РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Сливен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232200600029 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 58 от 15.11.2022 г. по нохд N 86/2022 г. РС- Нова Загора е
признал подсъдимия М. М. Х., роден на *** г. в гр. ***, ***, с адрес за
призоваване с. ***, общ. ***, обл. ***, със *** образование, неженен , не
работи, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.01.2022 г., в с.
***, общ.*** управлявал моторно превозно средство-лек автомобил, марка и
модел „БМВ Х3“ с регистрационен № ***, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство“Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARLK 0024,
поради което и на основание чл.343б, ал.3 и чл.54 ал.1 от НК, му е наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
което да изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим, както и наказание
„ГЛОБА“ в размер на 500/петстотин/лева.
На основоние чл.343 г. от НК на М. М. Х. му е било наложено и
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на отнемане на СУМПС.
На основание чл.68 ал.1 от НК първоинстанционният съд е ПРИВЕЛ в
изпълнение наложеното със споразумение №45 от 16.11. 2021г., влязло в сила
1
на 16.11.2021г. наказание по НОХД № 661/2021г. по описа на Районен съд гр.
Ихтиман в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което
да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия адв. Г. Я. от АК - Сливен, който в законния срок я обжалва. В
жалбата е изразено принципно несъгласие с присъдата. Застъпена е тезата, че
подс. Х. е бил лишен от право на защита в досъдебното производство, както и
че подсъдимият бил признат за виновен, без обвинението да било доказано по
несъмнен и категоричен начин. Така присъдата се основавала на
противоречиви и неубедителни доказателства, както и на такива, събрани в
противоречие с нормите на НПК. Извършеното от него деяние било не
съставомерно от обективна и от субективна страна. Поради това отправя
искане да се отмени обжалваната присъда, вместо което да се постанови нова
оправдателна.
В депозирано допълнение към въззивната жалба защитникът описва
подробно и се позовава на допуснати при разследването формални нарушения
на изискванията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при установяването на
употребата на наркотично вещество от подсъдимия, поради което същата не
била установена надлежно. В резюме, същите са следните: Талон за
изследване № 0055642 не бил попълнен докрай и следвало да се изключи от
доказателствата. Заявява се ,че с действията си полицейските служители са
нарушили правото на защита на подсъдимия, като не му е било дадена
възможност да се свърже със защитника си, което според защитника също е
нарушение на по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Твърди, че са нарушени
разпоредбите на ч.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като не е направено нужното за
разкриване на обективната истина. Заявява се, че разследващия полицай е
отказал подсъдимия да му бъде взета кръвна проба за изследване за
наркотични вещества и подсъдимия на по късен етап си е направил
изследване на урината в частна лаборатория, като резултата е бил
отрицателен, но това обстоятелство не е взето в предвид от първата
инстанция. Претендира се, че резултатът от изследването с „Дрегер тест 5000“
не е бил проверен с химическо-токсикологична експертиза и причина за това
е отказа на полицейските служители на по-късен етап да бъде взета кръвна
проба от подсъдимия заради заявеното от него, че приема резултата. Най-
сетне, съдът не съобразил решението си с Решение № 28/24.04.2018 г. на ВКС
първо нак. отд. по н. д. № 1222/2017 г.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят доказателствени искания, такива страните
нямат и пред въззивната инстанция.
В с. з. ся явява защитника на подс. Х. - адв. Я. упълномощен от първа
инстанция и поддържа жалбата и допълнението към нея като преповтаря
накратко изложеното в тях. Желае подсъдимия да бъде оправдан. Няма
алтернативни искания.
2
В с.з. се явява и защитника на подс. Х. - адв. С. упълномощена от
досъдебното производство, която също поддържа жалбата и допълнението
към нея на другия защитник. Излага доводи за опорочаване на талона за
иследване, тъй като подсъдимия е чужд гражданин и не знае добре български
език, не може да пише правилно на кирилица и е писал под диктовка и натиск
на полицейските служители. На следващо място, като нарушение сочи, че
клиентът и не е откаран до медицинско заведение, където пред медицински
служител да откаже да даде кръвна проба. Според адв. С. това е нарушение на
Наредба №1 и съответно на правата на подсъдимия. На следващо място като
нарушение е посочено отказа в хода на досъдебното производство да бъде
взета кръвна проба на подсъдимия. Желае подсъдимия да бъде оправдан.
Няма алтернативни искания.
В с. з. пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично, поддържа
жалбата и изложеното от неговите защитници. Заявява, че не е употребявал
наркотични вещества, твърди че дрегера е допуснал грешка защото е вземал
лекарства за стрес, като не може да посочи какви лекарства е вземал. Не го е
пиел редовно и преди проверката зана полицията не е пил от това лекарство.
Не отрича, че е бил запитан от полицейските служители дали иска да даде
кръвна проба. Заявява, че преди да отговори на въпроса дали желае да даде
кръвна проба е поискал да се свърже с адвокат, защото не му било ясно, но му
е било отговорено, че трябва да отговори и затова под натиск е отказал
кръвна проба, като от полицаите не му е било предлагано да го закарат до
болницата да даде кръвна проба. Заявява, собственоръчно под диктовката на
полицаите е написал, че приема показанието на дрегера, като вместо
показание е написал наказание и това е било поправено от полицейския
служител. Заявява, че е правил устни преводи от арабски на български и
обратно.
Прокурор от ОП- Сливен намира въззивната жалба неоснователна, а
оплакванията по нея - необосновани и несъстоятелни. Били събрани
необходимите за правилното решаване на делото доказателства, които
подкрепяли обвинението. Счита постановения първоинстанционен съдебен
акт правилен и законосъобразен. Дава заключение да бъде потвърден.
Сливенският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване и против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по
същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Х. е правоспособен водач на МПС и има издадено
свидетелство за управление на МПС № **** от СДВР, валидно до 10.02.2031
г. Същият има налагани административни наказания за различни нарушения
3
на ЗДвП.
Свид. Б.Й.Б. е служител на РУ – Нова Загора, ВПД началник на група
„Пътен контрол“. На 07.01.2022 г. заедно с колегата си свид. Н.М. – мл.
автоконтрольор в група „Пътен контрол“ при РУ – Нова Загора изпълнявали
служебните си задължения по ЗДвП със служебен автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ***. В тази връзка били спрели на главния път в западния край на с. С.,
общ. НЗ, на входа на селото откъм съседното село З.. Около 07,30 часа
забелязали , че от западна посока, от село З. в посока към тях се придвижва
лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. ***, който бил управляван от подсъдимия М.
М. Х.. Полицейските служители решили да му извършат проверка, като за
целта свид. Б. подал сигнал на водача със стоп палка да спре. Подсъдимият Х.
възприел подадения му сигнал, отбил в дясно и спрял. Полицейските
служители му поискали личните документи и тези на автомобила, от които
била установена самоличността му. От представените от обвиняемия
документи станало ясно, че същият е сирийски гражданин, но говорил
правилно български език, разбирал всичко, което го питали и давал смислени,
и правилни отговори. Подс. Х. обяснил на полицейските служители, че от
дълги години живеел в България и работил като преводач. В хода на
проверката, на свид.Б. и свид.М. им направило впечатление, че подс. Х. е със
забавени движения, поради което му обяснили, че ще му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и трябва да ги
придружи до сградата на РУ на МВР – Нова Загора. Подс. Х. се съгласил,
като след пристигането им в РУ на МВР – Нова Загора първо бил изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил
отрицателен. След това на подсъдимия била извършена проверка за употреба
на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с
фабричен № ARLK-0024, който отчел употреба на амфетамин и
метамфетамин. Полицейския служител св.Б. попитал подс. Х. дали
действително е употребявал наркотични вещества, като той отговорил
положително, но не уточнил кога. На подс. Х. му било обяснено, че ако желае
може да даде кръв и урина за химично изследване, но той отказал. На подс. Х.
бил съставен АУАН № 510744, серия GA и му бил издаден талон за
изследване № 0055642 по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г./л.11 от
досъдебното производство/, в който провереното лице в съответната графа е
отбелязало " приемам показанието" на техническото средство и е отказал да
даде кръвна проба за изследване.
Макар да се отнася за констатирана употреба на НУВ не е бил съставен и
Протокол съгласно чл. 5, ал. 2 от същата наредба.
В талона не е отразено е, че е връчен на подсъдимия и в колко часа.
Самото техническо средство "Drager Drug Test 5000“ е приобщено като
веществено доказателство по делото/л.12 от досъдебното производство/,
видно е, че идентификационния му номер действително е ARLК-0024 и от
приложения /л.13 от досъдебното производство/ протокол №*********-10000
4
за сервизна проверка такава му е била извършена на 01.12.2021г със срок на
валидност 12 месеца.
Талонът съдържа един подпис на подсъдимия, положен на съответното
място съгласно образеца удостоверяващ часа, мястото, техническото средство
на проверката, както и приемането на показанията. Подсъдимият не оспорва
подписа си.
Гореописаната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за
установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, като счита,
че след преценката им поотделно и в съвкупност, същата се установява
безпротиворечиво и по несъмнен начин. По фактическата обстановка няма
оплаквания по въззивната жалба. Всички доводи и аргументи по нея са
свързани с допуснати процедурни нарушения на Наредба № 1/19.07.2017 г.,
които следвало да разколебаят извода за доказаност на обвинението, както и с
оплаквания за нарушено право на защита.
На тези и други възражения на защитата аргументирано е отговорил още
първоинстанционния съд: Относно допуснатата грешка в талона за
изследване в който подсъдимия собственоръчно е записал първоначално
„приемам наказанието“ и поправката от „наказанието“ в „показанието“ по
указания на полицейския служител. Относно знанието на български език от
подсъдимия. Относно дадената възможност на подсъдимия да ангажира
адвокат, както и подадената молба /л.14 от досъдебното производство/
входирана в РУ на МВР-Нова Загора на 10.01.2022г.
Настоящата инстанция също споделя тези доводи. Защитата излага и
довод за обективна несъставомерност на деянието, тъй като полицейските
служители не спазили начина за тестване за наркотични вещества,
нормативно установен в Наредбата №1/2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества.
Следва да бъде посочено, че установяването на употребата на
наркотични вещества при обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК може да се
основава на всички допустими по НПК доказателства и това многократно е
подчертавано в практиката на върховната инстанция. За разлика от състава по
чл. 343б, ал. 1 НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната
злоупотреба чрез дължимо спазване на нормативно установен ред,
съществуващ извън правилата по НПК, макар такъв ред да е предвиден и да
съществува в Наредба 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. С разпоредбата на чл. 5 от Наредбата не се предвижда точно,
фиксирано място за направата на теста, а и в случая проверката е продължила
в сградата на РУ на МВР-Нова Загора, докъдето безспорно подсъдимият
доброволно е придружил с автомобила си служителите на реда и то в
изпълнение на указанията им съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Безспорен е и
фактът, че подсъдимият е приел данните от техническото средство „DREGER
5
DRUG TEST 5000”, които са отчели положителната проба за употреба на
наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Не се е стигнало до
вземането на кръвна проба за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, тъй като съгласно чл. 3а от Наредбата това се
извършва при три хипотези, които в случая не са налице ( отказ на лицето да
бъде проверено с техническо средство или тест; неприемане на показанията
на техническото средство или тест; физическа невъзможност на лицето да
бъде проверено).
Относно неприлагането на Протокол № 2 към талона за изследване
следва да се посочи, че не всяко нарушение на разпоредба на Наредбата води
до опорочаване на резултатите от проведената проверка за употреба на
наркотични вещества или алкохол, а само такова нарушение, което би
злепоставило достоверността на проведеното изследване с техническо
средство или медицинското изследване на пробите. В конкретния случай по
делото е представено писмено доказателство, което установява техническата
изправност на техническото средство, с което е направен тестът, поради което
е годно доказателство и установения с него факт не е опорочен. Както вече се
посочи, доказуемостта на употребата на наркотични вещества или техни
аналози по чл. 343б, ал. 3 от НК не може да се ограничи само до цитираната
Наредба. Липсата на протокол и необходимия брои стикери в случая не е
съществено, а и наличието на амфетамин и метамфетамин се установява от
показанията на полицейските служители. Наказателният кодекс не поставя
изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно не се
интересува доколко това се е случило. Когато бъде установено, че водачът е
употребил наркотични вещества, е без значение как се е отразила тази
употреба на неговото поведение, и дали е повлияла на способността му да
управлява превозно средство.
Установяването на формални правила и процедури в различни
нормативни актове, когато същите се отнасят до събирането на доказателства
и установяване на факти, има за цел да обезпечи и гарантира висока степен на
достоверност и сигурност на същите. Нарушаването на тези правила обаче не
може да се оцени като някакво своеобразно "съществено процесуално
нарушение", още по-малко "абсолютно" такова, което винаги да има за
последица пълното игнориране на дадено доказателство.
Съдът прави уговорка, че това разбира се не се отнася за установените в
НПК правила за събиране, проверка и оценка на доказателства –
доказателствени средства и способи на доказване, за които важи тъкмо
обратното.
Когато се оценяват допуснати нарушения на процедурата по Наредба №
1/19.07.2019 г., следва да се преценява конкретно и в контекста на всички
събрани други доказателства, дали и доколко същите са опорочили крайния
резултат към който са насочени извършените действия.
При това, съдът в случая не прибягва до подмяна на нарочно въведена от
6
закона специална процедура, по която следва да бъде установена употребата
на наркотично вещество от водач на МПС, защото процедурата е била
проведена, но при това са били допуснати някои нарушения.
Фактически, както и правилно е приел първоинстанционният съд,
подсъдимият е имал възможност да се свърже със своя адвокат по всяко
време на проверката и той я е реализирал. Подсъдимият е настоявал за това да
повика своя адвокат, но въпреки това със свои собствени действия е подписал
предоставените му документи. По делото не се установява подсъдимият да е
бил принуден по какъвто и да е начин да направи това. Запитването на
проверяващия полицай е било, както и подсъдимият обяснява, дали ще
приеме показанията или не, а не дали иска адвокат, тъй като осъществяването
на това право е поставено в зависимост от желанието на подсъдимия.
Относно възможността на подсъдимия да разбира български език –
писмено и устно, са налице достатъчно доказателства от които да бъде
направен несъмнен извод, че той е разбирал проведените разговори,
направения тест и резултата от него. Това следва както от неговите
обяснения, така и показанията на полицейските служители, и
осъществяваната от него трудова дейност по извършване на консекутивен
превод от български на сирийски, от факта, че притежава българско
свидетелство за правоуправление т.е. подготвял се е и се е явил на изпит,
решавал е листовките на изпита на български език. Пред въззивната
инстанция подсъдимият обясни, че може и да чете на български, но бавно.
Въззивната инстанция освен това придоби преки и непосредствени
впечатления, които оставиха убеждение в съзнанието на съда, че подсъдимият
разбира достатъчно добре български език. В допълнение подписването на
талон за изследване в случая е предшествано от разясненията на полицая
извършил проверката, и както стана ясно, подсъдимият е запитван дали ще
приеме показанията или не, т.е. подсъдимият е бил наясно със съдържанието
на документа предоставен му за подпис. Следва да бъде посочено, че към
този момент подсъдимият не е имал качество на обвиняем, както и че
досъдебното производство не е образувано. Той е разбрал съдържанието на
документа и е имал възможност да откаже показанията на техническото
средство, както и да не подписва документа.
Предоставеният от подсъдимия тест за изследване с негативен резултат
за метамфетамин и амфетамин, направен на урина след извършената от
полицейските служители проверка в лаборатория Рамус, в случая е
недостатъчно за да разколебае несъмнения извод за наличие на амфетамин и
метамфетамин в кръвта му по време на управления на МПС. Това е така,
защото предоставения тест не установява, дали същият е предоставил своя
проба урина за тестване.
Гореизложените разсъждения на настоящия съдебен състав намират
подкрепа в изобилна съдебна практика на ВКС, който е заставал на същите
позиции напр. в Решение № 126/5.07.2019 г. по н. д. № 540/2019 г. – II н. отд.,
7
Решение № 27/6.04.2020 г. по н. д. № 6/2020 г. на III н. о., Решение №
25/14.02.2020 г. по н. о. № 81/2019 г. на II н. отд., Решение № 82/13.02.2020 г.
по н. д. № 293/2019 г. на II н. отд.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, настоящата инстанция
прие, че въпреки констатираните нарушения на реда по Наредба №
1/19.07.2017 г., в крайна сметка по делото следва да се приеме за безспорно
доказано, че подсъдимият М. М. Х. на инкриминираните дата и място е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – амфетамин и
метамфетамин.
По правната квалификация на деянието:
При така възприетата фактическа обстановка, правната квалификация на
деянието на подс. Х. не буди съмнения и не представлява затруднение. Той е
осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК и от
обективна, и от субективна страна, и правилно е обвинен от прокурора и
признат за виновен от районния съд в извършването именно на това
престъпление.
По вида и размера на наказанието:
Няма оплаквания по въззивната жалба в тази насока.
За престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една до три години и "наказание "глоба" от
500 до 1500 лв.
Осъществявайки дейността си по отмерване на адекватно и справедливо
наказание, районният съд е изброил и обсъдил установените по делото
смекчаващи обстоятелства. Правилно е приел за отегчаващо обстоятелство
предишното му осъждане. Правилно и обосновано е приел основания за
отмерване на наказанията при условията на чл.54 ал.1 от НК, като е наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 година, което да
изтърпи при първоначален “ОБЩ“ режим и „ГЛОБА“ в размер на 500 лева.
Наложил е и предвиденото в чл. 343г от НК императивно за случая наказание
"лишаване от право да се управлява МПС "за срок от 1 година. Правилно е
приложил чл.68 ал.1 от НК и е привел в изпълнение наложеното със
Споразумение №45/16.11.2021г. влязло в сила на 16.11.2021г. наказание по
НОХД №661/2021г. на Районен съд Ихтиман в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален “ОБЩ“ режим.
Ето защо всички изложени оплаквания, респ. искания по въззивната
жалба се преценяват от въззивния съд като неоснователни и ще следва да
останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната
проверка по реда на чл. 314 от НПК въззивната инстанция не намери други
основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Предвид гореизложеното, Сливенския окръжен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваната присъда - правилна и законосъобразна, поради
8
което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58 от 15. 11. 2022 година по нохд №
86/2022 г. по описа на РС– Нова Загора.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9