Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ХІ-ти граждански състав в публичното заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като
разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА
гр.дело № 1551 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В ПлРС е постъпила искова молба от
П.П.Д. с
ЕГН ********** *** против
О.Д.М. с правно основание чл.124 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че с майка си В.И.Д. са наследници на П.Н. Д., починал на 12.05.2017г. Твърди, че наследодателят им
притежавал недвижим имот №***по плана на гр.***, одобрен със Заповед № ***.,
представляващ застроено дворно място от 3160 кв.м. и по разписен лист и скица №***.
представляващ имот №***при граници : улица, имот 1762 на Н.Д. Н.и Д.В.Н., имот
1747 на Г.М.П.. Ищецът твърди, че имотът е ползван както от наследодателя му, така и от цялото им семейство
повече от 50 години и към момента се намира в тяхно владение. Твърди, че преди
4 – 5 месеца направил справка в техническа служба на О.Д.М. и установил, че
имот ***е изключен от регулацията и плана,
одобрен със Заповед №***. и понастоящем попада в КВС землището на гр.***, в
местността „***“ под № ***и представлява нива, за който имот
е съставен АОС № ***. Твърди, че
не са получавали уведомление за промяна на плана, нито за съставянето на АОС,
предвид разпоредбите на чл.58 ал.2 ЗОС. Твърди, че имотът е актуван неправилно
като общинска собственост, че имотът е ползван от наследодателя им до смъртта му, а след това от
неговите наследници. Твърди, че имотът следва да се деактува като общински, тъй
като при актуването му не са спазени процесуалните правила. Ищецът твърди, че в полза на наследниците е изтекла придобивната давност. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на О.Д.М. че наследниците на П.Н. Д. с ЕГН **********, б.ж. на гр.***, починал на 12.05.2017г. са собственици на недвижим имот
№***по плана на гр.*** с площ от 3160 кв.м. понастоящем попадащ в КВС землището на гр.***, в местността „***“ с № ***.
О.Д.М.
представя писмен отговор, в който изразява становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките за
признаване на изтекла придобивна давност в полза на ищците.
В
съдебно заседание ищците се представляват от процесуален представител и
поддържат предявения иск.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа подадения
писмен отговор.
Като
съобрази събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните,
съдът приема следното от фактическа страна :
Установява
се от представеното удостоверение за наследници, че П.Н. Д. с ЕГН **********,
починал на 12.05.2017г., бивш жител *** е оставил за свои законни наследници П.П.Д.,
ищец по делото и негов син и В.И.Д., съпруга на наследодателя. Представена е
скица на имота, в която е отразено, че имот с № ***се води по разписен лист
собственост на П.Н. Д. и е с площ 3160 кв.м. Също в скицата е отразено, че
имотът е изключен от регулацията и попада в имот №***, местност „***“ по КВС на
гр.*** с площ 117,936 дка. Отразено е, че за имота е изготвен Акт за общинска
собственост №***. С така представената скица кореспондира и представения по
делото в копие разписен лист, в който също е отразено, че имот с № ***представлява
двор и е собственост на П.Н. Д.. Към писмения отговор е представен Акт за
общинска собственост, изготвен на 03.02.2017г., според който процесния имот попада
в поземлен имот с №***с площ от 117,934 дка, четвърта категория при неполивни
условия и е актуван на основание чл.59 ал.2 ЗОС чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ.
От
представената скица на имот № ***. на имот с № ***в землището на гр.*** се
установява, че имотът се намира в местността „***“, целия с площ от 117,934
дка.
Спорно по делото е чия собственост е имота.
Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.
Обстоятелството, че за имота има издаден акт за общинска собственост не е
достатъчно, за да се приеме, че имотът действително е собственост на Общината. Ако е съставен по определените в закона ред и
форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, той е официален
удостоверителен документ, ползва се с материална
доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал акта. Обстоятелствата, констатирани в акта, съставен по надлежния
ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Той само констатира,
но не поражда вещни права, поради което удостовереното с него при спор може да
обоснове правния интерес от предявяване на иск за собственост от правни субекти
– физически или юридически лица, заинтересовани да оборят неговата
доказателствена сила като установяват, че са собственици на имота, за който е
съставен акта за общинска собственост.
Точно такъв иск е
предявения, поради което се явява допустим, тъй като ищецът цели да обори
удостовереното в акта за общинска собственост, като докаже, че през последните
50 години и до момента, наследодателят на ищеца и неговите наследници са
владели имота като свой собствен.
В случая ищецът се
позовава на давностно владение и на неговия наследодател, поради което следва
да докаже, както факта на владението, така и основанието за присъединяването
му. Ако едно
лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна
давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда
на чл.79, ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава
собствеността. Към момента на смъртта си, наследодателят на ищеца не е бил
собственик на процесния имот. Ищецът не би могъл да придобие по наследство
правото на собственост, а само правото да владее вещта като фактическо
състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване
на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в
който случай правото на собственост се придобива от момента, в който
наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е
упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години.
В хода на производството
съдът допусна до изслушване свидетели, в показанията си които заявиха, че както
ищеца, така и неговият наследодател са владели имота. Установява се от
показанията на свидетеля С.М.Ц., че ищецът живее в този имот от раждането си и
до момента. В показанията си заяви, че този имот е бил собственост на неговите
баща и дядо и освен техния род, никой друг не е живял и не го е ползвал. Твърди,
че преди ищеца в него е живял неговия дядо, впоследствие неговия баща, а сега и
самият ищец. В този смисъл са и показанията на свидетеля И.С.Г., който заяви,
че имотът е ограден с тухлена ограда, а в него са живели наследодателят на
ищеца и неговите родители. Свидетелят заяви, че целият имот се ползва от ищеца
и майка му, които са живели там постоянно.
По делото е представен
договор за делба от 14.03.1983г., с който Д.Н.Д. и П.Н. Д., като преки
наследници на Н.Д. Х.са разделили полагащите им се по наследство имоти, като П.Н.
Д. е получил процесното дворно място с площ от три декара, находящо се в кв. 71
заедно с построените в него къща и стопанска сграда.
От друга страна се установи,
че имотът е изкаран извън регулация през 2017г., когато е съставен и акт за
общинска собственост. Видно от представените от ответника копие на скица от
1972г., до 2017г. процесният имот е бил в регулация, като данните от скиците
съответстват на разписния лист.
Съдът
счита, че с оглед така изложеното се налага правния извод, че ищецът,
наследодателят му и неговите наследници са ползвали процесния имот, за който
впоследствие е издаден акт за публична общинска собственост, поради което искът
им, да бъдат признати за собственици следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответната община следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски. Видно от приложения договор
за правна помощ, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 750
лева и 73 лева държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5000 до
10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Съгласно данъчната оценка
на имота, адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 694,80 лева и
съдът счита, че следва да бъде намалено до този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК по
отношение О.Д.М. ***.***, че наследниците на П.Н. Д. с ЕГН **********, починал на 12.05.2017г.,
бивш жител *** са собственици на поземлен
имот № ***с площ от 3160 кв.м., в
местността „***“ по картата на възстановената собственост (КВС) на землището на
гр.***, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, целия от 117946 кв.м., с
трайно предназначение на територията Земеделска и начин на трайно ползване
Пасище, четвърта категория.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.1 от ГПК О.Д.М. ***.*** ДА ЗАПЛАТИ
на П.П.Д. с
ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер 767,80 лева
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: