Присъда по дело №9051/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 240
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211110209051
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 240
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. М.
СъдебниНиколай Ст. С.

заседатели:ЛЮБКА Г. ЙОТОВА-СПАСОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Н. М. Д.
като разгледа докладваното от РОСИ П. М. Наказателно дело от общ
характер № 20211110209051 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. С. С. , ЕГН **********, роден на
ХХХХ г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, със средно
образование, неосъждан, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. ХХХХХ, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2017 г., в ресторант „Натали“, находящ се в гр.
София, ж.к. „Обеля“, срещу блок № 119, не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, издадена на 15.12.2016 г., въз основа на Решение №
20966/15.12.2016 г.. по гражданско дело № 62167/2016 г. по описа на СРС, III
ГО, 117 състав, влязло в сила на 23.12.2016 г., с която се задължава: „да се
въздържа от извършване на насилие спрямо Ц. А. Н., ЕГН **********,
София, „Надежда II“, ул. „ Й. Хаджиконстантинов 122“, вх.1, ап.2, като му
се забранява да се доближава на по-малко от 100 метра сградата на адреса
й, местоработата й – София, Младост, ул. „Магнаурска школа“ 15 и от
автомобила й – „Фолксваген Поло“, черен, рег. № СА 3613 ТВ, както и от
нея самата - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, за срок от 18
месеца“, като се приближил на по-малко от 100 метра до Ц. А. Н. -
престъпление по чл. 296, ал.1 НК, поради което и на основание чл.296, ал. 1
от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъжда на наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, чието ефективно изтърпяване се
отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 (три)
години, считано от влизане в сила на постановената присъда.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. С. С., ЕГН **********, роден на
ХХХХ г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, със средно
образование, неосъждан, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. ХХХХХ, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2017 г.,, в ресторант „Натали“, находящ се в
гр. София, ж.к. „Обеля“, срещу блок № 119, се заканил на Ц. А. Н., ЕГН
**********, с престъпление против нейната личност – с убийство, с думите:
„Ще те убия!“, „ Ще те пребия!“, и с престъпление против личността на
неин ближен – с убийство на детето й – Калоян В.ов Н., с думите: „Ще убия
детето ти!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у Ц.
А. Н. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 НК,
поради което и на основание чл.144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 54
от НК го осъжда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година, чието ефективно изтърпяване се отлага на основание чл. 66, ал. 1
от НК с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на
постановената присъда.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ измежду определените и наложени на
подсъдимия В. С. С. , ЕГН **********, (със снета по делото самоличност), а
именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК за срок от 1 (една) година, чието
ефективно изтърпяване се отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на
постановената присъда.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ В. С. С., ЕГН **********, роден на
ХХХХ г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, със средно
образование, неосъждан, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. ХХХХХ, да
заплати в полза на СДВР на основание чл. 189,ал. 3 от НПК сумата от 732.06
лева, представляващи сторените в досъдебното производство разноски, ведно
със сумата от 5 лева в полза на СРС за служебно издаване на изпълнителен
лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски
съд в 15-дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



МОТИВИ
към присъда по НОХД № 9051 по описа на 109 състав на СРС за 2021г.

Обвинението е повдигнато с внесен обвинителен акт от Софийската
районна прокуратура срещу В. С. СТ. , ЕГН **********, роден на ХХХХ. в
гр. София, българин, българско гражданство, неженен, със средно
образование, трудово ангажиран, неосъждан (реабилитиран), с постоянен
адрес и настоящ адрес: ХХХХХ, в извършване на престъпление от общ
характер за това, че на 12.03.2017 г., в ресторант „Натали“, находящ се в гр.
София, ж.к. „Обеля“, срещу блок № 119, не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, издадена на 15.12.2016 г., въз основа на Решение №
20966/15.12.2016 г.. по гражданско дело № 62167/2016 г. по описа на СРС, III
ГО, 117 състав, влязло в сила на 23.12.2016 г., с която се задължава: „да се
въздържа от извършване на насилие спрямо ЦВ. АНГ. Н., ЕГН **********,
София, „Надежда II“, ХХХХХ, като му се забранява да се доближава на по-
малко от 100 метра сградата на адреса й, местоработата й – София, ХХХХ
и от автомобила й – „Фолксваген Поло“, черен, рег. № ХХХХ, както и от нея
самата - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, за срок от 18
месеца“, като се приближил на по-малко от 100 метра до ЦВ. АНГ. Н. -
престъпление по чл. 296, ал.1 НК; както и за това, че на 12.03.2017 г.,, в
ресторант „Натали“, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, срещу блок №
119, се заканил на ЦВ. АНГ. Н., ЕГН **********, с престъпление против
нейната личност – с убийство, с думите: „Ще те убия!“, „ Ще те пребия!“, и
с престъпление против личността на неин ближен – с убийство на детето й –
Калоян В.ов Н., с думите: „Ще убия детето ти!“, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх у ЦВ. АНГ. Н. за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 НК.
В съдебното заседание представителят на СРП пледира пред състава
на съда за постановяване на осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия и за двете престъпления, за които е привлечен към наказателна
отговорност. Поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу него. Счита,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е налице
доказаност от обективна и субективна страна на виновността на подсъдимия
в извършване на престъпленията, за които е обвинен. Сочи, че смекчаващи
обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянията и добросъвестното му процесуално поведение, а
отегчаващо такова е извършването на две престъпления в съвкупност.
Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца за всяко от престъпленията, след което съдът да ги
групира като му определи едно общо наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н., пледира пред състава на съда
подзащитният му да бъде оправдан. Поддържа, че между подсъдимия и Ц.
1
Маринова (с предишна фамилия Н.) е имало тежка раздяла, като съдебното
минало на подсъдимия е изградено на база на емоционалното му поведение в
този тежък за него житейски момент. Посочва, че към този момент са били
необходими мерки на държавата и такива са били взети, но потребността от
тях е отпаднала и е безпредметно да му бъде налагано наказание за поведение
от отминал период. Акцентира на обстоятелството, че през периода на
действие на ограничителната заповед е имало срещи между бившите
партньори по тяхно взаимно желание. Посочва, че подсъдимият си е взел
бележка, работи, изразява съжаление за стореното. Навежда аргументи за
приложимост на чл. 9, ал. 2 от НК. Не отрича нарушението на Заповедта за
защита, но изразява становище, че е безпредметно налагането на наказания по
обвинението за това деяние, а именно за престъпление по чл. 296 НК. По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК поддържа,
че същото е недоказано, тъй като свидетелите – очевидци, не са я потвърдили.
Обръща внимание на заключението на КСППЕ на В.С. и на КСППЕ на Ц.Н.,
според което Ц.Н. (понастоящем Маринова) не е изпитала основателен страх
за живота си.
Подсъдимият В.С. заявява, че поддържа изцяло изложеното от
защитника си.
В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума,
подсъдимият заявява, че иска справедливо решение и си е взел поука.
Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по
делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В. С. СТ. , ЕГН **********, роден на ХХХХ. в гр. София,
българин, българско гражданство, неженен, със средно образование,
неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес и настоящ адрес: ХХХХХ,
трудово ангажиран.
Пострадалата Н. (понастоящем Маринова) и подсъдимият В. С. СТ. се
запознали през лятото на 2013 г. Няколко месеца след запознанството им
започнала връзка между тях. В началото на месец март 2015 г. същите
заживели заедно в апартамент на адрес в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „
Йордан Хаджиконстантинов“ № 122, собственост на бащата на Н..
Ц.Н. (понастоящем Маринова) имала сключен брак със свидетеля В. Н.,
като двамата имали дете– Калоян В.ов Н.. Към момента на започване на
връзката между св. Н. и подсъдимия С. родителите на Калоян Н. били във
фактическа раздяла, но бракът им не бил прекратен и поддържали добри
отношения. Към настоящият момент Ц.Н. е с променено фамилно име
Маринова, поради което е налице разлика между настоящата и фамилия и
тази, която е носила през инкриминирания период и с която е записана в
обвинителния акт и протоколите за разпит на свидетел.
В периода след месец август 2015 г. отношенията между Н. и С. се
2
променили, същите станали конфликтни, в резултат на проявена от страна на
С. ревност, заплахи и агресия спрямо Н., за което тя подавала жалби до МВР.
Вследствие на влошените отношения през есента на 2015 г. се стигнало до
раздяла и С. се изнесъл от жилището в ж.к. „Надежда“.
Раздялата между Ц. и В. била дълга и съпътствана от опити да
възстановят връзката си, срещи с цел да изясняват отношенията си,
неразбирателства и отново раздели.
В периода след раздялата С. не преустановил контакти с Н., а напротив
- същият започнал да я преследва, да ограничава личната й свобода,
многократно посещавал работното й място въпреки несъгласието и с това,
като впоследствие започнал и да осъществява психическо насилие спрямо
пострадалата под формата на заплахи към близките на Н. и към съпруга й – В.
Н., както и към нея самата, посягал на Н. и физически. Заплахите С. отправял
чрез обаждания по телефон, текстови съобщения /СМС-и/ или съобщения в
социалните мрежи.
Тези действия от страна на С. мотивирали Н. да инициира производство
по налагане на мерки за защита по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от
домашно насилие чрез подаване на молба до Софийски районен съд,
Гражданско отделение. Въз основа на молбата било образувано гр.д. №
62167/2016 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав и на 10.11.2016 г. била
издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18, ал.1 ЗЗДН, с
която С. се задължавал да се въздържа от извършване на насилие спрямо
Н., забранявало му се да я доближава на по-малко от 100 метра от
сградата на адреса й, местоработата й, личният й автомобил, марка
„Фолксваген“, с рег. № ХХХХ, както и от нея самата.
Въз основа на подадената от Н. молба по реда на Закона за защита от
домашно насилие, и след издаване на заповедта за незабавна защита, която
имала действие до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, съдът
насрочил открито съдебно заседание на 15.12.2016 г. На заседанието
присъствали лично пострадалата Н. и обвиняемият С. Същите се съгласили
единодушно с издаването на заповедта за защита, като устните им изявления
били вписани в протокола от проведеното съдебно заседание. След
приключване на съдебното следствие съдът се произнесъл с решение в
открито заседание като уважил молбата на ищцата Н. и постановил Решение
№ 20966/15.12.2016 г., с което издал заповед за защита в полза на Ц.Н. и
наложил ограничителни мерки, с които задължил С.: „ да се въздържа от
извършване на насилие спрямо ЦВ. АНГ. Н., ЕГН **********, София,
„Надежда II“, ХХХХХ, като му се забранява да се доближава на по-малко
от 100 метра сградата на адреса й, местоработата й – София, ХХХХ и от
автомобила й – „Фолксваген Поло“, черен, рег. № ХХХХ, както и от нея
самата - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, за срок от 18
месеца“, считано от деня на постановяване на съдебния акт. Съдът
предупредил С. и какви ще бъдат последиците от неизпълнението на
съдебния акт - че същият ще бъде задържан от органите на МВР и предаден
на прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна
3
заповед, с което обстоятелство С. бил запознат чрез прочитане на
диспозитива на съдебния акт.Обвиняемият С. знаел за наложените му
ограничения, тъй като решението му било оповестено лично и
непосредствено в съдебната зала чрез прочитането му,поради което и същият
бил запознат с предписаните мерки за защита в полза на Н., със съдържанието
на заповедта и със задължението си да не я доближава. Заповедта е била и
връчена на подсъдимия. Срещу така постановеният съдебен акт не били
подавани въззивни жалби от страните / Н. и С./ и същият влязъл в сила на
23.12.2016 г.
Въпреки издадената заповед за незабавна защита обаче С. нарушил
двукратно задължението си да не доближава Н., като едновременно с това се
заканил с убийство спрямо нея и детето й – Калоян В.ов Н.. За случая било
образувано досъдебно производство по пр.пр. № 5799/2017 г. по описа на
СРП, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу С. за извършено
престъпление по чл. 296, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 НК. За посочените
деяния подсъдимият е бил признат в последват момент за виновен с присъда
от 13.11.2019 г, в сила от 13.11.2019г., постановена по НОХД № 18467/2017
г. по описа на СРС.
Към 12.03.2017 г. В.С. и Ц.Н. били окончателно разделени и освен
случайни срещи, нямали уговорени такива. Към този период е била влязла в
сила цитираната Заповед за защита от домашно насилие, за което
подсъдимият е имал знание, тъй като е била постановена в негово присъствие.
На посочената дата, около 21;00 часа, подсъдимият потърсил неколкократно
свидетелката Ц.Н. (понастоящем Маринова) по телефона, но тя не отговорила
на обажданията му. Въпреки знанието за издадената Заповед за защита и
наложените му с нея ограничения за доближаване на Ц.Н. на разстояние по-
малко от 100 метра, подсъдимият С. взел решение да се срещне с нея в
нарушение на заповедта.
В изпълнение на намисленото, на 12.03.2017 г., около 21:00 часа, С.
отишъл в ресторант „Натали“, находящ се в гр. София, ж.к.“Обеля“,
срещу блок 119, където по същото време се намирала свидетелката Ц.Н.
(понастоящем Маринова), като по това време същата била в компанията на О.
С. С., собственикът на ресторанта, Я. Д. И. и свидетелката Е. Д. Л. –
сервитьор, с които седяла на една маса. С. се приближил на разстояние по-
малко от 100 метра до Н., а именно на разстояние от около 2-3 метра, така
че същата да може да възприеме присъствието му, и я попитал „Какво
правиш тук?“, след което поискал Н. да излезе с него навън, но тя отказала.
Свидетелят Я. И. помолил подсъдимия С. да напусне заведението.
С. излязъл от заведението, но след около 5 минути отново се върнал и
застанал до входната врата като започнал да крещи към Н.: „Ще те убия!“,
„ Ще те пребия!“ „Ще убия детето ти!“, като това заканване било
обективно годно да възбуди основателен страх у ЦВ. АНГ. Н. за
осъществяването му с оглед предшестващите прояви на подсъдимия,
обусловили издадаването на Заповед за защита от домашно насилие и
постановяването на присъда за друго нарушение на тази заповед.
4
Подсъдимият наплюл свидетелката Ц.Н. и я напсувал. Заканата била
възприета от Н. и за случая същата незабавно уведомила Дирекция
„Национална система“ 112 и на място пристигнал патрул на 09 РУ-СДВР.
Двукратното влизане на лице в заведението в посоченото време било заснето
от намиращите се в заведението охранителни камери, но от заключението на
изготвената АТЕ се установява, че записите са негодни за идентификация.
Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, като с протоколно определение от
31.10.2022 г. съдът е одобрил съгласието на страните да не се провежда
разпит на вещите лица, изготвили назначените в досъдебното производство
КСППЕ, видео-техническа и аудио-техническа експертиза, а при
постановяване на експертизите непосредствено да се ползват заключенията на
изготвените експертизи от вещите лица Алексей Маринов Зарев, Бойко
Беньов, Лозана Арсова и Наташа Иванова.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена на базата на събрания доказателствен материал – обясненията
на подсъдимия В.С. – дадени в хода на съдебното следствие, както и
приобщените по реда на чл, 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 4 НПК обяснения, дадени
пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник – л. 67
от том 2 на ДП; показанията на свидетелите ЦВ. АНГ. Н. (понастоящем
Маринова) – в хода на съдебното следствие и дадените пред орган на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК (л. 46 от
ДП, том 1 и л. 73 – л. 74 до изр. „След този случай…“ от том 1 на ДП),
показанията на свидетелите Р. К. П., В. С. Н., О. С. С. - пред съда и
приобщените му чрез прочитането им показания, дадени пред орган на
досъдебното производство – л. 144 гръб от ДП, показанията на свидетеля Я.
И.; от заключението на КСППЕ на В. С. и КСППЕ на Ц.Н., видео-техническа
и аудио-техническа експертиза, от писмените доказателства по делото,
включително от приложената по делото кореспонденция по телефон, снета на
хартиен носител, справката за съдимост на подсъдимия и от останалите
писмени доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия С. – дадените пред
съда и дадените пред орган на досъдебното производство в присъствие на
защитник чрез прочитането им, които се подкрепят от останалите
доказателства по делото по отношение на заявените от него обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц.Н. (понастоящем
Маринова), дадени в хода на съдебното следствие, а също и приобщените по
реда на чл. 281 от НПК нейни показания, дадени пред орган на досъдебното
производство, които тя потвърди по време на разпита и пред съдебния състав.
Показанията на свидетелката са подробни, последователни, кореспондиращи
с целия еднопосочен доказателствен материал, събран по делото. Показанията
на свидетелката, дадени в хода на съдебното и досъдебното производство
също не съдържат противоречия, като единственото отношение, в което
5
показанията и от досъдебното производство са по-пълни, е конкретното
словесно съдържание на отправените заплахи, точното съдържание на
Заповедта за защита и делото, по което е била издадена. Липсата на спомен за
конкретните думи у свидетелката по време на разпита и пред съда, е обяснима
с изтеклия период от време и заявеното от нея и от нейната майка
обстоятелство, че отправянето на заплахи по отношение на нея и детето и от
подсъдимия не е било изолиран случай, както и със заявения от свидетелката
стремеж да забрави негативните преживявания. По изложените съображения
съдът кредитира показанията на свидетелката, дадени пред орган на
досъдебното производство, като дадени в момент, когато е имала по-пресен
спомен за случилото се по отношение на конкретните реплики, които и е
отправил подсъдимия. Съдът намира, че показанията на свидетелката по
повод нанесени щети на автомобила на нейния баща не са относими към
предмета на доказване по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Р. П. , като
кореспондиращи с останалите доказателствени материали по делото,
последователни и непротиворечиви. Свидетелката потвърждава, че дъщеря и-
свидетелката Ц.Н., е споделяла, че подсъдимият и е отправял заплахи за
убийство към Ц.Н. и нейното дете.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля О. С. – както дадените в
хода на съдебното следствие, така и надлежно приобщените му показания,
дадени пред орган на досъдебното производство, като кореспондиращи с
останалия събран и проверен доказателствен материал по делото. В частта,
касаеща съдържанието на отправените закани, съдът кредитира показанията
на свидетеля, дадени в досъдебното производство, поради обстоятелството,
че са дадени в по-близък до описаните обстоятелства момент, когато
спомените на свидетеля са били по-пресни.
Следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Я. И. като
последователни, кореспондиращи и допълващи се с останалия еднопосочен
доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля В. Н. – бивш съпруг на
Ц.Н., които са производни доказателствени средства за заплахите за убийство
в заведението, отправени по отношение на Ц.Н. и детето, на което двамата са
родители. Показанията на свидетеля, дадени пред съда, кореспондират с
показанията на останалите свидетели по делото, като взаимно се допълват.
При наличието на тези показания, оценени и кредитирани при тяхната
взаимовръзка с целия събран и проверен по делото доказателствен материал,
включително с показанията на свидетелката Н. от досъдебното производство
за точните, отправени към нея реплики, както и с показанията на останалите
свидетели, доказват по несъмнен начин обвинителната теза. Показанията на
свидетеля Н., дадени в съдебното производство, преодоляват по отношение на
съдържанието на заканите забраната на НПК осъдителна присъда да се
основава само на приобщени чрез прочитане свидетелски показания. Следва
6
да се има предвид, че законът допуска производните доказателствени
средства като редовен, годен доказателствен източник, който, преценен в
съвкупност със събрания по делото еднопосочен, кореспондиращ и
допълващ се помежду си доказателствен материал, доказва категорично
извършването на деянията, за които подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност.
Съдът намира, че писмените доказателства следва да се кредитират
изцяло, тъй като са в унисон с фактическата обстановка, приета от съда и се
подкрепят от свидетелските показания.
По отношение на експертните заключения, съдът намира, че същите
следва да бъде кредитирани като пълни, обосновани и изготвени от
специалисти в съответните области.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна и липсват
противоречия, поради което, по аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК, не следва да се излагат съображения защо едни
противоречиви доказателствени материали се приемат, а други се отхвърлят.
При горните фактически констатации и обективирания
доказателствен анализ, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Подсъдимият е наказателно отговорно лице, като към момента на извършване на
деянието е бил психично здрав, което му е позволявало да разбира свойството на
извършеното и да ръководи постъпките си – следователно деянието е било извършено при
наличие на вменяемост. В това отношение съдът кредитира заключението на изготвената
КСППЕ, като пълно, обосновано, изготвено от компетентно вещо лице.
От обективна страна подсъдимият В. С. СТ. , ЕГН **********, на 12.03.2017 г., в
ресторант „Натали“, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, срещу блок № 119, не изпълнил
заповед за защита от домашно насилие, издадена на 15.12.2016 г., въз основа на Решение №
20966/15.12.2016 г.. по гражданско дело № 62167/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 117
състав, влязло в сила на 23.12.2016 г., с която се задължава: „да се въздържа от извършване
на насилие спрямо ЦВ. АНГ. Н., ЕГН **********, София, „Надежда II“, ХХХХХ, като му се
забранява да се доближава на по-малко от 100 метра сградата на адреса й,
местоработата й – София, ХХХХ и от автомобила й – „Фолксваген Поло“, черен, рег. №
ХХХХ, както и от нея самата - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, за срок от
18 месеца“, като се приближил на по-малко от 100 метра до ЦВ. АНГ. Н., с което е
осъществил съставомерните признаци престъпление по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е имал знание за издадената заповед, за нейното
съдържание и за това, че с действията си доближава Ц.Н. на по-близко от 100 м. разстояние,
с което е нарушил заповедта. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на
деянието си и е искал да го извърши, след като съзнателно го е сторил. Престъплението е на
формално извършване, следователно съставът не включва наличие на съставомерни
последици, поради което не възниква и въпросът дали подсъдимият е предвиждал такива от
субективна страна. От изложеното се обуславя извод, че деянието е извършено при
наличие на пряк умисъл.
7
От обективна страна подсъдимият В. С. СТ. , ЕГН **********, на 12.03.2017 г.,, в
ресторант „Натали“, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“, срещу блок № 119, се заканил на
ЦВ. АНГ. Н., ЕГН **********, с престъпление против нейната личност – с убийство, с
думите: „Ще те убия!“, „ Ще те пребия!“, и с престъпление против личността на неин
ближен – с убийство на детето й – Калоян В.ов Н., с думите: „Ще убия детето ти!“, като
това заканване би могло да възбуди основателен страх у ЦВ. АНГ. Н. за осъществяването му
- престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 НК.
С оглед на настойчивостта и проявената грубост на подсъдимия в комуникацията му
със св. Н. (понастоящем Маринова), на която се е обаждал и е пишел съобщения постоянно,
посещавал е работното и място без нейно желание след раздялата им, проявявал е насилие,
обусловило издаването на Заповед за защита от домашно насилие и е нарушавал същата
неколкократно в предходен момент – 11.12.2016 г. и 18.01.2017 г., когато е и нанесъл
повреда на имущество, а също и е отправил закани за убийство, за което е бил признат в
последват момент за виновен с присъда от 13.11.2019 г, в сила от 13.11.2019г., постановена
по НОХД № 18467/2017 г. по описа на СРС, настойчивото му поведение в конкретния
случай, при което се е завърнал в заведението при Ц.Н. след като веднъж вече е бил излязъл,
съдебният състав намира, че това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Обстоятелството, че реално Ц.Н. не е изпитала такъв страх, което е
установено от заключението на изготвената по делото КСППЕ, където е посочено, че
освидетелстваната е показала в конкретния случай много добри ресурси за справяне със
стресова ситуация, не са от значение за съставомерността на деянието. Съставът на
заканата с убийство по чл. 144, ал. 3 от НК предвижда от обективна страна това
заканване да е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му, а не
задължително да е бил възбуден такъв страх. В конкретния случай са били налице
обективни фактори, на база на които съдът формира извод, че заканите биха могли да
възбудят основателен страх от осъществяването им.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при наличие на пряк
умисъл, като деецът и съзнавал общественоопасният характер на извършеното, съзнавал е,
че изрича закани за убийство и че отправените закани биха могли да възбудят основателен
страх от осъшествяването им, но въпреки това ги е изрекъл. Престъплението е формално и
за съставомерността му законът не предвижда настъпването на вредоносен резултат.
При определяне на наказанията съдът оцени като смекчаващи
обстоятелства трудовата ангажираност, емоционалното състояние на
подсъдимия, провокирано от емоционалната за него раздяла с Ц.Н., младата
му възраст към момента на деянието, чистото му съдебно минало към този
момент, както и изтеклият период от време от датата на извършване на
деянието, добросъвестното му процесуално поведение, изявленията му, че си
е взел бележка и че съжалява за стореното, данните по делото за последвало
преустановяване на поведението му, с което е притеснявал Ц.Н.,
свидетелстващо за преосмислена линия на подхода му. Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са извършването на две
престъпления в условията на съвкупност, изричането на закани за убийство
по отношение на две лица – Ц.Н. и неин ближен, а именно детето и,
проявената настойчивост при нарушената забрана за доближаването и,
свързана с двукратното му влизане в заведението.
8
По изложените мотиви съдът намира, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства,
като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок,
равняващ се на 1/6 от максималния предвиден за съответните
престъпления, доколкото същите са предвидени без специален минимум, но
с различни предели, съответно „лишаване от свобода до три години или глоба
до 5000 лева“ за престъплението по чл. 296 , ал. 1 НК и лишаване от свобода
до 6 години за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК. Съдът съобрази, че в
случая констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са относими
и към двете обвинения, като единствено отправянето към св. Н. на закани за
убийство на две лица е относимо към обвинението за престъпление по чл.
144, ал. 3, а проявената настойчивост в нарушаване на забраната, въведена със
Заповед за защита, за доближаване на Ц.Н. е относима към обвинението за
това престъпление. Последното обстоятелство, както и данните, че в случая е
било налице поредно нарушение на издадената Заповед за защита, а не
изолирана постъпка на подсъдимия, съдът съобрази при преценката за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ като вид измежду алтернативно
предвидените наказания за посоченото престъпление – „лишаване от свобода
до три години или глоба до 5000 лева“.
По изложените съображения съдът намира наказанията „липаване от
свобода“ за срок от шест месеца за престъплението с правна
квалификация чл, 296, ал. 1 от НК и наказание „лишаване от свобода за
срок от 1 година за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК за наказания,
които са от естество да постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието и са съответни на обществената опасност на деянията и
на дееца.
Съдът намира, че въпреки наличието на множество смекчаващи обстоятелства,
деянията нито се характеризират с обществена опасност, при която и най-лекото предвидено
в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко, за да се обуслови приложимост на
чл. 55 от НК, нито поради своята малозначителност не са общественоопасни или тяхната
обществена опасност е явно незначителна, за да се приеме, че липсва престъпление при
съобразяване разпоредбата на чл 9, ал. 2 НК. Констатацията за наличие на изброените
отегчаващи отговорността обстоятелства обуславя извод за обществена опасност на
деянията, а превесът на смекчаващи такива следва да бъде отчетен при индивидуализацията
на наказанията, които съдът определи в размер под средния за съответните престъпления.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на отложените наказания – съдът
налага наказания лишаване от свобода до три години , подсъдимият не е
осъждан на на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянията и за постигането целите на
наказанието, и преди всичко за поправяне на подсъдимия,не е необходимо
ефективно изтърпяване на наказанията.
Тази преценка за наличието на обективните и субективни
предпоставки за отлагане изпълнението на наложените наказания е
9
относима към определените от съда наказания и за двете престъпления,
за които е привлечен към наказателна отговорност. Поради изложеното съдът
отложи наказанията за изпитателен срок от три години.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на съвкупност, а
именно преди да е налице влязла в сила присъда за някое от тях, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да бъдат групирани наложените
наказания, като на подсъдимия В.С. бъде определено едно общо най-
тежко наказание измежду тях, а именно наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от една година, наложено му за престъплението по чл.
144, ал. 3 от НК.
При констатация за наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от
НК съдът отложи изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НК съдът осъди подсъдимия В. С. да
заплати разноските по делото в размер на сумата от 732.06 лева, сторени в
досъдебното производство, ведно със сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран, 109 състав на СРС постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни