МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 2508/2019г., по
описа на РРС, ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура е внесла
материалите по ДП №481/2019г., по описа на РРП, с предложение за освобождаване
на Д.Б.С., с ЕГН **********, от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, за извършено престъпление чл.313, ал.1 от НК.
Русенска Районна прокуратура е редовно
призована и изпраща представител, който поддържа постановлението.
Обвиняемият Д.Б.С. е редовно чрез упълномощен защитник – адв.П.М. ***. Не се
явява лично, а в съдебното производство на делото се представлява от
упълномощения защитник.
Съдът, след като се запозна със събраните
доказателства по делото, установи следната фактическа обстановка:
Обв. Д.Б.С. е роден на *** ***, със средно образование, женен, работи, неосъждан /реабилитиран/.
Обв. Д.С. е трайно установен
в гр. Хамбург, Германия, където живее
и работи. Той е правоспособен водач на МПС, категории „А, В, С, М, Ткт“, за
което притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от Сектор „ПП“ при О Д- МВР- гр. Русе на
07.10.2013 г.
На 11.06.2018г. в гр. Хамбург, обв. Д.С. бил установен да
управлява моторно превозно средство след
употреба на алкохол. Поради това, с Наказателна заповед № 623 Сз 291/18 2351 Js 218/18 на Административен съд- Хамбург, влязла в сила на 26.10.2018г., спрямо обвиняемия
била наложена глоба, като му била отнета
и шофьорската книжка за срок от 11 месеца. Фактически, издаденото на обвиняемия свидетелство за управление на МПС
било отнето още при констатиране на
нарушението. Тъй като той нямал намерение да се съобразява с тази санкция, когато месец по- късно се
завърнал в РБългария, обвиняемия решил да се снабди с дубликат на издаденото му свидетелство за управление на
МПС. Така на 03.07.2018г. обв. Д.С. се явил в
Сектор „ПП“ при ОД- МВР- гр. Русе,
и съобразно изискванията на чл.160 от ЗДвП, той подписал Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, в която недвусмислено декларирал, че притежаваното
от него свидетелство за управление на
МПС № ********* е изгубено. За целта, обв. С. собственоръчно написал, че „изгубил шофьорската книжка преди един месец в
с.Шишманово, окр.Разград". Съобразно изискванията на чл.16, ал.4, пр.1 от
Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина и Правилник за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010г.,
която норма визира случаите и условията,
при които се издава дубликат на свидетелство за управление на МПС, и конкретно-
по чл.16, ал.1, т.3 от посочената наредба- в случаите на „изгубване“ на този
документ, обв. С. приложил Декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи към Заявление вх. № 1645742/03.07.2018г.,
които били приети от съответния служител в Сектор ПП-ОД-
МВР- Русе.
Въз основа на така подадените документи, на
04.07.2018г. Сектор „ПП“- ОД-МВР- гр. Русе издало на обв. Д.С. свидетелство за
управление на МПС-№ *********, което той получил на 11.07.2018г.
На 04.01.2019г. в Сектор „ПП“- ОД- МВР- гр.
Русе се получило писмо - рег. № 3286р- 60396/28.12.2018г. на ГД“Национална
полиция“, с което били изпратени получените в Република България документи от
компетентния орган по издаване на свидетелствата за управление на МПС във
Федерална република Германия, както и свидетелството за управление на МПС №
*********, отнето от немските власти. Проверката по случая била възложена на
свид. Д.- инспектор в Сектор „ПИП“- ОД- МВР- гр. Русе, който след като
установил неистинността, отразена и потвърдена от обв. С. в Декларация от
03.07.2018г., сигнализирал прокуратурата, и срещу него било образувано на
досъдебна фаза настоящото наказателно производство.
Според изготвената по делото съдебна
почеркова експертиза, подписа за „Декларатор“ в Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи с дата 03.07.2018г., е
изпълнен от обв. Д.Б.С..
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на П. Д. и Н. Ж., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства- Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, Заявление вх. №
1645742/03.07.2018г., Наказателна заповед № 623 Js
291/18 2351 Js 218/18 на Административен съд- Хамбург,
съдебна почеркова експертиза, свидетелство за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от обвиняемия.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на
обвиняемия/подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен Д.Б.С..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на обвиняемия и за постановяване на осъдително
решение спрямо него.
Съдът счита за несъмнено и безспорно доказано
по делото, че с деянието си обвиняемият Д.Б.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на
03.07.2018г. в гр. Русе, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на български лични документи - „че притежаваното от
него свидетелство за управление на МПС № ********* е изгубено“, която по силата
на Закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи вр. чл. 160 от ЗДвП, вр. чл.16, ал.4, пр.1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина и Правилник за издаване на българските лични
документи, приет с ПМС №13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на властта -
служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - изгубване на документ - свидетелство за управление на
МПС.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗБДС, свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи на лица, при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. Тези условия и ред са уредени в Наредба №І-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Според чл.160 от ЗДвП, дубликат на свидетелство
за управление на МПС се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато
или унищожено, за което притежателят подписва декларация. Реда и условията за
издаване на дубликат на свидетелство за управление е подробно уреден в чл.16,
ал.1 -7 от цитираната по-горе Наредба, където в случай на „изгубване“- както е
декларирал обв. С., изрично се изисква подаване освен на документите, изброени
в чл. 13 т.1 и 6 от Наредбата, но и Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи, а в последната, притежателят на
свидетелството за управление на МПС следва да посочи обстоятелството, поради
което се иска това. Като е посочил, че „изгубил шофьорската книжка преди един
месец в с.Шишманово, окр.Разград“, в обсъжданата по- горе Декларация, обв.С. е
потвърдил неистина, тъй като в действителност, свидетелството му за
правоуправление е било отнето от немските власти поради управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол.
При осъществяване на деянието, обв. С. е
действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че свидетелството му за
правоуправление на МПС не е „изгубено“, а отнето по надлежния ред, но с цел да
се сдобие с дубликат на такова свидетелство, което би му дало възможност да
продължи да управлява моторно превозно средство- въпреки и дори в срока на
наложената му санкция от немските власти, той заявил/потвърдил това невярно
обстоятелство пред надлежните органи, които издават този вид документи- Сектор
„ПП“- ОД- МВР- гр. Русе.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на обвиняемият, като смегчаващи обстоятелства съдът отчита добрите
характеристични данни за лицето, добросъвестното му процесуално поведение, с
което съдействал за своевременното разкриване на обективната истина, проявеното
критично отношение към извършеното и изразеното съжаление. Съдът не отчита
отегчаващи отговорността обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение.
Съдът намира, че са налице кумулативно
визираните в чл.78а от НК предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия и налагането му на административно наказание, а
именно : за престъпление по чл.313,
ал.1 от НК Наказателният кодекс на Република България предвижда
наказание „Лишаване от свобода за срок до три години“ или „Глоба“ от сто до
триста лева; към момента на извършване
на деянието обвиняемия бил пълнолетен ; към момента на извършване на
престъплението обвиняемия не е осъждан за престъпление от общ характер, към
момента на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от
НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване ; с престъплението не са причинени тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, не е извършил множество престъпления и
престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му.
Въз основа на тези
обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и във вр. с
чл.54 от НК, Съдът е определил на обв. Д.Б.С. наказание, предвидено в чл.78а,
ал.1, вр. чл.313, ал.1 от НК от НК, а именно „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА
/ХИЛЯДА ЛЕВА/. Така определеното наказание в пълна степен би постигнало целите
по чл.36, ал.1 от НК и най-вече личната превенция.
Обвиняемият следва заплати в полза на ОДМВР – Русе
сумата от 109,03 лв., както и сумата от 85,80лв. в полза на РРП за направени
разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така,
Съдът се произнесе с решението си.
Районен
съдия :