№ 194
гр. Нови пазар, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100069 по описа за 2022 година
Ищецът „Гаранционен фонд“ гр. София е предявил иск с правно основание - чл. 559,
ал.3 вр. чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от ЗЗД и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от *** г. във вр. с предявена на *** г.
претенция от НББАЗ при спазване на законния срок по щета № ***/*** г.
Ищецът сочи, че е Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата 8320,75 лв., равностойност на 4 254,33 евро, по курса за деня, от които 3605,36
евро обезщетение и 648,97 евро такса обработка по ф-ра № *** г.
Посочената щета е изплатена от ГФ за щета № ***/*** г. на НБА на Великобритания,
която фондът задължително възстановява, за причинени при ПТП щети на л.а „***“ с рег. №
***. По преписката било установено, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът, който е
управлявал л.а „***“ № ***, като извършва маневра завой наляво, като не пропуска
движещия се по път с предимство л.а „***“ с рег. № *** и го удря странично, като по този
начин причинява ПТП. Установено било, че управлявания от ответника автомобил е бил без
действаща и валидна задължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП-то.
На осн. чл. 559. ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 8320,75 лв.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
На ответникът е назначен особен представител, поради призоваването му по реда на
1
чл. 47, ал.5 от ГПК, който в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор, с който сочи, че предявения иск за допустим, но неоснователен
и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва доказаността на
твърденията, че ответникът е виновен за настъпилото ПТП, тъй като те се основавали само
на свидетелските показания на собственика на увреденото МПС, които са частен документ и
нямали обвързваща доказателствена сила. Сочи, че ответникът на посочената за настъпване
на ПТП-то дата не е бил изобщо във Великобритания.
Особеният представител сочи, че не било доказано какви точно щети са причинение
на пострадалото ПТП. Според особения представител било налице само одраскване на
вратите и не било ясно какво е наложило тяхната пълна смяна и всички допълнителни
разходи за това.
Предвид на горното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
присъди на ответника направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно приложената по делото справка за задграничните пътувания на ответника
Н. АЛД. ЕМ., в периода от *** г. до *** г. той е бил в чужбина, като е напуснал границите
на РБ с л.а с рег. № ***, марка „***“.
Съгласно приложените по делото преводни документи от английски език на
български се установява, че на *** г. в 18,40 ч. на ***, ***, Англия ответникът е управлявал
л.а с българска регистрация ***, марка „***“, зелен на цвят. По ул. Фейрфийлд Роуд се
движел л.а „***“ с рег. № ***, управляван от лицето К.С., който се движел със скорост около
15 мили в час. Водачът на посочения автомобил спрял за да пропусне ван, идващ отгоре по
улицата, защото имало паркирани автомобили. Върнал се на платното за движение и след
около 50 ярда нагоре по пътя, достигайки до кръстовище с ***, от там излязъл Зелен *** (с
ляв волан), който се ударил в л.а „***“ от шофьорската му врата и пътническата врата. В
протокола е записано, че двамата участници са се движели със скорост около 10/15 мили в
час. Протоколът за ПТП е подписан само от водача К.С., като за втория участник и ответник
по делото е посочено, че в първия момент не е желаел да се занимава със застраховките, като
бил посочил че имал зелена карта за застраховане, но трябвало да я намери. Твърдял, че
автомобилът му бил застрахован в България. Искал да плати ремонта, докато не разбрал
колко ще струва.
По делото е посочено, че л.а „***“, с рег. № ***, е с прекратена застраховка към дата
*** г., по полица № *** поради неплащане на вноска. На *** г. била направена нова
застраховка по полица № *** за същия л.а, но и тя била прекратена на *** г.
От горното се установява, че управлявания от ответника л.а е бил без налична
валидна и действаща към датата на ПТП (*** г.) застраховка „ГО“.
2
За причинените при ПТП-то щети е образуван пред застрахователя на пострадалото
лице К.С. по неговата застрахователна полица № ***, щета с № ***F. Извършена е оценка
на причинените щети, и същите са остойностени в размер на 3181 паунда, като е отчетено
превишение от 150 паунда, от застрахователното покритие на полицата на пострадалото
лице, която сума е платена от самия пострадал лично, л. 48-51. Издадена е фактура № *** г.,
л. 47.
Платеното от застрахователната компания на пострадалия обезщетение за
материалните вреди на л.а „***“ с рег. № *** на пострадалия К.С., е в размер на 3031,75
паунда.
Съгласно приложената по делото справка обичайното местообитание на л.а „***“, с
рег. № *** е на територията на РБ, с. Б., общ. К..
За изплатените на пострадалия вреди, застрахователното дружество, чрез
Националното си бюро на автомобилистите на Великобритания (л.37 е уведомило
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с
необходимостта от възстановяване на изплатените материални щети на увреденото лице.
Посочената във фактурата (л. 37) стойност от 4146,1576 евро включва стойността на
изплатеното обезщетение от 3031,75 паунда и сумата от 454,76 паунда за такси, но без ДДС.
Общата стойност във евро е 4146,17.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, причинени, на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Националното бюро на автомобилистите в България е изплатило на Националното
бюро на автомобилистите на Великобритания, сумата от 4146,1576 евро на 08.02.2017 г.
На основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните
органи и Гаранционните фондове от *** г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна
Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 07.11.2016 г. претенция от НББАЗ при
спазване на законоустановения срок по щета № ***/*** г. Гаранционен фонд възстановил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му
на компенсационен орган сумата 8320,75 лв., чрез банков превод на 27.03.2017 г.,
включваща 7051,47 лв. разходи и 1269,28 лв. такси. Това е равностойността на посоченото
обезщетение от 3605,36 евро и стойността на таксите с вкл. ДДС от 648,97 евро.
По делото е приложена регресна покана с изх.№ ГФ-РП-564/16.08.2021 г., с която
ответникът по делото е поканен да плати доброволно на Гаранционния фонд сумата от 8321
3
лв., на основание чл. 558, ал.7 от КЗ с указан срок за плащане. Регресната покана не е била
надлежно връчена на ответника, съгласно посоченото, поради преместване.
Съгласно приложената по делото справка за задграничните пътувания на ответника,
липсват данни, след 2020 г. той да се е завръщал в родината си.
Гореописаните факти установяват наличието на деликтно поведение от страна на
ответника, настъпило на територията на Великобритания, което е в пряка причинна връзка с
увреденото МПС и причинените му вреди, поради което и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД
виновното лице следва да ги обезщети. Съдът приема, че протоколът за ПТП и приложените
към застрахователната преписка документи установяват по несъмнен начин деликта и
причинната връзка с вредите, причинени на л.а „***“ с рег. № ***, собственост на
пострадалия К.С., в размер на 3031,75 паунда.
В резултат на това и на основание чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ за Гаранционен фонд е възникнало
задължението да изплати по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от виновно причиненото от ответника ПТП. Доказано е по
делото, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер
на 1132,94лв.на 10.12.2012 г. Последица от изпълнението на това законово задължение е, че
Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, съгласно
действалата към момента на плащането норма на чл. 559, ал.3 от КЗ.
Относно възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема, че същото е
неоснователно, поради това, че съгласно чл. 378, ал.6 от КЗ, регресните и суброгационни
искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице. Предвид на това, че плащането е извършено от Гаранционния фонд
на 27.03.2017 г., то петгодишния давностен срок изтича на 27.03.2022 г. Настоящето
производство е образувано по иск предявен на 10.01.2022 г., което е преди изтичането на
давностния срок.
От така описаните факти, съдът намира от правна страна, че искът на ищеца по чл.
559, ал.3 от КЗ за възстановяване на платеното от него обезщетение за причиненото от
ответника ПТП и щета в размер на 8320,75лв., платени от ищеца на 27.03.2017 г., е
допустим и основателен и следва да се уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 8320,75 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 332,83 лв.и за възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 812,45лв., които се дължат на основание чл.
4
78, ал.7 от ГПК. Общия размер на разноските е 1145,28лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 559, ал.3 вр. чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането
Н. АЛД. ЕМ. с ЕГН ********** от с. Б., общ. К., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от *** М.К. и С.С. и
от адв. К.В. от АК Т., по сметка BG 66 UNCR ***, BIC UNCR BG SF, сумата от 8320,75 лв.
(осем хиляди триста и двадесет лева седемдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Н. АЛД. ЕМ. с ЕГН ********** от с.
Б., общ. К., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, представлявано от *** М.К. и С.С., по сметка BG 66 UNCR ***, BIC UNCR
BG SF, направените по делото разноски в размер на 1145,28лв. (хиляда сто четиридесет и
пет лева двадесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5