М  О  Т  И  В  И  :

 

         С обвинителния акт подсъдимият С.М.Н. е предаден на съд затова, че на 15.08.2010 г. в с. ***, Плевенска област, причинил смърт по непредпазливост на М. И. ***, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда – средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 124, ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2 НК.

         Производството по делото е по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

         Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 373, ал. 2 НПК в размер на осем години лишаване от свобода, което на основание чл. 58 а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета и наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

         Защитникът на подсъдимия адвокат Л.Г. от АК-град Плевен предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода  при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, а алтернативно – на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, което на основание чл. 58 а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета и изпълнението на това наказание да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Същевременно защитникът на подсъдимия поставя под съмнение квалификацията на извършеното престъпление съобразно обвинителния акт и излага пестеливи съображения относно това, че деянието на С.М.Н. е възможно да се квалифицира като престъпление по чл. 124, ал. 2 НК, респективно по член 124, ал. 4 НК.

         От анализа на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема за установено следното :

         Подсъдимият С.М.Н. е роден на *** г. в гр. ***, но живее в с. ***, община Червен Бряг, Плевенска област. Завършил е средно образование, безработен е и не е осъждан. С.Н. не е женен, но живее на съпружески начала със свид. Т.Н.Т. и от това съжителство има три деца.

         На 02.09.2008 г. подсъдимият посетил дома на М. И. Щ. и свид. Н.Ц.Щ. по повод на възникнал конфликт между едно от децата му и внук на семейство Щ.и. По това време в къщата се намирала единствено Н.Щ..С.Н. обидил Щ., ударил я с бухалка в областта на стомаха и отправил закани за физическо насилие спрямо нея и семейството й. По този повод на същата дата Н.Щ. изготвила писмена жалба до началника на РПУ-град Червен бряг, която била регистрирана с вх. № Ж-803 от 03.09.2008 г. /л. 39 от досъдебното производство/. За възникналия инцидент бил уведомен и свид. С.Н.С. – младши полицейски инспектор при РПУ-гр. Червен бряг, който на 02.09.2008 г. посетил Н.Щ. в дома й и разговарял с нея, след което съставил протокол за полицейско предупреждение на С.М.Н. от 02.09.2008 г. /л. 40 от досъдебното производство/ и изготвил докладна записка до началника на РПУ-гр. Червен бряг рег. № 8701 от 03.09.2008 г. /л. 41 от досъдебното производство/.

         Подсъдимият и семейство Щ.и постигнали извънсъдебно споразумение, по силата на което С.Н. заплатил на Щ.и сумата от 600 лева, а Н.Щ. се отказала да търси наказателна отговорност на подсъдимия за извършеното от него деяние чрез частна тъжба до съда. Това обстоятелство се установява от свидетелските показания на Н.Щ. и Т.Т..

         На 15.08.2010 г. на стадиона в с. ***, община Червен бряг се провел традиционния оброк за плодородие. Тържеството било организирано от кметството и на него присъствали около 120 души, като съобразно установената традиция участниците си носели храна и алкохол за провеждане на обредния обяд.

         Оброкът започнал около 12.00 часа на 15.08.2010 г. На тържествения обяд присъствали и пострадалият М. Щ. и съпругата му Н.Щ., както и подсъдимият и свид. Т.Т., с която той живее съпружески. Подсъдимият консумирал около 500 милилитра ракия, след което продължил да пие бира. Припомнил си инцидента от 02.09.2008 г. и повлиян от употребения алкохол се запътил към М. Щ., който се намирал недалеч от него. С.Н. посегнал да удари М. Щ., но вместо него ударил в областта на гърба седящия до него свид. И.И.В., който вследствие на удара паднал. В този момент се намесили съселяни на Щ. и Н., които предотвратили по-нататъшното развитие на конфликта.

         След прекратяването на конфликта подсъдимият се прибрал веднага в дома си, а малко по-късно това сторила и свид. Т.Т..

         Около 18.00 часа на 15.08.2010 г. М. Щ. напуснал тържеството. Преди да си тръгне той провел разговор със свид. С.С. – младши полицейски инспектор при РУ „Полиция”-гр. Червен бряг, обслужващ с. ***, Плевенска област. Щ. се интересувал какво трябва да направи ако същата вечер подсъдимият го посети в дома му. С. заявил на М. Щ. да заключи входната врата на къщата си и ако в дома му се появи С.Н. да се обади на телефон 166 или в полицейското управление в гр. Червен бряг. След разговора Щ. си тръгнал придружен от свидетелите Г.П.В. и И.В.И., които го изпратили до дома му.

         Около 18.30 часа на 15.08.2010 г. М. Щ. пристигнал с велосипед пред къщата на подсъдимия. Подпрял велосипеда на оградата, влязъл в двора на къщата и извикал С.Н.. Подсъдимият излязъл от къщата и видял пострадалия, който мърморел. Повлиян от употребеното значително количество алкохол и от възникналия по-рано през деня конфликт подсъдимият взел от земята дървен прът/пръчка/ и нанесъл с него няколко удара в областта на главата на М. Щ., който стоял срещу него. Вследствие на ударите пострадалият паднал назад върху бетонна площадка. Въпреки това С.Н. го ритнал няколко пъти в областта на гръдния кош. Веднага след тези удари подсъдимият забелязал, че М. Щ. започнал да пребледнява и се изплашил. Започнал да вика „чичо М., чичо М.” и да залива с вода тялото на Щ., но последният не отговарял. С.Н. установил, че пострадалият е спрял да диша, както и че от дясното му ухо тече кръв и се убедил, че М. Щ. е починал.

         Малко преди това свид. С.Ц.С. – съсед на подсъдимия, излязъл на улицата, за да изхвърли боклука си в поставения на улицата контейнер за смет. След като изхвърлил боклука С. тръгнал по обратния път към дома си. Преминавайки край къщата на С.Н., С. чул подсъдимия да псува истерично, веднага след което възприел със слуха си нанасянето на два силни удара. С.С. помислил, че С.Н. бие жената, с която живее съпружески, тъй като това се случвало често. Не влязъл в дома на подсъдимия и не се поинтересувал какво се случва, тъй като бил в лоши отношения с Н..

         След като констатирал, че от дясното ухо на М. Щ. тече кръв и той е престанал да диша, подсъдимият се обадил по телефона в Центъра за спешна помощ в гр. Червен бряг и в РУ „Полиция”-гр. Червен бряг.

         Междувременно от къщата на С.Н. излязла и свид. Т.Т., която забелязала, че пострадалият лежи по гръб на земята и от дясното му ухо тече кръв. Тя запитала Н. какво се е случило, а той й отговорил, че е „пребил човека”. Подсъдимият обяснил, че не е искал да се случи, това което се е случило, показал на Т. дървения прът и пояснил, че с него е ударил М. Щ..

         От протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че трупът на М. Щ. е легнал по гръб върху бетонна плоча и се намира на разстояние 245 см. от портата на дома на подсъдимия.

         От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 150/2010 г. става ясно, че при огледа и аутопсията на трупа на М. Щ. са установени : масивен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане на меките черепни обвивки вляво, счупени четири ребра с разкъсана плевра в дясната гръдна половина, разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида и кръвонасядане зад дясното ухо и вдясно на шията.

         Причината за смъртта на М. Щ. е черепно-мозъчната травма, изразяваща се в притискане /компресия/ на мозъка от вътречерепен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Тази травма отговаря да е причинена от удар, възможно с юмрук, в лявата част на главата и падане с удар в бетонната площадка в дясната й част.

         Счупването на ребра е причинено от удари с крак – ритане, в дясната част на тялото.

         При изследването на трупа не са установени контактни отпечатъци, които да позволяват идентификация на действалия предмет и такава не е  възможно да се направи. Не са установени и травматични увреждания, които да се свържат с отбранителни действия.

         В кръвта и урината на М. Щ. е установена концентрация на алкохол съответно 1.8 промила и 1.9 промила. Установената концентрация на алкохол в кръвта и урината отговаря на средна степен на алкохолно опиване във фаза на елиминация, която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движенията, забавени реакции.

         От назначената съдебномедицинска експертиза по материали от досъдебното производство № 187/2010 г. е видно, че черепно-мозъчната травма – изливът на кръв под меките мозъчни обвивки, сама по себе си представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота т. е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

         Счупването на четири ребра причинява трайно затрудняване на движението на снагата т. е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

         От приложения на л. 36 – л. 37 от досъдебното производство протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 572/2010 г. е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подсъдимия е установена концентрация на етилов алкохол в количество 1.3 промила.

         От заключението на тройната съдебно-психолого-психиатрична експертиза става ясно, че по време на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, най-вероятно в средната му степен. При този вид алкохолно опиване базисните психологични характеристики не са качествено разстроени и състоянието не може да се отнесе към нито един от медицинските критерии за невменяемост т. е. подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и правилно да ръководи постъпките си.

         От същото експертно заключение е видно, че предвид данните от разследването и установеното при комплексното изследване на подсъдимия вещите лица нямат основание да разглеждат реагиране на освидетелствания в състояние на физиологичен афект при реализиране на престъплението.

         Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с направеното от подсъдимия самопризнание и с доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят : показанията на разпитаните свидетели Г.Л.Г., С.Ц.С., Т.Н.Т., И.И.И., Н.Ц.Щ., С.Н.С., И.И.В., Г.П.В. и Н.И.Г., със заключенията на вещите лица д-р П.Д., д-р Д.Д., д-р Н.Л., д-р И.В. и А.А., както и със събраните по делото писмени доказателства.

         Подсъдимият С.М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 124, ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2 НК, тъй като на 15.08.2010 г. в с. ***, Плевенска област, причинил смърт по непредпаздливост на М. И. ***, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда – средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

         ВКС нееднократно е имал повод да приеме, например в решение № 40 от 07.03.1996 г. по н. д. № 323/95 г., І н. о. и в решение № 186 от 17.04.1978 г. по н. д. № 149/78 г., І н. о., че разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай деецът проявява умисъл, а във втория случай – непредпазливост по отношение на смъртния резултат.

         За да се установи какво е било психическото отношение на подсъдимия към причинения от него смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна на поведението му : характера, насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата, използвани за засягане на пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените непосредствени наранявания и др. В зависимост от резултата от това изследване следва да се прецени дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост.

         Престъплението по чл. 124, ал. 1 НК се отличава със следните особености : а/ изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата – по-близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/; б/ причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствана от едно междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/; в/ субективната страна на престъплението по чл. 124, ал. 1 НК обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат /смъртта/. По силата на общата разпоредба на чл. 11, ал. 5 НК деецът по чл. 124, ал. 1 НК отговаря за причинения /макар и по непредпазливост/ по-тежък престъпен резултат т. е. отговаря за убийство по непредпазливост, а не за телесна повреда.

         В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл няколко удара с дървен прът /пръчка/ в лявата част на главата на М. Щ., след които Щ. е паднал и е ударил дясната част на главата си в бетонната площадка в резултат на което е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в притискане /компресия/ на мозъка от вътречерепен кръвоизлив по меките мозъчни обвивки. Тези обективни особености на поведението на С.Н. /който е нанесъл няколко удара с дървена пръчка в областта на главата на пострадалия, броя на ударите, средството, използвано за засягане на М. Щ. и причиненото непосредствено нараняване/ обективират умисъла му да причини телесна повреда, а не смъртта на пострадалия. Средството, използвано за извършване на престъплението – дървена пръчка /прът/, с оглед на нейната големина и тежест не е годно средство за умъртвяване на човек. Това обстоятелство наред с броя на нанесените удари показват, че С.Н. не е имал умисъл да причини смъртта на пострадалия. В аналогичен смисъл е и решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., І н. о., съобразно което  при установяване на субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите.

Подсъдимият е действал умишлено по отношение причиняването на телесното увреждане на М. Щ. и непредпазливо по отношение на настъпилата впоследствие смърт. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди /чл. 11, ал. 3 НК/.

Съдът намира, че не е необходимо да коментира в мотивите изтъкнатите от защитника на подсъдимия съображения относно това, че извършеното от С.Н. деяние съставлява престъпление по член 124, ал. 2, респективно по чл. 124, ал. 4 НК. Както вече бе посочено по-горе в мотивите производството по делото е по реда на глава 27 НПК. С оглед характера на първоинстанционното производство в случаите по член 371, т. 2 НПК, подсъдимият няма право да заявява оттегляне на самопризнанието, което с правните си последици обвързва решаващия съд, включително и при определяне на наказанието, съгласно изискването на чл. 373, ал. 2 НПК, и да прави искания за установяване на нови факти, които да опровергават фактологията на обвинителния акт и твърдяната обективна и субективна страна на престъплението. В този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 294 от 24.06.2008 г. по н. д. № 134/2008 г., ІІІ н. о. и решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г., ІІ н. о.

Причини за извършеното престъпление са употребата на значително количество алкохол от страна на подсъдимия, ниската му правна култура и незачитането на неприкосновеността на човешката личност.

         В съответствие с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58 а НК.

         При определяне размера на наказанието съдът съобрази и прие :

         а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, семейното и материалното му положение и демонстрираното от него критично отношение към извършеното престъпление.

         б/ като отегчаващи обстоятелства – високата обществена опасност на извършеното престъпление и недобрите характеристични данни за подсъдимия /л. 54 – л. 55 от досъдебното производство/.

         Съдът намира че в конкретния случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Освен това от доказателствата по делото не е възможен правен извод, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58 а, ал. 1 НК, а не при условията на чл. 58 а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

         Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават, ОСЪДИ подсъдимия С.М.Н. на основание чл. 124, ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2 НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл. 58 а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ наложеното наказание с една трета и постанови подсъдимият С.М.Н. да изтърпи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         Въпреки че наложеното наказание е лишаване от свобода до три години и подсъдимият не е осъждан, съдът намира че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на С.Н. е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. Съображенията за това са следните :

         Целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, са две : а/ да се въздейства върху личността на дееца /индивидуална превенция/ и б/ да се въздейства върху останалите членове на обществото /генерална превенция/. Генералната превенция се постига посредством справедливост на наказанието т. е. съответствие на тежестта на престъплението. А индивидуалната превенция изисква максимално съобразяване на наказанието с личността на дееца. С други думи, наказанието трябва да съответства както на деянието, така и на дееца.

         Действащото ни законодателство е изградено върху принципа на деянието. Престъпното деяние е основание /чл. 35, ал. 2 НК/, а след това и мярка, определител на наказанието /чл. 35, ал. 3 НК/. Поради това наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. Основната цел на наказанието по нашето право е общата превенция, а тя се постига посредством съобразяване на наказанието с тежестта на престъплението. А личността на дееца е втори, допълнителен фактор, който законодателят отчита при избора на наказанието.

         В случая на условното осъждане по чл. 66 НК законът поставя ударението върху целта за индивидуалната превенция – поправянето на осъдения. Това обаче не означава, че общопревантивното въздействие на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК задължава съда да съобрази и двете цели на наказанието. В своята постоянна практика ВКС неизменно се е ръководел от разбирането, че при решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се отчете и въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани. Затова, ако обществената опасност на дееца не е висока, но извършеното престъпление е твърде опасно и разпространено, то прилагането на условното осъждане е нецелесъобразно, не отговаря на целта за генерална превенция.

         В разглеждания случай освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на наложеното наказание не отговаря и на двете цели на наказанието. Поначало целите на наказанието се постигат посредством изтърпяване на наказанието от виновното лице. Условното осъждане е изключение от това правило.

         Целта за генералната превенция в случая не може да се постигне чрез условно осъждане. Престъплението по чл. 124, ал. 1, предложение второ НК е тежко по своя характер престъпление, което освен това разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Поради това, за да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В този смисъл са решение № 526 от 15.01.1996 г. по н. д. № 427/1995 г., І н. о., решение № 37 от 09.06.1983 г. по н. д. № 38/83 г., ОСНК, решение № 384 от 31.07.1984 г. по н. д. № 390/84 г., І н. о. и решение № 401 от 07.02.2002 г. по н. д. № 293/2002 г., ІІ н. о.

         От друга страна, престъпното деяние е от такъв характер и е извършено по такъв начин, че за да се предизвикат съответни наложителни промени в психиката на подсъдимия, за да се поправи и превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, е наложително да изтърпи наказанието в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода. Деецът се характеризира и посредством деянието си. Нанасянето на удари на пострадалия в областта на главата, продължаването на побоя /чрез нанасяне на удари с крак/ и след падането на М. Щ. върху бетонната площадка и изпадането му в безпомощно състояние, причиненото счупване на четири ребра с разкъсана плевра в дясната гръдна половина са обстоятелства, които не дават основание да се направи извод, че деецът е личност с ниска степен на обществена опасност. Проявените от подсъдимия ожесточеност и агресивност при извършване на престъплението дават основание за правен извод, че той не може да се поправи и превъзпита без ефективно изтърпяване на наказанието.

         На основание чл. 61, т. 3, във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

         По време на досъдебното производство – от 15.08.2010 г. до 28.01.2011 г., по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която с определение № 56 от 28.01.2011 г., постановено по чнд № 85/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен е изменена в „Домашен арест”.

         На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия, считано от 15.08.2010 г. до 28.01.2011 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

         На основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК съдът постанови времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 28.01.2011 г. до привеждане на присъдата в изпълнение, да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като два дни домашен арест са зачитат за един ден лишаване от свобода.

         Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложените към делото веществени доказателства – 3 бр. пръчки, да бъдат унищожени, тъй като са без практическа стойност, а приложените към делото веществени доказателства – 1 чифт джапанки, ръчен часовник и банкнота с номинал 2 лева, да бъдат върнати на съпругата на починалия М. И. Щ. – свид. Н.Ц.Щ. ***.

         По делото са направени разноски за извършване на съдебномедицински експертизи, тройна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, за възнаграждение на вещи лица и за заплащане на пътни разноски на свидетели общо в размер на 1 014.60 лева.

         На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия да заплати по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 1 014.60 лева.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

08.04.2011 г.                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :