Р
Е Ш Е Н И Е
№236
гр.
Велико Търново, 28.06.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в
открито заседание на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря М.Б., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №244 по
описа на Административния съд за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателката
М.С.М. *** оспорва като незаконосъобразна заповед №РД 22-1500/21.07.2015 г. (която
неправилно е посочена с друг номер в жалбата) на кмета на община Велико Търново
с искане за отмяната и. Поддържа в жалбата си общо оплакване срещу заповедта,
като сочи, че не е извършвала нов строеж на веранда и не е променена
квадратурата на тази веранда откакто тя е закупила недвижимия имот, а къщата е
на 150 години.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Велико Търново, чрез процесуалният си
представител отрича основателността на жалбата. В представената по делото
защита на процесуалния си представител обосновава процесуалната и
материално-правната законосъобразност на заповедта. Подробни и систематизиран
доводи за този резултат са аргументирани в представената по делото писмена
защита от процесуалния представител на ответника.Претендира за разноски.
Жалбата
е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния
ефект на заповедта. В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателката,
видно от НА №145, том 1, рег.№1210, дело 2001 от 2001 г. е собственичка на
имота, в който посочен като извършен
претендирания строеж, именно тя е адресат на разпоредените със заповедта
последици, като при оспорването е
спазен преклузивния срок, посочен в чл.219 от ЗУТ вр. с чл. 149, ал.1 от АПК.
По
същество жалбата е неоснователна.
С
оспорената заповед (л.80 от делото) е разпоредено да се премахне установения незаконен
строеж, описан като „Преустройство на чардак в стая, монтаж на ПВЦ тръба за
отвеждане на битови стени“ в къща, находяща се в ПИ 138, кв. 9а по плана на
гр.Дебелец, който имот е собственост на жалбоподателката.
Прието
е от ответника, че строежът е пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.г) от ЗУТ,
съответно по чл.11 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
тъй като попада в хипотезите на тези правни норми с оглед фактическото
установено строителство.
Съдът,
като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по преписката
доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено следното:
В
преписката се съдържа жалба на лицето П.Г.С. от 19.06.2013 г., адресирана до
ответника, според която настоящата жалбоподателка е трябвало да представи
нотариално заверена декларация, в която да опишела времето на извършени от нея строителни работи в закупения имот.
Налице е и друга жалба, вече от 10.09.2013 г. от същото лице, с която са
описани различни обстоятелства и с която е поискано да се изпълнят
предписанията, издадени на жалбоподателката от общинската администрация. Видно
е от материалите по делото, че на настоящата жалбоподателка е била издадена
заповед от ответника за премахване на незаконен строеж „септична яма“, която тя
е обжалвала пред съда. Следва да се отбележи и служебно известният на съда
факт, че с влязло в сила решение №601/26.11.2013 г., постановено по АД № 711/2013
г. по описа на АСВТ тази жалба е била отхвърлена. Зе целите на производството,
завършило със заповедта, предмет на спора по АД №711/2013 г. жалбоподателката е
декларирала (л.26 от делото), че процесния поземлен имот е придобит от нея през
2001 г, като в този момент е представлявал дворно място от 1270 кв.м., заедно с
построената в него къща върху маза, както и стопански постройки и долница до
къщата, състоящи се от стая и кухня, като именно в това състояние е закупен
имота. Междувременно до общината е било изпратено писмо от 14.05.2014 г. от
началника на РУП – Велико Търново по повод заведена преписка по жалба на П.С.
от гр.Дебелец, като в него е поискано извършването на проверка от специалисти
на общината за евентуално извършвани реконструкции и преустройства в имота.
Видно от протокола от 10.06.2014 г., съставен от трима общински служители,
констатирано е фактически следното: килера е преустроен в баня и тоалетна,
чардака, заедно с дървеното стълбище, водещо към него е затворен със стени с
изолация, от източната страна е поставен прозорец, а от южната на чардака са
поставени два прозореца, като към момента продължават ремонтните работи. Констатирано
е, че долницата до къщата се състои от кухня и стая, зидарията на източната,
западната и северната стени е изградено от тухли четворки, които не са
измазани, вътре е едно помещение, от което чрез стълба се отива до жилищния
етаж на къщата. Липсват на място нанесените в плана стопанска постройка на
граница със съседен УПИ, а не са отразени, но са съществуващи фактически навес
на север от долницата, стопанска постройка със стени от дървени дъски и навес,
разположен на север от къщата , покрит с турски керемиди. Направена е окомерна
схема на разположението на постройките в имота. За резултатите от посоченото е
уведомено РУП – Велико Търново, като в
крайна сметка е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по л.313, ал.3 от НК, като от обстоятелствената му
част е видно, че прокурорът е приел наличие на незаконно строителство и на
преустройство в имота.
В
резултат на посочените действия и актове до настоящата жалбоподателка е било
изпратено писмо с дата 30.04.2015 г. (л.68) от кмета на общината, като тя е
уведомена, че на 22.05.2015 г. (сряда) ще бъде извършена проверка на място от
служители на общинската администрация. Посочено е, че е необходимо присъствието
и, както и осигуряване на достъп. Писмото е получено на 11.05.2015 г. от
жалбоподателката. Приобщена е и нейната декларация от 14.02.2014 г. за която
прокурорът е приел, че е недостоверна, но въпреки това за деянието и не следва
да се носи наказателна отговорност. Служителите
на община Велико Търново са направили оглед и проверка по документи,
резултатите от който са обективирани в констативен протокол №ВТ –
1948/22.05.2015 г. според обстоятелствената му част има построени, нанесени в
плана и отразени в нотариалния акт къща върху маза, състояща се от стая, кухня,
килер и чардак, като килера е преустроен в баня с тоалетна, а чардака, заедно с
дървеното стълбище, водещо към него, затворен със стени от дървени дъски, като
от вътрешната му страна върху част от тези стени е изградена изолация, от
източната страна е поставен прозорец, а от южната страна на чардака са
поставени два прозореца, като в така обособената стая стените са облечени с
плоскости от гипсокартон но не са шпакловани. Описано е и фактическото
положение на долницата и на нанесените в плана но несъществуващи постройки
(стопанска постройка) и на съществуващите, но ненанесени в плана постройки (навес
на север от долницата, стопанска постройка със стени от дървени дъски и навес
на север от къщата). Заключено е, че за затварянето на дървеното стълбище, водещо
към чардака, както и самия чардак с дъсчени стени и обособяването на стая
следва да се състави констативен акт по предвидения законов ред. Към протокола
е наличен и снимков материал (л.72 – 74 от делото) потвърждаващ описаната
фактическа обстановка. Съответно на същата дата същите служители в присъствието
на жалбоподателката са съставили констативен акт №ВТ – 1948-435/22.05.2015 г.,
като в него е записано, че процесният строеж е собственост на жалбоподателката,
тя е действала в качеството на възложител, няма строителен надзор, строежът е
пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.г) от ЗУТ, няма одобрен инвестиционен
проект, няма разрешение за строителство, няма протокол за откриване на
строителна площадка и за определяне на линия и ниво, нито има заповедна книга.
Описано е фактически строителството като е посочено, че дължината на стената по
югоизточната част на чардака е от 7 метра, на тази стена има прозорец,
дължината на стената по югозападната част е от 3,5 метра, на тази стена има
монтирани два прозореца. Съставена е и съответната окомерна скица на строежа.
Посочено е в акта, че този строеж е изпълнен без инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж. Посоченият акт е
получен от жалбоподателката на 30.06.2015 г., видно от разписката на
л.78 от делото. Към акта е приобщена и декларация от 22.05.2015 г. на
жалбоподателката,според която за периода 31.03.2011 г. в процесният имот е
извършено от нея следното строителство – преустройване на чардака заедно със
стълбището, водещо до него в стая, като стълбището е затворено с дървена
ламперия, килера е преустроен в баня – тоалетна. От кухненската мивка, мивката
в банята и подовия сифон в банята отпадните води се отвеждат чрез ПВЦ тръба
през мазата и се изливат в градината, като това отклонение е изградено през
2014 г. въз основа на посоченият акт е издадена и процесната понастоящем
заповед.
При
тези обстоятелства, се налагат следните правни изводи:
Заповедта е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на материалноправните
и процесуалните условия, предоставящи му тези компетентности. В този контекст
следва да се отбележи, че правилно е преценено от ответника, че процесният
строеж представлява пета категория такъв.
В мотивите на заповедта е
прието, че става въпрос за направа (обособяване) на стая посредством заграждане
на чардак в едно със стълбище към него чрез дъсчени стени, като в стените са
изградени и прозорци, а от вътрешната им страна има изолация, като е монтирана
ПВЦ тръба за събиране на битови води от 16 м., отвеждаща ги в двора по посока
на ул.П.К.Яворов. при което тези строително – ремонтни работи попадат в хипотезата на чл.137, ал.1,
т.5, б. г от ЗУТ, като следва да се има предвид, че освен строежите на
допълващото застрояване, по арг. от §5, т.38 от ЗУТ са и реконструкции,
преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази
категория, за каквито са приети и въпросните строителни и ремонтни работи. При
това е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ по
отношение на компетентния за издаването на заповедта орган, като не са налице
предпоставките на §126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, ДВ.,бр. 82 от 2012 г.
Според съда не са
нарушени по никакъв начин административно-производствените правила. Следва да
се посочи, че такова нарушаване би било налице, когато при събирането и
оценката на доказателствата за релевантните обстоятелства не са спазени
процесуалните гаранции на засегнатото лице да се запознава с тях и да представя
или сочи нови и различни доказателства, респ. когато превратно тези
доказателства са оценени, което е създало недостоверност на приетото за
установено от съответния орган и оттам субсумирано под приложимото според него
право.
Тези гаранции се дават от
нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. В процесният случай е видно от материалите по
делото, че е налице именно такъв констативен акт, който е издаден от служители по
чл.223, ал.2 от ЗУТ и то от администрацията на общината, кметът на която е
издал спорната заповед. Този акт е съставен след оглед на процесния строеж на
място. Извън това, този констативен акт е връчен на жалбоподателката (л.78 от
делото). Въпреки изричното указание в самия него, че последната има право на
възражение, тя не е упражнила това си право, като това обстоятелство не е
проява на нарушение на административно-производствените правила, а още по-малко
пък на съществено такова.
При тези факти, не може
да се приеме, че от една страна не са спазени процесуалните гаранции за
установяването от страна на администрацията на действителното правно положение,
а от друга страна са спазени процесуалните изисквания за гарантирането на
правата на жалбоподателката да прави възражение и навежда доводи във връзка с
установяването на това фактическо положение.
Съдът намира, че
оспорения административен акт е и формално законосъобразен. В
него са описани фактическите обстоятелства, приети за установени от
административния орган и е посочено приложимото според него право, като следва
да се добави, че са съобразени от административния орган и констатациите в
огледния констативен акт, предхождащият го огледен протокол, като впрочем са
съобразени и мотивите на прокурора, съдържащи се в обсъденото постановление.
Съдът намира, че
заповедта е и материалноправно законосъобразна.
Според
нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ (на която се е позовал ответника от правна
страна в заповедта) строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Съгласно приложимата
редакция на дефинитивната норма на §5, т.38 от ЗУТ "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
В настоящият случай съдът
намира, че за процесният строеж - пета категория строеж
по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.г) от ЗУТ, е приложима хипотезата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Отбеляза се вече, че е
прието, че за този строеж не е налице инвестиционен проект. Приложимата
редакция на разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗУТ изчерпателно сочи за кои
строежи не е необходимо инвестиционно проектиране. Описаното в констативният
акт строителство не попада в хипотезите на нито една от точките, съдържащи се в
тази алинея на разпоредбата, като не попада и в хипотезата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, което означава, че за него е необходимо одобряването на инвестиционен
проект, какъвто липсва. Освен това, в разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ също
изчерпателно са посочени онези строежи, за които не е предвидено изискване за
издаване на разрешение за строеж. Следва по-специално да се отбележи, че
неприложима е разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ в приложимата и
редакция, тъй като описаните строителни дейности не могат да се приемат като
текущ ремонт по смисъла на §5, т.42, б.в от ЗУТ. Всъщност дори и да се приеме,
че тези строително-ремонтни работи попадат в приложното поле на чл.151, ал.1,
т.3 от ЗУТ (предвид разпоредбата на §1, т.2 от ДР на НАРЕДБА
№ 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на
строежите и за въздействията върху тях), то за такова строителство така
или иначе следва да има одобрен инвестиционен проект.
Липсата на инвестиционен
проект, респ. на строително разрешително прави съответния строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ незаконен и е достатъчно основание за издаване на заповед
за събарянето му, като в този случай съответният орган действа в условията на
обвързана администрация – чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съдът
намира, че процесният строеж не може да се третира като търпим нито по смисъла
на §16 от ЗУТ, нито по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.).
Както се посочи, самата
жалбоподателка е декларирала, че описания в самата нея строеж е извършен от нея
след придобиването на имота, т.е. след 16.03.2001 г., като тази декларация,
като съдържаща неизгодни за деклариращия факти и обстоятелства е с висока
доказателствена стойност. При това положение неприложима е хипотезата на §16,
ал.3 от ПР на ЗУТ, с оглед датата на началото на строежа. Предвид изискването
на нормата за липса на узаконяване на започнатите след 30 юни 1998 г. строежи
до обнародването на ЗУТ следва извода, че към датата на това обнародване те
следва да са били завършени, какъвто нее настоящият случай. От друга страна
разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., изменяна и допълвана) изисква съответният строеж да е изграден
до 31.03.2001 г. и за него да няма строителни книжа. Всъщност логиката на
закона е очевидна – строежът, който би могъл да е търпим, следва да е бил
изграден до влизането на ЗУТ в сила, каквато е и логиката на §16, ал.3 от ЗУТ.
Видно от вече коментираната декларация, намираща се на л. 79 от делото, според
нея процесният строеж (без монтажа на ПВЦ тръбата за отвеждане на битови води)
е започнал именно на 31.03.2001 г., като очевидно е, че е завършил след тази
дата. Това обстоятелство прави неприложима разпоредбата на посочения §127, ал.1
от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изменяна и
допълвана). Извън това, според изискването на разпоредбата следва този строеж
да е допустим според изискванията на ЗУТ или на разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени. Посочените обстоятелства обаче
следва да се установят от жалбоподателката по аргумент от претендираните от
проявлението на тази заключителна разпоредба последици, като нито се релевират
от нея фактически доводи в тази насока, нито се сочат за тях доказателства.
Жалбата
е неоснователна.
С
оглед този изход на спора, следва на ответника да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 600 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.М. ***, ЕГН **********, против заповед №РД 22-1500/21.07.2015 г.
на кмета на община Велико Търново.
ОСЪЖДА
М.С.М. ***, ЕГН **********,*** разноски по делото в размер от 600 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: