Р Е Ш Е Н И
Е
№ 356 06.10.2021 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
шести състав, на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и първа год.
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №442 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е
по жалба на А.А.М., с ЛНЧ **********, гражданин на Сирия, с посочен по делото
адрес: гр. София, против Решение №11Х/08.04.2021 год. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците, с което не е допусната последващата молба на лицето до
производство по предоставяне на закрила.
Оспорващият
счита, че решението е постановено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. А.М.
е със статут на бежанец от 2014 год. Сочи, че е налице ново обстоятелство за
разглеждането на подадената молба, тъй като жалбоподателят е на възраст, която
предполага според сирийските закон отбиване на задължителната военна служба. Във
връзка с това е представил съобщение-повиквателно от Върховното командване на
армията и въоръжените сили на Сирийската арабска република, с което е повикан
да се яви на 01.11.2015 год. Това обстоятелство не е било предмет на разглеждане
в предходното производство по предоставяне на бежанския статут. Твърди се, че
при така установеното при евентуалното му връщане на територията на Сирия,
същият ще бъде задържан и принуден да отслужи военната си служба, което с оглед
на общоизвестната военна обстановка в Сирия, поставя в опасност живота му и ще
доведе до нарушаване на чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция по правата на
човека. Отбиването на военната служба може да доведе до това, че същият да бъде
принуден да извърши деяния, които да се квалифицират като „военни престъпления“
или „престъпления против човечеството“. В подкрепа на това цитира и решение от
19 ноември 2020 год. на съда на Европейския съюз по дело С-238/19, което
разглеждало подобен случай на сирийски гражданин. Твърди се също така, че с
молбата са представени нови доказателства относно държавата на произход на
молителя, които не са били обсъждани в предходното производство.
Административният орган следва да вземе в предвид актуалната обстановка в Сирия
и да ги отнесе към новите обстоятелства, относими към индивидуалният случай на
лицето. Необосновано е прието, че г-н М. попада в обхвата на изключващата норма
на чл.12, §2, буква б/ от Директива 2011/95/ЕС. За да се установи това следва
да се проведе производство по същество и да се направи индивидуална оценка на
случая. Същата не може да се направи в хода на предварителното производство по
допустимост на молбата. Нещо повече, престъплението за което е бил осъден е
извършено след 2014 год., в период, в който същият е бил признат като бежанец в
Република България, поради което и той изначално не попада в обхвата на
цитираното по-горе изключение. Г-н М. е изтърпял наказанието си и от дата на
извършване на престъплението не е имал други противообществени прояви. Претендира
се отмяна на атакувания акт и връщане на преписката на административния орган
за ново произнасяне. Направено е особено искане на основание чл.84, ал.6 от ЗУБ
да се произнесе съда по правота на А.М. да остане на територията на страната до
произнасяне по жалбата.
Ответникът -
Интервюиращ орган към ДАБ при МС (П.Р.), в писмени бележки, представени от
пълномощника си по делото старши юриск. М.Х., излага доводи за
законосъобразност на оспореното решение, поради което моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение
№4678/14.07.2014 год. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е предоставен статут
на бежанец на лицето А.А.М., което е връчено на 23.07.2014 год. /лист 255 – 256
от адм. дело №4266/2021 год. по описа на АССГ/. След издаването на
разрешението, лицето е напуснало по легален път страна и се е установил в
Швеция, където извършва престъпление, за което е осъден с влязла в сила
присъда. Същата е приведена в изпълнение и изтърпяна от А.М.. След завръщането
му в Република България е проведено производство по отнемането на статута му на
бежанец, в резултат на което е издадено Решение №1454/02.06.20220 год. на
Председателя на ДАБ /лист 144-147 от адм. дело №4266/2021 год. по описа на
АССГ/. Видно от същото, в резултат на проведеното административно производство,
е прието, че са налице законовите предпоставки за отнемането на даденият статут
на бежанец и същият е отнет. Така постановеното решение е било обект на съдебен
контрол по адм. дело №442/2020 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, който с решение №361/09.09.2021 год. го е отменил като незаконосъобразно.
С решение №990/26.01.2021 год., постановено по адм. дело №12016/2020 год. по
описа на ВАС на Република България, решението на Административен съд Стара
Загора е отменено и постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на А.М.
като неоснователна.
С молба вх.
№40032/24.03.2021 год., регистрирана в ДАБ, жалбоподателят А.А.М., е поискал международна
закрила в Република България. Във връзка с така подадената молба е инициирано
производство за разглеждане на молбата, като на жалбоподателят е изготвено
съобщение №400032/29.03.2021 год. /лист 37 от адм. дело №4266/2021 год. по
описа на АССГ/. Същото е връчено на 30.03.2021 год. /лист 79 от адм. дело
№4266/2021 год. по описа на АССГ/, като връчването е обективирано в приложеният
приемо-предавателен протокол. В съобщението е изрично отбелязано, че молителят в
седемдневен срок от получаването на съобщението има възможност да представи
писмени доказателства, във връзка с изложените в молбата обстоятелства, които
да се имат в предвид при провеждането на предварителната процедура по
допустимост на молбата му.
С оспореното
Решение №11Х/08.04.2021 год., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ Интервюиращ
орган към ДАБ не е допуснал последващата молба на лицето до производство по
предоставяне на международна закрила. За да издаде акта си, органът е посочил,
че молителят бил уведомен лично относно процедурата, която следва, за срока, е
който трябвало да представи писмени доказателства. Приел, че към момента на
постановяване на решението чужденецът не представил нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му на
произход. Сочените в молбата доводи са били налични и в миналото, не са ново
настъпили. Опасенията му, че може да бъде мобилизиран за редовна военна служба,
не обуславят допускане на последваща молба за закрила. Нежеланието му за
отбиване на военна служба в редовете на сирийската армия, като неявяването
действително е криминално престъпление, но не се счита за преследване.
Интервюиращият орган разгледал и цитирал в решението си част от информацията,
съдържаща се в Справка № МД-121/09.03.2021 год. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, като въз основа на съдържанието им установил, че с
президентски указ №18 от 09 октомври 2018 год. предвижда амнистия за всички
сирийски мъже в Сирия и извън нея
което са избягали от военна служба или са напуснали армията, при условие, че
докладват за своята служба в рамките на четири месеца, ако пребивават в Сирия и
шест месеца, ако пребивават в чужбина. Излага доводи, че получаването на
съобщението-повиквателно, респективно неговото съдържание не може да се оцени
като изразяващо опасения за живота на кандидата по смисъла на чл.8, ал.1 от
ЗУБ. Не представлява ново обстоятелство и актуалната и все още опасна ситуация в
цяла Сирия. Сегашната ситуация не се е различавала от съществувалата такава към
2014 год., когато е подал молба за убежище. Аналогично са съображенията и по
отношение на факта, че М. е кюрд. Това обстоятелство е било налично в
предходното производство и не е ново по смисъла на закона. Не на последно място
е посочил, че допускането на последваща молба за закрила, би противоречала на
Решение №990/26.01.2021 год. на ВАС на Република България, с което решение
жалбата му против решението за отнемането на статута му на бежанец е отхвърлена
и с което решение А.А.М. е изключен от кръга на бежанците на основание чл.12,
§2, б.“б“ от Директива 2011/95 год. на ЕС. Посочил, че с искането си молителят
не е представил нови писмени доказателства от съществено значение за личното му
положение или относно държавата му по произход и държавата на пребиваване,
отговарящи на изискванията за допустимост на последващата молба за международна
закрила.
На 13.04.2021
год. срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат
с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена пред Държавната агенция за бежанци
при МС на 19.04.2021 год., видно от поставеният печат в деловодството на
агенцията.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд Стара Загора, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е
обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ
с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ,
председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за
бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в
този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-762/09.12.2020 год. (лист
32 от адм. дело №4266/2021 год. по описа на АССГ) на председателя на ДАБ, с
която П.Г.Р., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определен за интервюиращ
орган.
Съдът
установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на
жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание
за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира
атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се
преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от същия закон. Последната
разпоредба гласи, че подадена последваща молба за международна закрила, в която
чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение
за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по
реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща
молба за предоставяне на международна закрила, като основание за
разглеждане е посочил полученото през
2015 год. съобщение-повиквателно, с което е повикан за явяване в редовете на
сирийската армия за отбиване на военната служба, което счита, че това е ново
обстоятелство, тъй като през 2014 год. когато е получил убежище, същият е бил
на 16 год. и не е подлежал на военна мобилизация. В подкрепа на това прилага и
решение на Европейският съд, който се е произнесъл по аналогична молба. Изтъква
й аргументи за съществуващата военна обстановка в Сирия. Поради това, правилен
е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на молбата чужденеца за
разглеждане в производство по предоставяне на международна закрила.
Правилно, в
оспореното решение интервюиращия орган е посочил, че получаването на
съобщение-повиквателна, не представлява ново обстоятелство, което е основание
за разглеждане на по същество на последващата молба за закрила. В оспореното
решение е направен анализ на съществуващата законова уредба за военната
повинност в Сирия, възможността за освобождаване от нея, както и наличието на
президентски указ за помилване. Обстоятелството, че А.М. подлежи на военна
повинност произтича от неговия сирийски произход, като това задължение е
съществувало още през 2014 год. Обстоятелството, че е получил повиквателна се
дължи на факта, че същият е навършил възрастта за отбиването на военната
служба, а не поради някакви други факти или обстоятелства. В този ход на мисли,
съдът намира за обосновани и правилни доводите на ответника, че това не е ново
обстоятелство. Не води до обратния извод и приложеното от негова страна решение
от 19 ноември 2020 год. на ЕС, постановено по дело №С-238/19 год. с предмет
преюдициално запитване от Административният съд Хановер. Видно от мотивите на
същото, чл.9, параграф 2, буква д/ във връзка с чл.9, параграф 3 от Директива
2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на връзка между мотивите,
посочени в чл.2, буква г/ и член 10 от тази директива, и наказателно
преследване и наказанията при отказ да се отбие военната служба, посочени в
член 9, параграф 2, буква д/ от посочената директива, не може да се счита за
установено единствено поради факта, че наказателното преследване и наказанията
са свързани с този отказ. Въпреки това съществува силна презумпция, че отказът
да се отбие военната служба при условията, уточнени в член 9, параграф 2, буква
д/ от същата директива е свързан с едно от петте основания, припомнени в чл.10
от нея. Компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на
тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства.
Безспорно от
представеният доклад на Фондацията за достъп до права, се установява, че
сирийското правителство разглежда като форма на политическо несъгласие
дейностите на широки категории лица, включително отклоняващите се от военна
служба. Същите след завръщането си в Сирия са изпратени почти винаги на
най-опасните фронтови линии. Въпреки тежките условия на живот в Сирия,
наличието на военни действия на територията на страната, както и евентуалната
вероятност да бъде изпратен на фронтовата линия, същото не би могло да бъде
разгледано като ново обстоятелство. Дори и да се приеме за такова, няма
категорични данни за извършване от страна на армията на Сирия, респективно от
войниците в нея, да са извършвали, да извършват или евентуално да извършат
престъпления против човечеството. Няма данни също така и да е налице
принудително извършване от тези войници на такива престъпления. Не на последно
място, бягството на А.М. през 2014 год. /година преди навършване на възрастта
за отбиване на военната повинност/ предполага съзнателно избягване на същата
още към онзи момент, макар и същото да не е изтъкнато като мотив за
придобиването на статут на бежанец.
Що се отнася
до другите две нови обстоятелства, посочени от жалбоподателят в подаденото от
негова страна молба – опасната ситуация в Сирия, както и обстоятелството, че е
кюрд, съдът споделя мотивите на административният орган, че същите не са нови
по смисъла на закона. Както през 2014 год., така и към настоящия момент, е
налице гражданска война в Сирия, която се изразява и в извършването на военни
действия от различни групировки. Единственото разлика е намесата на трети
държави в този конфликт – Турция и Русия, под една или друго форма, видно от
приложените по делото справки на ДАБ за ситуацията в тази страна през 2014 год.
и 2021 год. Няма данни също така, в приложените справки на ДАБ за ситуацията в
Сирия, които да обосноват особено отношение на управляващите към кюрдите. В
този смисъл, нито едно от двете обстоятелство не е ново по смисъла на закона и
предполагащо допускането до разглеждане по същество на подадената молба за
предоставяне на статут на бежанец.
Съдът обаче
не споделя мотивите, изложени в оспореното решение, че молбата за международна
защита не следва да бъде допускана, тъй като ще противоречи на “Решение №990/26.01.2021 год. на ВАС, с
което А.А.М. е изключен от кръга на бежанците на основание чл.12 §2, б.“б“ от
Директива 2011/95 на ЕС.“ Следва да се отбележи, че предмет на цитираното
дело, е решението на Административен съд Стара Загора, с което е отменено
Решение №1454/02.06.2020 год. на Председателя на Държавната агенция за бежанци,
с което е отнет предоставен предоставеният на М. статут на бежанец. Безспорно
е, че в това решение са изложени мотиви в тази насока – относно чл.12 §2, б.“б“
от Директива 2011/95 на ЕС, но с диспозитива на решението не се изключва М. от
кръга на бежанците. Съдът няма такива правомощия и мотивите му в тази насока ще
имат обвързваща сила за административният орган, само ако оспореният
административен акт се отмени и преписката се върне на органа за произнасяне
при съобразяване с дадените указания по прилагането на закона. В конкретния
случай, това не е налице и административният орган, в производството при
подаването на последваща молба за предоставяне на статут на бежанец, следва да
прецени единствено и само дали са налице нови обстоятелства относно личното
положение на молителя, които да са предпоставка за разглеждането по същество на
подадената молба. Разпоредбата на чл.76б от ЗУБ, не задължава административният
орган да се съобразява с мотиви на съдебно решение или каквото и да е било
друго. Следва да се преценят единствено и само представените писмени
доказателства от подалото молба лице, в светлината на чл.13, ал.2 от ЗУБ и да
се установи дали същите са съществени и водят до промяна в личното положение на
лицето или относно държавата му по произход.
Липсата на
нови обстоятелства и/или доказателства и позовавания в молбата и в жалбата на
данни за личното положение на молителя и за обстановката в Сирия сочи, че няма
правни основания за разглеждане на подадена от А.А.М. последваща молба за
предоставяне на закрила предвид неспазването на изискванията за нейната
допустимост. Събраните в административното и настоящото производство
доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от
значение за индивидуалното положение жалбоподателя и обстановката в Сирия, като
в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно
личното положение на искащия закрила, законодателят визира такива, които са в
обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и чл.9.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ
неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против
него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., с ЕГН **********, ЛНЧ **********,
гражданин на Сирия, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 9 – адв. В.И.,
против Решение №11Х/08.04.2021 год. на Интервюиращ орган към Държавната агенция
за бежанците, с което не е допусната последващата молба на лицето до
производство по предоставяне на международна закрила, като неоснователна.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.86 от Закона за убежището и
бежанците.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: