Решение по дело №668/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. чл.158 и чл.159, ал.2 от Закона за опазване на околната среда.

Образувано е по жалба от „Бул акуа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ №53, представлявано от М.Я.Н.против Заповед № РД – 20/10.02.,2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение за незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществено противоречие с процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочва, че административният орган не е констатирал конкретно нарушение на екологичното законодателство, а в случай че същата е наложена като превантивна, считаче е следвало да обоснове явна несъмнена и реална опасност от допускане на нарушение на екологичното законодателство, респ. от замърсяване на околната среда или увреждане на здравето или имуществото на хората. Излагат се доводи, че посочените в обстоятелствената част на индивидуалния административен акт констатации са неотносими към депозираното от дружеството инвестиционно намерение. Оспорват констатираното наличие на строителни работи, като се позовават на съдебния акт по административно дело №2030/2022г. по описа на административен съд Бургас - Решение №196/24.02.2023г. с което е била отменена Заповед на Кмета на Община Созопол № 8-Z -711/18.07.2022г. за премахване на незаконен строеж, като е прието, че се касае за преместваеми обекти. Излагат се аргументи в полза на внесеното за преценка инвестиционно предложение за обособяване на складово-ремоинтна дейност в имота.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива изложените в жалбата съображения, като посочва, че мярката бива наложена година и половина след извършване на фактическите констатации в обекта, което е индиция, че липсва както допуснато нарушение таак и заплаха за околната среда живота и здравето на хората. Счита се, че накърняването на обществения интерес , свързан с националната сигурност и отбраната на страната не може да бъде защитен по реда на ЗООС. Иска оспорения административен акт да бъде отмен по изложените аргументи като незаконосъобразен. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, Директор на РИОСВ-Бургас е депозирал становище, в което посочва, че счита процесуалните норми по провеждане на административното производство и постановяване на оспорения административен акт за спазени, а по същество заявява, че проверките в имота са извършени по повод инвестиционно намерение за реализиране на ремонтна сервизна и складова база. Обяснява, че обектът е реализиран преди съгласуване и одобряване на инввестиционния проект без да бъдат проведени процедури по реда на глава шест от ЗООС, вкл. съвместна такава по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие. Припомня , че уведомяването за инвестиционното намерение следва да бъде на най-ранен етап, т.е. преди да бъде започната реализацията на дейността. Позовава се на писмо на Министерство на отбраната с изх. № 14-00-431 от 06.12.2022 г., съгласно което всички инвестиционни предложения следва да бъдат прекратявани, предвид местоположението на морския бряг, в непосредствена близост до ВМБ „Атия“ и специфичния статут на войсковия район, пряко свързан с отбраната и сигурността на страната. Счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание процесуалният представител юк П. посочва, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.50.58, местност Атия, землище гр. Черноморец с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-изоставена нива с площ 10332кв.м. чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост № 8-267 от 07.06.2013г. с продавач Община Созопол.

Няма спор и по това, че съгласно действащ ОУП на Община Созопол имотът попада смесена обслужващо-производствена зона и заема площи частично попадащи в зона А и частично попадащи в Зона Б от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

С решение № 37 от 27.04.2018г. на Общински съвет – Созопол е допусната процедура за изработване на ПУП –ПРЗ за промяна на предназначението и урегулиране поземлен имот с идентификатор 81178.50.58, местност Атия, землище гр. Черноморец за изграждане на ремонтна, сервизна и складова база за малки плавателни съдове. В решението е посочено ПУП-ПРЗ предварително да се съгласува по реда на чл.127, ал.2 вр. с чл.128, ал.6 от ЗУТ от възложителя с РЗИ-Бургас, РИОСВ-Бургас, ВиК ЕАД, Електроразпределение АД, БТК АД и Министерство на отбраната преди внасянето за приемане и одобряване.

На 02.09.2021г. е извършена проверка от РИОСВ-Бургас по повод изградено ваканционно селище и канализационна система, констатирано е изтичане на отпадни води, заустени в Черно море, съставен е Констативен протокол № 020228-К-8-70.

Жалбоподателят е депозирал в РИОСВ Бургас уведомление с вх. № ПД-65 от 10.01.2022 г. във връзка с инвестиционно предложение за изготвяне на „ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, с възложител „Бул Акуа” ЕООД. В изложението на уведомлението е посочено, че с плана се предвижда урегулиране на поземлен имот с идентификатор 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол и отреждането му за ремонтна/сервизна и складова база за малки плавателни съдове и трафопост. Посочена е площта на имота 10331 кв.м., начинът на трайно ползване „изоставена орна земя“ и трайно предназначение на територията „земеделска“. С уведомлението жалбоподателят е поискал да бъде информиран за необходимите действия, които трябва да предприеме по глава VІ от ЗООС.

На 02.09.2021г., преди посоченото по-горе производство да бъде инициирано, е била извършена проверка от РИОСВ-Бургас по повод изградено ваканционно селище и канализационна система. Съставен е бил Констативен протокол № 020228-К-8-70 от същата дата, в който е констатирано заустване на отпадни води в дере, водещо към Черно море, което дере се намира на границата на един от процесните имоти и трети такъв, в който е разположено ваканционното селище. Изтичане на води към момента на проверката е констатирано, като не е установен произходът им и това дали са отпадни. Посочено е, че това обстоятелство е установено при проверка на т.нар. къмпинг Айлякъ. Установено е отвеждане към Черно море на тръба от тоалетна, намираща се в близост до пирс, изграден в акваторията на Черно море, в близост до поставен сигнален фар.

На 05.10.2022г. е извършена последваща проверка от РИОСВ-Бургас във връзка с предходна проверка от 2021г. по отношение на поземлени имоти с идентификатори 81178.50.58 и 81178.50.57, стопанисвани от „Бул акуа“ ЕООД. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №021458/ПД-18-7/05.10.2022г., в който е посочено, че е обособена площадка, насипана и валирана със ситна фракция, на площадката били налични 50 бр. плавателни съдове, поставени върху преместваеми стойки, 3 бр. багери, стационарен кран и ремаркета за плавателни съдове, 1бр. преместваема къща с дървена веранда, обособена за жилищни нужди, 3бр. метални контейнера за съхранение, 1 бр. полусрутена масивна сграда, 1 бр. каравана, 2-3бр. санитарни фургона, 5бр. контейнери. В ПИ с идентификатор 81178.50.58 е бил изграден пирс с дължина 100м., завършващ със сигнален фар. Констатирано е, че за имотите е издадено Решение № БС-63-П от 15.07.2019г. за прекратяване на процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ-Бургас за инвестиционно предложение „Изграждане на ремонтна, сервизна и складова база за малки плавателни съдове в поземлен имот № 81178.50.58, местност Атия, гр.Черноморец, Община Созопол“. В заключение е посочено, че обектът функционира без проведена процедура по гл.VІ от ЗООС, в това число и съвместна процедура по чл.31 от ЗБР и съответно без произнасяне на компетентния орган с краен акт.

На 14.10.2022г. Окръжна прокуратура –Бургас е изготвила предложение на основание чл.145, ал.3 вр. с ал.1, т.6 от ЗСВ до РИОСВ-Бургас съобразно компетентността му да се предприемат действия по отстраняване на незаконосъобразните действия по отношение на посочените в него имоти.

В отговор на писмо рег.№14-00-431/20.10.2022г. от РИОСВ-Бургас относно сигнал на ВМБ Атия, касаещ изградено ваканционно селище и канализационна система в поземлени имоти, намиращи се в близост до военния имот от Министерство на отбраната е получено писмо с техен изх. № 14-00-431 от 06.12.2022 г. В писмото се посочва, че РИОСВ-Бургас е констатирало нарушения на екологичното законодателство, установено е незаконно строителство, за което са предприети мерки от Община Созопол. Уведомени са и Окръжна прокуратура-Бургас, Областен управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и РЗИ-Бургас. Посочено е, че на акваторията на войсковия район и район 51-забранен за плаване риболов и риболовни дейности, обявен в „Известие на мораплавателите“ №15/01.09.2004г. на Военно формирование, дислоцирано във ВМБ „Атия“ се осъществяват водноатракционни услуги. Посочено е, че се извършват системни нарушения на Наредбата за плаването, граничния режим във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Специалният статут на войсковия район предполага защита на войските и силите, дислоцирани от него, както и предотвратяване на евентуални директни и косвени атаки върху съоръженията, въоръжението, бойната техника и личния състав. Всеки случай на нерегламентиран достъп на външни лица и плавателни съдове във военния обект и ограничителния периметър е предпоставка за използване на сила, средства за дистанционно обезвреждане и оръжие. Посочено е, че инвестиционните предложения създават пряка и непосредствена опасност от възникване на инциденти, застрашавайки базираните военни плавателни съдове. Посочено е, че специално обособената забранена зона за корабоплаване в участъка на вътрешните морски води около военоморската база по реда на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България, както и специфичният й статут обективират възражението на Министерство на отбраната относно инвестиционни предложения в процесните имоти. В същия смисъл е и писмо №6970/14.11.2022г. на началника на щаба на ВМС до главния директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната“.

След получаване на посоченото писмо административният орган се е произнесъл с Решение № БС-5-ЕО-П/09.02.2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас и Заповед №РД-20/10.02.2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с която е спряна дейността и достъпа до територията на имоти с идентификатори 81178.50.57 и 81178.50.57 по КК на гр.Черноморец, местност Атия, собственост на „Бул акуа“ ЕООД . По делото е представена с административната преписка и друга кореспонденция между Окръжна прокуратура-Бургас, Областен управител-Бургас, Министерство на отбраната, но те касаят имоти, различни от поземлен имот с идентификатор 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец.

Предмет на оспорване по настоящото дело е Заповед №РД-20/10.02.2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас. Със същата, на основание чл.158, т.4, чл.159 и чл.160 от ЗООС е постановена принудителна административна мярка - „Спиране дейността и достъпа до територията на имоти с идентификатори 81178.50.57 и 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, местност Атия, община Созопол, собственост на Бул акуа ЕООД, с ЕИК *********. Същата е била връчена на дружеството на 06.03.2023г. (л.49 гръб), а жалбата е входирана в РИОСВ – Бургас на 20.03.2023г., поради което е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.149 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на административния акт, за която е налице правен интерес от търсената защита.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган - директорът на РИОСВ – Бургас, който е оправомощен да осъществява на регионално равнище текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат (чл. 148, ал. 3 и ал. 2 от ЗООС), да издава предписания и да налага принудителни административни мерки (чл. 14, ал. 4 от ЗООС и чл. 158 от ЗООС), поради което е валиден.

Относно неговата законосъобразност съдът намира следното:

Производството по налагане не принудителни административни мерки е предвидено като способ за административно въздействие спрямо нарушители в разпоредбите на чл.22 и чл.23 ЗАНН, според които „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.“

Такива хипотези са предвидени в нормата на чл.158 от Закона за опазване на околната среда, според която „Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;

2. бедствени ситуации;

3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;

4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.“

Видът на допустимите ПАМ е конкретизиран в разпоредбата на чл. 159, ал.2 ЗООС, която гласи: „При прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.“

От изложената правна регламентация и посоченото в оспорената заповед правно основание – чл.158, т.4 ЗООС следва че предпоставки за налагане напринудителна административна мярка са няколко, приложими при условията както на алтернативнпост или евентуалност, така и при кумулативност, като всяка отделна съвкупност от предпоставки е достатъчно основание за прилагане на ПАМ. На първо място се касае за наличието на допуснато нарушение, свързано с опазването на околната среда, което следва да бъде преустановено, втората съвкупност предвижда такава възможност в случаите на предстоящо да бъде допуснато нарушение, свързано с опазването на околната среда, в който случай цел на мярката е да предотврати изобщо извършването на нарушението. Следващите две хипотези касаят съответно случаи, в които са налице допуснати нарушения, свързани с опазването на околната среда, от които в единия случай са настъпили вредни последици, като цел на мярката е да отстрани тези последици, а в другия е налице възможност да настъпят конкретни вредни последици, които чрез ПАМ се цели да бъдат предотвратени. Органът не доказва наличието на коя да е от сочените хипотези.

В мотивите на оспорения индивидуален административен акт не са изложени фактически обстоятелства, сочещи на констатирано като допуснато конкретно нарушение на материалноправна норма от Закона за опазване на околната среда, което да е квалифицирано като административно такова. По преписката липсва както съставен АУАН, конкретизиращ фактите и обстоятелствата, съставомерни за дадено административно нарушение, така и твърдение за съществуването на такъв. Не е изложено твърдение и за конкретна опасност да бъде допуснато или извършено от страна на жалбоподателя конкретно нарушение на ЗООС. Констатациите в обстоятелствената част на оспорения акт касаят на първо място ползване на територията на процесните два имота, собственост на жалбоподателя, не по предназначение, т.е. не като земеделски имот, а като депо за съхранение и ремонт на плавателни съдове и реализиране на незаконно строителство в съшия имот. Все обстоятелства чиято противоправност е от компетентността на общинската администрация да установи и санкционира. Нещо повече – посоченият като реализиран пристан (пирс) с размери 100м. на 5м. всъщност е съоръжение, което се намира в морето, а не на територията на двата имота, собственост на жалбоподателя. Най-общото посочване, че реализираните обекти, представляващи незаконно строителство или незаконно поставяне на преместваеми съоръжения и обекти са в нарушение на екологичното законодателство не е достатъчно да обоснове фактически необходимостта от налагане на конкретната ПАМ. В Заповедта липсва отразяване на констатирани като налични или възможни замърсявания на почвата, водата или въздуха в района на двата имота от дейности, осъществявани в същите, които са или биха могли да бъдат вредни последици от евентуално налично или предстоящо да бъде извършено нарушение, свързано с опазване на околната среда.

Такива се съдържат в двата протокола, посочени като фактическо основание за издаване на спорната заповед, а именно № 020228-К-8-70 от 02.09.2021г. №021458/ПД-18-7/05.10.2022г.

В първият от тях е установено заустване с изтичане на води с неустановен произход в дере на границата на един от имотите на жалбоподателя и трети имот, както и отвеждане на тръба от тоалетна до Черно море.

Във вторият липсват подобни констатации, установени са като поставени еко тоалетни , изтичане на води не е констатирано, установено е, че обектът фукционира като депо за плавателни съдове без да е проведена процедура по глава шеста от ЗООС, в това число и съвместна процедура по чл.31ЗБР и без произнасяне на орган по околната среда с краен адм. акт.

Двата протокола касаят констатация на различни по вид нарушения ……, Не е ясно за кое от тях и за всички ли е постановена оспорената ПАМ. Ако първите нарушение не са били установени при втората проверка, то констатациите от втората сочат според органа за противоправно бездействие на провеждане на процедурите по глава шеста, но същата глава съдържа няколко подред процедури, като не става ясно коя или кои от тях е бил длъжен жалбоподателя да проведе и при кои възприети от органа обстоятелства.

Следва да се има предвид и това, че голяма част от нормите на ЗООС, са общи или препращащи, което изисква за гарантиране правото на защита и надлежно провеждане производството по налагане на ПАМ още по-голяма конкретика, включваща привързване на общите норми към други конкретни такива, съдържащи се в други законови и подзаконови нормативни актове.

Съдът е обвързан с фактическата и правна обосновка на оспорения административен акт, поради което не следва да извършва проверка дали всяка една отделна норма на ЗООС не се явява нарушена от страна на жалбоподателя.

След служебно извършената проверка съдът намира, че оспореното решение е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се практически в липса на мотиви съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което не може да бъде преодоляно с последвалото го становище от страна на органа, депозирано по делото или по какъвто и да било друг процесуален ред на настоящия етап от съдебното производство.

Изложените формални мотиви по съдържание по-скоро касаят провеждана кореспонденция относно евентуално засягане на националната сигурност на страната, поради непосредствената близост на имотите до военноморска база Атия, които обстоятелства обаче стоят извън предмета на ЗООС, по който е компетентен да постановява принудителни административни мерки ответникът в настоящото производство. В този случай е налице допуснато противоречие между фактическите и правни основания, изложени от органа при постановяване на административния акт, което обстоятелство винаги представлява и съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за неговата отмяна.

Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед № РД – 20/10.02.,2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас на директора на РИОСВ Бургас е издадена при допуснати нарушения както на материалните норми, така и на процесуалния закон , с оглед на което същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя своевременно поисканите от процесуалния представител съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.- адвокатско възнаграждение с включено ДДС и 50лв. заплатена държавна такса. С оглед направеното възражение за прекомерност от административния орган, съдът намира същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е определено възнаграждение– 1000лв., следователно договореното възнаграждение е в минималния размер, към който е добавен ДДС.

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Бул акуа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ №53, представлявано от Мирослав Янков Николов, Заповед № РД – 20/10.02.2023г. на Директора на РИОСВ-Бургас.

ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на „Бул акуа“ ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 1250,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: