Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на осми декември Година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 12736 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.2, ал.1, т . 3, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
По изложените в искова молба обстоятелства Ф.И.А.
ЕГН **********, чрез адв.Т. Т. от
САК – пълномощник, е предявил срещу Прокуратурата на Република България, иск с
пр. основание чл.2, ал.1, т.3, предл. второ ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.209, ал.1 НК, наказателното производство, за което впоследствие било
прекратено, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2015 г. – датата на
прекратяване на наказателното
производство до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с
постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура на 21.04.2008г. е
образувано досъдебно производство №5059/2008г. по описа на 03 РПУ-СДВР, съответно
пр. пр. №7579/2008г. по описа на СРП. Ищецът Ф.И.А. бил привлечен като
обвиняем, по обвинение, че на 18.10.2006г. в гр. София, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил у А.Е.заблуждение, че ще извърши цялостен ремонт на
домофонната система, укрепване на входната врата и на вратата, водеща към
мазето на бл. *********-5“, гр. София, и поддържал заблуждението от
18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не сторил и с това причинил на Е. имотна
вреда в размер на 1580 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Навеждат се твърдения, че с
постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2008 г. на ищеца е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години /преди изм. -
ДВ, бр. 26 от 2010г. - с лишаване от свобода до шест години/. С определение на
Софийски районен съд от 05.09.2008г. на Ф.А. е определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, впоследствие изменена в „парична гаранция“ с
определение на СРС от 15.12.2008г., постановено по НЧД № 3753/2008г. Сочи се,
че с постановление от 20.11.2008г. било извършено повторно привличане на ищеца
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, в което е
отразена и определената от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“,
която не е била изпълнена, поради отсъствието му. Твърди се, че по изготвения и
внесен от Районна прокуратура - София в съда обвинителен акт срещу Ф.А. за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е образувано НОХД № 212/2009г.
по описа на Софийски районен съд. Съдебното производство било прекратено и
върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че на 13.02.2010г. Районна прокуратура -
София внесла нов обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК, по пр. пр. № НСН 349/2009 г. по описа на СРП, по който било образувано
НОХД № 16557/2010г. по описа на СРС. В
съдебно заседание от 01.11.2012г. съдебният състав изменил взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“, която не е била
изпълнена поради отсъствието му. С определение от 19.02.2015г., постановено по
НОХД № 16557/2010 г., Софийски районен съд прекратил съдебното производство и делото отново е върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Наведен е довод, че с постановление от 18.11.2015 г. на Районна прокуратура -
София, на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното
производство, водено срещу Ф.И.А. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и е отменена
взетата спрямо лицето мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Изложени са съображения, че у
ищеца се породил страх от осъждане, безпокойство и притеснение, злепоставен е
пред обществото, което рефлектира върху доброто му име и представата му за чест
и достойнство. Неоснователно повдигнатото обвинение за дълъг период ограничило
и социалните контакти, лишен бил от
възможността за професионална реализация. Привличането му за обвиняем в
производството и налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“
води и до срив в осъществяваната стопанска дейност от търговското дружество, в
което участвал като съдружник. През този период значително се влошило
цялостното му здравословно състояние. Именно в този период се проявяват и
установяват главните симптоми на захарен диабет, придружено с диабетна
полиневропатия, хронична исхемична болест на сърцето и хипертония, непрекъснато
главоболие, стомашни проблеми и депресивно състояние, породено от психически
стрес и несигурност за бъдещето, съпътствани от душевен дискомфорт.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от Прокуратурата на Република България. Оветникът Прокуратурата на РБ оспорва
исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил
доказателства, от които да се установяват действително претърпените
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Възразява, срещу
началната дата за лихва за забава, като навежда възражение за частично погасяване
по давност. Релевира възражение за прекомерност на исковата претенция
несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че не са представени доказателства
за наличието на причинноследствена връзка между действията на прокуратурата и
приложената от ищеца епикриза от 12.09.2019 г., като същата е издадена
значителен период след прекратяване на наказателното производство. Наведено е
възражение за наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца /чл.5 от ЗОДОВ/, тъй като същият с поведението си съществено е спомогнал за образуване
на досъдебно производство /неизпълнение на задълженията си по договор за
изработка от 18.10.20006 год. посочен в обстоятелствената част на
постановлението на СРП./ Посочва още, че ищецът многократно е осъждан и е с
висящо наказателно производство за престъпление по чл. 212 от НК с внесен в
съда обвинителен акт. В същия период срещу ищеца е водено и друго наказателно
производство /ДП 5189/2008 г. на СДВР, пр.пр. № 5542/2008 г. по описа на СРП/.
Наведено е искане да бъдат допуснати и приложени като доказателства по
настоящото дело материалите по ДП 5059/2008г. по описа на 3 РПУ- СДВР,пр.пр. №
НСН -349/2009 г. на СРП.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв.С.поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание Прокуратурата на
Р България, чрез прокурор Стефанов поддържа възраженията наведени в отговора.
Софийски градски съд, ГО, I
-7 състав, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното досъдебно
производство ЗМ №5069/ 2008г. по описа на 03 РПУ- СДВР, пр.пр.№7579 /2008г. на
СРП с постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2008 г. на ищеца Ф.И. А.
е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, за
това, че на 18.10.2006г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у А.Е.заблуждение, че ще извърши цялостен ремонт на домофонната
система, укрепване на входната врата и на вратата, водеща към мазето на бл. *********-5“,
гр. София, и поддържал заблуждението от 18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не
сторил и с това причинил на Е. имотна вреда в размер на 1580 лв., като
престъплението е извършено при условията на опсен рецидив - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК. /л.77 от досъдебно производство ЗМ №5069/ 2008г. по описа на 03 РПУ-
СДВР/
Видно от приложеното досъдебно
производство с определение от о.с.з. от 05.09.2008г по н.ч.д.№ И-2821/2008г. на
СРС, НО, 16 състав, по отношение на Ф.А. е определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
С определение на СРС от 15.12.2008г.,
постановено по НЧД № 3753/2008г. мярката за неотклонение на Ф.А. е изменена в
„парична гаранция“
С постановление от 20.11.2008г. е извършено
повторно привличане на обвиняемия за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК, в което е отразена и определената от съда мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
По досъдебно производство ЗМ №5069/ 2008г. по
описа на РП - СДВР е изготвен и внесен
от Районна прокуратура - София обвинителен акт срещу Ф.А. за извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 212/2009г. по описа на
СРС, НО, 2 състав.
Съдебното производство е прекратено с
протоколно определение от о.с.з. на 25.06.2009г. и върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. /НОХД № 212/2009г. на СРС, НО, 2 състав, приложено към
настоящото /
Видно от приложеното НОХД № 16577/2010г. на 13.02.2010год. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца А. *** за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за
това , че на
18.10.2006г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А.Е.заблуждение,
че ще извърши цялостен ремонт на домофонната система, укрепване на входната
врата и на вратата, водеща към мазето на бл. *********-5“, гр. София, и
поддържал заблуждението от 18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не сторил и с
това причинил на Е. имотна вреда в размер на 1580 лв., по който е образувано
посочното наказателно съдебно производство. В съдебно заседание от 01.11.2012г.
съдебният състав е изменил взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение от
„парична гаранция“ в „задържане под стража“. С протоколно определение от о.с.з. на 19.02.2015
г. постановено по НОХД № 16557/2010 г., НО, 2 състав, Софийски районен съд
прекратил съдебното производство и делото отново е върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от постановление на Районна прокуратура –
София от 18.11.2015г., наказателното производство по ДП №5069/ 2008г. по описа
на РП- СДВР, пр.преписка №НСН 349
/2009г. по описа на СРП, водено срещу Ф.И.А. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, като е отменена взетата спрямо лицето мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 НК, като
прокурор от СРП е установил, че събраните в производството материали
индивидуализират възникнали гражданскоправни отношения между страните във
връзка със сключен между тях договор за изработка и неговото изпълнение, като
липсват от обективна и субективно страна елементи на престъплението „измама“./л.13 – л.14 от
делото/
Видно от неоспорената справка за съдимост издадена на 01.11.2019г. от Районен съд Лом, ищецът Ф.И.А. е осъждан единадесет пъти в периода 1978г. –
2003г. с осъдителни присъди, както следва: с присъда от 11.04.1978г. по нохд №1606/1978г. на СРС за престъпление
по чл.256, ал.1 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 07.06.1979г. по нохд
№2664/1979г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с
присъда от 27.05.1980г. по нохд №1676/1980г. по описа на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 13.04.1983г. по нохд №7844/ 1982г. на СРС
за
престъпление по чл.195, ал.1,т.2, т.3, т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 16.05.1983г. по нохд
№2193/1983г. на СРС за престъпление по чл.325, ал.1 НК, с присъда от
06.07.1984г. по нохд №4692/1984г. на СРС за престъпление по чл.346, ал.2, б.“б“ НК, с присъда от 07.10.1988г. по нохд.№12/1988г. на СГС за престъпление
по чл.346, ал.2 от НК, с присъда от 21.02.1989г. на РС Сандански за престъпление
по чл.346, ал.2 НК, с присъда от
10.05.1989г. на РС Етрополе за престъплание по чл.343, ал.1 НК, с присъда от
13.11.1996г. на СРС за престъпление по чл.170, ал.2 НК, с присъда от
09.06.2003г. по нохд № 706 /2003г. на Софийски районен съд за престъпление
по чл.149 ал.1 НК, като е реабилтиран по право на 08.04.2019г. /л.24 от делото/
От приетата
справка за висящи наказателно производства от УИС, се установява, че през
процесния период спрямо Ф.И.А. е
образувано дознание №5189/2008г. на СДВР, по обвинение в престъпление по чл.21,
ал.4 ГПК, по което е изготвен обвинителен акт./л.26 от делото/
В
приетата етапна епикриза № 000014 от 12.09.2019г. издадена от д-р Й.С.– ИППИМП,
след освидетелстване, кръвни изследвания и ехография на ищеца
Ф.А. е поставена основна диагноза -неинсулинозависим
диабет с неврологични изменения, както и съпътстващи диагнози - диабетна
полиневропатия, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нарушение на
бъбрека и уретера. /л.15 от делото/
От показанията
на свидетеля Н.М./57г., без родство/ се установява, че познава ищеца Ф. от 1970 г.,
когато учили заедно в първи клас на началното училище. Живеели в една махала и се
виждали. Ищецът започнал да се занимава с домофони. Правел домофонната уредба
на блока им. Сочи, че преди около 10 години Ф. бил в ареста в Централния затвор.
Свид. М. си спомня, че ходил на свиждане при ищеца 3-4 пъти, като му носил кафе
и цигари, но не знае защо са го задържали. Свидетелят посочва, че Ф. бил смазан психически, когато го посещавал.
След като излезнал от ареста, се виждали веднъж, два пъти. Ф. бил зле, видимо бил подпухнал, споделил, че
не се чувства добре. Свидетелят М. сочи, че ищецът още не се е оправил и не се
е възстановил, такъв какъвто го помнят от преди това.
Бизнесът му „отекъл“.
Показанията на свидетеля Н. М., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид близките му отношения с
ищеца, но ги кредитира доколкото са последователни, житейски логични, почиват
на преки, лични впечатления на свидетеля.
Тези фактически констатации, мотивират
следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ, по
което наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е
престъпление.
І. По
допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е Прокуратурата на Република Блългария.
С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3,предл. второ от ЗОДОВ, се явява допустим.
ІІ. По
основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Държавата,
съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, прокуратурата и
съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира
чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския
съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за
обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от
чиито незаконни актове са последвали вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 02.09.2008г., като производството
срещу него продължило до 18.11.2015г., когато било прекратено с постановление
на Районна прокуратура – София от 18.11.2015г. на основаниечл.24, ал.1, т.1 НПК.
Поради това решаващият състав приема, че е
налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство срущу ищеца по повдигнатото обвинение чл.209, ал.1 НК,
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето
на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. второ от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
По размера:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се извърши
задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства
от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да се
обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно т. 3 и
т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение
№ 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, а още според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на
Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 115/05.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС
по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.
д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се
свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и
установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от
значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Съдът е длъжен да
обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД,
като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои
доказателства, да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и
да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по
справедливост. Такива обстоятелства са личността на увредения, включително
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване
на здравословни увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което
са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното.
Анализът на
събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на
основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.второ
от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да
вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, на психиката му, на контактите му и възможността за
реализация, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV
г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От кредититираните
свидетелски показания на свид. М. се установява, че повдигането на обвинение и
задържането в ареста е причинило на ищеца страдания и неудобства, които са го
„смазали“ психически, а видимо е изглеждал подпуханал. Наказателното производство
е продължило около 7 /седем/ години, като на ищеца е била наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража" за периода от 05.09.2008 до 15.12.2008 г.
При определяне
размера на обезщетението съдът съобразява обремененото съдебно минало на А.,
който е осъждан единадесет пъти в
периода 1978г. – 2003г. с осъдителни присъди за престъпления от общ характер,
като това обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените
вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (Решение № 112 от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК). Решаващият състав приема, че негативните изживявания,
свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца в относително
по-малка степен в сравнение с лице, което никога не е било регистрирано за
извършено престъпление и никога не е било обект на наказателно преследване.
Съдът съобразява
възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем- 46 годишен,
обществено икономическите условия в страната и стандарта на живот в държавата и
намира, че на Ф.А. следва да се присъди обезщетение за претърпените от него и
доказани в процеса неимуществени вреди в размер 7 000 лева. Това е размерът,
който в най-пълна степен съответства на степента и характера на търпените болки
и страдания, на две годишната продължителност на наказателното производство, на
стреса, напрежението и страха от осъждане, както и на вида на упражнената
процесуална принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че тази сума
справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно
повдигнатите обвинения срещу него.
Следва да бъде
посочено за пълнота, че по делото не се ангажираха годни доказателства, от
които да бъде установена причинната връзка между влошеното здравословно
състояние на ищеца А. (твърденията за получени захарен диабет с диабетна полиневропатия, исхимична болест
на сърцето и хипертония) и конкретно повдигнатото
обвинение, по което производството срещу него е прекратено.
В исковата молба ищецът поддържа, че поради незаконното обвинение е бил принуден да
напусне „КФ7 Г.“ ЕООД и е останал без работа за дълъг период. Това твърдение също
не бе доказано в хода на процеса, въпреки указаната с доклада по чл.146 ГПК
доказателствена тежест. Не се установи ищецът да е развивал законна търговска дейност,
която да е преустановена. Както бе
посочено при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства. С оглед това, твърдените от
ищеца неудобства, причинени от оставане без работа, не следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите
от страна на ищеца, следва да се има предвид в кои случаи пострадалият от
незаконно обвинение е допринесъл за увреждането в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Формираната съдебна практика приема, чрез примери за съпричиняващо
вредата поведение, че такова е налице, когато пострадалият с действията си е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение -
набедил се е в извършването на престъплението като лично се е явил пред
органите на досъдебното производство и направил неистински самопризнания, което
е дало повод за започване на разследване съгласно чл. 208 НПК, недобросъвестно е
направил неистински самопризнания с цел да укрие истинския извършител и/или
други обстоятелства, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да
забави или опорочи разследването /Решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр. д. №
372/2010, IV г. о. на ВКС/. В конкретния
случай, въведените от ответника твърдения, на които се основава възражението за
съпричиняване, са неправомерното поведение на ищеца по повод неизпълнение на
задълженията по договор за изработка от 18.10.2006 г., което е дало основание и
предизвикало образуване на наказателното производство.
В хода на съдебното производство не бяха
ангажирани доказателства, в подкрепа на така направеното възражение. Ответникът,
който носи тежста да докаже възраженията си, не установи ищецът да е дал повод
за образуването и воденето на наказателното производство срещу него.
Доколкото възражението за съпричиняване не бе
доказано, определения размер на обезщетение за неимуществени вреди не следва да
бъде редуциран.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че подходящият и достатъчен размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 7 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост,
а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 40 000 лв. искът следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
Върху сумата на главницата се дължи
и законна лихва за периода от 18.11.2015 г. от датата на прекратяване на наказателното
производство
до окончателно плащане, в съответствие с дадените разяснения в ТР №
3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. Основателно обаче е възражението на ответната
страна за това, че част от лихвите за забава са погасени по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
случая искът е предявен на 02.10.2019г. /видно от пощенското клеймо/ след
повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви 18.11.2015г.
Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва да се считат погасени за периода
от 18.11.2015г. до 02.10.2016г., т.е. за
периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва
да заплати на ищеца направените по
делото пред настоящата инстанция разноски
в размер на 362,55 лв., съразмерно с уважената част от исковете, като общо
сторените от ищцовата страна разноски възлизат на 1 911 лв. /списък на разноски на л.44/, от които 15 лв. държавна такса и 1896 лв.
платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца се явява неоснователно, доколкото
договорено възнаграждение от 1896 лв. с ДДС /вж.
договор за правна защита на л.45-л.46/, при материален интерес от 40000лв.
не надвишава съществено минималния праг по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на
Република България да заплати на Ф.И.А. ЕГН **********,***, на основание
чл.2, ал.1, т.3, предл. второ и т.1 ЗОДОВ,
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 НК, наказателното производство за което
впоследствие било прекратено с постановление на Районна прокуратура – София от
18.11.2015г. по ДП №5059/2008г. по описа на 03-РУ-СДВР, пр.пр.№ НСН 349/2009г. на СРП, ведно със законната лихва върху сумата от 03.10.2016г. до
окончателното плащане, КАТО за разликата от присъдения до пълния предявен
размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен, както и претенцията за законна лихва, за
периода от 18.11.2015г. до 02.10.2016г.,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
на Република България да заплати на Ф.И.А.
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 362,55 лева, съразмерно
с уважената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да се
заплатят по сметка посочена на л.18 от делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: