№ 3145
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110215266 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано от управителя В.М.И. с ЕГН –
**********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2100013 от
19.10.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София /Д „ИТ“ – София/, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва
фактическите констатации и правни изводи в наказателното постановление,
като излага доводите си за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и допълва, че към датата
на издаване на наказателното постановление от дължимото трудово
възнаграждение на служителя С.П. за месец януари 2021 г. са останали
неизплатени 29,19 лева. От горното същият счита, че размерът на наложената
санкцията е прекомерен. В тази връзка моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
1
София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 22-2100013
от 20.09.2021 г. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” –
София и след извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на 02.09.2021 г., 09.09.2021 г. и 20.09.2021 г. на жалб. „К.“ ЕООД с ЕИК –
ХХХХ, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано от
управителя В.М.И., в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, въз основа на
изискани и представени от дружеството документи е констатирано, че
съгласно представен трудов договор № 201924А/11.04.2019 г., сключен между
„К.“ ЕООД и С.Н.П. „трудовото възнаграждение се заплаща на служителя до
25-то число на месеца, следващ текущия месец“. Към 20.09.2021 г. не са били
представени от работодателя „К.“ ЕООД платежни документи – ведомост за
заплати, фиш, касов ордер или банково извлечение, от които да се
удостоверява изплащането до пълния размер на уговореното трудово
възнаграждение на С.Н.П. за положения от нея труд през м. януари 2021 г.
Предвид изложеното извършилият проверката инспектор при ДИТ –
София приел, че „К.“ ЕООД в качеството си на работодател не е изплатил
уговореното трудово възнаграждение на С.Н.П. за извършената от нея работа
през месец януари 2021 г. в установените срокове.
В акта било отразено, че с горното е нарушена разпоредбата на чл.
128, т.2 от Кодекса на труда, като нарушението е извършено на 26.02.2021 г. в
предприятието и е констатирано на 20.09.2021 г. в Д „ИТ“ – София.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно
постановление № 22-2100013 от 19.10.2021 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на
„К.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Административно-наказващият орган
/АНО/ приел, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно. Член
128, т.2 от КТ предписва определено дължимо поведение на работодателя
като страна по сключения двустранен трудов договор – да плаща уговореното
трудово възнаграждение в установените срокове. Касае се за основно
задължение на работодателя като насрещна престация срещу положения труд
от работника или служителя, който е възмезден. Неизпълнението на това
задължение накърнява основно право на работника, като страна по трудово
2
правоотношение. Неизплащането на възнаграждението за положен труд като
основен източник на доход за работниците/служителите винаги е свързано с
настъпване на неблагоприятни последици за тях. Предвид тежестта на
процесното нарушение и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН АНО
счел, че административното наказание следва да бъде определено в размер
над минимално предвидения от закона за извършеното нарушение, а именно в
размер на 3 000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Д. Д. ИВ., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свидетеля Д. Д. ИВ. като
последователни, логични и непротиворечиви. Същата искрено и убедително
пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената от нея
проверка, както и направените констатации, като посочва, че жалбоподателят
не е изпълнил посоченото по-горе задължение.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В тази връзка, нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ предвижда,
че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя
по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка. Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго.
Видно от представеното по делото копие на трудов договор №
201924А/11.04.2019 г., сключен между „К.“ ЕООД, в качеството му на
работодател, и С.Н.П. - служител, последната е приела да изпълнява длъжност
„Ръководител отдел човешки ресурси“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 1477.62 лева, което се заплаща на служителя до 25-то
число на месеца, следващ текущия месец, в брой или по посочена от него
банкова сметка.
В приложената по делото ведомост на „К.“ ЕООД за заплата за месец
януари 2021 г. фигурират данните на С.Н.П. за м. януари 2021 г. От
представеното копие на Спогодба от 14.05.2021 г. между „К.“ ЕООД и С.П.,
както и справки за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения на С.П.,
се установява по безспорен начин, че „К.“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължението си по чл. 128, т.2 от КТ, като не е
3
изплатило на служителя С.П. трудовото възнаграждение за извършената от
нея работа през месец януари 2021 г., съгласно уговореното в трудов договор
№ 201924А/11.04.2019 г., а именно до 25.02.2021 г. В този смисъл настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно е била ангажирана
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 414, ал.1 от КТ, поради неизпълнение на задължението по чл. 128, т.2 от
КТ.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва да
се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за
субективната страна на деянието.
Санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер от 3 000 /три хиляди/ лева. Съдът счита, че
така наложената санкция се явява необосновано завишена и същата следва да
бъде намалена до минимално предвидения от закона размер, а именно
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, която
според съда отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение и би постигнала целите, визирани в ЗАНН, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено в тази си
част.
Следва да се отбележи, че дружеството – жалбоподател не оспорва
самото нарушение, а излага доводи за маловажност на случая, поради
последвало частично изплащане на трудовото възнаграждение на служителя
П. за месец януари 2021 г. – към датата на съставяне на АУАН /20.09.2021 г./
дружеството изплатило на последната сума в общ размер на 1179.33 лева при
дължимо възнаграждение от 1208.52 лева за месец януари 2021 г. Съдът
намира за неоснователно възражението на дружеството – жалбоподател за
наличието на „маловажен“ случай. В настоящия случай не са налице
основания за прилагането на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
съществува специална такава, а именно чл. 415в от КТ. Съгласно посочената
разпоредба нарушението може да се квалифицира като маловажен случай, ако
е отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред и от
същото не са произлезли вредни последици за работниците и служителите. В
хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че извършеното
административно нарушение е отстранено веднага след установяването му,
доколкото дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. не е
изцяло изплатено на служителя П.. Освен това следва да бъде отчетено, че за
служителя, който е икономически по-слабата и зависима страна по трудовото
4
правоотношение, неминуемо са настъпили неблагоприятни последици,
свързани с неизплатеното трудово възнаграждение в установения срок.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити
съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те
са издадени от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП.
В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100013 от 19.10.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя „К.“ ЕООД с ЕИК – ХХХХ,
със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, представлявано от управителя
В.М.И. с ЕГН – **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „К.“ ЕООД с ЕИК – ХХХХ, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, представлявано от управителя В.М.И. с ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6