Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 472 02.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на …4 юни……………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Стойка Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1164….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от Т.В.К.,
против решение, постановено по гр.д. № 3061/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което предявените искове за
присъждане на различни обезщетения по КТ са отхвърлени.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с процесуалния и
материалния закон, а също така и необосновано. Твърди, че констатациите на
съда, касаещи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не
кореспондират със събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства относно твърдените от работодателя причини за уволнението.
Неправилно съдът бил оценил доказателствата по делото относно освобождаването
му от работа и прибирането му в Б.. Съдът кредитирал показанията на
свидетелите, но пренебрегнал изложените с тях обстоятелства. На следващо място,
по отношение на претендираното обезщетение за времето, през което работникът е
останал без работа, съдът бил приел, че не били доказани по категоричен начин
предпоставките за него, което било необосновано. Решението в тази част било
постановено в противоречие с ТР № 6/2014 г., в което не се приемало, че
работникът следва да доказва вина на работодателя за оставането без работа
поради уволнението. Решението било необосновано и в частта относно задължението
на работодателя да отправи предизвестие. Тълкуването на разпоредбата на чл.71,
ал.1 КТ в тази връзка било погрешно. По отношение на иска за присъждане на
неимуществени вреди съдът не бил обсъдил изложените от свидетелите
обстоятелства, от които се установявало претърпените неимуществени вреди от
незаконното уволнение на ищеца. Съдът бил допуснал и съществено процесуално
нарушение при оценка на доказателствата, касаещи основанието за обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се регистрира в
Агенцията по заетостта и да получи обезщетение. Моли, съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
Въззиваемият „НИРО БГ“
оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си и
моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред районния
съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т. 3 КТ, чл.220,
ал.1 КТ и чл.226, ал.1, т.1 КТ.
Ищецът (сега въззивник) е твърдял, че на 05.12.2017 г. е сключил трудов
договор с „НИРО БГ“ ЕООД, за да
изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил“, за осъществяване на
международни превози, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463
лв. и 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.
Трудовият договор бил сключен с 6-месечен срок на изпитване и на 05.06.2018 г.
бил преминал в такъв за неопределено време. Освен възнаграждението ищецът
твърди, че е получавал ежемесечно допълнително възнаграждение средно в размер
на 2 000 лв., съобразно извършените превози. Изпълнявайки редовен курс от Р.Ф.за
К.Б.като шофьор на товарен автомобил на международни превози, на 09.04.2018г.
ищецът пристигнал в гаража на дружеството в ***и там го уведомили, че е
уволнен. Той поискал да бъдат оформени и връчени документи за прекратяването на
трудовото правоотношение, но му било отговорено с подигравателен тон
„Българин!“. Той се почувствал унизен и потиснат. Не разполагал със средства,
за да се прибере в Б.. Нямало и къде да отседне, поради което помолил приятел
да му заеме пари, за да пренощува в хотел, а на следващия ден закупил самолетен
билет до Б. и се прибрал. Ищецът е твърдял, че ответникът не е изпълнил
задължението си, съгласно разпоредбите на чл.328 КТ, както и на чл.3 от
трудовия договор, касаещи прекратяване на същия с предизвестие. Бездействието
му да изготви заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание, респективно да попълни трудовата книжка и оформи съпътстващата
документация, продължавало и към настоящия момент. Твърди, че вследствие на
това за него настъпили имуществени и неимуществени вреди, защото неиздаването и
непредаването на документи, удостоверяващи прекратяването на трудовоправното
отношение между страните, попречило на възможността да се регистрира към
Агенция по заетостта и да получи обезщетение за безработица в периода
м.април-м.юни 2018 г. Предвид последното, за него настъпили вреди от имуществен
характер, изразяващи се в пропуснати ползи. Такива настъпили и в резултат на
пропускане на възможността за допълнително възнаграждение, вследствие на
извършени международни превози за същия период. Искал е съдът да присъди
обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ в размер
на 1 020 лв. за периода за май и юни 2018 г.; обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер от 510 лв.; обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на
емоционалното, психическото и здравословното състояние на ищеца, в резултат от
неиздаване на необходимите документи относно прекратяване на трудовото
правоотношение в размер от 3 000 лв., както и обезщетение на основание чл. 226,
ал.1, т.1 вр. ал. 3 КТ обезщетение за причинените имуществени вреди за периода
м.април-м.юни 2018 г., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се
регистрира към Агенция по заетостта и да получи обезщетение за безработица,
поради неиздаване на необходимите документи относно прекратяване на трудовото правоотношение, в размер от 1 020 лв., както и в пропуснати ползи от невъзможността да
изпълнява редовни международни автотранспортни превози, въз основа на които да
получи допълнително трудово възнаграждение в размер от 4 000 лв.
Ответникът (сега въззиваем) е оспорил исковете. Оспорил е твърдението, че
сключеният между страните трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза
на работодателя се е трансформирал в такъв за неопределено време на 05.06.2017
г., тъй като същият е прекратен преди изтичане на изпитателния срок, уговорен в
полза на работодателя. Оспорил е твърдението, че на 09.04.2018 г. бил свален от
камиона и бил изгонен. Твърдял е, че В действителност при пристигането на ищеца
в гаража на дружеството в ***, управителя на дружеството го помолил да поеме
курс по заместване на негов колега, но той отказал. Нежеланието на ищеца да изпълнява
и други задължения, като например да заведе график по чл. 11 от ТД за
собствената си работа, защото „не му се занимавало с излишни глупости“, били
определящи за работодателя да се възползва от правото си да прекрати договора
по чл.71 КТ. Твърдят, че ищецът не се явил в офиса на дружеството в Б., за да
получи документите, поради което те били изпратени с писмо с обратна разписка
на постоянния му адрес, но били върнати като недоставени, поради отсъствието на
лицето. И до момент ищецът не се бил явил в офиса на дружеството, за да си
получи лично документите и да му бъде оформена трудовата книжка, която била
съхранявана от него, нито бил изпращал искане за предоставяне на документите.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с няколко обективно и
субективно съединени иска: по чл.344, ал.1, т.3 КТ – за присъждане на парично
обезщетение за оставането без работа в размер на 1 020 лв.; по чл.220,
ал.1 КТ - за присъждане на парично
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 510 лв.; по
чл.226, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 КТ - за присъждане на парично обезщетение за
причинени му неимуществени вреди поради неиздаване на необходимите документи за
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 3 000 лв. и по чл.226,
ал.1, т.1 във вр. с ал.3 КТ - за присъждане на парично обезщетение за
имуществени вреди за времето от м.април до м.юни 2018г., изразяващи се в
пропуснати ползи от невъзможността за регистриране в Агенцията по заетостта и
невъзможност да получава обезщетение за безработица в размер на 1 020 лв.,
както и невъзможността за осъществяване на редовни международни автотранспортни
превози и допълнително трудово възнаграждение от тях в размер на 4 000 лв.
От фактическа страна е приел, че на 05.12.2017 г. между
страните по делото е бил сключен трудов договор, с който ищецът е бил назначен
в ответното дружество на длъжността „Шофьор товарен автомобил" за
осъществяване на международни превози, с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 463 лв., както и допълнително
парично възнаграждение в размер на 0,6 % от първоначално уговореното за всяка
година придобит трудов стаж и професионален опит. Този трудов договор бил
срочен, сключен с 6- месечен срок на изпитване, но не се е превърнал
автоматично в безсрочен трудов договор (за неопределено време), тъй като още на
13.04.2018г. той е бил прекратен без дължимо 30-дневно предварително
предизвестие. Приел е, че наименованите от работодателя „командировъчни“ имат характера на работна заплата. Сумите
били изплащани от работодателя по банковата сметка на работника в „Уникредит
Булбанк“ АД. Изпълнявайки редовен курс от Р.Ф.за К.Б.като шофьор на товарен
автомобил на международни превози, на 09.04.2018 г. ищецът пристигнал в гаража
на дружеството в ***, като лицето от управляващите му поискала ключовете и
документите на товарния автомобил му
казало да се маха. Ищецът напуснал и след около 1 седмица се прибрал в Б. със
самолет. Приел е , че напълно законосъобразно още с изтичане на дадения от
работодателя на работника срок до 13.04.2018 г. за явяване в офиса на
дружеството в Б., поради самоотлъчка повече от 3 дни, работодателят е прекратил
едностранно срочния 6-месечен изпитателен трудов договор с работника, за което
работодателят не е имал задължение за писмено предизвестие до работника от 30
дни предварително. Заповедта е изпратена по пощата на постоянния адрес на ищеца
в гр.П., но е била върната като непотърсена. Затова е приел, че ищецът има вина
за непопълнената трудова книжка и неоформените съпътстващите документи.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че не са доказани по
категоричен и безспорен начин предпоставките за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, тъй
като не е доказал фактическото и
правното основание за дължимостта на едно такова парично обезщетение по вина
конкретно и само на работодателя. Не било доказано също така твърдяното от
ищеца задължение за отправяне на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор, което и не доказвало по
никакъв начин претенцията му за парично обезщетение за твърдяно, но недоказано
неспазено 30- дневно предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение. Не били доказани и претърпените от него неимуществени вреди в резултат на неиздаване и
невръчване на необходимите документи за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и не били доказани
претендираните имуществени вреди за
пропуснати ползи.
Въззивният съд
намира, че въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е било спорно, че страните са били в
трудовоправно отношение по силата на трудов договор от 05.12.2017 г., в който е
бил уговорен 6-месечен срок за изпитване. Този договор не е срочен, както е
приел първоинстанционният съд. Трудовият договор със срок за изпитване по
чл. 70, ал. 1 КТ е
самостоятелен вид трудов договор. Срокът, който е уговорен по чл. 70 КТ, е за
изпитване и прекратяването на договора не е резултат от изтичане на определен
период от време, а на преценката, че работникът/служителят не е годен да
изпълнява съответната работа. Според
разпоредбата на 70, ал. 1 КТ, когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за
изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът/служителят
желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата
за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в
определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор
за неопределено време. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както
на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови
договори (Р-376-2011, ІV г.о.). Страната, в чиято полза е уговорен срок за
изпитване, може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във
всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Предвид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е
ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от
страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка
за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на
договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор
(Р-65-2015, ІІІ г.о.). Обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ се дължи, когато страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, го прекрати преди да изтече срокът на
предизвестието. Видно е, че тази хипотези въобще не е приложима в настоящия
случай, след като трудовият договор е прекратен на основание чл.71 КТ.
Самото прекратяване на трудовия договор също не е било
спорно, видно от твърденията на ищеца в исковата молба. Съгласно чл.335, ал.1,
т.3 КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие, самото
прекратяване настъпва от момента на получаването на писменото изявление.
Заповедта за уволнение може да бъде връчена по пощата и уволнението да се счита
извършено от деня на нейното получаване от работника/служителя или от деня,
когато той е имал възможност да я получи. В случая заповедта за уволнение е
била изпратена по пощата с обратна разписка, представена по делото с отговора
на исковата молба, от която е видно, че пратката е останала непотърсена и
върната на 17.04.2018 г. Следователно търсеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ
е изначално неоснователно.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Това обезщетение е за
вредите, причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение
и неговата отмяна. Искът е обусловен от успешното провеждане на иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Не
е вярно твърдението на ищеца, че с предявяването на „иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ имплицитно е налице и оспорване
на законността на уволнението“ (така в молба от 12.09.2018 г., стр.54 от гр.д.
№3061/2018 г.). Двата иска са напълно самостоятелни и различни по правната си
същност. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е конститутивен и включва две искания – за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Затова за
присъждане на обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконно
уволнение е необходимо не само установяване на незаконността на уволнението, но
и неговата отмяна, което може да стане само чрез предявен иск. В тази връзка
следва да се посочи, че пред
първоинстанционния съд не е бил предявен такъв иск (арг. доклада на съда
по чл.146, ал.1 ГПК) и не е бил разгледан, видно от съдържанието на съдебното
решение.
Неоснователността
на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ налага
разглеждането на иска по чл.226, ал.1, т.1 КТ, който може да бъде само
евентуален. Съгласно чл.226, ал.1, т.1 КТ работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника/служителя поради
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Разпоредбата на
чл.226, ал.1 КТ е предназначена да гарантира възмездяването на вредите, които
работникът/служителят търпи от ненадлежното упражняване на удостоверителната
функция на работодателя относно факти, свързани с трудовото правоотношение.
Уважаването на исковете предпоставя установяване както на факта на причиняване
на твърдените имуществени и неимуществени вреди, така и на наличието на
причинна връзка между вредата и конкретното поведение на съответните длъжностни
лица (Р-1323-2009, І г.о.). В случая не е установено осъществяването на нито
една от тези предпоставки. По правило имуществените вреди, които може да
претърпи работникът/служителят с прекратено трудово правотношение поради
неиздаване или несвоевременно издаване на документи, свързани с трудовата му
дейност, могат да се изразяват в пропуснати ползи поради невъзможността да се
реализира доход - било то от невъзможността да се сключи друг трудов договор
или от невъзможността да се получи обезщетение за безработица. В тежест на
работника/служителя е да докаже освен факта на неиздаване на въпросните
документи или несвоевременното им издаване, и причинната връзка с настъпилите
вреди, т.е. в случая невъзможността ищецът да се регистрира към Агенцията по
заетостта и да получи обезщетение за безработица, както и невъзможността да
получи допълнително трудово възнаграждение от 4 000 лв. поради
невъзможността да изпълнява международни автотранспортни превози. По принцип
двете пропуснати ползи не могат да се съвместяват, защото изпълняването на
международни автотранспортни превози предполага наличието на трудово
правоотношение, което изключва възможността ищецът да бъде регистриран в
Агенцията по заетостта като безработен. В случая по делото не е било доказано
пряко и пълно, както изисква правната норма на чл.226, ал.1, т.1 КТ, нито че
ищецът е правил опит да се регистрира в Агенцията по заетостта, нито, че оттам
е бил върнат, респ. му е било отказана регистрация, поради липса на документи.
Вредите под формата на пропуснати ползи трябва действително да са претърпени и
доказани. Не е достатъчно да се установи, че ищецът е имал право на обезщетение
или е била налице реална възможност за това, както е прието в заключението на съдебносчетоводната експертиза. Показанията
на един свидетел и то съпруг на ищеца, не са достатъчни за установяване на факта, че на ищеца е било отказано да бъде
регистриран като безработен. Отчитайки вероятността свидетелката Ж.Р.К.да е
заинтересована в полза на ищеца, съдът счита за необходимо, както законът
изрично указва (чл.172 ГПК), нейните
показания да бъдат преценявани с оглед всички други данни по делото. Такива
други данни обаче по делото няма. От друга страна, другият свидетел – К. В.К., твърди, че ищецът е заминал за
чужбина. Затова съдът приема, че не е доказано ищецът да е ходил в Агенцията по
заетостта.
Пропускането на допълнително възнаграждение
вследствие на неизвършени от ищеца международни превози – командировачни за м.
апри - м. юни 2018 г. предполага наличие на трудово правоотношение, по силата
на което той изпълнява такава работа. По делото обаче нито се твърди, нито се
доказва, че ищецът е можел да започне работа като международен шофьор, при
което твърдяното неиздаване на документи относно прекратяването на трудовото
правотношение и неоформянето на трудовата книжка да е възпрепятствало възникването
на ново трудово правоотношение. Независимо че горното е достатъчно основание,
за да се приеме, че искът по чл.226, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, съдът намира
за необходимо да посочи и това, че по
делото не е установено наличието на виновни действия на съответните длъжностни
лица, задържали или неоформили и непредали документите. Както бе посочено
по-горе, заповедта за прекратяване на трудовия договор е била своевременно
изпратена на адреса на ищеца, но е останала непотърсена от него. Не се
установява той да е посещавал офиса на работодателя в Б. или да е изпращал
искане за издаване на документи (така свид.
К. В.К.). Самата трудова книжка не е съхранявана от работодателя, а се е
намирала у ищеца, което съдът намира за категорично доказано, след като с
исковата молба той представя копие от нея. Следователно негово е било
задължението да я предостави на работодателя, респ. на съответното длъжностно
лице, за оформянето й. Работодателят няма общото задължение да кани работника
нито да получи трудовата си книжка, нито да иска да бъде предоставена за
оформяне. Такова задължение възниква само, ако трудовата книжка му бъде
предадена за съхранение (Р-553-2010 г., ІV г.о.).
По
същите съображение е неоснователна и претенция за присъждане на неимуществени
вреди. Не е налице виновно противоправно бездействие от страна на длъжностно
лице на работодателя. Не са доказани конкретни вреди, които ищецът да е
претърпял.
Поради
изложеното, при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд,
обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, с оглед изхода на делото,
направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на
1 200 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 27.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 3061/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Т.В.К. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„НИРО БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул.
Славянски, № 22, ет.3, офис 4, ЕИК *********, сумата от 1 200 лв. (хиляда
и двеста лева), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: