№ 15743
гр. София, 01.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110108658 по
описа за 2023 година
„С.В.“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Т.“ ЕООД установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата 14334,55 лева, представляваща
стойност на ВиК услуги за поливна система, находяща се в с. Б., ул. „Б.Ш.“ № 101, кл. №
**********, за периода 02.12.2020 г. – 04.06.2021 г., ведно със законната лихва от 11.11.2022
г. до изплащане за задължението и сумата от 34,56 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 02.01.2021 г. – 04.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. 61439/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния недвижим имот въз основа на неформален
договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците ВиК услуги за процесния обект, като
потребителят не е заплатил дължимата цена. Сочи, че ответникът е придобил качеството на
потребител на ВиК услуги на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВиКУ, вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4.
В законоустановения срок е постъпил отговора на исковата молба от ответника,
който оспорва предявените искове. Намира, че не е налице реална доставка на питейна вода,
с оглед на което претенцията е неоснователна. Оспорва между страните да са налице
договорни правоотношения по доставка на питейна вода. Сочи, че процесната сума е
произволно начислена. Оспорва ОУ на ищеца да го обвързват. Излага, че липсва конкретен
обект на доставка, до който ищецът да е доставял и измервал питейна вода. Счита, че в
обекта няма монтирано законно и сертифицирано СТИ. Релевира възражение за погасяване с
по давност на претендираните суми.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Представени са писма за водена между страните кореспонденция, както и издадени
фактури на името на ответника за обект с кл. № **********. В протокол от ОС на
собствениците на жилищни имоти на адрес: гр. София, ул. „Б.Ш.“ № 101 е посочено, че
следва да се вземе решение относно разпределението на сметка за вода на приходен
водомер, собственост на „Тайгър“ ЕООД. Представени са контролни листове от извършени
проверки на обект: в. з. „Бункера“, „Б.Ш.“ 101 с титуляр: „Т.“ ООД.
В документ с нотариално заверен подпис от 14.02.2013 г. „Т.“ ООД, гр. София, ул.
„Б.Ш.“ 101, е декларирало, че поема категоричен ангажимент да осигури техническата
поддръжка и текущите ремонти на водопровода, захранващ неговия жилищен комплекс в
трасето му, преминаващо през терени извън регулация.
Представен е Договор за присъединяване към водопроводната мрежа и предоставяне
на услуга водоснабдяване от 14.06.2013 г., сключен между „С.В.“ АД и „Т.“ ООД, според
който потребителят е собственик на ПИ с идентификатор 04234.6939.150, находящ се в с. Б.,
район „П.“, м. „Б.“ и ПИ с пл. № 114, в.з. „....“, с. Б., район „П.“, като титуляр на партидата
на средството за измерване, представляващо водомер на сградно водопроводно отклонение,
което отчита изразходваното количество вода, е потребителят. Посочено е, че в случай че в
имота, собственост на потребителя, бъдат разкрити кл. номера на други потребители, сборът
от тяхната консумация ще се приспада от средството за измерване, титуляр на партидата на
което е потребителят, като заплащането на всички дължими суми по партидата на
средството за измерване, след извършване на приспадането, е задължение на потребителя.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
„Т.“ ЕООД е собственик на обекта, по чиито кл. № е начислено процесното количество
консумирана вода. Не е спорно, че обектът е водоснабден и за него е открит клиентски №
**********. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Следователно ответникът е
потребител на ВиК услуги за процесния обект, като облигационното отношение между
страните възниква по силата на закона въз основа правото на собственост върху
водоснабден обект, като освен това е сключен договор, уреждащ детайлно отношенията
между страните по повод процесния обект.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
2
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на ВиК услуги
за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
Съдът е допуснал изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза. Счетоводната част е констатирала, че за клиентски номер ********** на името
на „Т.” ЕООД, ЕИК ... е създадена съдебна договорна сметка № **********, с адрес на
обекта: с. Б., ул. „Б.Ш.“ № 101 в счетоводството на „С.В.” АД. Експертизата е констатирала
за процесния период 02.12.2020 г. - 04.06.2021 г. следните незаплатени задължения по
партидата на абоната: главници в размер на 14 334,55 лв.; законни лихви в размер на 37,87
лв. за периода 02.01.2021 г. - 04.06.2021 г.
Техническата част е посочила, че процесният имот е водоснабден и дружеството е
доставяло ВиК услуги. За периода 27.04.2020г. - 20.11.2020г., когато са натрупани големите
разлики между отчетите на общия водомер и сумата от всички индивидуални партиди,
обемът на доставените до имота услуги по общия водомер е 14015 м³ вода. Количеството на
доставената до поливната система вода за исковия период е 595 м³. Стойността на
предоставените за исковия период услуги до поливната система с обем 595 м³ вода е 1043,15
лв. На база на разпределителен протокол по партидата са разпределени 12942,20 лв. или
общо 13985,35 лв. Тя е определена в съответствие с предоставените количества и с
утвърдените от КЕВР цени. По партидата има старо салдо и начислени лихви. В точката на
присъединяване, където е изградена водомерната шахта налягането по данни от оператора е
13-15 м, а при границата на имота то е около 42-43 м, което е под допустимото налягане от
60 м, съгласно чл. 24 от Наредба № 2/22.03.2005 г. Денивелацията между точката на
присъединяване и първата разпределителна шахта в ПИ 411 е около 70-80 м, което
повишава налягането над допустимите 60 м в участъка от границата на имота до шахтата.
Целият водопровод е изграден и е собственост на „Т.” ЕООД, а съгласно чл. 4, ал. 2 от
Договора за присъединяване поддръжката му и регулиране на налягането е ангажимент на
дружеството.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че през процесния период единствената
фактура е за 936.29 лв., а останалите суми са преразпределени. Това е по издаденото
кредитно известие и са прихванати задължения. По фактури с крайни цифри 3624 и 3625 от
3
19.04.2021 г. има разпределена сума по протокол, като тези суми са 6496.17 лв. и 6446.03 лв.
и остатъкът формира процесното задължение. Тези 12 000 лв. са преразпределени от
предходен период, от 2014 г., като дори и от преди това е имало старо салдо. С договора от
2013 г. ответникът се е задължил да прави плащания, след като се приспадне вътрешната
консумация. Натрупали са се 29 000 лв. и на база протокол „С.В.“ разпределя около 20 490
лв. От тях 12 000 лв. са начислени по партидата на поливната система, тъй като тя има
много голяма консумация и се ползва от всички в комплекса, но се води като партида на
ответника. Тези 4000 лв. са начислени на „Б.Ш.“ № 33, където е централната партида на
централния водомер. Поливната система има друг клиентски номер. В протокола от
03.12.2020 г. е имало 4445.14 лв. Исковият период е определен на база датите на фактурите
и кредитните известия, а фактически доставката е от преди това. Няма самостоятелен
договор за поливната система, тя е вътре в комплекса.
Съобразявайки изводите на комплексната експертиза съдът установява, че за
процесния период 02.12.2020 г. – 04.06.2021 г. стойността на предоставените услуги в обем
на 595 м³ вода е на стойност 1043,15 лева, като съдът намира, че не следва да взема предвид
останалото доставено количество вода, доколкото то се отнася и е преразпределено от
предходен период, различен от процесния.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни
дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата
започва да тече погасителната давност за вземанията. С оглед датата на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.11.2022 г., съдът намира, че процесните вземания не са погасени по давност,
доколкото това щеше да е налице за вземания, станали изискуеми преди 11.11.2019 г., а
процесният период е 02.12.2020 г. – 04.06.2021 г., с оглед на което възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно.
Съгласно чл. 44 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С.В.“ АД
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Падежът на всяка начислена сума е определен
4
в издаваната месечна фактура.
Поради изложеното съдът намира предявените искове за основателни до размерите от
1043,15 лева за главницата и 2,51 лева за мораторната лихва за периода 02.01.2021 г. –
04.06.2021 г.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в размер на 85,39 лева, от общо направени разноски: 623,38 лева - държани такси в исковото
и заповедното производства, 500 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50
лева. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените
исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 417,25 лева, от общо претендирани
разноски в размер на 1700 лева адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство в заповедното производство, което с оглед направеното възражение за
прекомерност и чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ съдът намалява до 450 лева. За претендираното
възнаграждение от 1700 лева в исковото производство не са представени доказателства
същото да е заплатено, поради което и не следва да бъде присъждано. Определени по
компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 331,86 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.” АД, ЕИК ..., срещу „Т.“
ЕООД, ЕИК ..., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че „Т.“ ЕООД дължи на „С.В.” АД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 1043,15 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за поливна система, находяща се в с. Б., ул. „Б.Ш.“
№ 101, кл. № **********, за периода 02.12.2020 г. – 04.06.2021 г., ведно със законната лихва
от 11.11.2022 г. до изплащане за задължението и сумата от 2,51 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 02.01.2021 г. – 04.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 61439/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 1043,15 лева до пълния предявен размер от 14334,55 лева и за
разликата над сумата от 2,51 лева до пълния предявен размер от 34,56 лева.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ..., да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 331,86 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Софийски районен съд на основание чл.
77 ГПК сумата от 198,90 лева – допълнително определен депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6