Р Е Ш Е Н И Е
№ 947
гр.Русе, 23.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 769 по описа
за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.Н.Н., твърди, че с ответницата живели на семейни начала до
началото на 2012г., от което съжителство им се родило детето Д Д Н., роден на ***г.
След раздялата ответницата с детето се преместила да живее при своите родители
в с.Т, обл.Р. От този момент започнала да му създава пречки да поддържа
нормални контакти със сина им. Отказвала да го дава, за да прекарва известно
време с баща си, предизвиквала скандали, когато отивал да го види в с.Т и
осуетявала по всякакъв начин личните му контакти с детето. Твърди, че е
безработен, няма постоянни доходи, но се стареел според възможностите си да
дава някаква издръжка на сина си и да се грижи за него. Разногласията му с
ответницата водят до неприятни ситуации и счита, че съдът следва да определи
полагащия му се режим на лични контакти с детето. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето на майката, а на бащата да бъде определен режим на
лични контакти и отношения със сина му – да го вижда и взема при себе си всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя и веднъж годишно 30 дни, когато това не съвпада с годишния отпуск
на майката.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.127, ал.2 от СК.
Ответницата Р.Е.Б. не оспорва иска, с който се иска на нея да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.
Оспорва иска за претендирания режим на лични отношения между бащата и детето,
като твърди, че същият е прекалено разширен. Не е препятствала свижданията на
детето с бащата, а именно последния предизвиквал скандали, когато е идвал да се
види със сина си, като иска от съда последния да бъде осъден да заплаща на
малолетния си син месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска да
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № на Община – гр.Русе, малолетното дете Д Д Н. е
роден на ***г. в гр.Русе, от майка Р.Е.Б. и баща Д.Н.Н.. Съгласно представеното
удостоверение № 79/18.01.2013г., издадено от Метро Плюс ООД, ответницата работи
в същото търговско дружество, където получава средно-месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 335.00 лева и нетно такова от 262.60 лева. В
съдебното заседание уточнява, че получава допълнителни средства от
командировъчни.
В показанията си свидетеля С Н.Н. твърди, че е
брат на ищеца. От страните живеят във фактическа раздяла, като от тогава и към
настоящия момент детето живее с майката в с.Т, обл.Р в дома на родителите на
ответницата. На всеки две седмици веднъж, бащата посещавал с.Т и искал да вземе
детето. Първоначално нямал проблеми за това, но от около 6 месеца – 1 година
майката започнала да си изключва телефона и не можели да осъществят контакт с
нея за личните отношения, а имало и случаи, когато тя отказвала да даде детето
на бащата. Проблемите идвали от това, че ответницата имала връзка с мъж в
Република Турция и искала да отведе детето там, за да се установят да живеят за
постоянно, но бащата не давал съгласие детето да напусне страната. Ищецът
усещал, че детето било манипулирано от майката против него. Малолетният бил
привързан към баща си и когато последният го вземал е осигурявал всичките му нужди,
включително и му купувал необходими вещи. Ищецът живеел в четиричленно
семейство, включително и със своя брат, в къща в гр.Р, която е едноетажна с три
стаи. В едната стая живеели той с брат си, а за детето е обособено място в
хола, където да живее. Има отделно легло, играчки и от нищо не е било лишавано,
когато бащата го вземал при себе си. В тази къща живели и страните по време на
съвместното си съжителство.
В показанията си свидетеля Д С В твърди, че
ищецът му разказвал, че има проблем за вземането на детето от ответницата, тъй
като последната му създавала пречки и му поставяла условия за да го види.
Отношенията между детето и бащата били нормални и малолетния постоянно искал да
вижда баща си.
В показанията си свидетелката Н К М твърди, че
майката никога не била създавала проблеми на бащата да вижда детето. Веднъж
присъствала, когато Р.Б. била в болницата и тя се обадила на Н. да види детето.
Когато той дошъл тя една го познала, тъй като външния му вид не бил добър, а
детето не го искало и бягало от него. Ответникът постоял 10-15 минути, през
който период от време свидетелката не чула приятни думи от негова страна, след
което си заминал. Н. злоупотребявал с алкохол и по телефона се заканвал или
обиждал ищцата, поради което и тя спряла да разговаря с него. Когато бащата
идвал да взема детето, той предварително се обаждал по мобилния телефон на
малолетния. На последния се влияело, тъй като Н., когато го вземал го
настройвал против майката.
От изготвения по делото социален доклад от
социален работник към отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане” – гр.Русе, се установява, че родителите на детето живеят във
фактическа раздяла от началото на 2012г., като ответникът останал да живее при
родителите си, а ищцата и детето се преместили в с.Т, обл.Р, където живеят и
към момента. Бащата успявал да види детето веднъж в месеца през почивни дни,
като синът му приспивал в дома му. Н. работел като таксиметров шофьор и реализирал
месечни доходи около 300.00 – 400.00 лева. Живеел заедно с родителите си в къща
в гр.Р която е общинска собственост, състояща се от три стаи, баня и санитарен
възел. За детето в нея има осигурено легло, достатъчно лично пространство и
играчки, необходими при гостуванията му. В къщата има необходимите уреди и
мебели за задоволяване потребностите на семейството и хигиенно-битовите условия
са много добри. При посещенията на детето при бащата се задоволяват неговите
потребности и ответника получава от своите родители помощ за това. Контактите
между бащата и детето не са прекъсвани, като становището на социалния работник
е че на ответника следва да се определи подходящ режим на лични контакти със
сина му.
От изготвения по делото социален доклад от социален
работник към отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” –
гр.Д М, се установява, че ищцата и детето живеят в с.Т, обл.Р, заедно с
родителите на първата, като малолетния посещава и детската градина в селото.
Живеят в двуетажна жилищна сграда, водоснабдена и електрифицирана, обзаведена с
вещи и уреди за обичайно потребление, с външни стълби, състояща се от 5 стаи,
кухня, баня и тоалетна. Майката с детето обитават втория етаж на жилището, където
има обособен кът за детето с бюро и компютър. С тях съжителстват родителите на
ищцата, сестра й и нейният син. В жилището се поддържа много добра хигиена. Р.Б.
работи като стюардеса на автобус по линия Р – И и получава месечно възнаграждение
до 800.00 лева и семейни помощи от 35.00 лева. За детето се полагат
необходимите грижи и то има изградена силна емоционална връзка с майката и
нейните родители.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение упражняването на родителските права на
роденото от съвместното съжителство на страните дете Д Д Н., съдът счита, че те
следва да се предоставят на майката. За това по делото липсва спор между
страните, а и от изготвения по делото социален
доклад от отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Р
и свидетелските показания е видно, че за малолетния се полагат необходимите
грижи, осигурена му е нормална домашна среда и е налице изградена силна
емоционална връзка с майката и нейните родители. Като съобрази всички тези факти, съдът стига до извода, че майката е
по-пригодна и най-добре в тази му възраст би могла да отглежда и възпитава сина
си, като има и подкрепата за това на своите родители.
По отношение на режима на лични контакти и отношения
на детето с бащата, съдът намира, че такъв следва да бъде определен. На първо
място това е обусловено от обстоятелството, че не следва да се прекъсва
връзката на детето с неговия баща. От показанията на свидетелите и изготвените по делото социални доклади на
Дирекциите “Социално подпомагане” е
видно, че контактите между двамата не са прекъсвани. В къщата, където ищецът живее има необходимите
уреди и мебели за задоволяване потребностите на семейството и хигиенно-битовите
условия са много добри, за детето в нея има осигурено легло, достатъчно лично
пространство и играчки, необходими при гостуванията му, като при посещенията на
детето при бащата се задоволяват неговите потребности и ответника получава от
своите родители помощ за това. В случая обаче съдът намира, че претендираният
от ищеца режим на лични контакти е прекалено разширен. Малолетният е още на
ниска възраст и той преимуществено живее при майката, където е свикнал с
домашната среда, поради което по-дългото му отсъствие от тази обичайна за него
обстановка би могла да повлияе неблагоприятно на емоционалното му и психично
развитие. Поради това съдът намира, че режимът следва да бъде определен както
следва: бащата да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и веднъж годишно
20 дни, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката. В тази част искът
следва да се уважи, а в останалата му част до претендирания от ищеца режим, да
се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.127, ал.2 от СК съдът служебно следва
да определи местожителството на детето да бъде при неговата майка.
На основание чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и
не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия
момент детето Д Н. е на 5 години и половина. Предвид възрастта си той има
съответните нужди от храна, облекло и други, за правилното му физическо и
интелектуално развитие. От представеното
удостоверение № 79/18.01.2013г., издадено от Метро Плюс ООД, се установява, че
майката работи в същото търговско дружество, където получава средно-месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 335.00 лева и нетно такова от 262.60
лева. В съдебното заседание тя уточнява, че получава допълнителни средства от
командировъчни, като месечният й доход достига и до 800.00 лева. От социалния
доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Русе,
е видно, че Н. работи като таксиметров шофьор и реализира месечни доходи от
около 300.00 – 400.00 лева. Предвид
изложеното и като съобрази възрастта и нуждите на детето, съдът счита, че двама
родители следва да осигуряват месечна издръжка на Даниел Н. в размер на 240.00
лева. Като се съобразят доходите на двамата родители, съдът намира, че бащата
следва да заплаща издръжка в размер на 100.00 лева, а останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката. Приоритетното заплащане на издръжка
от страна на ответницата е обусловено от обстоятелството, че тя реализира
по-голям месечен доход от този на бащата, независимо, че ще полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на сина си. Определената
издръжка се дължи от датата на предявяване на иска – 12.02.2013г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
Ищецът не претендира разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. На ответницата не
следва да се присъждат разноски, тъй като предявените от ищеца искове са
уважени.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна такса
върху определения размер на издръжката на детето от 144.00 лева – определена 4%
върху тригодишните й платежи.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето Д Д Н., роден
на ***г., с ЕГН: **********, на майката Р.Е.Б.,
с ЕГН: **********, като за бащата Д.Н.Н., с ЕГН: **********, се определя режим
на лични контакти и отношения с детето – да
го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и 20 дни през лятото, когато майката
не е в годишен отпуск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Н., с ЕГН: **********, да
му бъде определен режим на лични контакти с детето Д Д Н., роден на ***г., с ЕГН: **********, в
частта да го вижда и взема при себе си всеки първи и трети петък от 18.00 часа
до 10.00 часа в събота и от 20 дни до 30 дни през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ местожителството на детето Д Д Н., роден на ***г., с ЕГН: **********, да е при майката Р.Е.Б., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Д.Н. ***, с ЕГН: **********,
да заплаща на малолетното си дете Д
Д Н., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Е.Б., с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 12.02.2013г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж последно число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.Н. ***, с ЕГН: **********, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 144.00 /сто четиридесет и
четири/ лева - държавна такса върху определения размер на издръжката на малолетното
дете.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: