РЕШЕНИЕ
№ 23337
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110133477 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на
„***********************“ ЕАД, ЕИК ********* срещу К. Г. С., ЕГН
**********, И. К. С., ЕГН ********** и Г. К. С., ЕГН **********, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на
разделна отговорност, в качеството им на наследници на П. Г. С., ЕГН
********** по отношение на топлоснабден имот с аб. № **********, находящ
се в гр. *****************, като всеки един от тях да заплати суми, както
следва:
К. Г. С., ЕГН ********** – 4/6 или 3 702, 20 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 469,41 лева –
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 49,16 лева – главница, заедно със
законна лихва от датата на исковата молба, и 9,65 лева – мораторна
лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. ;
И. К. С. , ЕГН ********** – 1/6 или 925,54 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата
1
молба до окончателното изплащане на вземането, 117,35 лева –
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 12,29 лева – главница, заедно със
законна лихва от датата на исковата молба, и 2,41 лева – мораторна
лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. ;
Г. К. С., ЕГН ********** – 1/6 или 925,54 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 117,35 лева –
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 12,29 лева – главница, заедно със
законна лихва от датата на исковата молба, и 2,41 лева – мораторна
лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от
16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците К. Г. С., И. К. С. и Г. К. С. / последните като наследници на П. Г.
С., ЕГН ********** , поч. на 06.06.21г./ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
посочения в Общите условия срок. Счита, че ответниците са в забава, поради
което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответниците в депозирания по делото отговор на искова молба чрез
назначения особен представил, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените
искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца.
Оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че същите са недоказани –
не били представени по делото документ за собственост и не се доказва, че
процесния имот е именно собственост на ответниците, надлежно съставени
фактури за консумирана топлинна енергия в имота за процесния период, ясно
четлив главен отчет. Оспорват да е налице договор между „************“
ЕАД и топлинния счетоводител. Твърдят, че между страните липва валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния
имот и период. Оспорват документи относно продажбата на топлинна енергия
за битови нужди, оспорват правоприемството между „************“ ЕАД и
2
**************** ЕООД, относно незаконосъобразност на решение на ОС на
ЕС, индивидуалната справка за отопление и топла вода, известието за
доставяне. Оспорват се и останалите представени към исковата молба
писмени доказателства по отношение на доказателствената им стойност,
както и тези, представени с молбата от третото лице-помагач. Оспорват част
от вземанията като погасени по давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия /ТЕ/ в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и
въведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на ТЕ е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ
за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или
вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени Общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
3
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 116, том. № XI/1987 г.,
представени по искане на съда от Столична община, Направление
„Архитектура и градоустройство“, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
се установява, че на 15.06.1987 г. Главна дирекция за изграждане на София
при СНС, н-к отдел „Финансово-счетоводен“ е продала процесния недвижими
имот – апартамент № 31, находящо се в гр. ************** на К. Г. С., ЕГН
********** и П. Г. С., ЕГН **********. И съгласно Удостоверение с изх. №
********* от 10.10.2024 г., издадено от „Географска информационна система
– София“ ЕООД, за жилищна сграда – многофамилна с два входа, отразена с
идентификатори 68134.1505.2327.5 и 68134.1505.2327.6 в кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27 от 03.04.2012 г. на
изп. д-р на АГКК, попадаща в кв. 18 по плана на м. „ж.к. „Дружба – втора
част“ №2“, находяща се на територията на ж.к. Дружба, район Искър –
Столична община, със стар адрес: гр. ************** има следните настоящи
адреси гр. ***************. Съгласно Договорът за покупка-продажба е
видно, че ответниците са закупили новопостроено жилище № *************,
което отговаря на процесния имот, въпреки сменения номер на блока,
съгласно новите адреси в съответния ж.к. в гр. София. От гореизложеното
следва, че за процесния период правото на собственост върху имота
принадлежи на ответниците при посочените от ищеца с уточняващата искова
молба квоти / като се вземат предвид и данните от справката за П. С.- поч. на
06.06.21г., с посочени наследници съпруг К. С. , и синове- И. ******* и Г. С./.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти
/потребители/ на ТЕ за имота и като такива се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на
доставените услуги. По отношение на валидността на това облигационно
правоотношение са наведени аргументи от страна на особения представител
на ответниците, които следва да бъдат разгледани.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на ТЕ за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като не е
предвидена писмена форма на договора. Тези ОУ се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В
случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за
процесния период ОУ, одобрение с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 на КЕВР,
са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно,
4
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу ОУ,
поради което твърдението на особения представител на същите, че ОУ не
могат да ги ангажират, след като липсва сключен писмен договор с ищеца, се
явява неоснователно. Съдът не споделя и твърдението на ответника, че
обвързването на качеството на собственик/ползвател с качеството
потребител/клиент на ТЕ се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 17,
ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от КРБ, доколкото не е в правомощията на съда да оказва
контрол за конституционност на текстовете от закона за ЗЕ /в този смисъл
Решение № 2706 от 23.02.2012 г. по адм. д. № 15450/2011 г. на ВАС/.
Упражняването на такъв контрол би нарушило принципа за разделение на
властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за
установяване на противоконституционност на законите.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „************“ ЕАД, от една страна, и
К. Г. С., И. С. и Г. С. / последните като наследници на П. Г. С./ , от друга,
възникнало по силата на договор за покупко-продажба на ТЕ в процесния
период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими
ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
а дялово разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се
осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства – Протокол от проведеното на 28.09.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр.
****************** (стр. 24 по делото), в която се намира процесния имот,
Договор № 148 от 08.10.2001 г. между „**************“ ЕООД, и процесната
ЕС (стр. 22 по делото), Договор № ******** от 03.06.2020 г. между
„************“ ЕООД (със срок на действие 3 години плюс още едно
допълнителна, ако никоя от страните не е го е прекратила писмено или не е
възразила – аргумент по чл. 1, дял II от него) и „********“ ЕООД при ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение (стр. 26 по делото) и по
представен главен отчет (стр. 110 от делото), на който се вижда, че „********“
ЕООД е българският партньор на „**************“ ЕООД, за исковия период
дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост се е
извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач
„********“ ЕООД, което има право да предоставя тази услуга съгласно
5
изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 за топлоснабдяване на уреди
„******“. В тази връзка съдът намира, че възраженията на ответника за липса
на договор между ЕС и топлинния счетоводител се явяват неоснователни.
Видно от протокола от проведеното на 28.09.2001 г. ОС на ЕС, за ап. №
31 и абонатен № ********** се е подписал етажният собственик К. Г. С.,
който и все още е собственик, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства, отнасящи се до нарушаването на правото на собственост или
до прекратяване на топлоснабдяването при осъществяване на предпоставките
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез писмено съгласие на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което да е депозирано през
топлопреносното предприятие. Прекратяването на договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може
да бъде направено от отделния титуляр на вещно право върху обект в сградата.
Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия
с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в този смисъл Решение
№ 4756 от 07.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 540/2024 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за
отопление на общите части и ТЕ за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда – ЕС при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на ТЕ в сграда – ЕС заплащат доставената ТЕ по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
ТЕ следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните
уреди за измерване.
В случая с отговора на исковата молба ответниците оспорват факта на
доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и
обем, тъй като навеждат доводи, че **************** ЕООД е нелегитимен
топлинен счетоводител и няма право да прави каквито и да било изчисления
на потребената ТЕ за отопление, БТВ и за сградна инсталация, както и, че
подадените данни от ищеца са манипулирани и неверни. Чрез допълнителната
молба на третото лице-помагач **************** ЕООД става видно, че
дружеството е вписано в публичния регистър на Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма на лицата, извършващи услугата дялово
6
разпределение под № Р-05 и има право да предоставя тази услуга съгласно
изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 за топлоснабдяване на уреди
„******“. Освен това, по делото са представени доказателства относно
сертификацията на съответните уреди Техем за дялово разпределение на
топлинна енергия, както и за отчитане на измерваните стойности. С оглед
представените доказателства, съдът счита, че представените по делото
писмени доказателства, включително представените кредитни известия за
фактури, справка за отопление и топла вода, главен отчет, индивидуалната
изравнителна сметка, приложенията към тях и известията за доставяне са
изрядни откъм съдържание и законосъобразно изготвени .
Приема се за установено, че **************** ЕООД е извършвало
дялово разпределение за процесния период в съответствие с Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сграда – ЕС. Установява се, че технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената ТЕ и са останали
за сметка на ищеца съгласно нормативната уредба. Доказва се чрез издадените
фактури, че за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. дължимата сума
(главница) за начислената ТЕ за процесния имот с абонатен № ********** с
отчитане на изравнителни сметки, изготвени от **************** ЕООД е
5 553,25 лева.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
ТЕ, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното от ответниците с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае да срочно
задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от претендираните от
ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период,
давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3 от 18.05.2012
г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена ТЕ се
погасяват с изтичане на тригодишната давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От друга страна,
съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно §13. от Преходните и Заключителните разпоредби от ЗИД на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44, 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на
7
7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. погасителната давност е била спряна по
силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишният
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чията
продължителност е от 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая исковата молба от 16.06.2023 г. се явява покана по отношение
на ответниците да заплатят дължимите суми за ТЕ, поради което вземанията
на ищеца не са погасени по давност, защото такива щеше да са тези преди
08.04.2020 г., а най-ранното в процесното производство е от м. 05.2020 г.
Размерът на задължението за стойността на доставената ТЕ за периода
м. 05.2020 г. – м.04.2022 г. съдът определи, като възприе Обща фактура №
********** от 31.07.2021 г., общо за 14 броя фактури, и Обща фактура №
********** от 31.07.2022 г., за общо 10 броя фактури, както и изравнителна
сметка за процесния период , видно от които е , че размерът на дължимата
сума за топлинна енергия за процесния период е претендираният.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните
задължения за процесния период.
Ето защо съдът намира, че предявените искове следва да се уважат в
пълен размер, съответно за претендираните спрямо всеки един от
ответниците суми.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 16.04.2007 г. за топлоснабдяването, чл. 61 и сл. от
Наредба№ Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от
Общите условия на договорите между „************“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в
сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на ТЕ на ищцовото
дружество, което то своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото Протокол от проведеното на 28.09.2001
г. ОС на ЕС с адрес гр. ***************А (стр. 24 по делото), Договор №
************ от 08.10.2001 г. между „*************“ ЕООД, и процесната
ЕС (стр. 22 по делото), Договор № ******** от 03.06.2020 г. между
„************“ ЕООД и „***********“ ЕООД при ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение. Ответниците не твърдят и не доказват
плащане на претендираните такси за услуга дялово разпределение за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период е изцяло основателна и следва да се уважи за пълния
предявен размер спрямо всеки един от ответниците.
8
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане
на таксата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжниците дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжниците изпадат в забава след изтичането му,
а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжниците изпадат
в забава, след като бъдат поканени от кредитора.
За процесния период от м. 05.2020 г. – м.04.2022 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрение с Решение № ОУ-01 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ),
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ).
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „************“
ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период от 01.05.2020 до 30.04.2021 г. и
за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. са издадени съобщения за
кредитни известния към фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 11.05.2023 г. Поради
това върху дължимата главница за доставена топлинна енергия се дължи и
мораторна лихва за забава в търсените размери.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата , предхождаща исковата молба, поради
което исковите претенции за мотаторна лихва върху главница за дялово
разпределение следва да се отхвърлят.
9
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в производството, като е доказал
разноски в размер на 275,08 лева за държавна такса, 934,56 лева,
възнаграждение, внесено от него по сметката на СРС за особен представител и
претендирано юрисконсултско възнаграждение. Относно юрисконсултското
възнаграждение в процесното производство следва да му се присъдят 100
лева (определено възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правна помощ). От общия размер на разноски –
1 309,64 лева, съразмерно уважените искове, да се присъдят разноски в размер
на 1301,25лева .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, да заплати на „***********************“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. ******************, следните суми:
сумата 3702,20 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен номер **********, за периода
м.05.2020г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 469,41 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., сумата 49,16 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 9,65 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, И. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, да заплати на „***********************“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. ******************, следните суми:
сумата 925,54 лева , представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен номер **********, за периода
м.05.2020г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 117,35 лева (сто и седемнадесет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., сумата 12,29 лева, представляваща цена на
10
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Г. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.
*****************, да заплати на „***********************“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. ******************, следните суми:
сумата 922,37 лева (деветстотин двадесет и два лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер **********, за периода м.05.2020г. –
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 117,35 лева , представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., сумата 12,29 лева, представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****************,
ДА ЗАПЛАТИ на „***********************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. ******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 867,50 лева – разноски в исковото производство/ за държавна
такса, особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер/, съразмерно на уважените спрямо него искове .
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****************,
ДА ЗАПЛАТИ на „***********************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. ******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 216,87 лева – разноски в исковото производство/ за държавна
такса, особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер/, съразмерно на уважените спрямо него искове.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****************,
ДА ЗАПЛАТИ на „***********************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. ******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 216,87 лева– разноски в исковото производство/ за държавна
такса, особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер/, съразмерно на уважените спрямо него искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
ищеца **************** ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12