Р Е Ш Е Н И Е
256/6.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският районен съд, единадесети състав
На десети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
секретар Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №350 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№27-0000962/27.12.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ш.,
с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “ТАВЕРА” ЕООД, с ЕИК202512147,
със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.“Б“ №6, ет.3, представлявано от П.С.П.,
с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството –
жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата, излагайки, че не оспорва
извършеното нарушение, но моли наказателното постановление да бъде изменено,
като й бъде наложена по-ниска санкция.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Ш. - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея
съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “ТАВЕРА” ЕООД осъществява
търговска дейност в обект - Пекарна Магазин №23, намиращ
се в гр.Ш., Кооперативен пазар. При извършена проверка на 25.11.2019 год. по
спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Ш. от страна на дружеството, на територията
на производствената база и на 29.11.2019 год. по писмени доказателства, било установено,
че работодателят при осъществяване на неговата дейност е нарушил разпоредбите
на трудовото законодателство, като е допуснал лицето И. И. С., с ЕГН **********
на длъжност „продавач-консултант“ да
положи 51 часа извънреден труд през
месец септември 2019 год. при допустимост от 30 часа дневен труд през един
календарен месец. Това обстоятелство било отразено в Справка за извънреден труд
по чл.144 от КТ за месец септември 2019 год. От работника била изискана
Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която С. посочила, че работи с работно
време от 06.30 часа до 15.30 часа от понеделник до събота, като почива в
неделя. В изготвените писмени обяснения от страна на управителя на дружеството
– жалбоподател по смисъла на чл.402, ал.1, т.2 от КТ П. посочила, че
отработените допълнителни часове от страна на продавач-консултанта за времето
от 14.30 до 15.30 часа – през дните от седмицата и от 06.30 часа до 14.30 часа
– в съботните дни са начислени като извънреден труд. От разходен касов ордер
№189/10.09.2019 год. се установява, че положения извънреден труд е бил начислен
и изплатен на лицето. Резултатите от
проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1937955
от 25.11.2019 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. Протокът
бил връчен лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 29.11.2019
год.. На 29.11.2019 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №27-0000962, като актосъставителят
е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.146, ал.2, т.1 от КТ.
Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и подписан от
него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни
писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №27-0000962/27.12.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Ш., с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/,
във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “ТАВЕРА” ЕООД, с ЕИК202512147,
със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.“Б“ №6, ет.3, представлявано от П.С.П.,
с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Д.В.В. – И. и на свидетеля М.М.М.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д.В.В. – И. и М.М.М. следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото същите са непротиворечиви, последователни,
кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ
извънредният труд е забранен, като ал.1 от същия законов текст дава легална
дефиниция на понятието „извънреден труд“, като го определя като труд, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Извънредният труд се допуска само по
изключение, като в разпоредбата на
чл.144 от КТ законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези,
в които по изключение се допуска полагане на извънреден труд:: 1.за извършване
на работа във връзка с отбраната на страната; 2.за извършване на работа от
служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на
избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични
ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на
обществения ред; 3.за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците
от бедствия; 4.за извършване на неотложни обществено необходими работи по
възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението,
канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска
помощ; 5.за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в
работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6.за довършване на
започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
7.за извършване на усилена сезонна работа. Работодателят е длъжен да води
специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във
ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно
от Справка за извънреден труд по чл.144 от КТ за месец септември 2019 год., Разчетно-платежна ведомост за месец септември 2019 год. и
Разходен касов ордер №189/10.09.2019 год. се установява по безспорен начин, че работничката
И. И. С. е положила 51 часа извънреден труд през месец септември 2019 год. при
максимална допустимост от 30 часа дневен труд за един месец. Не се спори между
страните, че посоченото лице е работило при петдневна работна седмица при
8-часов работен ден. Полагането на извънредния труд е станало със знанието и
без противопоставянето на работодателя. Положения от лицето извънреден труд е
бил отразен в Справка за извънреден труд по чл.144 от КТ за месец септември
2019 год., Разчетно-платежна ведомост за месец
септември 2019 год. и е бил изплатен на лицето, видно от Разходен касов ордер
№189.
Нормата на чл.146, ал.2, т.1 от КТ допуска продължителност
на извънредния труд през един календарен месец за един работник или служител не
повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд. В настоящия случай положения
от работника С. в дружеството извънреден труд за месец септември 2019 год. е
бил в размер на 51 часа, което несъмнено превишава посочената по-горе допустима
от закона продължителност. В същото време по делото липсват данни в дружеството
да е било въведено сумирано изчисляване на работното време за месеца,
респективно за седмицата, което да даде възможност за компенсиране на положения
от работниците извънреден труд чрез осигуряване на почивка в други два последователни
дни.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
констатираното превишение на месечната норма правилно
е било квалифицирано от актосъставителя като
извънреден труд по смисъла на посочената законова разпоредба. Същият несъмнено
е положен от посочения работник в полза на санкционираното дружество, като
същия е извършен със знанието и без противопоставянето на работодателя. В
подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д.В.В. – И.
и на свидетеля М.М.М.. В същата насока е и изложеното
от страна на представляващата дружеството-жалбоподател, която не отрича, че е
допуснала посоченото нарушение.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ,
доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно
и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на
юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на
чл.146, ал.2, т.1 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В същото време обаче, съдът намира, че административно
наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е
наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни
мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на
имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена
опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно
санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би
изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на
същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление
деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради
което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение
следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че положения от работника извънреден труд е бил уреден със
съответните изискуеми от закона документи, бил е отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай
е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
в посочения по-горе смисъл.
Съдът
напълно споделя и доводите
на административно-наказващият орган, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва
да се отбележи, че приложението
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се преценява за всеки конкретен
случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова
възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и
начин на извършване. В настоящия
случай Кодексът на труда охранява особен
вид обществени отношения, като
урежда и регулира точното времетраене на положения
и условията, в които същия е положен. Конкретното
нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция бъде намалена от 2000
лева на 1500 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0000962/27.12.2019 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ш., с което на основание чл.416,
ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1
от КТ на “ТАВЕРА” ЕООД, с ЕИК202512147, със седалище и адрес на управление: гр.Ш.,
ул.“Б“ №6, ет.3, представлявано от П.С.П., с ЕГН********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция” от 2000 /две хиляди / лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ш.ски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: