№ 223
гр. Търговище, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
С Определение № 386 от 13.10.2021 година, постановено по в. частно
търговско дело № 20213001000584 по описа за 2021 година на Апелативен
съд - Варна, съдът е изпратил на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК в. ч. гр. д. №
312/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, образувано по частна жалба,
подадена от Д. СТ. Д. и Валентина Павлинова Д., срещу издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1333/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен,
за разглеждане на Окръжен съд- Търговище.
В постъпилата частна жалба от Д. СТ. Д., ЕГН ********** и В. П. Д.,
ЕГН **********, адрес: гр.Ш, ул.**************, се излага следното:
Частните жалбоподатели молят за отмяна на издадения по делото
изпълнителен лист от РС-Шумен, Х-ти състав, като неправомерен и да бъде
разпоредено разглеждането на иска на банковата институция като само един,
и то пред Окръжен съд - Шумен.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна - “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, вписано в Търговският регистър под ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев ” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Юлия Юргакиева - изпълнителен директор чрез пълномощника А.Х.А. -
старши юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен
адрес по чл. 39 ал. 1 ГПК - гр.В, ул.**********, партер, тел. ***********, в
който се излага следното становище:
В настоящият случай изпълнителният лист е издаден от компетентния
съдебен състав, издал заповедта за изпълнение, съобразно съдебно
установеното, след извършена проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК. В
1
производството по издаване на изпълнителен лист съдът е ограничен
единствено до проверката редовен ли е актът от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които
предпоставки в случая са налице, видно от гореизложените съображения.
Наведените от жалбоподателите доводи, че умишлено претенцията е
разделена на две производства са ирелевантни за преценката, извършвана от
съда в производството по издаване на изпълнителен лист. Нещо повече
съдилищата разглеждали спора вече са се произнасяли по наведеното
възражение и са мотивирали решенията си с постановките на ТР 4/2013
гр.София от 18.06.2014 год., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа
за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.
Молят съда да остави без уважение подадената частна жалба от Д. СТ.
Д. и В. П. Д. по гр.д. 1333/2018 год. по описа на Шуменски районен съд, 10 ти
състав срещу издадения по делото изпълнителен лист, като неоснователна.
Претендират за разноски по делото.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1
ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
неоснователна.
Съдът констатира следното:
С Решение № 201 от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1333/2018 г.
по описа на Шуменския районен съд, съдът е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в
отношенията между страните, че Д. СТ. Д. с ЕГН **********, като
кредитополучател и В. П. Д. с ЕГН **********, като поръчител, и двамата с
адрес гр.Ш, ул.************ дължат солидарно в полза на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.“Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано заедно
и поотделно от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт Ир.Ст.Ст., сумата от 19 057.86 лв. (деветнадесет
хиляди петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
частично претендирана главница по неплатените погасителни месечни вноски
за периода от 21.02.2019 г. до 21.10.2020 г. по Договор за потребителски
кредит № *************, сключен между ответниците и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост и
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.10.2017г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
- 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
84.87 лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
13.02.2018 г. до 06.03.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за
2
изпълнение на парично задължение №*********** по ч.гр.д. №***********
по ч.гр.д. № 683/2018 г. на ШРС. С решението си съдът на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК е осъдил Д. СТ. Д. с ЕГН ********** и В. П. Д. с ЕГН
********** да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* разноски по заповедното производство в размер общо на 432.85
(четиристотин тридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) и по
настоящото производство в размер общо на 729.46 лв. (седемстотин двадесет
и девет лева и четиридесет и шест стотинки). С решение от 06.11.2019 година
по в. гр. д. № 212 по описа за 2019 година, Разградският окръжен съд по реда
на въззивното обжалване е потвърдил обжалваното решение на Шуменския
районен съд и същото е влязло в сила. Постъпила е касационна жалба от
частните жалбоподатели против така постановеното по делото съдебно
решение, която с Определение № 58/11.03.2020 г. по т.д. № 341/2020 г. на
ВКС е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Определението е потвърдено с Определение № 302/30.07.2020 г. по ч.т.д. №
1019/2020 г., ТК, Второ отделение на ВКС.
Впоследствие е постъпила частна жалба вх. № 8018/20.10.2020 г. от
жалбоподателите срещу разпореждане № 383 от 09.10.2020 г. по ч. т. д. №
1019/2020 г. на ВКС за връщане на частна касационна жалба вх. №
7152/18.09.2020 г. срещу определение № 302 от 30.07.2020 г., постановено по
същото дело, с което е потвърдено Определение № 58/11.03.2020 г. по т.д. №
341/2020 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената
касационна жалба срещу решението на Разградския окръжен съд и
производството по делото е прекратено. По повод на тази частна касационна
жалба пред ВКС е образувано ч. т. д. № 2239/2020 г., по което Върховният
касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение е потвърдил
обжалваното Разпореждане № 383 от 09.10.2020 г. по ч. т. д. № 1019/2020 г.
на ВКС.
При така описаните правни действия и постановени актове в
производството по гр. дело № 1333/2018 година по описа на Шуменския
районен съд се поставя въпросът дали постановените в производството
Решение № 201 от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1333/2018 г. и
Решение от 06.11.2019 година по в. гр. д. № 212 по описа за 2019 година на
Разградския окръжен съд представляват годно правно основание за издаване
на изпълнителни листове за принудително събиране на вземанията по тях.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: Производството по
издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК
изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405-408 ГПК. При
произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която
дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в
полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по
изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В
производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно
наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид
3
формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително
изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните
удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на
изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При
произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на
предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на
постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор,
свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие
на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с
характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито
относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително
изпълнение.
Настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките за
издаване на изпълнителен лист от ********* година за присъдените в тежест
на жалбоподателите суми. На този етап изводът, който се налага е, че
решенията на съдилищата, посочени по-горе са влезли в сила, поради което
представляват изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК. Настоящата
частна жалба се явява неоснователна. Постановеният акт на Шуменския
районен съд - разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр. дело №
1333/2018 година се явява законосъобразен. Настоящото определение не
подлежи на обжалване съгласно тълкувателно решение № 5/2015 година на
ВКС от 12 юли 2018 година.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №
****** от ********* година по гр. дело № 1333/2018 година по описа на
Шуменския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4