Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 27.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Т. гр. дело № 2818 по описа
за
Производството е по предявен
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.92, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по договор
за обучение на безработно лице.
В исковата молба и в допълнителните такива от
12.03.2020г. и 15.05.2020г. ищецът Агенция по заетостта, гр. София твърди, че между Агенция по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" -
Враца, като възложител, и ответника Б.К.И., като обучаван, е сключен договор № ********
от 05.04.2018 г. за обучение на безработно лице по проект „Крос-Би" с
предмет обучение по професия „Помощник в строителството", специалност
„Основни и довършителни работи", за периода от 10.04.2018 г. до
07.06.2018г. Поддържа, че по силата на договора Дирекция "Бюро по
труда" - Враца е организирала обучението за придобиване на професия
„Помощник в строителството", превеждала е разходите по същото на
обучаващата институция - Национален център за професионално обучение в
системата на Търговско-промишлените палати/камари в България, като цената на
обучението за един участник на конкретния курс за горепосочения период и
специалност е в размер 600 лева. Посочва, че съгласно Раздел 2.
"Задължение на страните" от договора, т.2.2.1. ответникът Б.К.И. е
поел задължение да посещава редовно курса на обучение /да има минимум 80 на сто
присъствие на учебни занятия/ и да се яви на изпит при приключване на
обучението, но без уважителна причина е спрял да посещава курса и до
приключването му не се е явил, с което е нарушил т.2.2.1. от договора. Изтъква,
че на 17.05.2018 г. в Дирекция "Бюро по труда" - Враца е постъпило
писмо изх. № 3/17.05.2018 г. от Национален център за професионално обучение в
системата на Търговско-промишлените палати/камари в България, с което е уведомен,
че Б.И. е направил максимално допустимия брой отсъствия за периода на обучение
и няма да бъде допуснат до държавен изпит. Твърди, че съгласно клаузата на т.3.1.
от Договора за професионално обучение при неизпълнение на задълженията по
т.2.2.1. обучаваният дължи неустойка в размер на направените разходи по т.1.1.,
ведно с 5% върху тази сума. Поддържа, че на 21.05.2018 г. с изх. № 20-05-05-75
ДБТ - Враца е отправила покана за доброволно плащане до Б.К.И., с която го
уведомява, че не е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор, както и
че ако има уважителна причина за това, следва да представи уважителен документ
в ДБТ - Враца и че в противен случай ще дължи неустойка по т.3.1. от договора в
размер на направените разходи по т. 1.1. от договора, ведно с 5 % върху тази
сума. На 29.05.2018 г. писмото се е върнало в ДБТ - Враца поради това, че
лицето се е преместило на друг адрес и на ответника е изпратено ново писмо с
покана за доброволно изпълнение с рег. № 20-00-05-93 от 04.06.2018г. на новия му адрес. Посочва, че ответникът не
е заплатил посочените в поканата суми, които са изчислени в съответствие с
клаузите на раздел 3. "Отговорности и санкции" от договора, поради
което е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу Б.К.И.,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 755/2019 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземането му срещу длъжника. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Б.К.И., че същия му дължи сума
в общ размер 630, 00 лв., представляваща неустойка на
основание т.3.1. от Договор № 50504501823067/05.04.2018 г. за обучение на
безработно лице по проект „Крос-Би“ за неизпълнение на задълженията по т.
2.2.1. от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 28.02.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането. Моли също съда, да му присъди направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
Б.К.И. ***, чрез назначения му особен представител, в писмения отговор по
делото и в съдебното заседание, оспорва предявения иск като недопустим,
неоснователен и недоказан и моли съда да прекрати производството
по делото, респ. да го отхвърли. На първо място твърди, че предявеният
установителен иск е недопустим, тъй като петитумът му не съотвества на претенцията, за която е издадена
Заповед № 520/ 05.03.19г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК -
Заповедта е издадена за две
отделни претенции на заявителя за две отделни суми и на две различни основания, а именно: за сумата
600 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение, съгласно т.2.2.1. по Договор № ********/ 05.04.2018г. и за сумата 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията по т.2.2.1.
по същия договор, а с петитума на исковата молба в настоящото производство се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на Агенцията общо сумата 630 лв., представляваща
неустойка за неизпълнени договорни задължения. На следващо място,
в случай, че съдът приеме иска за допустим,
счита, че не
е налице валидна клауза за неустойка, тъй като липсва ясна и конкретна уговорка за базата, върху която ще се
изчислява неустойката - клаузата за неустойка в т.3.1. от договора относно
размера си препраща към направените разходи по т.1.1., където е посочена само
сумата 600 лв., без да е уточнено какво представлява тя, както и че в т.2.2.1.
неясно и непълно е формулирано и задължението, което е обезпечено с неустойка.
Счита също, че клаузата за неустойка, предвидена в т.3.1. от процесния договор,
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което прави възражение за нижощност на неустоечната клауза. На последно място, твърди, че съотношението
между размера на претендираната неустойка и очакваните от неизпълнението вреди
сочи несъразмерност и неоснователно обогатяване, тъй като претендираната
неустойка за неизпълнение на задължението е в размер 630 лева, който размер
надхвърля размера на твърдяната цена за обучение за един участник, а в случая
обучаемото лице е присъствало на обучението в рамките на 30 часа. В случай, че съдът приеме, че
неустоечната клауза е валидна, моли да се намали размера на претендираната
неустойка поради прекомерност от 630 лв. на 100 лв.
По възражението на ответника за
недопустимост на производството, съдът се е произнесъл в определение № 945/22.05.2020г.,
поради което не е необходимо и в решението да преповтаря мотивите си.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 755/2019г.
на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се по делото, че между
Агенция по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" - Враца, като
възложител, и ответника Б.К.И., като обучаем, е сключен договор № ******* от
05.04.2018 г. за обучение на безработно лице по проект „Крос-Би" с предмет
обучение по професия „Помощник в строителството", специалност „Основни и
довършителни работи", за периода от 10.04.2018 г. до 07.06.2018г. (т.1.1.).
Този факт съдът е обявил на страните за безспорен и ненуждаещ се от доказване,
на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, с определение № 945/22.05.2020г. В т.1.1. от договора е посочено също, че обучението е в размер на 600,
00 лв., предоставяни от държавния бюджет на обучаващата институция, съгласно
условията на проект „Крос-Би". С договора възложителят се е задължил да
организира обучението по т.1.1., а обучаемият е поел задължение да посещава
редовно курса на обучение /да има минимум 80 на сто присъствие в учебни
занятия/ и да се яви на изпит/тест при приключване на обучението (т.2.2.1.).
Съгласно т.3.1. обучаемият, при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. дължи
неустойка в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5% върху тази
сума.
Видно е, от представените месечни
присъствени форми, водени от обучаващата институция Национален център за
професионално обучение в системата на Търговско-промишлените палати/камари в
България, че в периода 02.04.2018г. - 05.04.2018г. обучаемият Б.К.И. е имал 4
присъствени дни, а в периода 01.05.2018г. - 31.05.2018г. и в периода
01.06.2018г. - 07.06.2018г. обучаемият не е имал присъствени дни. С писмо изх.
№ 3/17.05.2018 г. Национален център за професионално обучение в системата на
Търговско-промишлените палати/камари в България е уведомил Дирекция "Бюро
по труда" - Враца, че Б.И. не е присъствал на учебните занятия в периода
02-15.05.2018г. и че поради тази причина е направил максималният брой отсъствия
за периода на обучение и няма да бъде допуснат до държавен изпит.
Установи се също, че Агенция по
заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" - Враца, е изпратила на Б.К.И.
две писма с изх. № 20-05-05-75 от 21.05.2018 г. и с изх. № 20-05-05-93 от
04.06.2018г., с които го уведомява, че не е изпълнил задължението си по
т.2.2.1. от договора за обучение и съгласно т.3.1. от договора дължи неустойка
в размер на направените разходи по т. 1.1., която е 600, 00 лв. плюс 5 % върху
тази сума в размер 30,00 лв. или общо 630,00 лв. С писмата обучаемият е поканен
да възстанови дължимата сума. Видно от приложените известия за доставяне писмата
не са получени от адресата, първото от тях - поради преместване на адресата, а
второто - поради това, че не е потърсено.
Установи се също, че Национален
център за професионално обучение в системата на Търговско-промишлените
палати/камари в България е издал на името на Дирекция "РСЗ" -
Монтана, Дирекция "Бюро по труда" - Монтана,
като получател, две фактури: фактура № **********/27.02.2018 г. за сумата 6
000,00 лв., представляваща авансово плащане за обучения по проект
"Крос-би" по Договор № 001-0004-18-20032 от 27.02.2018г. за
професионална квалификация за 20 обучаеми по 300 лева и фактура №
**********/20.06.2018 г. за сумата 5 984,40 лв., представляваща окончателно
плащане за обучения по проект "Крос-би" по Договор №
001-0004-18-20032 от 27.02.2018г. за професионална квалификация.
Установи
се също, че въз основа на подадено от Агенция по заетостта, гр. София заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.02.2019г., е
образувано ч.гр.д. № 755/2019г. на РС-Враца, по което съдът е издал заповед № 520
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.03.2019г., с която е
осъдил длъжника Б.К.И. *** да заплати на заявителя сумата 600,00 лева – обезщетение за неизпълнение съгласно т. 2.2.1 от Договор
№ 50504501823067/05.04.2018 г. за обучение на безработно лице по проект
„Крос-Би“, сумата 30,00 лева - неустойка за неизпълнение на задълженията по т.
2.2.1 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 25,00 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, в изпълнение на
указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящият иск
за установяване на вземанията си.
За заплащане на претендираната от
ищеца сума по делото не са представени никакви доказателства от ответната
страна, а и не се твърди от същата такова заплащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По иска с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.92, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за
неустойка поради неизпълнение на договорни задължения в тежест на ищеца е по
пътя на главното и пълно доказване да установи на първо място наличието на
облигационно правоотношение между него, в качеството му на възложител, и
ответника, като обучаем, възникнало въз основа на валидно сключен договор за обучение на безработно лице; на второ място - изпълнение
на задълженията си по договора за организиране обучението на ответника-обучаем
по договорената професия и специалност за посочения в договора
период и на трето място - наличие на клауза за неустойка в договора за обучение за ангажиране отговорността на обучаемия при
неизпълнение на задължението му по т.2.2.1. от договора и
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността му - неизпълнение на
задължението му по т.2.2.1. от договора, както и
изискуемостта и конкретния размер на неустоечното вземане към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
При установяване на горното, в
тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираната сума изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на главното договорно задължение, чието
изпълнение неустойката обезпечава, или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
По делото не е спорно, а и както
бе посочено по-горе, не се нуждае от доказване наличието на облигационно правоотношение
между страните, възникнало от сключен помежду им договор № *****
от 05.04.2018 г. за обучение на безработно лице по проект „Крос-Би" с
предмет обучение на ответника по професия „Помощник в строителството",
специалност „Основни и довършителни работи", за периода от 10.04.2018 г.
до 07.06.2018г. (т.1.1.).
От представените писмени
доказателства се установи също и изпълнение на задълженията по договора от Агенция по заетостта, чрез Дирекция "Бюро по труда" - Враца,
като възложител, за организиране обучението на ответника-обучаем по договорената професия „Помощник в строителството" и специалност „Основни
и довършителни работи" в посочения в договора период от
10.04.2018 г. до 07.06.2018г., както и че е превеждала разходите по
същото на обучаващата институция - Национален център за
професионално обучение в системата на Търговско-промишлените палати/камари в
България.
Установи се също, че с договора
за обучение обучаемият е поел задължение да посещава редовно курса на обучение
/да има минимум 80 на сто присъствие в учебни занятия/ и да се яви на
изпит/тест при приключване на обучението (т.2.2.1.).
Изпълнението
на това задължение на обучаемия е обезпечено с договорената клауза за неустойка
в договора за обучение - съгласно
т.3.1. обучаемият, при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. дължи
неустойка. Относно размера на същата клаузата на т.3.1. от договора препраща
към размера на направените разходи по т.1.1. (където е посочена сумата от 600,
00 лв.), ведно с 5% върху тази сума.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника, че не е налице валидна клауза за неустойка, поради липса на ясна и
конкретна уговорка за базата, върху която ще се изчислява неустойката и поради
неясно и непълно формулиране на задължението, което е обезпечено с неустойка.
Според настоящия състав клаузите на т.3.1., на т.2.2.1. и на т.1.1. от договора
са ясни, конкретни и не пораждат съмнение нито относно обезпеченото с
неустойката задължение на обучаемия, нито относно базата, върху която ще се
изчислява размера на неустойката, тъй като същата е посочена в абсолютен размер
- 600, 00 лв.
Обстоятелствата какви са точно разходите, които Агенцията е направила
конкретно по процесния договор, сключен с ответника, каква е цената на един
обучаем, която Агенцията е заплатила на обучаващата организация и дали тази
конкретна сума е била действително изплатена, както и дали Агенция по заетостта
е длъжна да заплати цялата цена на обучаващата организация при наличие на
отпаднали курсисти, са ирелевантни за настоящия спор, тъй като възникването и
размера на неустойката не са обвързани с изпълнението на такива задължения от
Агенция по заетостта, които най-вероятно са предмет на друг договор.
Неоснователно
е и следващото възражение на особения представител на ответника - че клаузата
на т.3.1. от договора за обучение е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
На
първо място, при преценка действителността на клаузата за неустойка, уговорена
в сключения между страните договор за обучение, съдът намира, че същата не е
нищожна, предвид характера на задължението, за неизпълнение на което се
претендира - непарично, за присъствие, и предвид характера на договора
- за обучение на безработно лице, и неговото съдържание - невключване в него
придобиване на квалификация и стажуване. Неустойката е израз на
признатата в чл. 9 от ЗЗД на страните по договора свобода на договарянето и
няма законова забрана същата да бъде уговаряна за обезпечаване на непарични
задължения по договори за обучение, независимо дали тези договори
включват придобиване на квалификация и стажуване на обучаемия. Като
такава неустойката е предвидена в самия закон като отговорност при неизпълнение
на задълженията, уговорени между страните по договора за обучение /чл. 235 във
вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ/.
На следващо
място, преценявайки събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че
клаузата за неустойка не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави /чл.
26, ал. 1 от ЗЗД/, преценена съобразно критериите по т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСTK, в което е
посочено, че автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, каквото хипотеза в случая не
е налице. При преценка на съдържанието на уговорката по т.3.1. вр. с т.1.1. от
договора, съдът приема, че формирането на неустойката в размер на направените
от възложителя разходи за обучението на обучаемия, ведно с 5% върху тази сума,
не може да обоснове нищожност, поради накърняване на добрите нрави.
Предвидената неустойка не е свързана със забавено, неправилно или частично
изпълнение по договора, а съставлява санкция за неизпълнение на главното
задължение на обучаващият се, поето с клаузата на т.2.2.1. от договора за
обучение.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че уговорената в договора за обучение клауза за неустойка е
действителна.
От приетите писмени доказателства
- месечни присъствени форми, водени от обучаващата институция
НЦПОСТПП/К в България, и от писмо изх. № 3/17.05.2018 г. на последната до
Дирекция "Бюро по труда" - Враца, се установи, че обучаемият Б.К.И. е
неизправен по главното си задължение, поето с клаузата на т.2.2.1.
от договора за обучение - да посещава редовно курса на
обучение /да има минимум 80 на сто присъствие в учебни занятия/ и да се яви на
изпит/тест при приключване на обучението. Установи се, че от началото на месец
май 2018г. до края на договорения период на обучение ответникът не е посещавал
курса на обучение и така е превишил допустимия брой отсъствия за периода
на обучението, за които не е посочил уважителни причини, с което
е нарушил договора.
Предвид
изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките за пораждане на вземането
на възложителя-ищец за неустойка.
Размерът на същата е определяем и
възлиза на сумата 630 лв., формирана от направените от ищеца разходи по т.1.1.
за обучението на ответника, които са 600 лв., ведно с 5% върху тази сума,
съобразно т.3.1. от договора.
Неоснователно
е възражението на ответната страна за несъразмерност между размера на
претендираната неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, което води до
неоснователно обогатяване на възложителя и свързаното с него искане за намаляване размера
на претендираната неустойка поради прекомерност от 630 лв. на 100 лв., на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД
определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на
задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили
в предвидения размер. Ето защо при намаляване на неустойката поради
прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че
трябва да се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да
бъде друго освен резултативна величина между действителния размер на
неустойката и претърпените вреди.
В настоящия
случай базата, върху която се изчислява размера на неустойката, е уговорена в размер на средствата, предоставяни от
държавния бюджет на обучаващата институция за обучението на обучаемия - 600
лв., и тази сума може да се приеме като размера на вредите, настъпили за
възложителя при неизпълнение на задължението на обучаемия по т.2.2.1.
от договора за обучение. Това е така, тъй като поради неизпълнение на
основното задължение от страна на обучаемия, не е постигната основната цел на
договора - безработното лице да бъде обучено за определена професия и
специалност с цел реализирането му на пазара на труда, а за обучението му са
разходени средства от държавния бюджет. Размерът на неустойката
за неизпълнение на задължението от 630 лева само с 5% (30 лева) надхвърля
цената за обучение на един участник, поради което не може да се приеме, че е
налице неоснователно обогатяване, а по-скоро сумата от 30 лв. е израз на
санкционната функция на неустойката. Размерът на неустойката не трябва
да се редуцира до размера на вредите, тъй като при приравняване на неустойката
до размера на доказаните вреди би се игнорирала наказателната функция на
неустойката, а това би обезсмислило съществуването на самата неустойка.
С оглед изложеното,
съдът приема, че претендираната от ищеца неустойка не е прекомерно голяма,
поради което не следва да бъде намалявана.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният установителен
иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.92, ал. 1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като се приеме за
установено съществуването на парично вземане на ищеца Агенция по заетостта, гр.
София спрямо ответника Б.К.И., за сума в размер 630,00
лв., представляваща неустойка по т.3.1. от договор за обучение на безработно
лице от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
При този
изход на спора – основателност на предявеният иск, ищецът има право на разноски,
както за тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на
заповедното по ч. гр. дело № 755/2019г. по описа на Районен съд – Враца – арг.
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер 75, 00 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 755/2019г. на РС-Враца,
от които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
и в размер 325, 00 лв. в исковия процес, от които 75,00 лв. за държавна такса, 150,
00 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника и 100, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.И., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че
съществува вземането на Агенция по заетостта, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявана от
изп. директор Драгомир Николов, чрез юрк. Д.Б., по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 520, издадена на 05.03.2019г.
по ч.гр.д. № 755/2019г. на Врачански районен съд, което вземане е за сумата 630,00 лева, представляваща неустойка по т.3.1. от
договор № 50504501823067/05.04.2018 г. за
обучение на безработно лице по проект „Крос-Би“ за неизпълнение на
задълженията по т. 2.2.1 от същия, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция по
заетостта, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявана от изп. директор Драгомир Николов, чрез юрк. Д.Б., направените в заповедното производство
по ч.гр.д. № 755/2019г. на Врачански районен съд, разноски от 75, 00 лв., както и разноските в настоящото производство от 325, 00 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: