Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 931
гр. Перник, 17.09.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. Перник, Гражданска колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при секретаря Антоанета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2008 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано e
по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против С.М.А. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
970.88 лева, представляваща ½ част от незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент № ***, находящ се в гр*******
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.02.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 173.87 лева,
представляваща ½ част от законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 08.07.2014г. до
29.03.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
664/05.02.2018г. по ч.гр. д. № 818/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал
възражение.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК поддържа, че между страните не съществува облигационно
правоотношение, по силата на което С.М.А. следва да заплаща цена на доставена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД топлинна енергия до процесния имот. Във връзка
наведеното възражение се излагат твърдения, че трето неучастващо по спора лице
ползва топлоснабденото жилище.
В открито
съдебно заседание на 14.09.2018г., след
изслушване на становището на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че С.М.А. притежава
право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, до който
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност, върху която е начислена законна лихва за забава в размер
посочен в исковата молба, за които
вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 15 и 16 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Релевантно за качеството потребител на
топлинна енергия е притежаваното право на собственост, респ. вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Обстоятелството дали ответникът реално
е ползвал топлинна енергия е без значение за възникването на облигационно
правоотношение между страните по спора. Потребителят запазва това си качество
дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6
ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части в сграда в режим на етажна собственост. Предвид
изложеното и доколкото по делото не е спорно, че ответникът притежава право на
собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, до който е доставена
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид основателността на предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и доколкото по делото не е спорен размера на обезщетението
за забава, съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса
за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по
реда на чл.415 ГПК в размер общо на 175 лева, от която сумата в размер на 75
лева довнесена държавна такса за разглеждане на делото и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ против С.М.А., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество на основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ 970.88 лева,
представляваща ½ част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за апартамент № 1, находящ се в гр. ******“, бл. ***,
вх. *** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
02.02.2018г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 173.87 лева, представляваща ½ част от законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 29.03.2017г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
664/05.02.2018г. по ч.гр. д. № 818/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА
С.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
С.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 175 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 818/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението:
17.09.2018г.
Съдебен деловодител: