Присъда по дело №1045/2017 на Районен съд - Дупница

В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 382/2017г., вх. № 1486/2017г. по описа на Дупнишката районна прокуратура, ДП-61/2017г. по описа на РУ-гр. Рила срещу Г.Й.С., който е обвинен в това, че на 17.05.2017г. в с. Пороминово обл. Кюстендил, в къща на ул. „Гоце Делчев“ № 115, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нетно тегло 6,78 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3% на стойност 40,68 лв.; коноп  /марихуана/ с нетно тегло 439,40 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,9% на стойност 2636,40 лв. и коноп  /марихуана/ с нетно тегло 0,15 грама със съдържание на  активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3% на стойност 0,90 лв., или коноп /марихуана/ с общо тегло 446,33 грама на обща стойност 2677,98 лв. /конопът има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества  и прекурсорите /обн. ДВ бр. 30 от 1999г., изм. – ДВ бр. 55 от 2007г. в сила от 07.10.2007г. изм. – ДВ бр. 61 от 2011г., в сила от 10.11.2011г./ приложение 1 към чл. 3, ал. 2 в списъка  за „Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради  вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната  медицина/ - престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т. 1 НК, както и за това, че на 17.05.2017г. около 17,00 ч. в с. Пороминово, обл. Кюстендил, от къща на ул. „Гоце Делчев” № 109 е отнел чужди движими вещи, а именно – парична сума  от 600лв. от владението на И.К.Ч. от гр. Благоевград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира престъпленията,  за които са повдигнати обвинения за доказани. Предлага за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК да бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца, както и глоба около минимума от 2000,00 лева, а за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК - наказание лишаване от свобода от 1 год., които наказания да бъдат кумулирани при условията на чл. 23, ал. 1 НК, а определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде отложено при усл. на чл. 66 НК за срок от 3 год.

Гражданският ищец моли за уважаване на предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ч. пледира за невиновност на подсъдимия. Излага подробни съображения в защита на тезата си, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, а събраните доказателства не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда.

Подсъдимият се присъединяват към казаното от неговия защитник.

В последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан, като за парите не се признавал за виновен, а за намерената марихуана канабис била 2-3 гр., а другото било шума и цигари.

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.Й.С. е роден на ***г. в гр. Перник, с адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият и пострадалият били братовчеди като двамата обитавали съседни къщи в с. Пороминово. На 17.05.2017г. свид. К.П. отишъл до къщата на свид. И.Ч. ***, където му предал сумата от 2500 лева, с която върнал дадения му от Ч. заем. Последният оставил пачката с предадените му от свид. П. пари на масата в една от стаите на първия етаж. По същото време на масата, освен посочената пачка, имало и друга неустановена сума пари, оставена от пострадалия, която не била подредена под формата на пачка и от която по-рано същия ден свид. М. взела 80,00 лева след разговор с И.Ч.. Скоро след като  пострадалият оставил пачката с пари, предадена му от свид. П., той и подсъдимият стояли в двора на къщата на Ч., където двамата се шегували помежду си. По същото време в къщата на Ч. нямало други лица (свид. Г.Ч. се намирала в прилежащата към имота градина, а свид. С.Ч. се намирал в съседен парцел, където се занимавал с отглежданите от него пчели).

След разменените шеги между подсъдимия и И.Ч., първият се отправил към обитаваната от него къща, а пострадалият започнал да фрезова в градината, където била и неговата майка. Скоро след това, Г.Ч. видяла как от къщата им излиза подс. С., при което тя се разкрещяла какво прави в къщата им. И.Ч. моментално се затичал към къщата, знаейки, че е оставил голяма сума пари на масата в една от стаите, а и бидейки наясно, че подсъдимият не е достатъчно обезпечен финансово. След като изтичал в къщата, И.Ч. веднага преброил оставената малко по-рано пачка, при което установил, че от същата липсват 400,00 лева, като предполагал, че липсват и от останалите пари, оставени на масата. Деянието на подсъдимия предизвикало гневна реакция у пострадалия, който моментално се отправил към подс. С., който междувременно се заключил в обитаваната от него къща.

След уведомяването на органите на полицията и пристигането им на място, било извършено претърсване и изземване в имота на подсъдимия, където били открити високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нетно тегло 6,78 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3% на стойност 40,68 лв.; коноп  /марихуана/ с нетно тегло 439,40 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,9% на стойност 2636,40 лв. и коноп  /марихуана/ с нетно тегло 0,15 грама със съдържание на  активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3% на стойност 0,90 лв., или коноп /марихуана/ с общо тегло 446,33 грама на обща стойност   2677,98 лв.

По доказателствата:

Съдът формира фактическите си изводи въз основа следните доказателства и доказателствени материали:  

По делото не се спори по въпроса, че подсъдимият С. и пострадалият Ч. били братовчеди и обитавали съседни къщи в с. Пороминово.

Не са налице съществени противоречия още и по това, че на 17.05.2017г. свид. К.П. отишъл до къщата на свид. И.Ч. ***, където му предал сумата от 2500 лева, с която върнал дадения му от Ч. заем, а последният оставил пачката с предадените му от П. пари на масата в една от стаите на първия етаж. В тази си част показанията на свидетелите И.Ч., К.П., Г.Ч., К.М. са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие. Посочените доказателства съдът намира за достоверни и в частта им относно това, че на масата, на която И.Ч. оставил предадената му от свид. П. пачка от 2500 лева имало и друга сума, която не била подредена под формата на пачка и от която по-рано същия ден свид. М. взела 80,00 лева след телефонен разговор с пострадалия.

В приобщения доказателствен материал не се съдържат противоречиви данни и по въпроса, че скоро след като пострадалият оставил пачката с пари, предадена му от свид. П., той и подсъдимият стояли в двора на къщата на Ч., където двамата се шегували помежду си, докато по същото време в къщата на Ч. нямало други хора (свид. Г.Ч. се намирала в прилежащата към имота градина, а свид. С.Ч. се намирал в съседен парцел, където се занимавал с отглежданите от него пчели). За тези обстоятелства свидетелстват както свид. И.Ч., Г.Ч. и С.Ч., така и самият подсъдим, който в дадените пред настоящия състав на съда обяснения потвърждава, че с И. „стояхме на двора и си правихме майтапи“. Последните обстоятелства се явяват логични и с оглед изтъкнатите от майката на подсъдимия (свид. Еленка Ч.) и приятелката на пострадалия (свид. М.) близки приятелски отношения между двамата.

След разменените шеги между подсъдимия и И.Ч., първият се отправил към обитаваната от него къща, а пострадалият отишъл да фрезова в градината, където била и майка му – свид. Ч.. В тази част също е налице съвпадение между показанията на свид. И.Ч., Г.Ч. и обясненията на подсъдимия.

Съществените противоречия в събраните по делото доказателства се отнасят основно до обстоятелството дали подсъдимият е влязъл в къщата на Ч., респ. дали е отнел част от намиращите се на масата пари, оформени като пачка от 2500лв. В тази връзка съдът намира за достоверни показанията на свид. Г.Ч., която непосредствено е видяла как подсъдимият излиза от техния дом, в резултат на което тя се развикала, а Г. избягал към обитаваната от него къща. В тази им част показанията й се потвърждават и от тези на свидетелите И. и С.Ч., които непосредствено чули как майка им крещи след подсъдимия. Хаотична и противоречива е поддържаната от подсъдимия версия досежно това обстоятелство, като в крайна сметка не изразява ясна позиция по въпроса дали на инкриминираната дата е влизал в къщата на Ч. (още по-малко сочи причина за влизането му), поради което съдът не намира за достоверни обясненията в тази им част. Обстоятелството, че подсъдимият е влизал в къщата на Ч. е логично и с оглед установения по делото внезапно възникнал конфликт между него и И.Ч..

Съдът намира за установен по безспорен начин и факта, че след излизането на подсъдимия от къщата на Ч. са липсвали 400лв. от оставената малко по-рано от пострадалия пачка от 2500,00 лв. Това обстоятелство е видно от показанията на самия свид. Ч., който след като разбрал, че подсъдимият туко-що е излязъл от имота моментално се отправил към масата, където са били разположени парите и преброил намиращата се там пачка, при което установил че от нея липсват 400,00 лв. По отношение на размера на липсващата сума съдът кредитира показанията на свид. М., която в детайли си спомня за проведения между нея и Ч. разговор, при който последният подчертал ясно, че от преброената от самия него пачка липсват именно 400,00 лева. Индиция, че именно това е размерът на липсващата сума от процесната пачка пари е обстоятелството, че именно тази сума е посочена и в протоколите от първите действия по разследването (л. 16-21 от ДП). Тази сума се явява и най-ниска от твърдените по делото липси, поради което и възприемането й в най-пълна степен съответства на интереса на подсъдимия. По тези съображения съдът не даде вяра на показанията на свид. И.Ч., че липсата е за сумата от 600,00 лева. Недоказано по делото е обстоятелството дали от останалите пари, намиращи се на масата липсват и други средства.

Що се касае до решаващия за делото факт, на който се основава и обвинителната теза, а именно - че причина за липсата на процесната сума е противозаконното й отнемане от страна на подсъдимия, съдът споделя тезата на защитата, че не са налице преки доказателства. В същото време следва да се съобрази установеното и в доктрината, и в съдебната практика разбиране, че е допустимо обвинението да се основава и единствено на косвени доказателства, когато изводите въз основа на тях се явяват единствено възможни и не будят никакво съмнение (в този смис. напр. Решение № 59 от 17.02.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о).

В контекста на настоящия случай, косвеното доказване е релевантно единствено що се касае до установяване поведението на подсъдимия от влизането му в къщата на Ч. до неговото излизане (доколкото за всички останали съставомерни факти са налице и преки доказателства). Съществено в случая е обстоятелството, че както се установи по-горе,  непосредствено преди влизане на подсъдимия в къщата, на масата в една от стаите е разположена пачка, съдържаща 2500лв. Напълно изяснено е и това, че в този момент никой от обитаващите я не е бил в къщата на Ч., с който факт е бил наясно и самият подсъдим (последното на практика се потвърждава и от обясненията му). Както бе прието по-горе, установено е и това, че след излизането на подсъдимия е констатирана липса в размер на 400 лева от оставената преди това от пострадалия пачка с пари. Безспорно е и това, че непосредствено преди влизането на подсъдимия в къщата отношенията му с пострадалия били близки приятелски, като двамата се шегували в двора на къщата, а веднага след излизането му, констатираната липса е предизвикала у пострадалия гневна реакция, а подсъдимият е бил мотивиран да се укрие. Посочените обстоятелства, съпоставени и в контекста на изпитваните от подсъдимия финансови затруднения и последващата му реакция, не оставят съмнение за настоящия състав на съда, че липсата е причинена именно от действията на подсъдимия след влизането му в къщата на пострадалия.

След уведомяване на органите на полицията и пристигането им на място, било извършено претърсване и изземване в имота на подсъдимия, където били открити високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/. За този факт свидетелстват приобщените по делото протоколи (като в протокола за претърсване и изземване, подсъдимият е посочил „намереният канабис е за моя лична употреба“ – л. 20-21 ДП), показанията на свид. Калинков, свид. Топалски, както и приетата по делото физикохимична експертиза. От последната става ясно още съдържанието и стойността на иззетото наркотично вещество: коноп /марихуана/ с нетно тегло 6,78 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3% на стойност 40,68 лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 439,40 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,9% на стойност 2636,40 лв. и коноп  /марихуана/ с нетно тегло 0,15 грама със съдържание на  активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3% на стойност 0,90 лв., или коноп /марихуана/ с общо тегло 446,33 грама на обща стойност   2677,98 лв.

Неоснователно е възражението, че приложените на ДП протоколи за претърсване и изземване били негодни доказателствени средства. Становището, че на практика протоколите не били одобрени, тъй като съдебните актове по одобряването им били лишени от мотиви не се споделя от настоящия състав. От една страна, проверката, която извършва съда в производството по чл. 161, ал. 2 НПК е ограничена до преценка за спазване на ограничен кръг формални изисквания, която контролиращият съд не бива да надхвърля като обсъжда по същество реализираните способи за доказване. В случая, съдът се е позовал на подробно мотивираното искане на прокурора, като е приел същото за основателно, сочейки приложимата в случая законова разпоредба. Недвусмислено е прието, че са налице основанията за одобряване на представените протоколи, което е напълно достатъчно, за да не остане никому съмнение каква проверка е извършена и какви са изводите на съда.

Следва да се отхвърлят и възраженията за допуснати нарушения във връзка със запечатването на иззетите веществени доказателства. Разпитаните по делото поемни лица (свид. Калинков и Топалски) са категорични, че иззетите вещи били завързани в тяхно присъствие. Независимо, че свид. Топалски заявява, че не се е подписвал върху ленти, с които са завързани веществените доказателства, а свид. Калинков твърди, че няма спомени да се е подписвал, следва да се съобрази признанието на поемните лица, че са се подписвали върху множество протоколи (всеки от тях прочетен преди това), поради което е напълно възможно изминалият период от време и множеството процесуални действия, в които са взели участие да не позволяват на поемните лица в подробности да си спомнят дали са положили подпис и върху лепенките, с които са били запечатани иззетите веществени доказателства. Последният извод съдът в значителна степен основава и на протокола от извършената физикохимична експертиза, от който е видно, че представените за изследване доказателства са били запечатани с лепенки „ВД“, ведно с подписи на поемните лица.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя и тезата на защитника за процесуална негодност на действията, одобрени с определение № 271 от 18.05.2017г. на ДРС, тъй като било одобрено единствено действието по претърсване. От една страна от мотивите на съдебния акт става ясно с какво искане е сезиран съда, респ. еднозначно е прието, че на одобрение подлежат действията по претърсване и изземване, поради което пропускът единствено в диспозитива на въпросното определение не е решаващ за установяване волята на съда. Отделно от това, стойността и вида на иззетите банкноти не се оспорва и в обясненията на подсъдимия. Независимо от това, съдът споделя критиките на защитника по същество, отнасящи се до това, че притежаваните към момента на проверката парични средства нямат самостоятелно значение за изясняване на фактическата обстановка, тъй като е останала недоказана връзката на иззетите купюри с повдигнатите обвинения.

Единствено за прецизност на изложението следва да се подчертае изрично, че приложените на досъдебното производство протоколи за мерене на наркотик не са решаващи за изводите на настоящата инстанция. Възприетото от този състав на РС – Дупница тегло и химичен състав на иззетите наркотични вещества се основава на приетата от съда физикохимическа експертиза, която единствена е извършила измерване на иззетото наркотично вещество. От разпита на вещото лице става ясно, че преди измерването са отстранени примеси, представляващи фасове, стъбла и пр. (чието описание съвпада както с това на поемните лица, така и на самия подсъдим). Следователно е без значение дали измерването, извършено непосредствено след изземване на веществата е напълно прецизно, тъй като към този момент, наред с инкриминираните вещи са били налице и съпътстващи примеси, чието държане не е съставомерно. В частност следва само да се маркира, че дори и да се приеме становището, че везната, с която е извършено тегленето не разполага с технически спецификации за измерване на тегло под 100 гр. (както са отразени обект № 1 – 9 гр. и обект № 5 – под 1 гр.), то в обхвата на везната е измерването на вещи над 100гр. (както е отразен обект № 4). Съвсем встрани от предмета на делото са въпросите в кой търговски обект се е намирала везната, чия е собствеността върху него и пр.

В подобен смисъл са изводите на съда и по отношение възражението за процесуалната негодност на протоколите за извършване на полеви тест. Правото на защита на подсъдимия в най-пълна степен е осигурена чрез изследване на иззетите вещи в лабораторни условия, при които с най-голяма прецизност може да се установи точният химичен състав на иззетите вещества. Такова изследване е извършено от вещото лице по приетата физикохимична експертиза, която съдът намира за обективна, достоверна и убедителна. Липсата на подпис под един протоколите не опровергава по никакъв начин констатациите на вещото лице, които не противоречат и на показанията на разпитаните поемни лица, участвали при извършване на полевите тестове, за които също е останало убеждението, че листната маса реагира на марихуана.

Необосновано е изтъкнатото в пледоарията на защитника възражение относно това, че не било установено от кого е ползван процесният имот. В приобщената доказателствена съвкупност не се съдържат противоречия по въпроса, че процесната къща, от която са иззети инкриминираните вещи е обитавана именно от подсъдимия. Последното обстоятелство става ясно от показанията на свид. Д.Ч. (вуйчо на подс. С.), Кирил Калинков (кмет на с. Пороминово) и Александър Топалски, като се потвърждава и от поведението на самия подсъдим, който след излизането от къщата на Ч. се насочва и заключва именно в процесната къща, където са извършени и действията по претърсване и изземване. Това обстоятелство се признава напълно и от самия подсъдим, който в дадените пред настоящия състав обяснения заявява, че живеел в процесната къща до „преди да се случат нещата“.

         От приложените към делото справки за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.

По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз основа на нея формира и своите правни изводи.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не се солидаризира и със застъпваното от защитата становище за допуснати процесуални нарушения при образуване на досъдебното производство с оглед разпоредбата на чл. 209, ал. 2 НПК. Действително последната предвижда съставянето на писмен протокол, но той касае единствено случаите, когато законен повод за започване на разследване е устно съобщение. Това правило е предназначено да осигури приложение на чл. 209, ал. 1, изр. 2 НПК, поради което е неприложимо в случаите на писмено съобщение. В случая повод за започване на разследване е именно депозирано писмено сведение (л. 6 ДП). Независимо от това, дори и да се касаеше за устно съобщение, последното не изчерпва предвидените в закона хипотези на образуване на ДП, тъй като законен повод е налице всякога когато органите на ДП непосредствено разкрият признаци на извършено престъпление (чл. 208, т. 4 НПК).

От правна страна:

         Повдигнатите обвинения са за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т. 1 НК, както и за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

         По обвинението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.

         Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което без надлежно разрешително държи високорискови наркотични вещества.

         В настоящия случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК като на 17.05.2017г. в с. Пороминово, обл. Кюстендил, в къща на ул. „Гоце Делчев“ № 115, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ с нетно тегло 6,78 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3% на стойност 40,68 лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 439,40 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,9% на стойност 2636,40 лв. и коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,15 грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3% на стойност 0,90 лв., или коноп /марихуана/ с общо тегло 446,33 грама на обща стойност 2677,98 лв. Конопът има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества  и прекурсорите /обн. ДВ бр. 30 от 1999г., изм. – ДВ бр. 55 от 2007г. в сила от 07.10.2007г. изм. – ДВ бр.61 от 2011г. в сила от 10.11.2011г. /приложение 1 към чл. 3, ал. 2 в списъка за „Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната  медицина/.

         От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и последиците от неговото осъществяване. Действията на подсъдимия по осъществяване на фактическа власт върху наркотичното вещество, мястото и начинът на неговото държане и съхранение обективират осъществяването на субективната страна на престъплението, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимия, който признава, че е имал канабис и препарати (макар да заявява, че са му дадени от пострадалия), а също и от показанията на свид. Д.Ч., пред който подсъдимият споделил, че за намерените вещи бил наклеветен от пострадалия И.Ч..

Ето защо съдът намери, че подсъдимият с поведението си е осъществил състава на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.

         По обвинението по чл. 194, ал.1 НК.

         Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

         В настоящия случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на чл. 194, ал. 1 НК като на 17.05.2017г. около 17,00 ч. в с. Пороминово, обл. Кюстендил, от къща на ул. „Гоце Делчев” № 109 е отнел чужди движими вещи, а именно – парична сума от 400лв. от владението на И.К.Ч., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

         От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и последиците от неговото осъществяване. Влизайки в чужд нему имот и установявайки фактическа власт върху сумата от 400,00 лева, намираща се в дома на пострадалия, подсъдимият е съзнавал, че отнема посочените вещи от владението на И.Ч., без да е налице неговото съгласие. Субективната страна се потвърждава и от последващите действия на подсъдимия, който непосредствено след излизане от имота на Ч. се заключил в обитаваната от него къща, без да сподели пред пострадалия и неговата майка причината да се намира в имота им, докато те са в градината.

Ето защо съдът намери, че подсъдимият с поведението си е осъществил състава на чл. 194, ал. 1 НК.

По изложените по-горе съображения съдът намери за недоказано обвинението в частта относно това, че подсъдимият е отнел парична сума в размер на разликата от 400лв. до 600лв., поради което на основание чл. 304 НПК бе оправдан в тази част.

         По вида и размера на наказанието:

         По обвинението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.

За престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и  глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство относително високата стойност на намереното наркотично вещество. Следователно наказанието следва да се наложи при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които съдът прие, че не са такива или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 НК.

Мотивиран от горното, съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца и глоба в размер на 2000лв., което в пълна степен ще способства за поправително-превъзпитателното действие върху подсъдимия, като в същото време ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и ще способства в максимална степен за постигане целите по чл. 36 НК.

Налице са предпоставките по чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, тъй като същото е за срок по-кратък от три години, като към момента на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за престъпление от общ характер. Ето защо, изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода бе отложено за срок от 3 години.

         По обвинението по чл. 194, ал.1 НК.

За престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и относително ниската стойност на инкриминираната сума. Ето защо съдът прецени, че наказанието и по отношение на това престъпление  следва да се наложи при условия на чл. 54 НК при превес на смекчаващите обстоятелства.

С оглед целите по чл. 36 НК съдът прие, че достатъчно наказание за извършеното престъпление би се явило лишаване от свобода за срок от 3 месеца. Определянето на по-тежко наказание би се явило прекомерна мярка за въздействие, предвид обществената опасност на дееца.

Съдът счете, че и по отношение на това наказание са налице предпоставките по чл. 66 НК за неговото отлагане, тъй като същото е за срок по-кратък от три години, а към момента на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за престъпление от общ характер. Ето защо, изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода бе отложено за срок от 3 години.

По въпросите по чл. 23-25 НК.

След определяне на наказанието по двете обвинения, съдът се занима и с въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 23-25 НК

Престъпленията чл. 354а, ал.3, пр.2, т. 1 НК и чл. 194, ал. 1 НК, за които подсъдимият бе признат за виновен са в съотношение на съвкупност, доколкото всяко от деянията е извършено преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Следователно наложените наказания подлежат на кумулиране, поради което на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи едно общо наказание като наложи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, приемайки, че не е необходимо неговото увеличаване при условията на чл. 24 НК. По аналогични на изложените по-горе съображения, съдът прецени, че по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че подсъдимият не е в състояние да се поправи без настаняването му в местата за лишаване от свобода, поради което счете, че понастоящем не е необходимо определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно (чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 НК). Възприетият от съда изпитателен срок от три години ще спомогне на подсъдимия да осъзнае това, че следва да се въздържа от осъществяване на последващи деяния в противоречие с установения в страната ред, като ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът прецени, че на подсъдимия не е необходимо да бъдат налагани възпитателни грижи при условията на чл. 67 НК.  На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът съобрази, че с оглед обществената опасност от извършените деяния към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 2000лв.

По гражданския иск:

С протоколно определение на съда от 10.01.2018г. е приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.194, ал. 1 НК. Така заявена гражданската претенция намира своето правно основание в чл. 45 ЗЗД, а основателността й е предпоставена от установяване на следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вина.

От възприетата по-горе фактическа обстановка по категоричен начин се установява, че подсъдимият е осъществил деяние, имащо характер на престъпление, тъй като е извършено противоправно и виновно. По категоричен начин е установено и наличието на вредоносен резултат, както и причинна връзка между него и поведението на подсъдимия. При това положение следва да се приеме, че са налице предоставките за ангажиране на отговорността на подсъдимите за обезвреда на причинените имуществени вреди в размер на 400,00 лева.

Доколкото гражданският иск е предявен за вреди, за които се твърди да са  резултат на същото деяние, за което е повдигнато и наказателното обвинение, то по делото се явява недоказано извършването на деликта, в частта за разликата над 400лв. до 600лв., поради което предявеният иск за посочената сума се явява неоснователен и като такъв бе частично отхвърлен.

Разноски по делото и веществени доказателства:

С присъдата подсъдимият е осъдени да заплати по сметка на ОД на МВР – Кюстендил и сторените на досъдебното производство разноски в размер на 120,33 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е осъден да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница още и сумата от 50,00лв., представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на гражданския иск.

С присъдата, на основание чл. 53, ал. 1 НК, както и на основание чл. 354а, ал. 6 НК, в полза на държавата са отнети веществените доказателства описани в списъка за призоваване към обвинителния акт, както следва: наркотични вещества изпратени с приемо- предавателен протокол в ЦММУ гр. София л. 63 от ДП, плик с опаковки от иззетите НВ и плик със стъбла и примеси отделени при изследването /на съхранение в РУ гр. Рила/, черна найлонова чанта съдържаща пластмасова туба от 1  литър  с надпис „Sacred oil” с течност  в пластмасова бутилка от Кока Кола с вместимост 2 литра с течност  и една  пластмасова бутилка от Кока Кола с вместимост от 2 литра с течност, 2 броя черни туби с вместимост по 5 литра с надпис „Terrd Leaves” с минимално  количество течност, 1 брой пластмасова бутилка от минерална вода „ Горна баня” с бледо зеленикава течност около 700 мл. и 1 брой пластмасова бутилка от чай „Nestea” с вместимост от 500 мл. с кафеникава на цвят течност - на съхранение в РУ гр. Рила, които следва да се унищожат след влизане в сила на присъдата. По отношение на веществените доказателства, представляващи парична сума от 80 лева (на съхранение в  РУ гр. Рила) съдът прие, че следва да бъдат върнати на подсъдимия тъй като по делото не е несъмнено установено, че същите съставляват вещи, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъпленията, за които е признат за виновен.

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.    .                                                                     

                                                                                                 Районен съдия: