№ 13219
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110119659 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане
на сумата 388,12 лева /съгласно допуснато с протоколно определение от
15.02.2023г. по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска/, представляващо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
причинна връзка със застрахователно събитие, съставляващо покрит
застрахователен риск, съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът „А. твърди, че на 28.07.2021 г., в гр. М., поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „М.”, с рег. № ., е
реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на собствения му
лек автомобил марка „Т.”, с рег. № .. Поддържа, че към тази дата
застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът.
Поддържа, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но същият е
извършил частично плащане в размер 188,98 лв. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „М.”, с рег. № ., както и че е платил на ищеца
част от претендираното застрахователно обезщетение в размер на 188,98 лева.
Оспорва механизма на произшествието, както и че всички твърдяни от ищеца
увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва вината
1
на водача на лек автомобил „М.”, с рег. № .. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Счита претендирания размер на
щетите за завишен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и техния вид и размер.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в
процеса различен механизъм на ПТП, както и положителния факт на
погасяването на дълга, както и по възражението за съпричиняване да докаже,
че с поведението си водачът на лек автомобил „Т.”, с рег. № . е допринесъл за
настъпването на вредите.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на
вредата е застрахованата при ответното дружество, както и че ответникът е
изплатил на ищеца частично застрахователно обезщетение в размер на 188,98
лева във връзка с процесното ПТП.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по лек автомобил „Т.”, с рег. № ..
В приетия по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие /лист 19/ е посочено, че на 28.07.2021 г.
около 12:00 ч. в гр. М., ул. „В. при предприемане на маневра за паркиране
водачът на лек автомобил „М.”, с рег. № . реализирал удар с паркирания на
пътното платно лек автомобил „Т.”, с рег. № ., вследствие на което е
настъпило ПТП. Така описаният в протокола механизъм на ПТП
кореспондира със събраните по делото гласни доказателства чрез разпит по
делегация на свид. Ц. Д. – участник в процесното ПТП. Свидетелят описва, че
при управлението на лек автомобил „М.”, с рег. № . е предприел маневра за
паркиране движение на заден ход, когато е настъпил удар с паркирания зад
него лек автомобил „Т.”, с рег. № .. Изяснява се от показанията, че на
мястото, където е настъпило произшествието е имало добра видимост, но
водачът не е възприел своевременно паркирания зад него автомобил, поради
което е настъпило процесното ПТП. Този механизъм се потвърждава и от
приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, в която е отразено, че
водачът на лек автомобил „М.”, с рег. № . при маневра за паркиране на заден
ход е реализирал ПТП с паркирания зад него лек автомобил „Т.”, с рег. № ..
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на
2
лек автомобил „М.”, с рег. № . е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а
именно водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Ето защо,
следва да се приеме, че вина за произшествието има водачът на лек
автомобил „М.”, с рег. № ., по отношение на който към този момент е налице
застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който застраховател се явява
ответникът.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
съпричиняване, тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че
водачът на увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди
по лек автомобил „Т.”, с рег. № . по делото е изготвена автотехническа
експертиза, чието заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде
кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите
дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните
пазарни стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните
увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което
и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е
налице необходимата причинна връзка между всички твърдяни вреди и
процесния удар. От заключението на автотехническата експертиза се
изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 1053,26
лева. Отразено е в заключението на експерта, че пазарната цена на
официалния сервиз на автомобилната марка „Т.“ е 1627,48 лева. Съдът
намира, че в случая релевантната възстановителна стойност съответства на
изчислената от експерта по средните пазарни цени към момента на
произшествието /1053,26 лева/, тъй като именно тя представлява обективен
критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни
цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената. Същевременно, когато изплатено застрахователни обезщетение
надвишава средните пазарни цени, разликата над тази сума не съставлява
действително причинена вреда и поради това не може да се възложи в тежест
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
Ищецът с исковата молба изрично признава неизгодния факт, че е
получил от ответника сума в размер на 188,98 лева преди иницииране на
настоящото производство, която следва да се приспадне от дължимото
3
застрахователно обезщетение.
По така изложените съображения следва да бъде уважен предявеният
иск за пълния размер 338,12 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяването му.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова
полза следва да му бъде присъдена сумата 660 лева – разноски за държавна
такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на
основание чл. 432 КЗ сумата 338,12 лева, представляващо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в причинна
връзка със застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен
риск, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 12.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 660 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4