Мотиви по НОХД № 2395/2010 г.
по описа на ПОС, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия С.А.Е. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199
ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б”а” и б.”б” вр.чл.26 ал.1 от НК
за това, че в гр.П. през периода от 10.04.2010 г. до 19.04.2010 г. в условията
на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл.66 ал.1 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, а именно:
- самостоятелно на 11.04.201 г.
мобилен телефон „***” на стойност 130 лв. от владението на К.В.К. ***;
- самостоятелно на 11.04.2010 г.
мобилен телефон „***” на стойност 195 лв. от владението на Й.С.Д. ***;
- самостоятелно на 13.04.2010 г.
златен синджир 12.3 грама на стойност 516.60 лв., златно кръстче 4 грама на
стойност 168 лв. и висулка от полускъпоценен
камък на стойност 15 лв. – всичко на общо стойност 699.60 лв. от владението на В.И.И.
***;
- самостоятелно на 19.04.2010 г.
мобилен телефон „***” на стойност 55 лв. от владението на Р.Н.Д. ***
и извършени от две лица – С.А.Е.
и Д.Б.А., сговорили се предварително да вършат грабежи:
- на 10.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 180 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 182 лв.
от владението на Б.С.Б. ***.2010 г. мобилен телефон „***” на стойност 240 лв. и
сумата от 5 лева – на обща стойност 245 лв. от владението на Д.С. ***.2010 г. мобилен телефон „***” на
стойност 63 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 83 лв. от владението на М.М.А.
***4.2010 г. мобилен телефон „***” на стойност 210 лв., карта с памет 8 гигабайта
на стойност 32 лв. и сумата от 10 лева – на обща стойност 252 лв. от владението
на П.А.А. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 310 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 312 лв.
от владението на Д.Я.С. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 189 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 209
лв. от владението на С.Т. ***.
ВСИЧКО на обща стойност
2 362.60 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и заплашване.
Срещу подсъдимия Д.Б.А. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1 т.2 вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в гр.Пловдив през периода от 10.04.2010
г. до 16.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление, извършено от
две лица – Д.Б.А. и С.А.Е. сговорили се предварително да вършат грабежи, е
отнел чужди движими вещи, а именно:
- на 10.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 180 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 182 лв.
от владението на Б.С.Б. ***.2010 г. мобилен телефон „***” на стойност 240 лв. и
сумата от 5 лева – на обща стойност 245 лв. от владението на Д.С. ***.2010 г. мобилен телефон „***” на
стойност 63 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 83 лв. от владението на М.М.А.
***4.2010 г. мобилен телефон „Ноки***” на стойност 210 лв., карта с памет 8 гигабайта
на стойност 32 лв. и сумата от 10 лева – на обща стойност 252 лв. от владението
на П.А.А. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 310 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 312 лв.
от владението на Д.Я.С. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон „***” на стойност 189 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 209
лв. от владението на С.Т. ***.
всичко на обща стойност 1 283 лв., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от В.И.И.
срещу подсъдимия С.А.Е. граждански иск в размер на 700 лв., представляващ обезщетение
за причинените й имуществени вреди от инкриминираното деяние, извършено на
13.04.2010 г. В.И. е конституирана в качеството на граждански ищец по делото.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Представителят
на обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение. Счита, че на всеки от двамата подсъдими следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, определено при превес на отегчаващите
обстоятелства – за подсъдимия Е. и при превес на смекчаващи – за подсъдимия А.,
което да бъде изтърпяно реално от двамата. По отношение на предавения граждански
иск изразява становище, че същият следва да бъде уважен в размер на 699,60 лв.,
а в останалата му част до 700 лв. – да бъде отхвърлен като недоказан.
Гражданският ищец В.И.
поддържа предявения срещу подсъдимия граждански иск и моли да бъде уважен в пълния
му предявен размер.
Служебният защитник на
подсъдимия Е. – адв. З.Г., счита, че
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по безспорен начин. Предлага
да му бъде наложено реално наказание лишаване от свобода под предвидения в
закона минимум за това престъпление.
Подсъдимият Е. се присъединява
към изложеното от защитника му и изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия А. –
адв. З.Т., също счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по
безспорен начин. По отношение на наказанието предлага то да бъде лишаване от свобода,
определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на
около 2 години.
Подсъдимият А. поддържа
изложеното от защитника му, в последната си дума моли за снизхождение.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното :
Подсъдимият С.А.Е. е роден на****.
Той е българин, български гражданин е. Има завършено начално образование. Не е
женен. Осъждан е многократно, като от значение за квалификацията на
инкриминираното деяние по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК са осъжданията му с
присъда от 01.09.2003 г. на Районен съд – гр.П., влязла в сила на 17.09.2003 г.,
по НОХД № 321/2002 г., с която е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и
присъда от 07.06.2006 г. на Окръжен съд – гр.Пловдив, влязла в сила на
08.11.2007 г. по НОХД № 704/2006 г., с която е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б”
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на 4 години и 10 месеца.
Подсъдимият
Д.Б.А. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е българин, български
гражданин е. Не е женен, има завършено средно образование. До момента не е осъждан.
На 11.04.2010 г. около 14.00 часа свидетелите Й.С.Д., В. З. Г.
и К.В.К., които били приятели, отишли с колелата си на специализирана велописта
в парк „Лаута” ЖР „Тракия” гр.П.. Непосредствено след пристигането им на пистата,
подсъдимият С.Е., който с колелото си обикалял по алеите в парк „Лаута”, се
приближил до свидетелите и започнал разговор с тях. Подсъдимият се представил
под името „Ицо” и започнал да разпитва свидетелите дали знаят в близост да има
и други писти за велосипеди, при което момчетата му обяснили, че в близост има
друга писта с бабуни за скачане и решили да го заведат. Стигайки до пистата подсъдимият
отново подел разговор със свидетелите, обяснявайки им от къде е закупил
велосипеда си, на каква цена, какви са възможностите му, при което Е. приканил
събеседниците си да дойдат до него, за да им каже нещо. Трите момчета
наобиколили подсъдимия, който от своя страна
извадил голям сгъваем нож около 20 см. и насочвайки го към свидетеля Г.
им казал да погледнат какво държи в дясната си ръка. Респектирайки свидетелите
с посоченото хладно оръжие, Е. със заплашителен тон им казал да извадят телефоните
си, да си вземат сим - картите на джиесемите и да ги пуснат в джоба му.
Уплашени от действията на подсъдимия, свидетелите изпълнили разпорежданията му,
като започнали да пускат в джоба на якето му, което Е. бил вързан през кръста
си, телефоните, както следва: свидетелят
К. – GSM марка „***”, свидетелят Г. - GSM марка „***”, модел 7210 и свидетелят Д. - GSM марка „***.
Виждайки телефона на свидетеля ,Д., подсъдимият Е. заявил, че GSM е скъп и че той му стига. Казал на свидетеля Г. да бръкне в джоба му и да си вземе обратно телефона
марка „***”, при което Г. си взел обратно веща. След това подсъдимият се качил
на колелото си и необезпокоявано се отдалечил от мястото на инцидента. Предвид
на обстоятелството, че Е. употребявал наркотици, същият постфактум разменил с
неустановен в хода на разследването дилър -
отнетия GSM „***”,
модел 7210 срещу шест топчета хероин. Отнетия при извършването на грабежа мобилен
телефон “*** бил подарен впоследствие
от подсъдимия Е. на приятеля му – подсъдимия Д.А.. При извършения в хода на
разследването обиск на подсъдимия А. /т.І, л.104/ от посоченото лице бил иззет
мобилния телефон „***
От
извършените в хода на разследването разпознавания /т.ІІ, л.69-71, л.73-75,
л.78-80/ свидетелите Д., Г. и К. категорично са разпознали подсъдимия Е. като
лицето извършило грабежа.
От заключението
на назначената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза /т.ІV, л.49/
се установява, че стойността на отнетия
мобилен телефон марка „***”,
собственост на свидетеля Й.Д., възлиза на 195 лв., а стойността на отнетия
телефон марка „***”, собственост на свидетеля К.К., възлиза на 130 лв.
На 13.04.2010 г. свидетелката В. И.И. излязла от дома си и отишла на покупки
до Четвъртък пазара гр.П.. Прибирайки се към жилището си минала през парк „Бунарджик”.
Стигайки до паметника на „Васил Левски” решила да седне на една пейка да си почине. Докато
вървяла към пейката покрай нея, по алеята, с колелото си преминал подсъдимият С.Е..
Подсъдимият направил впечатление на И. с това, че карал много бързо и след като
я подминал свидетелката го снимала в гръб с GSM си, но снимката не се получила. Когато седнала на пейката, И.
започнала да набира по телефона си номера на свой приятел, като в същото време Е.
обърнал посоката на движение, придвижил се до пейката, на която стояла И. и
спрял с колелото си пред нея. Подсъдимият се навел към свидетелката и й
прошепнал нещо на ухото, което последната не разбрала. В същото време
забелязала, че в дясната си ръка Е. държи канцеларски нож, с който я заплашил, че, ако крещи, ще й пререже
гърлото. След това насочил ножа към гърлото на И. и според нея й поискал телефона.
Свидетелката се опитала да го удари с ръката, в която държала телефона си,
но не успяла да му нанесе удар, при
което телефонът й паднал на земята, като в същото време започнала да вика „полиция”.
От своя страна подсъдимият се пресегнал с ръка и със сила успял да издърпа и
скъса синджир с кръст и висулка, които И. носела на врата си. Потърпевшата се
опитала да стане от пейката, но
нападателят й я бутнал назад, след което се качил на велосипеда си и потеглил в посока на
бул.”Руски”. Свидетелката решила да догони подсъдимия, но впоследствие се
отказала, като уведомила органите на полицията за инцидента.
От
извършеното в хода на разследването разпознаване /т.ІІ, л.108/ свидетелката И.
категорично разпознала подсъдимия Е., като лицето, което й е извършило грабежа.
От
заключението на назначената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза
/т.І., л.8/ се установява, че стойността на отнетите вещи на И., предмет на инкриминираното
деяние, възлиза на 699.60 лв., а именно – златен синджир от жълто бяло злато 14
карата - на стойност 516.60 лв., златен
кръст 14 карата – на стойност 168 лв. и висулка от полускъпоценен камък на стойност
15 лв.
На 19.04.2010 г. свидетелят Р.Н.Д.,
който бил ученик в шести клас в ОУ „***” гр.Пловдив бил на училищни занятия
втора смяна. Третият и четвъртият учебен час свидетелят имал трудово обучение,
което се провеждало в ОУ „***.”, като след приключване на часовете около 16.30
часа заедно с няколко свои съученици, сред които и свидетелите В. Б.и С.Л.
тръгнали да се прибират към тяхното училище. Д. вървял след съучениците си.В близост
до паметника на „Гео Милев”, находящ се пред училище „***” подсъдимият С.Е. нападнал
свидетеля в гръб. Хванал жертвата си за якето, извадил нож, който опрял в
тялото на Д. и със заплашителен тон му заповядал да остави телефона си марка „***”
модел С 350, който свидетелят държал в лявата си ръка, на един каменен парапет.
Тъй като Д. бил много изплашен от действията на нападателя, безпрекословно изпълнил заповедите му. Подсъдимият
взел телефона, сложил го в джоба си и избягал в посока към ресторант „Улпия”
гр.Пловдив.
От
извършеното разпознаване в хода на разследването /т.ІV, л.111/ свидетелят Д.
категорично е разпознал подсъдимия Е. като лицето, което му е извършило
грабежа.
От заключението
на назначената стоково-оценъчна експертиза /т.-., л.2/ се установява, че
стойността на отнетия мобилен телефон марка „***” възлиза на 55 лв.
Подсъдимият
Д.А. бил бивш спортист по борба в школата на ЦСКА. По време на отбиване на
военната си служба започнал да употребява наркотици, като вследствие на
зависимостта му от хероин провел девет месеца курс на лечение в наркокомуна в
Испания. В началото на м. април 2010 г. подсъдимият А. се запознал с подсъдимия
С.Е., който също бил наркозависим. За да си набавят средства за купуване на
дрога, двамата се сговорили предварително за напред да извършват грабежи. Подсъдимият
А. знаел, че приятелят му е лежал два пъти по пет години в затвора за извършени
престъпления и се уповавал на богатия му
престъпен стаж при постигнатото помежду им съгласие за извършване на грабежи.
На
10.04.2010 г. свидетелките Д.С.Д. и Б.С.Б., които били приятелки, около 17.30
часа се разкарвали по Главната улица на гр.Пловдив. После отишли да си купят дюнери
от заведението „Аладин”, находящо се в близост до бар „Калигула”. Свидетелките
седнали на стълбищния парапет на улицата, водеща към намиращото се в близост
тепе. В същото време покрай двете момичета с велосипедите си минали подсъдимите
Е. и А.. Докато ги подминавали, двамата огледали девойките. Спряли до контейнер
за боклук, в който започнали да ровят.
След няколко минути подсъдимите оставили колелата си и на бърз ход се
придвижили до момичетата. Подсъдимият Е. хванал с едната си ръка Д. за текстилното колие, което
носила, а с другата си ръка извадил нож и го насочил към шията й. В същото
време подсъдимият А. застанал зад Б.. Е. казал на свидетелките със заплашителен
тон да вадят всичко, което имат, като насочил вниманието им към ножа, който
носил. Уплашена, свидетелката Д. веднага извадила от чантата си портмонето си,
в което имала 5 лв., ключовете си и мобилния си телефон марка „***” модел *** и
ги оставила на парапета. Е. взел парите й от портфейла и телефона, като преди
това изкарал сим-картата му. От своя страна, следвайки примера на Е., подсъдимият
А. заповядал на свидетелката Б. да си
дава нещата. Б. му дала телефона си марка „***” модел *** като преди това с разрешение
на нападателя си, си взела сим-картата и картата памет. А. казал на жертвата си
да му даде и парите, които има, при което Б. му дала 2 лева, които носила в
себе си. След като отнели вещите подсъдимите си тръгнали, а двете свидетелки от
своя страна веднага съобщили на органите на полицията за грабежа.
Впоследствие
подсъдимият А. отишъл в златарско ателие на ул.”**” № **, където срещу сумата
от 30 лв. продал отнетия от него GSM „***” модел ** на свидетеля А. Р. П., като обяснил, че телефонът
е негова лична собственост. От своя страна свидетелят П. поискал разписка, в
която подсъдимият да удостовери собственоръчно, че телефонът е негов. А.
удостоверил посоченото обстоятелство,
вписвайки в разписката, че се казва Г.И.Д.. Свидетелят П. /т.ІV, л.21/
доброволно предал на органите на полицията закупения от него GSM „***” модел ***.
След грабежа двамата подсъдими
отишли в кв.”Изгрев”, където срещу сумата от 40 лв. Е. продал отнетия от него GSM „***”
*** на свидетеля Т. Р.Б.. С протокол за доброволно предаване /т.ІV, л.23/ свидетелят
Б. предал на органите на полицията закупения от него телефон марка „***” ***.
При извършеното разпознаване в
хода на разследването /т.ІІ, л.61/ свидетелят Б. категорично е разпознал подсъдимият
Е., като лицето, от което е закупил посочения по-горе телефон.
При проведените разпознавания
/т.ІV, л. 101 и л.102/ свидетелката Б. категорично е разпознала двамата извършители
на грабежа, докато свидетелката Д. не ги е разпознала /т.ІІ, л.100 и л.103/.
От заключението на назначената в
хода на разследването стоково-оценъчна експертиза /т.ІV, л.6/ се установява, че
стойността на отнетите вещи от владението си свидетелката Д. възлиза на 245
лв., а именно мобилен телефон марка *** на стойност
240 лв. и парична сума в размерна 5 лв., а отнетите вещи на свидетелката Б.
възлизат на 182 лв. – мобилен телефон „*** на стойност 180 лв. и парична сума в
размер на 2 лева.
В изпълнение на предварителното
им съгласие, на 12.04.2010 г., подсъдимият А. предложил на подсъдимия Е. да
направят грабеж в парк „Лаута” гр.П.,
защото там било най-спокойно за осъществяване на престъпните им намерения.
Около 19.10 часа двамата подсъдими с колелата си се придвижили до парк „Лаута”
и започнали да обикалят по алеите в търсене на потенциалните си жертви.
На същата дата свидетелите М.М.А.
и П.А.А., които били приятели, също се разкарвали с колелата си в посочения
парк. Около 19.20 часа двамата свидетели спрели да си починат. Подсъдимите
забелязали момчетата, приближили се до тях и започнали да ги питат какво
правят. Е. отишъл до свидетеля А.,
извадил от джоба на якето си сгъваем нож и след като го отворил, го
насочил към момчето, казвайки му да извади сим-картата на телефона си и да му
го даде. Също така му заповядал да му даде и парите си. А. изпълнил безпрекословно
това, което му било казано и предал на подсъдимия
Е. телефона си марка „*** и банкнота с номинал от 20 лв., която носил в себе
си. В същото време свидетелят А., който предположил, че намерението на
обвиняемите е да ги ограбят, се опитал да вземе колелото си и да избяга. А.,
който бил спрял до свидетеля А. му попречил, като го хванал за тениската, след
като му казал да си дава парите и телефона.
Предвид на това, че момчето се
опитвало да се съпротивлява и си държало ръцете върху джобовете на панталона си
А. със сила измъкнал портфейла от джоба му. Взел от там сумата от 10 лв. в
банкноти и стотинки и върнал портфейла на свидетеля. След това А. измъкнал от
другия джоб на жертвата си мобилен телефон марка „*** и заедно съм сим-картата
му го прибрал по джобовете си. Тъй като обвиняемият решил да се качва на колелото
си и да си тръгва, свидетелят А. хванал
кормилото на велосипеда му, за да го спре, при което А. му нанесъл удар с юмрук
в лицето, извадил от джоба на суитчера си сгъваем нож и го насочил към
свидетеля, при което последния пуснал кормилото на колелото му. Незабавно след
това подсъдимите се качили по колелата си и си тръгнали. Свидетелят А. решил да
догони нападателите, но след кратко преследване се отказал и се върнал при
приятеля си. Постфактум потърпевшите уведомили органите на полицията за инцидента.
При извършеното задържане на подсъдимия
Е. на 20.04.2010 г. /т.І, л.100/ на същия е бил извършен обиск, при което бил
намерен и иззет GSM ***, за който подсъдимият е заявил, че
му е бил даден от подсъдимия А., след като последния я бил отнел от едно момче
с колело, а именно – свидетеля А..
Отнетия от свидетеля А. GSM „*** подсъдимият Е. впоследствие
продал за сумата от 15 лв. на неустановено в хода на разследването лице.
При извършените в хода на
разследването разпознавания /т.ІІ, л.83 и л.86/ свидетелят А. категорично е
разпознал двамата извършители докато свидетелят А. /т.ІІ, л.90 и л.91/ е
разпознал само подсъдимия Е..
От заключението на назначената
стоково-оценъчна експертиза /т.ІV, л.4/ се установява, че стойността на
отнетите вещи на свидетеля А. възлиза на 252 лв. – мобилен телефон *** – на
стойност 210 лв., карта памет 8 GB – на стойност 32 лв. и
сумата от 10 лв., а стойността на отнетите вещи на свидетеля А. възлиза на 83
лв. – мобилен телефон „*** – на стойност 63 лв. и парична сума в размер на 20
лева.
На 16.04.2010 г. подсъдимите Е. и
А., след като употребили наркотици, решили да отидат в парк „Лаута”
гр.Пловдив. Докато вървели пеша по
алеите около 16.30 часа видели свидетелките
С.Т.Т. и Д.Я.С., които били седнали на едно паднало дърво, за да ядат сандвичи, които
носили със себе си. Подсъдимите подминали двете момичета и след като се
уверили, че наоколо няма хора, решили да се върнат и да направят поредния си
грабеж. Подсъдимият Е. седнал на дървото до свидетелката Т., показал сгъваем
нож, който носил с него и заповядал на девойките да не викат и да извадят
всичко ценно от джобовете си. След това Е.
пребъркал джобовете на Т. и взел намерените в нея GSM *** и сумата
от 20 лева.
Тъй като свидетелката го гледала
докато отнемал вещите й, подсъдимият Е. я заплашил да си държи главата наведена,
като в противен случай ще я удари. Опитал се да извади сим-картата от GSM, но понеже не успял
накарал свидетелката да стори това, след което отново взел телефона. В
същото време свидетелката С. била хваната за врата от подсъдимия А., който й
натискал главата към земята. При отправената заплаха от подсъдимия Е. да
предаде ценностите си, свидетелката С. извадила мобилния си телефон марка „***
и сумата от 2 лв., която имала и ги дала на А.. След това подсъдимите със
заплашителен тон казали на момичетата да не мърдат от местата си пет минути, за
да не им се случи нещо и тръгнали през гората в посока към кв.”Изгрев”. Малко
по-късно свидетелките се обадили на родителите си, след което уведомили
полицията за грабежа.
Отнетите телефони били предложени
от подсъдимите за закупуване на свидетеля А.Ф. М.. Първоначално подсъдимият А.
предложил на свидетеля да му продаде телефона *** за сумата от 200 лв., но М. отказал,
тъй като нямал толкова пари. Отказал и офертата на подсъдимия Е., който му
поискал 70 лв. за GSM ***, след което подсъдимите си тръгнали. Малко по-късно подсъдимият
Е. отново се върнал, при което се договорили със свидетеля М. и за сумата от 45
лв. последният закупил GSM ***.
С Протокол за доброволно предаване /т.ІV, л.20/ М. предал на органите на полицията
закупения от него телефон.
При извършеното разпознаване
/т.ІІ, л.48/ свидетелят М. разпознал подсъдимия Е., като лицето, от което е закупил
GSM „***.
Телефонът „*** подсъдимият А.
продал на свидетеля Т. Б. за сумата от 40 лв. Впоследствие свидетелят Б. продал
телефона на друго лице за сумата от 30 лв. Постфактум свидетелят Б., разбирайки,
че телефонът е краден, го предал на полицията.
При извършеното разпознаване Б.
разпознал подсъдимият А., като лицето,
от което е закупил GSM
„***
От заключението на назначената в
хода на разследването стоково-оценъчна експертиза /т.ІV, л.4/ се установява, че
стойността на отнетите вещи на свидетелката С. възлиза на 312 лв. – мобилен
телефон ***310 лв. – на стойност 310 лв. и парична сума в размер на 2 лева.
Стойността на вещите отнети от владението на свидетелката Т. възлиза на 209 лв.
– мобилен телефон GSM *** – на стойност 189 лева и
парична сума в размер на 20 лева.
При извършените разпознавания
/т.ІІ, л.34, л.37, л.40 и л.43/ свидетелките С. и Т. категорично са разпознали двамата подсъдими
като извършители на грабежа.
При извършения обиск на подсъдимия
Е. след задържането му /т.І, л.101/ от него е бил иззет сгъваем нож с надпис „***r”, който бил използван при
извършване на инкриминираните деяния.
В хода на извършеното претърсване
и изземване /т.І, л.107/ в дома на подсъдимия А. бил иззет сгъваем сив нож,
който той използвал при осъществяване на престъпленията си.
От заключението на назначената в
хода на разследването съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Е. /т.ІV,
л.14-16/ се установява, че същият не страда от същинско психично заболяване –
психоза. Страда от разстройство вследствие употребата на опиоиди. Х. зависимост.
Изявен стадий. Към момента на извършване на инкриминираните деяния е разбирал
свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза изготвена по отношение на подсъдимия А.
/т.ІV, л.10-12/ се установява, че същият не страда от същинско психично
заболяване – психоза. Страда от разстройство вследствие употреба на опиоиди.
Хероинова зависимост. Към момента на извършване на инкриминираните деяния е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От назначените в хода на
разследването стоково-оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на
отнетите вещи от подсъдимия Е. възлиза на 2 362.60 лв., а стойността на
вещите отнети от подсъдимия А. възлиза на 1 283 лв.
Така описаната фактическа
обстановка се установява безспорно и несъмнено от самопризнанията на
подсъдимите Е. и А., дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, които следва да се
кредитират като напълно подкрепени от събраните в досъдебното производство
гласни, писмени и веществени доказателства. В тази връзка особено съществени са
подробните и последователни показания на пострадалите, които кореспондират
както помежду си, така и с приложените по делото писмени и веществени
доказателства. Съдът кредитира изцяло и експертните заключения, като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответните области.
При така установената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият
С.А.Е. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.199, ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.198, ал.4 вр. чл.29, ал.1 б”а” и б.”б” вр.,чл.26,
ал.1 от НК за това, че в гр.Пловдив през периода от 10.04.2010 г. до 19.04.2010
г. в условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи, а именно:
- самостоятелно на 11.04.201 г.
мобилен телефон *** на стойност 130 лв. от владението на К.В. ***;
- самостоятелно на 11.04.2010 г.
мобилен телефон *** на стойност 195 лв. от владението на Й.С.Д. ***;
- самостоятелно на 13.04.2010 г.
златен синджир 12.3 грама на стойност 516.60 лв., златно кръстче 4 грама на
стойност 168 лв. и висулка от полускъпоценен
камък на стойност 15 лв. – всичко на общо стойност 699.60 лв. от владението на В.И.И.
***;
- самостоятелно на 19.04.2010 г.
мобилен телефон *** на стойност 55 лв. от владението на Р.Н.Д. ***
и извършени от две лица – С.А.Е.
и Д.Б.А., сговорили се предварително да вършат грабежи:
- на 10.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 180 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 182 лв.
от владението на Б.С.Б. ***.2010 г. мобилен телефон *** на стойност 240 лв. и сумата
от 5 лева – на обща стойност 245 лв. от владението на Д.С. ***.2010 г. мобилен телефон *** на
стойност 63 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 83 лв. от владението на М.М.А.
***4.2010 г. мобилен телефон *** на стойност 210 лв., карта с памет 8 гигабайта
на стойност 32 лв. и сумата от 10 лева – на обща стойност 252 лв. от владението
на П.А.А. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 310 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 312 лв.
от владението на Д.Я.С. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 189 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 209 лв.
от владението на С.Т. ***,
всичко на обща стойност 2 362.60 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Въз основа на така установената
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Д.Б.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.199, ал.1 т.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК за това, че в гр.Пловдив през периода 10.04.2010 г. до 16.04.2010 г. при
условията на продължавано престъпление, извършено от две лица – Д.Б.А. и С.А.Е.
сговорили се предварително да вършат грабежи е отнел чужди движими вещи, а именно:
- на 10.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 180 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 182 лв.
от владението на Б.С.Б. ***.2010 г. мобилен телефон *** на стойност 240 лв. и сумата
от 5 лева – на обща стойност 245 лв. от владението на Д.С. ***.2010 г. мобилен телефон *** на
стойност 63 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 83 лв. от владението на М.М.А.
***4.2010 г. мобилен телефон *** на стойност 210 лв., карта с памет 8 гигабайта
на стойност 32 лв. и сумата от 10 лева – на обща стойност 252 лв. от владението
на П.А.А. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 310 лв. и сумата от 2 лева – на обща стойност 312 лв.
от владението на Д.Я.С. ***;
- на 16.04.2010 г. мобилен
телефон *** на стойност 189 лв. и сумата от 20 лева – на обща стойност 209 лв.
от владението на С.Т. ***,
всичко на обща стойност 1 283 лв., с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Престъплението е извършено от всеки
от подсъдимите с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали
санастъпването на общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното
настъпване.
При така установената правна
квалификация на извършеното от всеки
от подсъдимите Е. и А. престъпление, като се съобрази с неговата висока степен на обществена опасност, а така също и с оглед личността на подсъдимите
и най-вече за постигане целите на
наказанието, съдът прие следното :
Тъй като съдебното производство е по реда на гл. ХХVІІ
НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а НК е задължително. За извършеното от
всеки от подсъдимите престъпление законът
предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода. При баланс на
обуславящите отговорността обстоятелства наказанието следва да е в размер на 10
години лишаване от свобода. В случая съдът счита, че по отношение на подсъдимия
Е. е налице превес на отегчаващи обстоятелства, а спрямо подсъдимия А. - превес на смекчаващи такива. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за двамата подсъдими съдът отчита сравнително
младата им възраст, направените пълни самопризнания и изразеното съжаление за
извършеното, а само за подсъдимия А. – и чистото му съдебно минало. Като
отегчаващи обстоятелства за двамата подсъдими следва да се вземат предвид
проявената престъпна упоритост, насочена основно срещу малолетни и непълнолетни
лица; обстоятелството, че заплахата при почти всички отделния деяния е осъществена
и с употреба на нож, а само за подсъдимия Е. – и предишните му осъждания, извън
тези обуславящи квалификацията на инкриминираното престъпление, както и
самостоятелната му престъпна деятелност. При така отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки от двамата подсъдими съдът счита,
че в
конкретния казус справедливо, съответно
на степента на обществена опасност на извършеното и дейците е на подсъдимия С.Е. да бъде определено наказание в размер
на четиринадесет години и девет месеца
лишаване от
свобода, а на подсъдимия Д.А. – наказание
в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразно правилото
на чл.58а, ал.1 НК така определеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване
от свобода следва да бъде намалено с една трета. Ето защо на подсъдимия С.Е.
следва да бъде наложено наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подсъдимия Д.А. – наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед липсата на данни за каквото и да е
било имущество, собственост на всеки от подсъдимите Е. и А., съдът счита, че на
същите не следва да бъде налагано и предвиденото за извършеното от тях
престъпление наказание „конфискация”.
Налице са основанията на
чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, поради което от така наложеното на подсъдимия Е.
наказание четири години и единадесет месеца лишаване от свобода следва да бъде
приспаднато времето, през което същият е
бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 20.04.2010
г. до влизане на настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
Налице са основанията на
чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, поради което от така наложеното на подсъдимия А.
наказание две години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде
приспаднато времето, през което същият е
бил задържан по ЗМВР и, считано от
20.04.2010 г. до влизане на настоящата присъда в сила, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия Е. са налице основанията на чл.65, ал.2 вр. чл.61 т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, поради което така наложеното му наказание четири
години и единадесет месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Съдът счита, че по отношение
на подсъдимия А. са налице основанията на
чл.65, ал.2 вр. чл.61 т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, поради което така наложеното му наказание две години и шест месеца лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит
тип.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че предадения с протокол за доброволно предаване /т.ІV, л.22/
велосипед – зелен на цвят, с неустановена марка, е бил собственост на подсъдимия
А. и му е послужил при извършване на престъплението. Ето защо съдът счита, че
са налице основанията на чл.53, ал.1 б.”А” НК, поради което посочената вещ,
приложена по делото като веществено доказателство, следва да бъде отнета в
полза на държавата.
Гражданският иск е с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД.
С оглед на установената
по делото фактическа обстановка предявеният от В.И.И. срещу подсъдимия С.А.Е.
граждански иск е основателен. По безспорен начин се установи, че при извършения
грабеж подсъдимият Е. е отнел от И. златен синджир, златен кръст и висулка от
полускъпоценен камък, в резултат на което последната е претърпяла имотна вреда.
Съгласно заключението на стоково-оценъчната експертиза общата стойност на
отнетите вещи е в размер на 699,60 лв. Ето защо подсъдимият С.А.Е. следва да
бъде осъден да заплати на пострадалата В.И.И. сумата от 699,60 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от
деянието, извършено от подсъдимия на 13.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
като в останалата му част, до пълния предявен размер от 700,00 лв.,
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Приложените по делото, като веществени доказателства, мобилни телефони,
след влизане в сила на присъдата, следва да се върнат, както следва :
- мобилен телефон ***– на В.К.К.,
като баща и законен представител на пострадалия К.В.К.;
- мобилен телефон *** на В.В.Д.,
като майка и законна представителка на пострадалата
Д.С.Д.;
- мобилен телефон ***– на пострадалата
Б.С.Б. със съгласието на майка й А.В.Б.;
- мобилен телефон *** – на пострадалия
М.М.А. със съгласието на майка му Т.Д.Ц. – А.;
- мобилен телефон *** на пострадалия
П.А.А. със съгласието на баща му А.Л.А.;
- мобилен телефон *** - на пострадалата
С.Т.Т. със съгласието на майка й Т.Б.Т.;
- мобилен телефон *** - на пострадалата
Д.Я.С. със съгласието на майка й М. П.С.;
- мобилен телефон *** – на Т.Р.Б..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой електронен часовник и паспорт № ***, издаден от МВР гр.
П.на 29.12.2009 г. със срок на валидност до 29.12.2014 г. на името на С.А. Е., ЕГН ********** – да се върнат на подсъдимия
С.А. Е., след влизане на присъдата в
сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1
бр. сгъваем нож с надпис „***”, заложен билет, 1 бр. никелиран нож и 1 бр.
сгъваем сив нож с халка, пискюл и връв, като вещи без стойност, следва да бъдат
унищожени, след влизане на присъдата в сила.
По делото са били направени
разноски в общ размер от 190 лв. за възнаграждения на вещи лица, поради което и
на основание чл.189, ал.3 НПК всеки от подсъдимите С.Е. и Д.А. следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, в
бюджетната сметка на ВСС по 95,00 лв.
Причини за извършване на
престъплението – стремеж за обогатяване по неправомерен начин, незачитане неприкосновеността
на личността.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: