Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1217 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
31-0000183 от 05.09.2018 год. на Пенчо Василев Камарашев
– Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и
чл.47 ал.2 от ЗАНН, на Н.Х.У. с ЕГН ********** *** на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните
превози.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Н.Х.У., който чрез адвокат И.И. *** го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И.И. ***, който моли НП да бъде отменено, тъй като на
29.08.2018г. актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта са
констатирали, че при проверката в 9.20 часа У. е управлявал МПС, марка „Волво“, което е било празно. Счита, че административнонаказващият
орган не е взел под внимание обясненията, на водача, че е прибирал товарния
автомобил от Габрово към София, поради което счита, че не е доказано
извършеното нарушение.
Ответникът – Областен отдел „Контролна
дейност – ДАИ” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите А.А.Д. и
М.Д.М., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя
съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 29.08.2018 год. свидетелят А.А.Д., в присъствието на свидетеля М.Д.М. съставил АУАН
Серия А-2018 №250152 против Н.Х.У. с ЕГН ********** *** за това, че на 29.08.2018
година, около 09.20 часа по ПП Е772 65ти км посока град София, в
землището на село Малиново, като водач на товарен
автомобил „Волво ФМ 12 380” с рег.№ СВ 2436 МР,
собственост на фирма „Кота 2001“ ООД извършва превоз на товари за собствена
сметка /в момента празен/ с поставена табела превоз за собствена сметка, като
допуска следното нарушение: Извършва превоз на товари за собствена сметка между
два пункта на територията на Република България с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12
тона без да притежава лиценз за обществен превоз на товари. Направена е и
справка в електронния регистър на ИА“АА“ – гр.София, с което е нарушил
разпоредбите на чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
Актът е изготвен в
присъствието на нарушителя, на когото е предявен, разяснено е правото му да
направи възражения пред наказващия орган и препис от същия му е връчен срещу
подпис. Като
доказателство е бил иззет КТ **********. Нарушителят не е написал обяснения и/или
възражения по акта. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление. На 03.09.2018 година нарушителят е изпратил писмено
обяснение по акта, в което е заявил, че е прибирал товарния автомобил от базата
им в град Габрово в базата им в град София и същият е бил без товар. Твърдял е,
че не е знаел, че автомобилът не е бил вписан в лиценза на фирмата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се
подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства.
Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест
на административнонаказващият орган е да докаже нарушението,
авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да
издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на
производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до
доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, където
те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени
има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради
това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не
могат да имат предварително определена сила.
От събраните по делото
доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение. Според актосъставителя - свидетеля Димов и свидетеля М., жалбоподателят е извършвал превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12
тона без да притежава лиценз за обществен превоз на товари. Съдът дава вяра на показанията
на разпитаните свидетели, че при извършената справка в електронния регистър на
ИА „АА“ се е установило, че управляваният от жалбоподателят товарен автомобил
не е имал лиценз за обществен превоз на товари, но към
административнонаказателната преписка не са приложени каквито и да било
доказателства, че се е касаело действително за обществен превоз на товар за
собствена сметка, както и между кои два пункта на територията на Република
България е извършен този превоз.
Освен това, макар и един ден след изтичане на срока за възражения по чл.44
ал.1 от ЗАНН, нарушителят е дал писмени обяснения, в които е заявил, че не е
извършвал превоз на товар, а е прибирал автомобила от едната база на фирмата от
град Габрово към другата база в град София. Това спорно обстоятелство не е било
проверено от административнонакзващият орган преди
издаване на НП, като по този начин е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Поради изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че НП е незаконосъобразно и недоказано, поради
което следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000183 от 05.09.2018 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на
Н.Х.У. с ЕГН ********** *** на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП
е наложено наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози като НЕДОКАЗАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :