Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.03.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав
на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 760 по
описа за 2019г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът твърди, че на основание покупко-продажба е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ земеделска земя със застроена и незастроена площ от 1878 кв.м., с начин на трайно ползване: помпена станция „Гюмюшево“, находяща се в землището на с. Чешнегирово, община Садово, североизточно от с. Чешнегирово, между Кюнето и Дигата на р. Марица, състоящ се от помпена станция с навес, неразделна част от нея са трафопост, тоалетна, ограден с ограда, при граници: север – река „Чая“, и от изток, запад и юг – гора. По лесоустройствения проект на ДГС – Асеновград от 2010г. част от територията с площ от 1139 кв.м. попада в землището на с. Чешнегирово и според ответника е горска територия – отдел 412, а друга част с площ от 739 кв.м. – в землището на с. Катуница и е земеделска земя, заснета по КВС с номер 000135. Частта от имота, която е с площ от 1139 кв.м., попада в имот №000002, находящ се в землището на с. Чешнегирово, целият с площ от 136,524 дка, начин на тайно ползване: друг вид производителна гора, който имот по КВС е записан като собственост на Държавно лесничейство – Асеновград (правоприемник на което е ответника). По КККР на с. Чешнегирово, този имот е заснет с идентификатор 81342.3.42. Същият е отказал да даде съгласие за отделяне на тази част и заснемането й като отделен имот, собственост на ищцовото дружество, като с тези си действия оспорва правото на собственост на ищеца. Ето защо моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че той е собственик на така описания поземлен имот. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че предмет на спора е горска територия, държавна собственост, поради което държавата следва да се представлява от Министъра на земеделието, храните и горите. Поради това искът е предявен срещу ненадлежна страна, която не е пасивно легитимирана да отговаря по него. Твърди, че спорният имот е публична държавна собственост. Същият представлява горска територия и е включен границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. Попада в границите на Защитена зона BG0000578 „Река Марица“, включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с решение на МС №122/02,03,2007г. Поради това актовете на разпореждане с него, въз основа на които ищецът твърди, че е придобил правото на собственост са нищожни. Ето защо моли с решението съдът да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба от 10,08,1993г. за покупка на търг на помпена станция „Гюмюшево“, сключен между ликвидационния съвет на ТКЗС и Йордан В. Динков и Илия Георгиев Пацев. Моли да се прогласи нищожността и на нотариален акт №449/23,08,1994г. Твърди, че щом първоначалния акт не е годен да прехвърли собствеността, то това не може да стане и с последващите такива. Ето защо моли производството да бъде прекратено, евентуално предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Предявеният иск е
допустим, тъй като от твърденията на ищеца следва, че между страните съществува
спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, а това обуславя наличието на правен интерес
от предявения установителен иск и определя ответника
като надлежна страна.
С нотариален акт
№449, том ІІІ, дело №1641/1994г. Йордан В. Динков и Илия Георгиев Пацев са
признати за собственици на недвижим имот, съставляващ помпена станция „Гюмюшево“, състоящ се от помпена станция с навес,
неразделна част от нея трафопост, клозет и прилежащ терен, ограничен с ограда,
с обща застроена и незастроена площ от 1878
кв.м., намираща се североизточно от с. Чешнегирово, обл.
Пловдивска, меджу Кюнето и
Дигата на река Марица до устието на река Чая, с граници: север – река Чая, от
изток, запад и юг – гора. Същият недвижими имот е предмет на последващ договор за покупко-продажба, с който В. Йорданов
Динков, Марийка В. Динкова, Ясен Йорданов Динков, като наследници на Йордан В.
Динков, Пенка Илиева Костова и Георги Илиев Пацев, като наследници на Илия
Георгиев Пацев, са прехвърлили правото на собственост върху него на Тодор
Здравков Ангелов, а той от своя страна е продал същото на ищцовото
дружество с договор от 18,12,2006г., №45, том 6, дело № 893/2006г. по
описа на нотариус Бистра Тонева с район на действие Районен съд Асеновград. Няма
спор между страните относно идентичността на така описания имот в трите
нотариални акта, както и относно местоположението на същия и обстоятелството,
че е част от него с площ от 1139кв.м. попада в имот 000002 в землището на с.
Чешнегирово.
Точните граници и
площ на тази част са установени от вещото лице К. – В. и са нанесени на скица
№1 към заключението й, прието в съдебно заседание на 09,03,2020г. От него се
установява, че общата площ, която попада в землището на с. Чешнегирово е
1031,47 кв.м. – 798,45 кв.м., намиращи се между точки 9, 10, 11, 12, 13, 21, 22
и 23 на скица 2 попадат в поземлен имот
№81342.3.42, 161,39 кв.м., заключение между точки 4, 5, 6, 21, 13, 14 и 15 на
скица №2 – в ПИ 81342.3.55 и 71,63 кв.м., намиращи се между т. 6, 7, 8, 9, 23,
22 и 21 на скица 2 – в ПИ 81342.48.22.
В тежест на ищцовото дружество е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е придобило правото на собственост върху спорната площ. За да направи това с оглед направените от ответника възражения по общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК е необходимо да докаже, че и неговите праводатели са притежавали същото. Този факт не е установен, тъй като те са признати за собственици на застроена и незастроена площ от 1878 кв.м. с нотариален акт №449/1994г. Българският съд е категоричен, че констативният нотариален акт няма правопораждащо, а само правоустановяващо действие. Издаденият нотариален акт при обстоятелствена проверка не създава право на собственост. Лицето, чиито права са признати, не става тепърва собственик. Нотариалният акт само удостоверява неговото право, което съществува преди датата на нотариалния акт. Според върховните съдии всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, издаден по реда на обстоятелствената проверка, може да доказва, че титулярят на акта не е собственик на имота. В случая това е направено, тъй като видно от удостоверение от 10,06,2019г., както и от скиците към заключението на вещото лице, бивш имот 000002 в землището на с. Чешнегирово попада в граници на защитена зона BG 0000578 „Река Марица“, включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Същият попада в горски територии с посочените в чл. 27, ал.3, т. 7 от ЗГ – включен е в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. С оглед на това той е публична държавна собственост. Това удостоверение, ведно с приложената към него скица на основание чл.27, ал.5, т.3 от ЗГ удостоверява собствеността на държавата върху този имот. Ето защо както първоначалният договор за продажба на същия, така и последващите такива имат невъзможен предмет, поради което са нищожни.От заключението на вещото лице се
установи, че частта от имота, описан в нотариален акт №192/2006г., която попада
в поземлен имот с идентификатор №81342.3.42 е по-малка от претендираната
от 1139 кв.м. Това обаче е без значение, защото от скица на поземлен имот с
идентификатор №81342.3.42 е видно, че той е идентичен с имот №000002, поради
което изложените съображения се отнасят за него. Ето защо предявеният иск е
неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на спорния имот, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, а те
са в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Арена –
И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ №58, представлявано от И. Гочев Тобиев,
за признаване на установено по отношение на ТП „Държавно горско стопанство -
Асеновград“, поделение на Южно-централно държавно предприятие – Смолян, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Александър
Стамболийски“ №25, представлявано от Слави Свиленов Богутев,
че е собственик на 1139 кв.м., представляващи част от поземлен имот
№81342.3.42, находящ се в землището на с.
Чешнегирово, адрес: местност „Мисилима“, целият с
площ от 136517 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора,
попадащ в подотдел 412/1 с площ 5250 кв.м. – нискостъблени/дворно място и в
подотдел 412/2 с площ 131267 кв.м. – нискостъблени/издънково
насаждение, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 000002,
съседи: 81342.3.55, 81342.3.56, 81342.13.58, 81342.48.22, 81342.48.73,
81342.48.57.
ОСЪЖДА „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №58, представлявано от И.
Гочев Тобиев, да заплати на ТП „Държавно горско
стопанство - Асеновград“, поделение на Южно-централно държавно предприятие –
Смолян, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
ул.“Александър Стамболийски“ №25, представлявано от Слави Свиленов Богутев, сумата от 300 лева (триста лева), направени по
производството разноски
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: