МОТИВИ
EРП
е предявила обвинение против И.И.И. *** за престъпление
по чл.195,ал.1,т. 7 ,вр. чл.194,ал.1,,вр. чл.28,ал.1
от НК.
В с.з. участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, като счита, че същото е
доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието му да бъде определено при
условията на чл.54 от НК.Посочва се ,че съдът следва да вземе предвид множеството
осъждания на подсъдимия ,високата степен
на обществена опасност на деянието и личността му , поради което да му се
определи наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.58а от НК се намали с една
трета.
Подсъдимият
участва в с.з. и се признава за виновен.
Защитника на подсъдимия пледира наказанието му да бъде определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и то да бъде под една
година и шест месеца лишаване от свобода , съответно и редуцирано с една трета.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт.
Свид.А.Ж.К. и
неговата съпруга – свидетелката Я.М.К. притежавали животновъден обект № 150, находящ се в
с.Кирилово, обл.Ямбол.От около седем години
свидетелите А.К. и Я.К. живеели в стаи ,намиращи се в животновъдния обект,
които били пригодени за живеене.В една от стаите на животновъдния обект двамата свидетели държали личните си вещи.В
шкаф в една от стаите свид.К. държали златни накити.Свид.А.К. държал собствените си три броя
златни пръстена, всеки с тегло от 5 грама, а свидетелката Я.К. – дамски
златен синджир с тегло 5 грама.
В
неустановен ден през месец ноември 2012г. подс.И.И.И., тъй като бил в затруднено материално положение ,решил
да извърши кражба от животновъдния обект на свидетелите К..Подс.И.
работил преди време в този обект и познавал добре обстановката.В изпълнение на
намеренията си подсъдимият отишъл до животновъдния обект.Видял ,че вратата
на стаята е отворена и влязъл
вътре.Отишъл до шкафа и от там взел златните накити, както следва -3 броя златни пръстена,всеки с тегло от 5 грама,
собственост на А.К. и 1бр. златен дамски синджир, собственост на К..След като
взел вещите, подс.И. напуснал обекта.
В
следващите дни подс.И. продал на свид.А.К.
златния синджир и единия от пръстените, а останалите два златни пръстена,
представил като залог в заложни къщи в гр.Елхово, като в „Заложна къща-Димитър
Янчев“ ЕООД в заложения билет било записано името на жената, с която живеел на
семейни начала-Величка Милева, а в „София Комерс- заложни къщи“ АД било
записано името на свид.А.К., който бил заедно с
подсъдимия при предаване на пръстена.
С
протокол за доброволно предаване от 04.12.2012г. свид.К.
предал на органите на полицията- 1бр. златен синджир и 1 бр. златен пръстен,
които с разписка били върнати на собствениците им.
Видно
от заключението на назначената по делото оценителна експертиза стойността на
отнетите вещи възлиза на 1400 лв.
Видно
от справката за съдимост подсъдимият е осъждан за тежки умишлени престъпления,
за които са му налагани различни по вид наказания.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на ВЛ по стоково-оценъчната експертиза ,протокол за доброволно
предаване ,разписка,2 бр. заложни
билета,приходен касовордер, както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С деянието си подс.И. е осъществил
както от обективна ,така и от субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194
ал.1,вр.чл.28 ал.1 от НК, тъй като в неустановен ден
през месец ноември 2012г. от стая в животновъден обект № 150, находящ се в с.Кирилово, обл.Ямбол
е отнел чужди движими вещи – 3 бр. златни пръстена на обща стойност 1050 лв.,
от владението на А.Ж.К. и 1.бр.златен
дамски синджир на стойност 350 лв., от владението на собственика му- Я.М.К. ,
всички вещина обща стойност 1400 лв.,без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая е налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собствениците им ,липсата на съгласие, обективирано
е намерение и цел- противозаконно присвояване ,установена е промяна и трайна
фактическа власт върху предмета на престъплението..
Процесното
деяние извършено от подсъдимия не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина, времето, мястото на
извършване на престъплението.
Подсъдимият
е извършил деянието в условията на повторност по
смисъла на чл.28,ал.1 от НК.Същият е осъждан с Присъда № 62/02.05.2012г.,вл. сила на 18.05.2012г. по НОХД№ 142/2012г. по описа на
РС-Елхово за престъпление по чл.195,ал.1,т.4,т.7,вр.
Чл.194,ал.1,вр. Чл.28,ал.1 от НК на девет месеца
лишаване от свобода, отложено на осн. Чл.66,ал.1 от НК за изтърпяване за срок от три години,преди да са изтекли сроковете
по чл.30 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.Той е съзнавал всички
елементи от състава на престъплението, и че лишава от фактическа власт върху
вещите техните собственици, предвиждали е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да ги
присвои,като е разбирал противоправния характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимия наказание.
За
извършеното от подс.И. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години .Съдебното следствие се
проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК,
при което съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета, а когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК,
ако е по благоприятен за дееца.
При
индивидуализацията на наказанието, като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете приноса на подсъдимия на ДП в установяването на фактическата
обстановка,такава , каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт и тежкото му материално положение.От друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете на първо
място осъжданията му за различни престъпления
от общ характер , извън тези взети предвид от съда при квалифицирането на
деянието ,предмет на настоящото производство, извършено в условията на повторност,както
и това ,че в множество съдебни актове съдът е наложил наказанията при условията
на чл.55 от НК,, но проявената от съда снизходителност е била изтълкувана
неправилно от подсъдимия и очевидно не е спомогнала той да коригира поведението
си.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете и сравнително високата стойност
на вещите ,предмет на обвинението,които
не са възстановени изцяло.С оглед на това съдът наложи на подс.И.
наказание ЛОС в размер на една година и шест месеца.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанието с една трета,а именно от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода.
С
оглед предходните осъждания на подсъдимия са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане.Затова и на основание чл.60,ал.1 от
ЗИН, съдът постанови така определеното наказание подс.И. да изтърпи
при строг режим в затвор.
На
осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени и направените по делото разноски в размер на 120 лв.,по сметката на
ОД на МВР-Ямбол и 20 лв. в полза на държавния бюджет по сметката на ЕРС.
По
тези съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: