Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря………..Петя Маринова…………………. и в
присъствието на прокурора…......................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1035 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 във
връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Подадена е искова молба
от С.И.Г. ***, чрез пълномощник адв. Н.И., срещу
„БАНКА ДСК“ ЕАД – гр. София, в която се твърди, че съгласно Изпълнителен лист от 14.3.2012 г.
по ч.гр.д. №
483/2012 г. на Районен съд - Ловеч, ищцата С.И.Г. е осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД
главница в размер
на 4783,46 евро /равностойност в BGN - 9355,64 лв./ по Договор за кредит. Счита, че това
вземане на ответното дружество не се дължи, тъй като към настоящия момент е погасено с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като излага аргументи,
че последната е приложима във всички случаи, при които законът не е определил
друг специален давностен срок. Позовава се на
разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Счита, че с изтичането на петгодишния давностен срок задължението по изпълнителния лист се
погасява. В тази връзка ищцата прави възражение за изтекла
давност по отношение на претендираните
към нея суми, тъй като същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен давностен
срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на
вземането.
Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение,
с което да се приеме за установено, че тя не дължи на ответника „Банка ДСК“ ЕАД
сумата в размер на 1250.00 лева, представляваща неплатена част от цялата
главница по Изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 483/2012 г. на
Районен съд-Ловеч, тъй като погасена по давност.
Претендира присъждане и на направените разноски в настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез
пълномощник гл. юрисконсулт Весела Тонкова, с който счита, че предявеният иск е
недопустим, поради предявяването му срещу ненадлежно пасивно легитимирана
страна, с оглед конституирането като взискател по
изпълнителното дело на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
на основание сключен договор за цесия от 16.08.2012 г., с който Банката цедирала вземането си към ищцата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за което ищцата била надлежно
уведомена, но проявила бездействие по отношение на присъденото вземане.
Наведени са доводи за недопустимост на иска и поради липса на правен интерес, тъй
като предявяването на иск за съществуването на факт, съгласно императивното
правило на чл. 124 ал. 4 от ГПК, се допуска само в случаите, предвидени в
закон, а настоящият случай не бил такъв, предвид това, че в действащата
нормативна уредба не е предвидена възможността чрез предявяването на установителен иск да бъде установено погасяването по
давност на едно вземане. Изтъква, че позоваването на изтекла погасителна
давност законодателят е предвидил като защитно възражение срещу осъдителен иск,
предявен срещу ищеца, а не и като основание на предявен от ищеца иск. Посочва,
че възражение за изтекла давност длъжникът може да направи и пред съдебния
изпълнител в хипотезата на висящо изпълнително производство, макар че в процесния случай това не може да бъде осъществено, тъй като
взискателят - „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е поискал от ДСИ и последният е прекратил изпълнителното дело
срещу ищцата на 09.06.2019 г. Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим
и поради това, че ищцата не е възразила срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК в срока по чл. 414 от ГПК, при което следва да се приеме, че
действието й е стабилизирано, а оспорване би могло да бъде извършено единствено
чрез иск по чл. 424 от ГПК при наличието на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението
или с които той не е могъл да се снабди в същия срок. От друга страна, в
отговора се твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД никога не е отричала извънсъдебно факта
на изтичането на давностния срок по отношение на процесното вземане и поради това счита, че не е дала повод
за завеждане на настоящото дело. В случай, че се приеме искът за допустим,
ответникът излага аргументи, че същият е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен, тъй като дори и да се приеме, че е изтекъл давностният
срок по отношение на процесното вземане, то
продължава да съществува. В случай на уважаване на предявения иск, моли да се
приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноските се възложат върху
ищцата, тъй като „Банка ДСК“ ЕАД не е дала повод за завеждане на делото и
никога не е отричала изтичането на давностния срок по
отношение на процесното вземане. От своя страна,
ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
След запознаване с отговора на ответника, ищцата е депозирала
молба-становище вх.№ 260224/17.08.2020 г., с която е направила възражение, че преди
образуване на делото не е била надлежно уведомена за цесията, т.е. узнала е за
същата от отговора на исковата молба, поради което е изразила становище, че
делото следва да продължи между същите страни, а цесионерът
„ОТП Факторинг България“ ЕАД бъде конституиран като
трето-лице помагач на ответника.
С протоколно определение от 28.08.2020 г.,
съдът е допуснал, на
основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, привличане на лицето „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
19, ет. 2, като трето лице-помагач на страната на ответника „Банка ДСК“
ЕАД, и е дал възможност на третото лице – помагач да изрази становище по делото
с писмена молба с препис за всяка от страните не по-късно от насроченото
следващо открито заседание.
В дадения му срок е постъпил отговор от третото лице-помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Горанова, в който
също са изложени сходни съображения като тези на ответника, че предявеният
отрицателен установителен иск е недопустим,
евентуално неоснователен. Признава, че процесното
вземане по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 483/2012 г. на РС-Ловеч,
му е прехвърлено с договор за цесия от 16.08.2012 г., като изтъква, че до
длъжника е изпратено уведомление за извършената цесия на адреса, посочен в
договора, и същото е надлежно връчено, тъй като върху обратната разписка с бар
код, съвпадащ с идентификационния код на пратката, било отбелязано, че лично е
получено. В случай, че не се приеме надлежно връчване, счита, че ищцата следва
да се счита уведомена за цесията с връчването на отговора на исковата молба,
ведно с приложенията, между които и уведомлението за цесия. Счита, че искът е
недопустим, тъй като образуваното срещу ищцата изпълнително дело № 276/2012 г.
по описа на ДСИ при РС-Ловеч е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, преди датата на предявяване на настоящия иск, а ново изпълнително дело
срещу нея не е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, поради което
липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск и ответникът „Банка ДСК“ ЕАД не е дал повод за предявяването му. По
същество не оспорва, че процесното вземане е погасено
по давност. Моли, за прекратяване на производството, а в условие на
евентуалност, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.
Ответникът „Банка ДСК“ се представлява от гл.
юрисконсулт Тонкова, която поддържа съображенията в отговора и моли
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения
иск, евентуално същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поддържа и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице-помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД, редовно
призовано, не се представлява в съдебно заседание, като становище е изразено в
подадения отговор, посочен по-горе.
От събраните по делото доказателства, както и
от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Видно е от
приложения по делото препис от изпълнителен лист, че същият е издаден на
14.03.2012 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 324 от
14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 483/2012 г. на Районен съд-Ловеч, като е разпоредено длъжникът С.И.Г. и длъжникът В.В.Р.да заплатят
солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4783.46 евро – главница, както и
посочени суми, представляващи договорна и мораторна
лихва, ведно със законната лихва, начиная от
14.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и посочена сума –
разноски по делото.
Не се спори, че
въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп.дело
№ 276/2012 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, като на ищцата – длъжник е
изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 5096/06.06.2012 г. от ДСИ-Ловеч да заплати присъдените суми.
По изпълнителното
дело е депозирана молба вх.№ 59/04.01.2013 г., подадена от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, в която се сочи, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 16.08.2012 г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, последната му е
цедирала вземането си от С.И.Г., в качеството на
кредитополучател по договор за кредит от 2008 г., поради което моли да бъде
конституиран като взискател в изпълнителното
производство. В молбата е посочено още, че по силата на изрично пълномощно,
издадено от „Банка ДСК“, са изпратили уведомление до длъжника за прехвърляне на
вземането. С резолюция на ДСИ от 16.01.2013 г., „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е конституирано като взискател по
изпълнителното дело.
Видно е от приложения препис от Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.08.2012 г. и приемо-предавателен
протокол към него, че Банката – ответник е цедирала процесното вземане в полза на подпомагащата я по настоящото
дело страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Приложено е
и потвърждение от Банката - цедент по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно от законните
представители на цедента с предоставени права на цесионера - „ОТП Факторинг
България“ ЕАД да уведоми всички длъжници за прехвърлените
вземания по договора за цесия от 16.08.2012 г. Налице е и отправено писмено
уведомление до ищцата от 03.09.2012 г. с приложено известие за доставяне на
писмото лично на адресата, но доколкото няма данни какво писмо е изпратено и предвид
заявеното оспорване от страна на ищцата на получаването му, следва да се
приеме, че същата е уведомена за цесията с връчването на препис от отговора на
исковата молба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във
връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост
на вземане в размер на сумата 1250.00 лева, представляваща неплатена част от цялата главница
по
изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч.гр.д. № 483/2012 г. по описа на
Районен съд - Ловеч, като погасена по давност.
По допустимостта на иска:
Съдът
счита, че искът е допустим, предявен от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от водене на настоящото производство, като без значение е
фактът, че отричаното вземане произтича от издадена заповед за
изпълнение. За ищцата е налице интерес от предявяването му, тъй като безспорно,
тя не е подала възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу нея
заповед за изпълнение се е стабилизирала. Именно поради това ищцата има правен
интерес от защита не по реда на чл. 424 ГПК, а по този, който е регламентиран в
чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл.
414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение,
какъвто факт е и изтичането на предвидената в закона давност.
Както се установи, с договор за цесия
от 16.08.2012 г., Банката - ответник е прехвърлила процесното
вземане в полза на подпомагащата я по настоящото дело страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, действието на
прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника е обусловено от съобщаването му на
последния от предишния кредитор /цедент/, като съдът
прие по-горе, че ищцата следва да се счита уведомена за цесията с връчването на препис
от отговора на исковата молба, в който ответната банка се позовава на цесията и представя доказателства
за конституиране на цесионера като взискател.
Безспорно
е, че процесната цесия е извършена след стабилизиране
на заповедта за незабавно изпълнение, предвид неподаването на възражение от
ищцата в срока по чл. 414 от ГПК.
Щом
като цесията е извършена след стабилизиране на заповедта за изпълнение, както и
предвид въведения с отговора на исковата молба нов факт за цедиране
на вземането, а също и с оглед привличането на цесионера
като трето лице - помагач на ответника, съдът намира, че ищцата има правен
интерес да предяви специалния отрицателен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК. Това е
така, тъй като чрез него тя разполага с възможност да оспори изпълнението,
поради недължимост на вземането като погасено по
давност спрямо Банката - ответник, която съгласно чл. 100 ал. 1 от ЗЗД отговаря
за съществуване на вземането по време на прехвърлянето. В тази връзка, следва
да се съобрази, че ответникът и подпомагащата го страна ще бъдат обвързани от
задължителните в отношенията им мотиви на решението съгласно чл. 223 ал. 2,
изр. 1 от ГПК, а с насрещната ищцова страна - от установителното действие на решението – чл. 223 ал. 1 от ГПК.
Ищцата
не оспорва твърденията на ответника, поддържани и от третото-лице помагач на
негова страна, че образуваното срещу нея изпълнително дело № 276/2012 г. по
описа на ДСИ при РС-Ловеч е прекратено преди датата на предявяване на настоящия
иск, поради настъпила перемпция, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. Въпреки твърдяното и неоспорвано прекратяване на изпълнителното
производство, съдът счита, че правният интерес от предявяване на настоящия иск
е продължил да съществува, тъй като правният интерес не се изчерпва със
създаване на основание за прекратяване на изпълнителното дело, респ. с
настъпилото прекратяване. В тази връзка съдът съобразява мотивите на
Определение № 262/09.07.2020 г. по дело № 586/2020 г. на ВКС, IV г.о., в което по сходен казус, е
прието, че „интересът
на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за
изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане
на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният
лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила
решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния
лист него (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го
възпрепятства да упражни правото на принудително по друго“.
По изложените до тук съображения, съдът
намира, че всички доводи на ответника и подпомагащата го страна за
недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК, са неоснователни. Искът за отричане на процесното вземане, предмет на принудително изпълнение, е допустим, предявен срещу надлежна страна – кредитора по изпълнителния
лист, който е подпомаган от новия кредитор - цесионер.
По
същество:
Разгледан
по същество, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК, искът следва да се основава единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За уважаване на предявения иск ищцата следва
да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения петгодишен давностен срок за погасяване на вземането. Безспорно, касае се за нов факт,
настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителния лист.
Относно твърденията на ищцата, че вземането е погасено по
давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се
съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Както стана ясно от отговорите на ответника и
подпомагащата го страна, същите не спорят, а признават, че процесното вземане е погасено по давност в хода на изпълнителното
производство, което е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради настъпила „перемпция“, т.е. поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство в този
случай става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие /в т.см. цитираното
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. В случая ответникът и подпомагащата го страна не са твърдели
кога е било последното по време валидно изпълнително действие, а само
признават, че вземането е погасено по давност. С оглед липсата на спор по този
въпрос, а именно, че вземането е погасено по давност, съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 439 ал. 2 от ГПК за уважаване на предявения иск за
отричане на вземането, на основание изтекла погасителна давност, като факт,
настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителния лист.
По разноските:
Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за наличието на
хипотезата по чл. 78 ал. 2 от ГПК за освобождаването му от разноски
по делото, по следните съображения:
Съгласно
чл. 78 ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
От съдържанието на цитираната правна норма
следва извода, че за да може ответникът да се освободи от отговорността за
заплащане на разноските по делото, които ищецът е направил и които при
уважаване на иска подлежат на присъждане в негова полза, следва да са налице
едновременно две предпоставки: с извънсъдебното си поведение ответникът да не е
дал повод на ищеца да води делото и да признае иска в исковото производство.
В случая обаче се установява, че ответникът
независимо, че е признал факта на погасяването на вземането по давност, в
отговора си е оспорил както допустимостта, така и основателността на предявения
иск. Следователно, не е налице фактическия състав на чл. 78 ал. 2 от ГПК,
поради което и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски по делото в
размер на сумата 50.00
лева, представляваща държавна такса за предявяване на иска.
При този изход на процеса,
следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във
връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че С.И.Г. не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД /сега АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, сумата в размер на 1250.00 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева/, представляваща неплатена част от цялата главница по
Изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 483/2012 г. по описа на Районен
съд - Ловеч, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК“ ЕАД /сега АД/, с горните данни, да заплати на С.И.Г., с горните данни,
сумата 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „БАНКА ДСК“ ЕАД /сега АД/ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на „Банка ДСК“
ЕАД /сега АД/ - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
19, ет. 2.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: