престъплението. В тези случаи първият подбудител упражнява въздействие върху извършителя чрез друго лице – вторият подбудител. В тези случаи и двамата ще отговарят като подбудители. Така според  Р. №268/80 на ВС, I н.о. наказателна отговорност за подбудителство носи и този, който подбужда друго лице то да склони някого да извърши умишлено престъпление. Възможно е подбудителство и към помагачество. По делото не се установи подсъдимият С. да е осъществил и дейност по склоняването на друго лице, например подс.П., последният да мотивира другиго-К. и/или неизвестния извършител да участват в процесното престъпление. Това е така предвид, липсата на такава информация в обясненията на който и да било от подсъдимите по делото, като от друга страна по делото не са налични доказателства и относно обстоятелствата, при които у подсъдимите С. и П. се е породила идеята за извършаване на процесния грабеж /респ. дали това е било синхронно решение на двамата, или единият от тях е мотивирал другия да участва/. 

Ето защо съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява, че подс.С. е участвал в процесната деятелност единствено като помагач, улеснявайки чрез съвети, разяснения и набавяне на средства М.П. и неизвестния извършител да извършат процесното престъпление. По делото се установи, че именно подсъдимият С. е набавил средството за придвижване до местопрестъплението и напускането му-карал е автомобила, придвижвайки останалите, причастни към грабежа лица до с.Йоаким Груево. Той е и човекът, който е разполагал с първоначалната информация за М.И., бидейки неин родственик по сватовство, а и познавайки други нейни близки /напр. свид.М.Н./, посетил е и района на местопрестъплението няколко дни преди извършаването на процесния грабеж, все за събиране на информация за обекта на грабежа, която е предоставил на останалите съучастници. Наличието и на друг повод за посещението на район, недалечен от с.Йоаким Груево-за предоставяне на автомобил за оглед, не изключва съчетаването на осъществените при пътуването цели, още повече, че срещата с потенциалния купувач на автомобила, съвсем не е била в близост до населеното място, в което е осъществено процесното престъпление. А че подс.С. е предприел деятелност по проучване на обекти, подходящи да бъдат обект на престъпления против собствеността, информация се съдържа и в показанията на свид.М.Н., макар и това да е било много преди процесните събития. По делото обаче не се установи подс.С. да е улеснил извършителите на престъплението чрез отстраняване на спънки, поради което го оправда в тази част от повдигнатото му обвинение.

 Съдът прие, че и подс.К. е осъществил акцесорна съучастническа деятелност под формата на помагачество, доколкото същият нито е участвал в упражнената, спрямо пострадалата М.И. принуда, нито в самото отнемане на инкриминираните вещи. Така участието на подс. К. се е изразило в умишленото улесняване на извършителя М.П. и неизвестния извършител да осъществят процесния грабеж чрез отстраняване на спънки, а именно обезвреждането на свид.Г.К.Н.. Категорична е съдебната практика, че в  обективно отношение всеки от съучастниците трябва да участва в самото изпълнение на престъплението, а не само да улеснява съучастника си в осъществяване на намисления престъпен резултат. В същото време предварителната организация за извършване на грабеж и общността на умисъла у съучастниците не прави всички тях съизвършители, тъй като тяхното качество се определя от ролята, която всеки фактически изпълнява, а общност на умисъла има и за останалите съучастници – подбудители и помагачи (Реш. № 382/92г. на ВС, II н.о.). В конкретния случай в самото изпълнение на това съставно престъпление са участвали само подс.П. и неизвестният му съизвършител, първият от които е участвал в отнемането на вещите, а вторият в упражнената спрямо пострадалата принуда, занижила физическата защита на вещите й. Изобилна е съдебната практика относно характера и насочеността на принудата при грабежа. Обобщаващото при всички решения е, че използваната при грабежа принуда се насочва към владелеца на движимата вещ – предмет на престъпление, тя може да бъде физическа, като да води по пречупване волята на пострадалия и до проявяване на пасивност от негова страна, както и да доведе до елиминиране на съпротивата му. Важен е не видът на принудата, а нейната насоченост – трябва да води към занижаване на физическата защита на вещта.  Ето защо упражнената спрямо свид.Г.К.Н. принуда от страна на подс.К. не е имала предназначение и не е довела до занижаване физическата защита на инкриминираните вещи, а само е отстранила спънки за извършителите чрез обезвреждането на въпросния свидетел, който, бидейки в имота на И., е могъл да осуети изпълнителската деятелност чрез евентуалната си намеса. От друга страна, неговото обезвреждане от К. е улеснило извършването на процесния грабеж, вкл. и неговото успешно довършване от подс.П. и неизвестния му съизвършител.

         Що се отнася до участието на подсъдимия П. и неизвестния му съизвършител, то от събраните по делото категорични доказателства, се установява, че в обективно отношение всеки от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението. Така П. е участвал в отнемането на вещите, а неизвестният му съизвършител-в упражнената спрямо пострадалата принуда, улеснила въпросното отнемане. С оглед естеството на грабежа като съставно престъпление в правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство, не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено в принудата и в отнемането. Достатъчно е всеки от тях да осъществи поне един от двата акта при наличието на съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност (напр. Реш. № 199/94г. на ВС, I н.о., Реш. №363/82г. на ВС, I н.о., Реш. № 4/01г. на ВКС, III н.о. и др.). В тази връзка в Решение №460/95г. на ВС, II н.о. се приема, че при съучастие под формата на съизвършителство в съставно престъпление от обективна страна съставомерността на деянието по отношение на отделния деец се обуславя от извършването само на отделен елемент от изпълнителната дейност. В този случай субективният обединяващ признак (така нареченият “общ умисъл”) е налице тогава, когато всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите съучастници и е допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав. В решението е обсъден и въпросът за ексцес на умисъла, като е посочено, че по принцип доводът за наличие на ексцес по отношение на някой признак, определящ престъплението като по-тежко, е основателен само когато единият съизвършител без знанието и съгласието на другите излезе от рамките на взетото решение и извърши нещо различно от уговореното.

Тук е мястото да се отбележи, че по т. 3 на чл.199, ал.2 от НК съставът е по-тежко квалифициран съобразно степента на засягане на правнозащитения обект – грабеж в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. Тези две предпоставки трябва да са налице кумулативно. Според Решение №416/97г. на ВС, II н.о., квалифицирането на грабежа като престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК е възможно при едновременната наличност на двата квалифициращи признака – предметът на посегателството да е в особено големи размери и деецът да е бил въоръжен, тези признаци не се намират в съотношение на алтернативност. Съгласно Решение №179/95г. на ВС, от обективна страна съставът на чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК е осъществен, когато деецът е бил въоръжен с каквото и да е от оръжията, които пазарът предлага – хладно, пневматично, газово, лазерно и др. Не се изисква оръжието да е използвано, достатъчно е деецът да го е носел в себе си. В конкретния случай по делото се събраха достатъчно убедителни доказателства, че неизвестният извършител е бил въоръжен с електрошокова палка. За да бъде прието обаче, че останалите съучастници П., С. и К. следва да отговарят именно по квалифицирания състав на чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК, следва да бъде установено, че умисълът им обхваща всички елементи от този квалифициран състав, което включва знанието им за въпросното оръжие. По делото обаче не се установи подсъдимите П., С. и К. да са имали яснота, че електрошоковата палка е носена от неизвестния извършител, поради което съдът прие за тримата наличие на ексцес по отношение на този признак, определящ престъплението като по-тежко. Това е така понеже по делото не са налични достатъчно убедителни доказателства, от които да е изводимо становището, че неизвестният съизвършител със знанието и съгласието на другите е носел въпросната електрошокова палка, предвид и липсата на яснота относно това кой е набавил помощните средства, находящи се във въпросната раница, както и дали подсъдимите П., С. и К. са знаели, че и тази палка е в раницата, носена от неизвестния извършител. В обясненията на подс.К. от досъдебното производство в кредитираната от съда част, същият говори, че палката била извадена от раницата на въпросния неизвестен извършител и изхвърлена по пътя след осъществяване на грабежа, без да споменава същата да е била вадена от раницата по време на пътуването им към местопрестъплението или пък да е говорено за нея, както и той или подсъдимите С. и П. да са знаели, че тази палка се носи от неизвестния извършител при проникването в дома на И.. К. не споменава в обясненията си и да е видял палката, когато отишъл в помещението, където неизвестният извършител е нанасял побой върху пострадалата, а само казва, че жената била легнала по очи на земята, а въпросното лице я било натиснало с коляното си, а подсъдимият П. тършувал из цялата къща. Така в показанията си свид.И. говори, че в някакъв момент е усетила удар с палка, но кога точно това се е случило, и дали в помещението към този момент се е намирал някой от подсъдимите К. и П., респективно дали същите се видели въпросната палка, по делото липсват доказателства, предвид, че през немалка част от времето двамата са били извън помещението, в което са били И. и неизвестният извършител. Наистина подсъдимият К. говори, че впоследствие  палката била изхвърлена, но това е било известно време след довършване на процесния грабеж, поради което това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме знание у подсъдимите П., С. и К., което да е предхождало извършването на процесния грабеж, че неизвестният извършител е бил въоръжен. Липсата на такова знание у подсъдимите П., С. и К. мотивира съдът да приеме, че неизвестният извършител е излязъл от рамките на взетото решение и е извършил нещо, различно от уговореното, бидейки въоръжен с електрошокова палка.

***

С оглед изложеното, съдът призна за виновен и осъди подсъдимия Й.С.С. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.  с чл. 20 ал. 4 във вр. с ал. 1  от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив като помагач в съучастие с А.Т.К. също като помагач, М.П.П. като извършител и неизвестен извършител, умишлено е улеснил чрез съвети, разяснения и набавяне на средства М.П.П. и неизвестния извършител да отнемат чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лв. или всичко на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери.

На основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия С. за невинен и го оправда в това да е извършил процесното престъпление като подбудител по смисъла на чл. 20 ал. 3 от НК, както и да е улеснил извършителите на престъплението чрез отстраняване на спънки, както и в това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение. 

От обективна страна на 27 срещу 28.05.2017 г. подсъдимият С. като помагач в съучастие с А.Т.К. също като помагач, М.П.П. като извършител и неизвестен извършител е улеснил чрез съвети, разяснения и набавяне на средства М.П.П. и неизвестния извършител да извършат инкриминирания грабеж на владените от М.И. вещи. Наличието на съучастие е обусловено от реализираното поведение на повече от две лица-а именно четири лица /С., П., К. и неизвестния извършител/, за осъществяване на умишленото престъпление против собствеността, при което всеки един от съучастниците обективно е допринесъл за отрицателното засягане на правнозащитения обект, като степента на това въздействие от страна на помагача С. е различна от тази на извършителите П. и неизвестния извършител. Така, за наличие на съучастие, освен количествен критерий – наличие поне на две наказателноотговорни лица, поне едно от което осъществява изпълнителното деяние, се изисква наличието на качествена характеристика – задружност на усилията на съучастниците, при която съвместната им дейност се намира в причинна връзка с осъществяване на деянието. В конкретния случай са изпълнени и двата критерия за съучастническа деятелност като извършителите П. и неизвестният извършител са участвали в самото изпълнение на престъплението, като пряко и непосредствено са въздействали върху обекта на посегателство, докато помагачът С., както и помагачът К. само са допринесли за извършване на престъплението, без да са участвали в неговото изпълнение, улеснявайки извършителите по съответния начин, като деянието на всеки един от дейците /вкл. и това на С./ обективно е допринесло за осъществяване на престъплението.

Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Съгласно законовата дефиниция на чл. 20, ал. 4 НК, “помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на  престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин”. За разлика от извършителя помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. От обективна страна помагачеството се характеризира с това, че улеснява извършването на престъпление – то създава условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя. Помагачът създава предпоставки за изпълнение на престъплението и с това проявата му е в причинна връзка с предизвиканите престъпни последици. Поради характера на тази съучастническа дейност помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на извършителя. За да е налице помагачество към дадено престъпление, необходимо е дейността на помагача да предшества или съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител (Реш. № 101/70г. на ВС, I н.о.). В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 НК примерно са посочени проявните форми на помагачеството, като тяхното многообразие е голямо на практика. Конкретното съдържание на помагачеството може да бъде най-различно и зависи от характера на улесняваното престъпление. От субективна страна е необходим умисъл у помагача, че със своята проява улеснява извършването от другиго на конкретно определено умишлено престъпление, като при наличието на пряк умисъл цели настъпването на общественоопасните последици. Наказуемостта на помагача като форма на съучастие е обусловена от изпълнението на престъплението, за улесняването на което допринася. Помагачеството се различава от съизвършителството по това, че съизвършителят осъществява действията, с които се реализира изпълнителното деяние, като пряко въздейства върху правнозащитения обект, докато помагачът само улеснява изпълнението, но без да въздейства пряко върху предмета на деянието.

Вмененото във вина помагачество на подс.С. се е осъществило чрез улесняване извършването на процесния грабеж посредством съвети, разяснения и набавяне на средства, както бе отбелязано по-горе, и по-конкретно чрез шофиране на автомобила, в който са пътували останалите съучастници до населеното място, в което се е намирал дома на пострадалата, както и чрез набиране и предоставяне на информация за обекта на грабежа. Именно С. е бил единственият от четиримата, който е познавал отпреди пострадалата И., разполагайки с информация за нея, включително навиците й, имотното й състояние, местонахождението на дома й. Тази информация подс.С. е свел до знанието на П., а впоследствие и до знанието на К. и неизвестния извършител, а известно време преди грабежа заедно с подс. П.С. е посетил района на с.Йоаким Груево с цел набавяне на допълнителна информация за И. и нейния дом, чието местонахождение изначално е било известно само на С.. Тази информация, осигурена от подс.С., изпълва съдържанието, което законът влага в изразите „съвети и разяснения“, а осигуреният превоз до местопроизшествието покрива изискването за „набавяне на средства“ по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, доколкото коментираната помощ е улеснила извършването на престъплението. По делото не се установи подс.С. да е улеснил извършителите на престъплението чрез отстраняване на спънки, поради което съдът го оправда в тази част от повдигнатото му обвинение.

От субективна страна подс. С. е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на осъщественото от него деяние, а именно, че улеснява извършването именно на процесния грабеж, съзнавал е и пряко е желаел настъпването на общественоопасните последици. От субективна страна е налице и характерната за съучастието общност на умисъла на всички съучастници – наличност на умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление, включваща изискуемите два компонента – умисъл за съответния вид престъпление-грабеж и умисъл за съучастие, който умисъл за съучастие в конкретния случай е пряк. Видно от материалите по делото, подсъдимият С., както и всеки от останалите дейци е предвиждал участието в престъплението най-малко на още едно лице, а именно на още три други лица, съзнавал е общественоопасния характер на неговото поведение и е целял поне още едно лице-в случая останалите три лица да участват в осъществяване на престъплението. Това становище е изводимо от всички обективни обстоятелствата по делото, а именно, че четирите лица, чието участие е било предварително уговорено, са пътували заедно до населеното място, в което е осъществен грабежът, а и от тяхното поведение и комуникация преди, по време на пътуването и непосредствено преди и по време на грабежа, както и от разговорите, водени между П. и К., предхождащи инкриминирания момент. С други думи, всички съучастници, вкл. и подс.С. са били наясно, че участват в процесния грабеж редом с останалите, и са целели именно това задружно участие. Макар подсъдимият К. в кредитираните от съда обяснения от досъдебното производство да сочи, че той бил казал на П. при предварителните им разговори, че той в грабеж няма да участва, за субективното му отношение към осъществената процесна деятелност, вкл. и за общия умисъл, се съди от всички обективни обстоятелства. Това е така, понеже К. още при тези предварителни разговори се е съгласил да влезе посред нощ в дома на пострадалата, да я върже, докато оттам се вземат вещи от другите участници. С други думи, той е бил наясно с всички обективни и субективни елементи на престъплението „грабеж“ още при предварителните разговори с П., а това знание е изводимо с още по-голямо основание от разговорите в автомобила при пътуването на 27.05.2017г. и цялостното поведение на четиримата спътници, вкл. и носените ръкавици и маски.

         На следващо място, съдът прие, че осъществената от подсъдимия С. деятелност се е изчерпила само с помагаческа такава, като същата не може да бъде субсумирана и по смисъла на разпоредбата на чл. 20 ал. 3 от НК, поради което и бе произнесен оправдателен диспозитив по обвинението му досежно тази форма на съучастие в умишлената престъпна дейност. Както бе обсъдено подробно по-горе, по делото не се установи подсъдимият С. да е осъществил дейност по склоняването на друго лице да участват в процесното престъпление, нито пък да е склонявал такова лице да мотивира другиго /трето лице/ да участва в процесното престъпление.

        Във връзка с възраженията на защитата относно съдържанието на обвинителния акт, касаещо фактическата деятелност на подс.С., то следва да се посочи, че в Решение № 90/03г. на ВКС, I н.о. е посочено, че при обвинение за съучастие, освен всички други изисквания, в обвинителния акт следва да бъде посочено и какъв е фактическият състав на действията на всеки от съучастниците. Следователно абсолютно изискване за обвинителния акт е да се формулира ясно и конкретно с какво точно е допринесъл всеки един от съучастниците. Описанието на фактите, относими към конкретната съучастническа дейност, се отнася за обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай претенциите на защитата относно съдържанието на обвинителния акт са насочени към обвинението за подбудителство на подс.С., за което бе постановено оправдаване на лицето, поради което е безпредметно тяхното обсъждане. Що се отнася до онази част на обвинителния акт, касаеща фактическата деятелност на С., изпълваща изискванията на чл.20, ал.4 от НК, то обвинителният акт отговаря на изискванията на закона, обсъждани и анализирани нееднократно от съдебната практика.

Съдът осъди подсъдимия С. за виновен досежно всички вещи, предмет на повдигнатото обвинение, като при постановяването на крайния си съдебен акт отчете, че при повторната СОЕ за част от изследваните вещи, експертът е дал стойности, надхвърлящи стойността на вещите, за които е било повдигнато обвинение на подсъдимите, а в някой случаи тези стойности са намалени. Ето защо при постановяване на осъдителния си съдебен акт по отношение на вещите, при които е налице завишаване на стойностите, съдът възприе стойностите, посочени в повдигнатото на подсъдимия С. обвинение, предвид липсата на изменение на обвинението от страна на прокуратурата досежно размера на по-високите стойности. Относно вещите, за които повторната СОЕ е посочила стойности, по-ниски от тези на повдигнатите обвинения, бяха възприети именно посочените стойности, предвид обективността на тази експертиза, коментирана по-горе. Съдът прие и че инкриминираната сума е 280 лева /а не 300 лева, както е по първоначално повдигнатото обвинение/, предвид събраните по делото гласни доказателства /най-вече показанията на свид.И./. Ето защо бе произнесен оправдателен диспозитив за разликата до стойностите по първоначално повдигнатото на С. обвинение.

Налице е квалифициращото обстоятелство „големи размери“ на инкриминираното имущество, поради което съдът прие, че подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.198 ал.1 от НК. Стойността на отнетото от владението на И. имущество в общ размер на 442 932,19 лева, далеч надхвърля установените с Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. , по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК  критерии за "големи размери", а именно седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на престъплението.[1] Определената с ПМС работна заплата за 2017г. е 460 лева, при което на 70 работни заплати към инкриминирания момент съответства стойност от 32 200 лева. Стойността на инкриминираното имущество далеч надхвърля критерия  за „големи размери“, надвишавайки многократно и този за „особено големи размери“. Съдът прие, че в случая не е налице по-тежко наказуемият състав на чл.199, ал.2, т.3 от НК, изискващ кумулативната даденост на двете, посочени в закона предпоставки: грабежът да е в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. Както бе отбелязано по-горе, съдът прие, при подсъдимите С., К. и П. наличие на ексцес по отношение на носеното от неизвестния извършител оръжие-въпросната електрошокова палка, понеже събраните по делото доказателства аргументират извода, че последният е излязъл от рамките на взетото от четиримата решение и е извършил нещо, различно от уговореното, бидейки въоръжен с електрошокова палка. Ето защо съдът оправда подс.С. и в това да е извършил квалифицирания състав на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК, а именно грабеж в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен.

Съдът прие също, че по делото не се събраха достатъчно категорични и убедителни доказателства относно каквато и да било причастност на подсъдимия А.Д. към процесното престъпление. Ето защо съдът се произнесе изцяло с оправдателен диспозитив по отношение на подсъдимия Д.. Оправдателен диспозитив бе постановен и в частта по обвиненията на подсъдимите С., П. и К. относно това да са осъществили вменената им във вина престъпна деятелност в съучастие и с А.Д.. Вместо това съдът прие, че това е станало с участието на неизвестен извършител, който е бил четвъртият съучастник на подсъдимите С., П. и К., доколкото по делото е безспорно установено участието в самото осъществяване на изпълнителното деяние-осъществената принуда, от лице, различно от останалите трима подсъдими, като самоличността на това лице е останал неустановена.

 

Съдът призна за виновен и осъди подсъдимия М.П.П. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 1 и т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр.  с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК като извършител в съучастие с А.Т.К. и Й.С.С., като помагачи и неизвестен съизвършител е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу - медальон с формата на стилизирано сърце на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари  сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лв. или всичко на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери.  

На основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия П. за невинен и го оправда в това в това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен, както и в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение.

 В този смисъл, всички, направени за подсъдимия С. разсъждения, аргументиращи осъществяването на престъплението при условията на съучастническа деятелност, както и тези относно осъществения квалифициран състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.1 от НК и оправдателния диспозитив, касаещ първоначално повдигнатото обвинение за по-тежко квалифицирания състав на чл.199, ал.2, т.3 от НК, стойността на отнетите вещи и съучастието на Д. са относими и за този подсъдим, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

За пълнота на изложението, съдът намира за уместно да обърне внимание, че подсъдимият П., както и неизвестният му съизвършител, са участвали в самото изпълнение на престъплението, поради което и П. бе осъден за извършителска деятелност. Както бе обсъдено по-горе, П. е участвал в отнемането на вещите, а неизвестният му съизвършител-в упражнената спрямо пострадалата принуда, улеснила въпросното отнемане, поради което е изпълнено изискването на съдебната практика и правната доктрина при съучастие под формата на съизвършителство в съставно престъпление от обективна страна отделният деец да участва в извършването поне на отделен елемент от изпълнителната дейност. Ето защо налични са всички обективни и субективни елементи на престъплението „грабеж“.

От обективна страна, изпълнителното деяние на типичния състав на грабежа, очертан от разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, разкрива наличието на едно съставно престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които поотделно също са престъпни: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява принуда по чл.143 от НК и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. Принудата при грабежа насочва пострадалия владелец на движимата вещ, предмет на престъплението, към  фактически значимо поведение-той занижава физическата защита на вещта и не оказва нужната съпротива при отнемането й от дееца. Следователно важен е не видът на принудата, а само нейната насоченост. В контекста на възприетата от настоящия състав фактология, се установява, че е използвана немалка по интензитет физическа принуда /сила/ от страна на неизвестния съизвършител на П. по отношение на пострадалата И. /чрез събарянето й на земята, както и неколкократното нанасяне на удари/. Установи се и насочеността на използваната спрямо пострадалата принуда, а именно към занижаване физическата защита на процесните вещи, вкл. и паричната сума, находящи се в дома й. Установи се, че физическата принуда спрямо пострадалата И. е улеснила реализирането на основния акт от процесното престъпление по чл.198, ал.1 от НК, който основен акт, а именно отнемането на инкриминираното имущество, е бил осъществен от подс.П..

По описания начин е реализиран и престъпният резултат, заключаващ се в завладяването на процесните вещи и парична сума.

Налице са и характерните за престъплението по чл.198, ал.1 от НК субективни елементи, а именно прекият умисъл /деецът е желаел настъпването именно на горевизирания престъпен резултат/, както и предвиденият от законодателя специален субективен признак- намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Въпросното намерение напълно отчетливо е индицирано и от последващото поведение на дееца, който непосредствено след деянието е отнесъл със себе си отнетото имущество, а впоследствие са извършени и разпоредителни действия с него. Налице е и общност на умисъла за всички съучастници в престъплението, за което бе изложена подробна аргументация в коментара относно подс.С., относима и за подс.П., както и за останалите участници.

Подсъдимият П. е осъществил два от квалифицираните състави на престъплението „грабеж“, очертани от т.1 и т.4 на чл. 199 ал. 1 от НК, предвид стойността на инкриминираното имущество-в „големи размери“, като съдебното минало на дееца обуславя наличие на „опасен рецидив“ само по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК. Това  е така, понеже П. е осъществил процесното престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Съдът прие, че макар по отношение на подс.П. да са били постановени общо три, влезли в законна сила осъдителни съдебни акта, то влияние за правната квалификация на процесното деяние оказва единствено последното му осъждане по НОХД № 287/2013г. на Окръжен съд-Велико Търново, по което с присъда № 121/10.12.2013г., влязла в сила на 30.04.2015г., му е било наложено едно обща най-тежка наказание „лишаване от свобода“в размер на 8 години за престъпления по чл.199, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК. От условното предсрочно освобождаване на П. от изтърпяване на това наказание-на 30.08.2016г. до инкриминирания момент не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК 5-годишен срок, който обаче е изтекъл от изтърпяване на наказанията му по предходните му две осъждания, поради което и съдът го оправда в това да е извършил престъплението и при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б“ от НК след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.

 

Съдът призна за виновен и осъди подсъдимия А.Т.К. за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 1  и т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 20 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 27 срещу 28.05.2017 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като помагач в съучастие с Й.С.С. също като помагач, с М.П.П. като извършител и неизвестен извършител умишлено е улеснил М.П.П. и неизвестния извършител чрез отстраняване на спънки да отнемат чужди движими вещи, както следва: един брой гердан, представляващ наниз от редуващи се кехлибарени топчета и златни медальони с изобразени религиозни мотиви - на стойност 40 440,40 лв. , един брой гердан - връв от розова панделка, с нанизани на нея четиридесет броя златни монети „такрици“ на стойност 102 124,80 лв., един брой гердан - розова връв, с нанизани на нея тридесет броя медальони /монети/ с изображения на християнски мотиви на стойност 17 730 лв., един брой златен синджир - плетка тип „Въже“, с редуващи през няколко сантиметра закачени по звената халки, със закачени на тях златни монети на стойност 29 501.18 лв., един брой златен синджир с висулка - медальон /монета/ с лика на английската кралица Елизабет II на стойност 11 509.00 лв., един брой златен гердан - представляващ съединени три златни синджира, с една висулка отдолу -медальон с формата на стилизирано сърце - на стойност 8 357 лв., един брой златен гердан със звена с формата на стилизирани сърца - на стойност 8 357 лв., един брой златно колие, представляващо модули от златни пластини с правоъгълна форма, със сини камъчета по тях на стойност 1671,40 лв., осем броя златни колиета, с плетка - елементи представляващи пластини с формата на вълнообразни четвъртити елементи, със сини камъчета по тях на обща стойност 13 371,20 лв., един брой мъжки златен синджир, плетка - тип „верига“ на стойност 10 028,40 лв., един брой мъжки златен синджир  на стойност 3 342,80 лв., един брой златна корона, с голям червен камък в средата, малки около му  на стойност 41 795 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 8 357 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция, направена от споени една върху друга с припокриване златни монети - американски долари на стойност 15 598,80 лв., един брой златна гривна, представляваща свързани чрез златни пластини златни монети на стойност 10 214 лв., четири броя златни гривни-тип верига на обща стойност 3 342,80 лв., един брой златна гривна с твърда конструкция на стойност 4 178,50 лв., два броя златни гривни, представляващи свързани чрез златни елементи монети на обща стойност 20 428 лв., два броя златни гривни с твърда конструкция, куха сърцевина, със сечение - окръжност на обща стойност 1 671,40 лв., четири броя златни гривни с твърда конструкция на обща стойност 4 085,60 лв., чифт златни обеци-тип халки на обща стойност 835,70 лв., чифт златни обеци, тип „висулки“ - стилизирано изображение на слънчевия диск с инкрустации на обща стойност 1 253,55 лв., шест чифта златни обеци тип „висулка“ на обща стойност 8 579,76 лв., четири чифта златни обеци - всяка с форма на половин халка с вложени в нея сини камъчета на обща стойност 2 339,96 лв., златен пръстен с овална горна част с изобразени една под друга буквите „М“ и „Н“ на стойност 590,85 лв., златен пръстен - халка с плочка в горната му част с прозрачни малки камъни с по три броя черни камъни във всеки един от ъглите на плочката на стойност 419,52 лв., златен пръстен - халка с квадратна плочка в едната му част, върху която има подредени четири броя прозрачни камъчета и релефни орнаменти от двете страни на плочката по продължителността на пръстена на стойност 180,70 лв., десет броя златни пръстена - с тегло от по десет грама всеки на обща стойност 6 500 лв., три броя златни пръстена с „глави“ - представляващи вградени в обкова монети на обща стойност 5 827,64 лв., един брой златен пръстен - с камъни отгоре на стойност 1 253,55 лв., два златни пръстена - халки на обща стойност 1671,40 лв., един брой златен пръстен с малък бял диамант отгоре на стойност 11 578.00 лв., един брой гердан „хакъг“ на стойност 40 лв., четиридесет златни английски лири на обща стойност 20 800 лв., четиридесет златни турски лири на обща стойност 18 720 лв., тридесет броя златни монети - минцове на обща стойност 5 957,28 лв. и пари  сумата от 280 /двеста и осемдесет/ български лева или всички на обща стойност 442 932,19 лв. /четиристотин четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от владението на М.Г.И. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, като грабежът е в големи размери.

На основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия К. за невинен и го оправда в това да е извършил процесното престъпление като извършител по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, както и в това да е извършил грабеж по смисъла на чл. 199 ал. 2 т. 3 от НК в особено големи размери, при който единият от дейците да е бил въоръжен и в това да е извършил процесното престъпление и в съучастие с А.С.Д., както и да е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти за умишлено престъпление от общ характер, както и за разликата до сумите по първоначално повдигнатото обвинение и разликата до общия размер на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение.

Всички, направени за подсъдимия С. разсъждения, аргументиращи осъществяването на престъплението при условията на съучастническа деятелност, както и тези относно осъществения квалифициран състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.1 от НК и оправдателния диспозитив, касаещ първоначално повдигнатото обвинение за по-тежко квалифицирания състав на чл.199, ал.2, т.3 от НК, стойността на отнетите вещи и съучастието на Д. са относими и за този подсъдим, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

Както бе обсъдено на съответното систематическо място, съдът прие, че осъществената от подс.К. деятелност, описана по-горе, не може да бъде субсумирана по смисъла на разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК-а именно извършителство на процесния грабеж, поради което и бе произнесен оправдателен диспозитив по обвинението му досежно тази форма на съучастие в умишлената престъпна дейност. Съдът прие, че описаната по-горе деятелност на подсъдимия К. се изчерпва с осъществено помагачество на този подсъдим по смисъла на чл.20, ал.4 от НК да улесни наред с другия помагач С., подсъдимия П. и неизвестния извършител да извършат грабежа. Това участие на подс. К. се е изразило в умишленото улесняване на извършителите М.П. и неизвестния извършител да осъществят процесния грабеж чрез отстраняване на спънки, а именно обезвреждането на свид.Г.К.Н.. В конкретния случай в самото изпълнение на това съставно престъпление са участвали само подс.П. и неизвестният му съизвършител, а упражнената от подс.К. принуда спрямо свид.Г.К.Н. само е отстранила спънки за извършителите чрез обезвреждането на въпросния свидетел, чиято обезвреда не е имала предназначение и не е довела до занижаване физическата защита на инкриминираните вещи. Това е така, предвид, че този свидетел не е владелец на инкриминираното имущество и не е упражнявал фактическа власт върху него. От друга страна, обезвреждането на свид. Н. от К. е улеснило извършването на процесния грабеж, вкл. и неговото успешно довършване от подс.П. и неизвестния му съизвършител, понеже Н., намирайки се в имота на И., макар и не в самата къща, от своя страна е могъл да извърши действия, препятстващи отнемането на вещите. Поради изложеното, съдът прие, че формата на съучастие по отношение на подс. К. е като помагач, а не като извършител, в какъвто смисъл е било първоначално повдигнатото му обвинение. Промяната на това обстоятелство не нарушава правото на защита на подс. К., тъй като тази форма на съучастие е по-лека от извършителството, а освен това всички подсъдими още с обвинителния акт са били запознати с конкретните им фактически действия, с които обвинението е свързало участието на всеки един от тях в престъпната деятелност. Поради тази причина съдът прие, че правилното приложение на материалния закон изисква в рамките на същите фактически положения да бъде преквалифицирана дейността на подс. К. от извършителство в помагачество.

С оглед преквалифицирането на съучастническата дейност на подс. К., с присъдата се коригираха обвиненията и на подсъдимите П. и С. в частта досежно подс. К..

Подсъдимият К. е осъществил два от квалифицираните състави на престъплението „грабеж“, очертани от т.1 и т.4 на чл. 199 ал. 1 от НК, предвид стойността на инкриминираното имущество-в „големи размери“, като съдебното минало на дееца обуславя наличие на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК. Това  е така, понеже К. е осъществил процесното престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Съдът прие, че доколкото за тях към момента на осъществяване на процесното престъпление не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК 5-годишен срок от изтърпяване на наказанията му, влияние за правната квалификация на процесното деяние оказват само осъжданията му по НОХД №№ 1296/2010г. на РС-Велико Търново, 6278/2010г. на РС-София и 2325/2011г. на РС-Велико Търново. Съдът прие, че относими за хипотезата на чл.29, ал.1, б.“б“от НК за подс.К. са само две осъждания на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което оправда подс.К. да е извършил престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти за умишлено престъпление от общ характер. Това е така предвид извършеното групиране на наказанията му по НОХД №№ 1296/2010г. на РС-Велико Търново, 6278/2010г. на РС-София, поради което същите се отчитат за едно осъждане. 

Както бе отбелязано и подробно аргументирано по-горе, съдът прие за недоказана причастността на подсъдимия А.С.Д. към вменената му във вина инкриминирана деятелност, поради което го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение. Спрямо този подсъдим съдът прие, че изводимата от доказателствата по делото информация /подробно анализирана и обобщена на съответните систематически места/, не е достатъчна, за да обоснове причастност към инкриминираната деятелност, поради което и съдът постанови изцяло оправдателна присъда спрямо този подсъдим. Както бе посочено, оправдателни диспозитиви бяха постановени и относно подсъдимите П., С. и К. относно това да са извършили вменената им във вина престъпна деятелност в съучастие с А.Д. като извършител, като вместо това същите бяха осъдени за съучастническа деятелност и с участието на неизвестен извършител, за който са налични всички обективни и субективни предпоставки за тази форма на задружна престъпна деятелност.

 

         След като призна подсъдимите С., П. и К. за виновни по съответните правни квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията им в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанията им съдът съобрази същите със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”[2].

         При индивидуализиране наказанието на подс.Й.С. съдът прецени с оглед разпоредбите на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства-трудовата му и семейна ангажираност, немалката му възраст /към момента на осъществяване на процесната деятелност е бил на около 58 години, а понастоящем същият е на около 60 години/, недоброто му здравословно състояние, както и чистото му съдебно минало, които обстоятелства очертават положителната му личностна характеристика.

Съдът не цени като лоши характеристични данни фактът, че назад във времето спрямо подсъдимия С. са били постановени два осъдителни съдебни акта за престъпления, различни от процесното, с оглед настъпилата по отношение на тях реабилитация. Наистина нееднозначна е съдебната практика по въпроса дали предходните осъждания, за които е настъпила реабилитация следва да се отчитат като негативни характеристични данни, или това е недопустимо във всички случаи, поради указаното от закона отменяване за в бъдеще на последиците, които са свързани със самото осъждане. Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпвано нееднократно в актуалната практика на ВКС, а и в правната теория, че „след настъпила реабилитация, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които са свързани със самото осъждане, е недопустимо това осъждане да бъде ценено сред данните, характеризиращи личността на подсъдимия“[3]. Противното становище би представлявало противоречие между законовото съдържание на правното действие на пълната реабилитация и нейното приложение в съдебната практика.

         Смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия С. е и конкретната форма на съучастническа деятелност, за която подсъдимият С. бе признат за виновен, а именно помагачество, тъй като тази форма на съучастие е по-лека от извършителството.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното извършено деяние от гледна точка стойността на неговия предмет, както и конкретните обстоятелства, при които е осъществена процесната деятелност, а именно добрата организираност и планираност, участието на немалък брой лица, а и времето на осъществяването му /нощем/ и личността на пострадалото лице /възрастна жена/. Инкриминираното имущество е на изключително висока стойност /далеч надхвърляща критериите за големи размери, а и особено големи/, което неминуемо се отразява на тежестта на причинените в резултат от престъплението общественоопасни последици. Отчитането на това обстоятелство не представлява нарушение на чл.56 от НК, доколкото законодателят е поставил под един знаменател грабежът на вещи, чиято стойност отговаря на критерия „големи размери“, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевират въпросните обстоятелства, в какъвто и смисъл е съдебната практиката, вкл. и тази  на върховната съдебна инстанция.

Като отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на подс.С. обстоятелства, съдът определи наказанието му като приложи разпоредбите на чл.54 от НК.  

Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. С., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание за вмененото му във вина престъпление да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 199, ал. 1 от НК е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да наложи и наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния. Т.е. средата на основната санкция е 10 години лишаване от свобода. Тази среда (медианата на санкцията) отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана без друго, тоест при отсъствие на каквито и са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните. При съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, съдът прие, че смекчаващите са по-висока относителна тежест спрямо отегчаващите и обосновават налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер, по-нисък от средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а именно седем години. Съдът прие, че този размер на наложеното наказание /който е малко под средата между специалния минимум от пет години и медианата от десет години/  съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

Така определеният размер на наложеното на подс.С. наказание не поставя на обсъждане въпроса относно начина на изтърпяването му /разпоредбата на чл.66 от НК е неприложима/, а и с оглед конкретната степен на обществена опасност на извършената от подс.С. инкриминирана деятелност, а и на дееца в контекста на стореното от него, съдът намира, че целите на наказателната превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на наложеното наказание.  Ето защо на основание чл. 57 ал. 1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи така наложеното на подс. Й.С. наказание в размер на седем години „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът приспадна от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. е имал статут на задържано лице, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

Според разпоредбата на закона съдът по своя преценка може да постанови и кумулативно наказание конфискация до ½  от имуществото на виновния, като преценката относно налагането изобщо на въпросната имуществена санкция е оставена на дискрецията на решаващия орган. Съдът в настоящия случай не наложи на подсъдимия С. кумулативната санкция „конфискация“, отчитайки, че задълженията му към пострадалата изискват наличие на имущество, и то в значителен размер, за да бъдат погасени, а и целите на наказателната превенция биха се постигнали и с определеното от съда наказание „лишаване от свобода“.

 

При индивидуализиране наказанието на подсъдимия М.П. съдът прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства-трудовата му ангажираност, както и конкретиката на стореното от него /същият е участвал само в отнемането на инкриминираното имущество, но не е участвал в упражнената спрямо М.И. принуда/.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете всички онези обстоятелства, обсъдени вече при подсъдимия С., касаещи степента на обществена опасност на конкретно извършената процесна деятелност от гледна точка нейния предмет и общественоопасни последици, а също и тези, касаещи изключително добрата планираност и организираност на престъплението. Ето защо е ненужно тяхното преповтаряне.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са и предходните осъждания на П., извън тези, обуславящи квалификацията „опасен рецидив“, извършването на процесното престъпление в изпитателния срок, определен от съда при условното предсрочно освобождаване по предходно осъждане, както и упражнената спрямо друго лице физическа агресия /свид.Г.К.Н./, невключена в процесната квалификация, но съпътстваща самото престъпление. Утежняващ отговорността на подс.П. факт е едновременното наличие на две квалифициращи обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.199, ал.1 от НК, а именно по т.1 и т.4.  

Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и по отношение на подс. П., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.

         Гореизложеното дава основание да се направи извод, че на подсъдимия П. следва да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК. След като прецени посочените индивидуализиращи отговорността му обстоятелства, съдът прие, че отегчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока относителна тежест, което обуславя налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер, надхвърлящ средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а именно дванадесет години „лишаване от свобода“. Съдът прие, че този размер на наказанието съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

         При преценката относно начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на подс.П., съдът прие, че в конкретния случай не е възможно приложението на чл.66 от НК, доколкото не е налична нито една от законовите предпоставки за допустимостта института на „условното осъждане“.

         Предвид гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “а“ от ЗИНЗС съдът определи така наложеното на подс. П. наказание в размер на дванадесет години „лишаване от свобода“ да се изтърпи реално при първоначален „строг”  режим.

         И по отношение на този подсъдим съдът не наложи кумулативното наказание „конфискация“, като аргументите, изложени за подсъдимия С. важат и за подсъдимия П..

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът приспадна от наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 70 ал. 7 изр. 1 от НК съдът постанови подсъдимият М.П. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД № 287/2013 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни, отчитайки, че процесното умишлено престъпление е извършено в определения от съда изпитателен срок при условното предсрочно освобождаване по посоченото дело.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “в“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение на подсъдимия П. наказание в размер на една година десет месеца и двадесет и осем дни.

 

При индивидуализиране наказанието на подсъдимия А.К. съдът прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността му обстоятелства- конкретната форма на съучастническа деятелност, за която бе признат за виновен, а именно помагачество, както и съдействието му за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, а също и оказаната известна помощ на пострадалата И. /давайки й вода/.

Отегчаващи отговорността обстоятелства и за този подсъдим са всички онези обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на конкретно осъществената деятелност от гледна точка на нейния предмет и общественоопасни последици, а и тези, характеризиращи изключително добрата планираност и организираност на престъпната деятелност и обстоятелствата, при които е била реализирана. Всички тези моменти бяха подробно обсъдени при подсъдимия С., поради което е ненужно тяхното преповтаряне. Отегчаващи отговорността обстоятелства са и предходните осъждания на К., извън тези, обуславящи квалификацията „опасен рецидив“, а също и обстоятелството, че и по отношение на този подсъдим, както и при подсъдимия П. са налични две квалифициращи обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.199, ал.1 от НК-съответно по т.1 и т.4.   

И по отношение на подс. К. съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко и не бе приложена разпоредбата на чл.55 от НК.

         След като прецени посочените индивидуализиращи отговорността на подс.К. обстоятелства, съдът определи наказанието му при условията на чл. 54 от НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с малко по-значима относителна тежест от отегчаващите. Ето защо справедливо се явява наказание „лишаване от свобода” в размер, малко под средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а именно девет години „лишаване от свобода“. Съдът прие, че този размер на наказанието съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

         При преценката относно начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и по отношение на подс.К., съдът прие, че в конкретния случай не е възможно приложението на чл.66 от НК, доколкото не е налична нито една от законовите предпоставки за допустимостта института на „условното осъждане“.

         Предвид гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. “а“ от ЗИНЗС съдът определи така наложеното наказание на подс. К. наказание в размер на девет години „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг”  режим.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият К. е бил задържан, считано от 19.07.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.

         ***

След като призна подсъдимите М.П., Й.С. и А.К.  за виновни в извършването на престъпление по чл.199, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД за уважаване на заявените от М.И. граждански претенции за обезщетение на причинените й в резултат от процесния „грабеж“ имуществени и неимуществени вреди, но не в предявените от нея размери. Налице са всички изискуеми предпоставки за ангажиране гражданската деликтна отговорност на подсъдимите П., С. и К., а именно непозволено увреждане, противоправно поведение на тримата деликвенти /подсъдимите П., С. и К./, причинна връзка между резултата и противоправното поведение на всеки от осъдените трима подсъдими и вина.

С оглед изложеното, съдът счете, че предявените срещу подсъдимите П., С. и К. граждански искове, съответно за причинените на пострадалата М.И. имуществени и неимуществени вреди са доказани по основание, предвид двуобектния характер на престъплението грабеж. Няма спор нито в правната доктрина, нито в съдебната практика, че независимо от систематическото място на това съставно престъпление, негов непосредствен обект на посегателство са едновременно две разнородни групи обществени отношения, а именно тези, гарантиращи неприкосновеността на собствеността, както и също охраняващите личната  неприкосновеност отношения. Ето защо, при осъществяване на престъпление „грабеж“ принципно е възможно едно лице да търпи едновременно имуществени вреди, причинени му в резултат от улеснения акт на престъплението-кражбата, а също и неимуществени вреди, които са последица от улесняващия акт-упражнената върху пострадалия принуда.

Видно от събраните по делото доказателства, гражданският иск, предявен по настоящото дело, за причинените на М.И. имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.199, ал.1 от НК е доказан по основание. Тези вреди произтичат пряко и непосредствено от действията на подсъдимите П., С. и К. и са не само общественоопасна последица от престъпното им поведение, но и имат характер на вреди от непозволено увреждане. С други думи, причинените от деятелността им имуществени вреди са и основание за търсене на гражданска-деликтна отговорност от дееца, тъй като те произтичат и от нарушаването на забраната да се вреди другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето й при виновното й причиняване другиму. На тези принципи се подчинява и отговорността за резултатните престъпления против собствеността. По делото е установено, че преобладаващата част от инкриминираните вещи не са открити /с изключение на три пръстена, чиито стойности бяха приспаднати от съда от общия размер на присъденото обезщетение/, следователно, уважената от съда искова сума за имуществените вреди е не само ликвидна, но и изискуема.

С оглед изложеното, съдът счете, че предявеният срещу подсъдимите П., С. и К. граждански иск за причинени в резултат от процесното престъпление имуществени вреди е доказан по основание, а частично и по размер, съответстващ на действителната стойност на причинената в резултат от процесното престъпление имотна увреда. Ето защо съдът уважи гражданската претенция за имуществени вреди в размер, съответстващ на инкриминираната стойност, за която тримата подсъдими бяха признати за виновни от съда, като същата се намали със стойността на трите пръстена, открити в хода на разследването и приобщени по делото като веществени доказателства. В противен случай би се стигнало до двойното събиране на стойността на въпросните три вещи, което пък би нарушило забраната за неоснователно обогатяване, отново прокламирана в гражданското законодателство. Ето защо съдът осъди солидарно подсъдимите Й.С., М.П.  и А.К. да заплатят на М.И. сумата в размер на 441 741,12 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 199 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск в частта до пълния предявен размер от 457 352,00 лв. като неоснователен.

След като съдът призна подсъдимите П., С. и К. за виновни в извършването на престъпление по чл.199, ал.1 от НК и се съобрази със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, прие, че предявеният по делото граждански иск за причинени от процесното престъпление неимуществени вреди е доказан по основание. Този вид вреди са без паричен или друг имуществен еквивалент, поради което законодателят е поставил определянето на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата на конкретните обстоятелства и общите правни норми, като се ръководи най-вече от степента на страданието. В резултат от инкриминираната деятелност на подсъдимите П., С. и К. пострадалата М.И. е претърпяла в значителна степен душевни страдания, предвид нанесения й побой. Понесените от И. болки и страдания в резултат от упражнената спрямо нея принуда, улеснила отнемането на процесните вещи, представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане, допуснато от подсъдимите П., С. и К.. Последните, като деликвенти, дължат на гражданската ищца обезщетение за претърпените от деликта неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията, които тя е понесла от побоя, улеснил отнемането на личното й имущество.

Ето защо съдът прие, че основанието на иска на гражданския ищец за този вид вреди е доказано, но размерът му надхвърля границите, очертани от релативния критерий на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. Този критерий не е абстрактен и държи сметка за характера на деянието, последиците от него, вида и степента на вината и тежестта на увреждането. Легалният термин "по справедливост" до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.

Преценено от горните позиции, обезщетение от 20 000 лева е завишено. В този смисъл съдът счете, че гражданският ищец И. ще бъде овъзмездена за причинените  й неимуществени вреди със сума  от 5 000лв. /пет хиляди лева/, поради което прие, че гражданският й иск е доказан по размер до тази сума. Над така определения размер претендираното обезщетение се отдалечава от критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и придобива наказателна функция. В този смисъл настоящият състав отчете естеството и тежестта на конкретните увреждания, механизма на тяхното причиняване, характера на предприетите медицински манипулации за лечението на пострадалата. За разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева гражданският иск бе приет за завишен и отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. Съдът присъди и законната лихва върху присъдения граждански иск за неимуществени вреди, считано от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата.

Солидарното осъждане на подсъдимите П., С. и К. за причинените от процесната им деятелност имуществени и неимуществени вреди е в съответствие с разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, според която, ако увреждането е причинено от неколцина, какъвто е настоящият случай, те отговарят солидарно.

В тежест на подсъдимите бяха присъдени лихвите, считано от извършване на процесното престъпление до окончателното изплащане на присъдените обезщетения. На основание чл. 84 от ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана, което означава, че дължи законна лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдебната практика е категорична, че законната лихва всякога се дължи от деня на деликта.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един от признатите за виновни подсъдими П., С. и К. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от по 1 886,10 лева, представляваща разноски, направени в досъдебното производство, както сумата от по 1010,38 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, направени разноски в съдебното производство. Предвид уважените размери на предявените срещу подсъдимите П., С. и К. граждански искове съдът осъди всеки един от тях да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив и сумата от по 5 956,55 лв., представляваща припадащата му се част от държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕН-СЪДИЯ: