Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   СОНЯ НАЙДЕНОВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14593 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II-69-157 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 58964/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са отхвърлени предявените от Г.Р.З., ЕГН **********, срещу „Е.“ ООД, ЕИК *********искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, за заплащане на сумата от 6061.50 лв. представляваща 1/3 част от трудовото възнаграждение на наследодателя В.К.З., начислено за периода от 01.10.2011 г. до 08.10.2013 г., сумата от 927.73 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г., сумата от 685.85 лв. представляваща 1/3 част от обезщетението за неизползван от наследодателя В.К.З. платен годишен отпуск за 55 дни за календарните 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и за сумата от 72.27 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от В.К.З. за периода от 08.10.2013 г. до 20.10.2014 г. С решението са отхвърлени предявените от Ж.В.З., ЕГН ********** срещу „Е.“ ООД, ЕИК *********искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, за заплащане на сумата от 6061.50 лв. представляваща 1/3 част от трудовото възнаграждение на наследодателя В.К.З., начислено за периода от 01.10.2011 г. до 08.10.2013 г., сумата от 927.73 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г., сумата от 685.85 лв. представляваща 1/3 част от обезщетението за неизползван от наследодателя В.К.З. платен годишен отпуск за 55 дни за календарните 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и за сумата от 72.27 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от В.К.З. за периода от 08.10.2013 г. до 20.10.2014 г. С решението са отхвърлени и предявените от Г.В.З., ЕГН **********, срещу „Е.“ ООД, ЕИК *********искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, за заплащане на сумата от 6061.50 лв. представляваща 1/3 част от трудовото възнаграждение на наследодателя В.К.З., начислено за периода от 01.10.2011 г. до 08.10.2013 г., сумата от 927.73 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г., сумата от 685.85 лв. представляваща 1/3 част от обезщетението за неизползван от наследодателя В.К.З. платен годишен отпуск за 55 дни за календарните 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и за сумата от 72.27 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от В.К.З. за периода от 08.10.2013 г. до 20.10.2014 г. Също така с решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са осъдени ищците да заплатят на ответника сумата от 2000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Г.Р.З., Ж.В.З. и Г.В.З., чрез адв. Б.Б., като във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства се установявало наличието на трудово правоотношение между техния наследодател и ответника, чийто предмет бил престирането на труд и ответникът не бил доказал то да е отпаднало. Поддържат, че не се било доказало ответното дружество да е наказало наследодателя на ищците за неполагане на труд през процесния период, нито да е прекратило трудовото правоотношение, не били съставени форми за неявяване, освен това трудово възнаграждение било заплащано до 01.10.2011г., от което следвало, че техният наследодател В.К.З. бил полагал труд през процесния период. Същото се установявало от представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи работата му за ответното дружество, както и от показанията на св. Ц.. Не следвало да се кредитират показанията на св. Л., който нямал преки наблюдения върху работата на наследодателя и били противоречиви. Също така било доказано по делото и признато от ответника с издадени от него удостоверения обр. УП-2 и УП-3, че претендираните суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годищен отпуск, не били платени. Безспорно било доказано и наследственото правоприемство между ищците и техния наследодател В.К.З.. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „Е.“ ООД, чрез адв. Г. С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел за недоказано обстоятелството, че наследодателят на ищците е полагал труд през процесния период. Доказването на това обстоятелство било в тежест на ищците като същото не се установявало нито от факта, че ответникът бил осигурявал наследодателя през процесния период, нито се предполагало поради липсата на санкция за неполагане на труд. Представените писмени доказателства представлявали неподписани частни документи, в които не се споменавало името на ответника, от които също не се установявало това обстоятелство. От свидетелските показания било видно, че през процесния период В.З.бил работил на няколко места, което изключвало полагането на труд при ответника на 8-часов работен ден при 5-дневна работна седмица. Също така от показанията на св. Л. се установявало, че не е бил полагал труд, като същият имал преки впечатления като ръководител на дейността. Не следвали да се кредитират показанията на св. Ц., тъй като същият бил заинтересован от изхода на спора. Поради тази причина счита, че фактът на полагането на труд не бил установен пълно и главно от ищците. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалбата и претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 28 състав, решение за валидно.

С решението са отхвърлени претенциите на Г.Р.З., Ж.В.З. и Г.В.З., ЕГН **********, срещу „Е.“ ООД за осъждането на ответника да заплати на всеки един по ищците по 927.73 лв., представляваща 1/3 част от лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г. В случая са предявени искове като всеки един от ищците претендира по 1/3 от сумата 2781.38 лв., представляваща лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г., т. е. претенцията на всеки един от ищците е за осъждането на ответника да заплати на всеки ищец по 927.12 лв., а не 927.73 лв., като районният съд се е произнесъл свръх петитум, поради което решение в тази част следва да бъде обезсилено.

Във връзка с правилността на решението, настоящият състав намира следното:

По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 1/01.06.2005 г. се установява, че между В.К.З. и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно което В.З.бил назначена на безсрочен трудов договор, на длъжност „главен инженер“, с основно месечно трудово възнаграждение от 550 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 93.50 лв. за прослужено време. С допълнително споразумение № 4 от 13.06.2008 г. към трудов договор № 1/01.06.2005 г. е договорено, че месечното трудово възнаграждение се променя на 580 лв.

По делото не се спори, а и от представения препис- извлечение от акт за смърт № 0611 от 10.10.2013 г. се установява, че В.К.З. е починал на 09.10.2013 г., на която дата на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ се е прекратило трудовото правоотношение поради смъртта на работника. От представеното удостоверение за наследници изх. № 5658 от 14.12.2013 г. се установява, че В.К.З. след смъртта си е оставил наследници по закон: Г.Р.З. – съпруга, Ж.В.З.– дъщеря и Г.В.З. – дъщеря.

По делото са представени и 2 броя удостоверения по образец УПИ – 2 и УПИ – 3 издадени от ответника, в които е посочено размерът на полученото брутно трудово възнаграждение от В.К.З., както и натрупания при ответника осигурителен стаж на посоченото лице.

По делото са представени опис на прието оборудване за производството на бетонови керемиди от фирма „В.“ ООД изготвено от В.К.З., както и технологична записка за настройка на уплътняващата машина, водо-циментно съотношение, топлообработка и контрол на качеството на продукцията с автор В.К.З. с адрес гр. София, ж. к. „Слатина“, бл. 16, ап. 3.

По делото е представен протокол № 1 за изпълнение на СМР към 16.11.2012 г. с възложител „П.“ ООД и изпълнител „Е.“ ООД, като същият е подписан за възложителя от инж. В. Ц., а за изпълнителя от инж. Г. Л.. Представен е и протокол № 1 за изпълнение на СМР към 31.07.2012 г. с възложител „П.“ ООД и изпълнител „Е.“ ООД, като същият е подписан от инж. В. Ц. и инж. Г. Л.. По делото е представено и писмо от 20.11.2012 г. от ответника до „П.“ ООД във връзка с изпълнението на обект: „Фондова борса“, като не са представени доказателства за връчването му на адресата. Посоченото писмото е подписано от изпълнителния директор инж. Г. Л.. По делото е представен и сертификат за качество № 20 от 31.07.2012 г. издаден от ответника на възложителя си „П.“ ООД във връзка с изпълнение на строителен обект.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че съгласно представените разплащателни ведомости за процесния период м.10.11 г. – м.10.2013 г., размерът на начисленото трудово възнаграждение на В.К.З. възлизало на 18184.51 лв. брутно трудово възнаграждение (14254.74 лв. нетно трудово възнаграждение). Вещото лице посочва, че не са представени доказателства за извършване на плащане на В.К.З. за процесния период, като не били представени и доказателства за преведени и внесени осигурителни вноски и ДОД върху брутния доход на наследодателя. Съгласно експертизата размерът на полагащия се платен годишен отпуск на В.К.З. възлизал на 55 работни дни, като обезщетението за неизползван годишен отпуск на база на трудовото възнаграждение възлизал на 2057.55 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава на неизплатените суми на наследодателя за неизплатено трудово възнаграждение възлизал на 2731.38 лв., а на неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза на 216.80 лв.

По делото е разпитан свидетеляВ.Ц. в качеството му на управител на „П.“ ООД, който посочва, че познавал В.К.З. от 1990 г., като последният работел в „Е.“ и една от структурите на „Б.“, като в „Б.“ работел последните 3-4 години от 2011 г., а в „Е.“ работел от 2005 го до смъртта му, където бил главен инженер. Свидетелят посочва, че през 2012 г. между „П.“ ООД и „Е.“ ЕООД имало съвместни дейности, като В.З.координирал дейностите между двете дружества. Свидетелят посочва, че В.З.имал работно място с компютър при ответника и същият бил ходел там 4-5 пъти през 2010 г. – 2013 г и бил виждал В.З.да гледа чертежи и да подготвя документи. Свидетелят посочва, че „Е.“ ЕООД бил подизпълнител на „П.“ ООД, като за ответното дружество документите били подписвани от неговия представител Л., а за „П.“ ООД от свидетеля. Свидетелят посочва, че В.З.бил осъществил връзката с ответното дружество.

По делото е разпитан и свидетеля Г. Л. в качеството му на изпълнителен директор на „Е.“ ЕООД за периода април 2004 г. до 06.03.2014 г., като същият познавалВ.З., който имал сключен договор с ответното дружество от 2008 г. на длъжност главен инженер. Свидетелят посочва, че той не бил възлагал на В.К.З. никакви задачи и не му бил подписвал длъжностната характеристика, като през периода 2011-2013 г. В.К.З. не извършвал дейности във връзка с трудовото си правоотношение. Същият идвал в офиса, но не бил пряко ангажиран в извършването на трудовите действия. Същият имал работно място и компютър, но извършвал лични работи, които не били във връзка с дейността на „Е.“ ЕООД. Свидетелят посочва, че В.З.извършвал дейност за други фирми, за които работел, които обаче не били в договорни отношения с ответника. В.З.бил осъществил връзката между „Е.“ ЕООД и „П.“ ООД през 2010-2012 г., но бил от страната на „П.“ ООД, като осъществявал техническата дейност за това дружество и ръководил работните групи на „П.“ ООД и следял за изпълнението на обекта. Свидетелят посочва, че при него не била постъпвала молба за разрешаване на платен годишен отпуск. Съгласно показанията на свидетеля е имало намерение В.З.да се използва за бъдеща дейност в Русия, но до такава не се стигнало още през 2011 г. Свидетелят посочва още, че В.К.З. не идвал всеки ден, а когато идвал си вършел лична работа на компютъра, в работно или извънработно време и не е бил пряк подчинен на свидетеля, който нямал впечатления за работата му.

По делото са представени документи, представляващи инсталация за дозиране и подаване на пигменти за оцветяване и добавки, както и рецептурен състав предоставен на ОНО „Кондопога“, като така представените документи не са подписани нито път от тях може да се изведе извод за техния автор, нито в каква връзка са били изготвени.

По делото е представено и удостоверение с изх. № 01/08.10.2015 г. от управителя на „П.“ ООД, като от така издаденото удостоверение се установява, че същото е създадено за целите на процеса и в него се съдържа изявление, че за периода от 01.10.2011 г. до 08.10.2013 г. между „П.“ ООД и „Е.“ ООД са били изпълнени 2 броя СМР, като дейностите по договорите, свързани с изпълнението на възложените СМР, организацията на работния процес, координацията и контрола на качеството от страна на „Е.“ ООД, са осъществявани от работен екип с участието на гл. инженер В.К.З.. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда така представеното удостоверение, доколкото същото представлява по своя характер свидетелки показания, чието събиране по този начин е недопустимо.

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл. 124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя.

За да се уважат така предявените искове в тежест на ищците е да установят, че между техния наследодател и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност при определено месечно трудово възнаграждение, както и че работникът е престирал труд през процесния период.

Съдът приема, че през процесния период, В.К.З. и ответника са били обвързани от валидно трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 1/01.06.2005 г., по силата, на който В.З.е заемал при ответника на безсрочен трудов договор длъжността „главен инженер“. Като размерът на основното месечно трудово възнаграждение било 550 лв., както и допълнително трудово възнаграждение в размер на 93.50 лв. за прослужено време, като впоследствие с допълнителното споразумение от 13.06.2008 г. размерът на договореното месечното трудово възнаграждение е увеличено на 580 лв.

Неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба твърдения, че по делото било установено, че В.К.З. е престирал труд през процесния период, поради което и съдът приема, че възнаграждение за същото не му се дължи. Вземането за същото възниква при престиране на труд. Представените по делото опис на прието оборудване за производството на бетонови керемиди от фирма „В.“ ООД, както и технологична записка за настройка на уплътняващата машина, водо-циментно съотношение, топлообработка и контрол на качеството на продукцията представляват частни свидетелстващи документи и притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Следва да бъде посочено, че същите не е установено кога са изготвени от В.К.З., т. е. дали попадат в исковия период, като не може да бъде установено и дали същите са били изготвени при или по повод на трудовото му правоотношение с ответника. Същото следва да бъде посочено и за представените документи, представляващи инсталация за дозиране и подаване на пигменти за оцветяване и добавки, както и за рецептурен състав предоставен на ОНО „Кондопога“, като по отношение на тях не се установява и дори да са изготвени от В.К.З.. Що се отнася до представените протоколи за изпълнение на СМР от 16.11.2012 г. и 31.07.2012 г. подписани между „П.“ ООД и „Е.“ ООД, както и сертификата за качество № 20 от 31.07.2012 г. издаден от ответника на възложителя си „П.“ ООД, то същите са издавани във връзка с съвместната дейност осъществявана между „П.“ ООД и „Е.“ ООД през 2012 г., което обстоятелство се установява и от разпита на двамата свидетели по делото Л. и Ц., но по никакъв начин не водят до установяване на факта на престиране на труд от страна на В.З.за процесния период.

На следващо място от показанията на свидетеля Г. Л., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се установява, че действително В.З.е имал сключен трудов договор с ответното дружество, като на последния за периода 2011 г. -2013 г. не били възлагани никакви задачи и не извършвал дейности във връзка с трудовото му правоотношение. В.З.идвал в офиса на ответника, но не бил пряко ангажиран в извършването на трудовите действия, имал работно място и компютър и си извършвал действия, които не били във връзка с дейността на „Е.“ ЕООД. Също така свидетеля посочва, че В.З.извършвал дейност за други фирми, за които работел, които обаче не били в договорни отношения с ответника, както и че в отношенията им с „П.“ ООД бил от страната на „П.“ ООД, като осъществявал техническата дейност за това дружество и ръководил работните групи на „П.“ ООД. Обстоятелството, че свидетелят Л. е представлявал ответника в отношенията му с „П.“ ООД се потвърждават както от събраните писмени доказателства по делото така и от показанията на свидетеля Ц..

Що се касае до показанията на св. Ц., то същите не са в състояние да обосноват извода, че В.З.е полагал труд на ответника за процесния период. Обстоятелството, че свидетеля бил ходил 4-5 пъти за периода 2010 г. – 2013 г до работното място на В.З.и го бил виждал да гледа чертежи и да подготвя документи не доказва, че последният е изпълнявал задълженията си във връзка с трудовото си правоотношение с „Е.“ ЕООД, доколкото свидетеля Л. изрично посочва, че В.З.бил използвал работното си място и компютъра, за да осъществява дейност за други фирми, за които работел, които обаче не били в договорни отношения с ответника. На следващо място следва да бъде посочено, че св. Ц. е разпитван в качеството си на управител на „П.“ ООД, като представляваното от него дружество е било в търговски отношения с ответника, но същият няма как да е запознат в детайли с възлагането и изпълнението на работа на служителите на ответника.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба по отношение на твърденията, че тъй като не се било доказано от ответното дружество да е наказвало наследодателя на ищците за неполагане на труд през процесния период, нито да е прекратило трудовото му правоотношение, не били съставени форми за неявяване, се доказвало, че В.К.З. бил полагал труд през процесния период. В настоящият случай следва да бъде посочено, че реализирането на дисциплинарна отговорност, която да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение, съставянето на форми за неявяване се извършва единствено по преценка на работодателя, като с оглед на тяхното неосъществяване не могат да се правят изводи за настъпването на факти, чието доказване е било в тежест на ищците.

С оглед на гореизложеното при доказателствена тежест за ищите не се установява по делото за процесния период В.З.реално да е полагал труд по трудов договор с ответника, предвид на което и предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ се явява неоснователен.

Неоснователен се явява и предявения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили, като платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд. Тъй като по делото не се доказа В.З.през исковия период да е полагал труд по трудово правоотношение при ответника за същия не е възникнало право на платен годишен отпуск, респективно право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

С оглед неоснователността на главните искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ неоснователни се явява и предявените акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което същите следва да бъде отхвърлени.

Поради съвпадането на крайните изводи решението на районния съд следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да се устави без уважение.

При този изход на спора на въззивниците не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение. С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски, за което страната е представила списък по чл. 80 от ГПК и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., която сума била заплатена в брой съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 27.10.2017 г. Настоящият състав намира за основателно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява същото до 1527.20 лв.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № II-69-157 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 58964/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете на Г.Р.З., ЕГН **********, Ж.В.З., ЕГН ********** и Г.В.З., ЕГН **********, с които се иска осъждането на „Е.“ ООД, ЕИК *******да заплати на всеки един от ищците за сумата над 927.12 лв., представляваща лихвата за забава, начислена върху трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2011 г. до 20.10.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № II-69-157 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 58964/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав.

ОСЪЖДА Г.Р.З., ЕГН **********, Ж.В.З., ЕГН **********, Г.В.З., ЕГН ********** да заплатят на „Е.“ ООД, ЕИК *********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1527.20 лв.  лева съдебни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ:  1                                 

 

2.