№ 30922
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110151594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Искането на ищеца да бъде задължен ответника да представи счетоводни документи
по делото, както и платежни нареждания за погасени вноски по кредита е неоснователно.
Това е така, тъй като в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата, чието връщане
претендира, а не на ответника. Отделно от предходното, ищецът е поискал и съдебно-
счетоводна експертиза за установяване на посочените обстоятелства. Основателно и
единствено искането на ищеца за задължаване на ответника за представи заверени преписи
от процесния договор, погасителен план към него и СЕФ.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.*** I“ ***, тел:***
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 280,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
1
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответника, в едноседмичен срок от
съобщението, да представи по делото заверени преписи от договор за паричен заем №
3332344/27.09.2018 г., погасителен план към него и СЕФ, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
непредставянето на документа ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.01.2023 г. от 10:45 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищцата и препис от писмения отговор от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по исковата молба от ***. против „***“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 10 лв., представляваща част от общо дължимата сума
от 200,00 лв., представляващ недължимо заплатени суми по договор за паричен заем №
3332344/27.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 23.09.2022 г. до окончателно заплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.09.2018 г. сключил с ответника „***“ АД
договор за паричен заем № 3332344 за сумата от 400,00 лева. Твърди, че се задължил по
договора да върне заетата сума на седмични вноски, при ГПР 41,78 % и ГЛП в размер на 35
%. Посочва, че съгласно чл.4 от договора за предоставяне на кредит се задължил да обезпечи
кредита чрез гарант – две физически лица, поръчители, които следвало да отговорят на
определени условия или банкова гаранция в полза на дружеството. Поради непредоставяне
на исканото обезпечение и съгласно условията на договора, на ищеца била начислена
неустойка в размер на 200,00 лв., която да заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Ищцата твърди, че погасила изцяло задълженията си по договора за
кредит преди завеждане на исковата молба в съда. Счита обаче, че клаузата на чл.4 от
процесният договор е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати
необосновано висока неустойка, както и че не е индивидуално уговорена. Твърди се още, че
е налице заобикаляне на закона с посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение на
основание чл.33, ал.1 ЗПК, както и че същата противоречи на добрите нрави – излиза извън
присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и води до оскъпяване на
кредита. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявения иск. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че ищецът не
доказва наличие на облигационно правоотношение с ответното дружество, но оспорва
доводите за нищожност на сочения в исковата молба договор. Поддържа, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението. В случай, че заемополучателят добросъвестно е изпълнил договорното си
задължение и е представил гаранция, то кредиторът щял да събере вземането си и нямаше
да търпи вреди. Излагат се доводи, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то
това не я прави изначално нищожна, а следва да се намали нейния размер. По изложените в
2
отговора доводи и съображение, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по производството разноски.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 10,00 лв.,
представляваща част от недължимо платената сума от 200,00 лв., без да е имало основание
за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, в това число валидност на сключения
договор за кредит, както и останалите си възражения срещу предявения иск, поради което не
се дължи нейното връщане.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изложените в исковата молба
твърдения за сключен договор с ответника, съответно за плащане на процесната сума в
полза на ответното дружество.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3