РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 16.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1058 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът Н.Н.А. твърди, че от 14.04.2014 г. изтърпява наказание доживотен затвор със специален режим в затвора в гр. Пазарджик.

         Твърди, че в затвора има бръснар, но липсва специално пригодено помещение за подстригване, поради което се налага бръснарят да подстригва него и другите лишени от свобода в килиите, което води до разпространяване на косми.

         Сочи, че в затвора в гр. С. има помещение за бръснар и той подстригва там.

Заявява, че на 06.03.2018 г. подал молба до началника на затвора в П.за осигуряване на подходящо помещение за подстригване.

         Счита, че е подложен на дискриминационно отношение и моли да бъде установено, че в периода от 14.04.2014 г. до 12.03.2018 г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението.

         Ангажира писмени доказателства.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Ч.намира иска за допустим, но неоснователен, тъй като ищецът не е установил по безспорен начин дискриминиращия признак, който твърди: поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от свобода, и не е установено действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите.

Не ангажира доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Не е спорно между страните, че на ищеца Н.Н.А. е наложено наказание „доживотен затвор“, което от 14.04.2014 г. изтърпява в Затвора в Пазарджик.

         Установява се от приетите по делото писмени доказателства – писма от затворите в гр. П.и гр. С., че в затвора в гр. П.няма обособено място за подстригване на лишените от свобода, а подстригването се извършва в спалните помещения по график и при изявено желание от осъдените, а затворът в гр. С. разполага с помещение за подстригване на лишените от свобода.

         Установява се от приложената към писмото от Затвора гр. П.саморъчно написана жалба от Н.Н.А., че на 06.03.2018 г. ищецът е направил искане до началника на затвора да бъде обособено специално помещение за подстригване, както в другите затвори, за да не се разпространяват заболявания.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

            Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДискр. за установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо пряка или непряка дискриминация, основана на признака „лично положение“ и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.

         В производството за защита от дискриминация ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, което няма правомерна цел – няма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел, а ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено – чл. 9 ЗЗДискр.

         От значение за установяване на дискриминация е от една страна обективно съществуващият недопустим противоправен резултат в упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, а от друга – неравностойното положение да е спрямо признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

          В настоящия случай не се установи нито твърденият от ищеца недопустим противоправен резултат, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене.

         Установи се от събраните писмени доказателства, че в затвора в гр. П.такива условия са осигурени на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца А. – лишените от свобода се подстригват по график и при желание от тяхна страна в спалните помещения. Това поставя всички изтърпяващи наказания, свързани с лишаване от свобода в този затвор при равни условия, а и законът не поставя изискване тези условия да включват и специално обособено помещение за подстригване.

         Въпреки установената по делото липса на специално пригодено помещение за подстригване в затвора в гр. П.и наличието на такова в затвора в гр. С., не се установи да е налице недопустим и противоправен резултат в дейността на ответника. Напротив в изпълнение на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС на лишените от свобода в П.са осигурени условия за подстригване и бръснене.

         От друга страна по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред изрично предвидените дискриминационни признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., при установяване на които може да се приеме, че е извършена дискриминация.

         Тъй като по делото не се установи дискриминационно отношение на ответника спрямо ищеца, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

         На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. има право на присъждане на разноски, но искане за това не е направено.

         Възнаграждението на назначения от съда процесуален представител на ищеца следва да бъде заплатено по реда на чл. 37 и сл. ЗПрП.

По изложените съображения Районен съд – П.Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение на осъдения Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, изразяващо се в липса на обособено помещение за подстригване в Затвора гр. Пазарджик, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: