О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020
Дупница
Номер Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
31.01. 2020
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от
Гражданско 2204 2019
дело №
по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л.П.К., ЕГН **********,
адрес: ***, против СОУ „Св. Паисий Хилендарски", адрес: гр. Дупница, ул.
„Страхил войвода" № 5, с правно основание чл.49 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да
насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
1. Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата сочи, че с трудов договор от 1988 г. била назначена на длъжност "старши учител" в ответното училище. През 2013 г. директорът на учебното заведение започнал да упражнява спрямо нея емоционален и психически тормоз: изисквал обяснения, твърдейки, че е събирала пари от ученици и родители, които присвоила, че се държи зле с децата, че родители не желаят да записват децата си в нейния клас. Разпределението на часовете било правено в неин ущърб.
Това лично и персонално негативно отношение към ищцата водело до ежедневно натрупване на нервно напрежение и се отразило на здравето й - развила захарен диабет ІІ-ри тип и се наложило да бъде лекувана нееднократно.
Със заповед № 1458/10.09.2014 г., на директора на СОУ „Паисий Хилендарски" трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл.328, т. 12 от КТ. Ищцата счита, че липсва обективна причина за прекратяване на трудовото правоотношение с описаната заповед № 1458/10.09.2014 г., а уволнението било резултат от отношението на директора към нея.
Съдът отменил уволнителната заповед и възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. На 22.02.2016 г. след влизане в сила на съдебното решение, се завърнала на работа. Ежедневно била викана от директора на учебното заведение и й било да подаде молба за ранно пенсиониране. След като отказала, й било заявено от директора, че „започва да ме дебне".
Колеги - учители в учебното заведение споделили с нея, че директорът им е забранил да говорят с нея.
На 23.02.2016 г. сутринта, преди първия час, отново имало закани от страна на директора на училището. Трудно и с голямо вътрешно напрежение успяла да проведа часа, а в междучасието й станало зле. Нейна колежка се обадила на сина й, който я закарал до Спешна помощ. В това време директорът на училището вдигнал скандал и заявил на ищцата, че „прави циркове", че е „симулант", че нищо й няма.
Заради здравословното й състояние след прегледа в спешния център ищцата била консултирана с психиатър и постъпила на лечение в психиатрично отделените.
Директорът продължил да упражнява психически и емоционален тормоз: свел до минимум часовете й, настроил колектива срещу нея, като разпространявал различни слухове - че злоупотребявала с пари, събирани
от родители и т.н.
Здравословното състояние на ищцата
се влошавало, като се
наложило нееднократно
да бъде лекувана и от
смесено тревожно-депресивно разстройство.
Понастоящем ищцата е със силно увредено здраве, като счита, че състоянието й е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с негативното и тенденциозно отношение на директора на ОУ „Паисий Хилендарски" към нея.
Поради това искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето й и явяващи се пряка и непосредствена последица от негативното и тенденциозно отношение на директора на учебното заведение към нея, както преди уволнението, така и след възстановяването й на работа от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се твърди, че липсват тенденциозни действия на директора по отношение на ищцата, както и причинна връзка между негови действия и заболяванията, описани в исковата молба. Направено е възражение за погасителна давност за вредите, претендирани за период, по-далечен от пет години преди датата на завеждане на иска.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и
на възраженията на ответника:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за погасителна давност за част от
претендираните вреди.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва,
че ищцата с трудов договор от 1988 г. била назначена на длъжност "старши
учител" в ответното училище; със заповед № 1458/10.09.2014 г., на
директора на СОУ „Паисий Хилендарски" трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, т. 12 от КТ, като впоследствие съдът отменил
уволнителната заповед и възстановил ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: Общоизвестни и
служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях при условията на чл.153 ГПК. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда
своите твърдения – наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД: механизма на причиняване на вредите, вида и
размера на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал
виновно, като вината му се предполага до доказване на противното.
Ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба.
Относно доказателствените искания:
Представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими, поради което събирането им ще бъде допуснато.
Основателно е искането на страните за събиране на гласни доказателства.
Основателно е искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, изпълнима от вещо лице-психиатър.
Съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр. дело № 2204/2019 г. по описа на РС – Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2020 г. от 10.45 ч., за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на страната на ищеца и ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, описани в исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, изпълнима от вещото лице д-р Паризов, при депозит в размер на 250 лв., платим от бюджета на съда, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, по отношение на констатираното при ищцата смесено тревожно-депресивно разстройство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответника съдебно удостоверение.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от отговора да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: