РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. ХАСКОВО, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
Членове:ДАНИЕЛА К. Н.
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. Н. Частно наказателно дело №
20245600200804 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура -
Хасково, към което е приложена съдържащата се молба на съдебните власти
на Република Украйна за екстрадиране на лицето А. Г. /A. G./, гражданин на
****** . В писменото искане и в хода на проведеното открито съдебно
заседание се твърди от прокурора, че молещата държава е изпълнила всички
изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция били приложени
влязлата в сила на 23.05.2024 г. присъда ,постановена на 30.11.2023 г. по дело
№369/12790/18 на Висш антикорупционен съд на У.; извлечение от
приложимите законови разпоредби на молещата държава, включително тези,
касаещи давността за наказателно преследване.
В съдебното заседание А. Г. не желае доброволно да бъде
екстрадиран в молещата държава ,като оспорва искането за предаване, както
и законността на постановената спрямо него в задочно производство присъда.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв.Р. оспорва
молбата за екстрадиция ,считайки че са налице основанията за отказ от
предаване на Г. ,разписани в чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА .Излага съображения в
1
няколко насоки. На първо място твърди,че Република У. се намирала във
военно положение ,последно удължено до 09.05.2025 г., и в тази връзка е
декларирала на основание чл.15 от ЕКПЧ пред Съвета на Европа / съгласно
Нота № JJ9325С от 02.03.2022 г. / , ревизирана последно на 28.01.2025 г. ,че
докато трае военното положение дерогира изпълнението на задълженията
си по ЕКПЧ,и в частност на членове 5, 6, 8 и 13 от ЕКПЧ. Навеждат се
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на украинския съд , тъй като в деня на обявяването му за
международно издирване спрямо Г. е започнало специално задочно
производство ,за което той не е бил призован и в хода на което е постановена
и присъдата ,която не е влязла в законна сила.Налице било и основанието за
отказ по чл.7 т.3 от ЗЕЕЗА ,тъй като присъдата била постановена от
извънреден съд.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства,
констатира следното:
Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна
прокуратура - Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към
тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от
ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на украински език като официален на
молещата държава и към тях е приложен превод на български език, съгласно
чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА.
На първо място, преписката съдържа официална молба от съдебните
власти на Република Украйна за екстрадиция на лицето А. Г. /A.G./, роден на
********** г. в ******. Според молбата, екстрадицията на лицето се иска с
цел изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
години в молещата държава по обвинение в престъпление, описано като „
подкуп “ и предвидено в член 27 ал.5 и член 368 ал.4 от НК на Украйна .В
тази връзка е издаден Бюлетин за международно издирване на МОКП-
ИНТЕРПОЛ с контролен номер ***** от **** г. Представено е и извлечение
от приложимите правни норми според закона на молещата държава -
чл.12,27,49 и 368 от Наказателния кодекс на Украйна .
В представената в заверено копие с превод на български език
присъда по дело №369/12790/18 на Висш антикорупционен съд на Украйна
постановена спрямо ***** А. Г. се съдържа описание на приетите за
установени факти по делото . Видно от съдържанието на присъдата е, че на
12.03.2018г. между **** / възложител/,физическото лице С.В. П. /платец/ и
ДП“***********/изпълнител/ бил сключен договор №2018-28 за изпълнение
на проектни работи по изработване на подробен устройствен план .По време
на проведените срещи в края на месец април и началото на месец май 2018г.,
М. селски глава информирал П. за необходимостта да му се предостави
неправомерна облага като го заплашил ,че ако откаже няма да получи
положително решение на селския съвет за одобряване на подробен
2
устройствен план ,както и че ще му бъдат дадени допълнителни
указания,свързани с предаваното на неправомерната облага за него от А.
Г..Последният като бил запознат с подробностите на престъпния план,
многократно провеждал срещи и водил преговори с П. от името на селски
глава, подбуждайки го към прехвърляне на неправомерната облага за
одобряване на приемо-предавателен протокол за изпълнени работи по
сключения договор от 12.03.2018г. , провеждане на публични изслушвания
,включване на въпроса за одобряване на подробния устройствен план в
дневния ред на сесията на селски съвет,неговото одобряване и подписване на
съответното решение в този смисъл. В началото на месец май 2018г. по
време на среща близо до сградата на селски съвет, Г. съобщил на П. позицията
,уговорена с М. селски глава за предоставяне на неправомерна облага в
размер на 90 000 щатски долара,равняваща се на 10 щ.д. на хектар земя с
обща площ от 90 хектара .След този разговор на 07.05.2018г. П. се обърнал
към Националното антикорупционно бюро на Украйна за предприетото
спрямо нето изнудване от страна на М. селски глава и Г..На 14.05.2018г. по
време на среща до сградата на М. селски съвет,селския глава потвърдил пред
П. съобщения от Г. размер на неправомерната облага ,а също така го
предупредил ,че при непредставянето й няма да получи положително
решение на съвета. В отговор на искането на П. за намаляване размера на
облагата М. селски глава му заявил ,че ще говори с Г..На 16.05.2018г. по време
на среща в кафене „Royal coffee“, М. селски глава и Г. отново отправили
искане към П. за заплащане на сумата от 90 000 щатски долара. Това сторили
и по-късно в същия ден при срещата им в помещенията на кафе „Портер
Пъб“ . П. съзнавал,че при отказ да плати 90 000 щатски долара ще бъде лишен
от възможността да промени предназначението на територията с обща площ
от 90 хектара и да изгради планираното вилно селище ,поради което се
съгласил с предложението и предал на Г. преди началото на сесията 10
държавни акта за собственост на поземлени имоти/описани по номера/ с
приблизителна площ от 30 хектара , негова и на съпругата му собственост
като допълнителна гаранция за плащане на неправомерната облага . След
проведени публични изслушвания на 21.05.2018г. ,на които селската общност
подкрепила подробния устройствен план ,който впоследствие с решение бил
одобрен на заседание на М. селски съвет,проведено на 24.05.2018 г. ,П.
намирайки се по същото време в кабинета на селския глава в помещенията на
М. селски съвет ,следвайки инструкциите на Г. ,и за да прикрие получаването
на сумата от 90 000 щатски долара като върнат на Г. заем ,написал разписка
за паричен заем в два екземпляра .След това Г. върнал на П. 10-те държавни
актове за собственост ,дадени като гаранция за плащане на неправомерната
облага. Същият ден, намирайки се на паркинг в близост до сградата на М.
селски съвет, селския глава и Г. предали на П. приемо-предавателен протокол
с изработен подробен устройствен план на територията и протокол от
заседанието и решението на М. селски съвет.След това П. по предложение на
Г. се качил в лек автомобил Cadillac SIS с *** №***** ,където Г. получил от
3
П.и неправомерна облага за М. селски глава под формата на парични
средства в размер на 90 000 щатски долара ,които според официалния
обменен курс на Националната банка на Украйна към 24.05.2018г. възлиза на 2
347 337.97 гривни или петстотин или повече пъти надвишаващо необлагаемия
минимален доход на гражданите и съответства на признака особено голям
размер по смисъла на чл.368 от НК на Украйна. В присъдата са посочени
доказателствата ,потвърждаващи извършеното от Г.
престъпление,квалифицирано по част 5 чл.27, част 4 чл.368 от НК на
Украйна- подпомагане на длъжностно лице за получаване на неправомерна
облага в особено големи размери за извършване на действия в интерес на този
,който предоставя неправомерната облага ,използвайки предоставените му
правомощия .
Представено е извлечение от приложимите разпоредби от
Наказателния кодекс на Украйна –чл.12/класификация на престъпленията на
като леки,средни ,тежки и особено тежки/ , чл. 27/видове съучастници/,чл.368
/приемане на предложение,обещание или получаване на неправомерна облага
от длъжностно лице/ ,като предвиденото наказание за това престъпление е
лишаване от свобода от 8 до 12 години с лишаване от право да заема
определени длъжности или да извършва определени дейности за срок от три
години и конфискация на имуществото . Към молбата за екстрадиция е
приложено и извлечение от НК на Украйна относно давностните срокове за
наказателно преследване на гореописаното деяние. Според чл.49 ал.1 т.5 от
посочения по-горе закон давностният срок е 15 години,когато
престъплението се квалифицира като особено тежко ,който срок се изчислява
от датата на извършване на престъплението до датата на влизане на
присъдата в сила . Също така съгласно закона на молещата държава
давността си спира ,ако лицето ,извършило престъплението се измъкне от
досъдебно разследване или съда и се възобновява от деня на явяване на
лицето със самопризнание или задържането му и в тези случаи лицето се
освобождава от наказателна отговорност ,ако са изминали 15 години от
извършване на престъплението .
При така описаната фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Европейската конвенция за екстрадицията/ЕКЕ/ от 13.12.1957 г. е
приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и
процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и
Украйна са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на
15.09.1994 г. за Р България и на 09.06.1998 г. - за Украйна.Същевременно в
периода 1997-1999 година Украйна е ратифицирала освен Европейската
конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека /
4
официален сайт на Съвета на Европа/ .Поради това и приложимо в случая
право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право,
детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по
отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя
разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение,
уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. При внимателния
преглед и след запознаване със съдържанието на молбата за екстрадиция,
настоящия състав прави извода, че същата е подадена от компетентен орган на
молещата държава в необходимата писмена форма. Касае се за искане за
предаване на лице, намиращо се на територията на Република България за
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ в друга
държава/чл.2 т.1 алт.1 от ЗЕЕЗА /. Искането е адресирано до компетентните
органи на Република България.
Молбата за екстрадиция е направена с цел изтърпяване на наказание
спрямо исканото за предаване лице за престъпление по гореописаното
деяние, което е квалифицирано по част 5, чл.27 и част 4 ,чл.368 от НК на
Украйна -подпомагане на длъжностно лице за получаване на неправомерна
облага в особено големи размери за извършване на действия в интерес на този
,който предоставя неправомерната облага ,използвайки предоставените му
правомощия . За това престъпление на Г. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 10 / десет/ години и конфискация на цялото имущество .
Изпратени са и извлечения от приложимите законови разпоредби, вкл. за
давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи
категоричен извод, че престъплението не е погасено по давност.
Видно е, че спрямо А. Г. е налице постановен изпълним акт на
национален съд на молещата държава за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода „ .Представената в превод на български език копие от
присъда по дело №369/12790/18 на Висш антикорупционен съд удостоверява
,че тя е влязла в законна сила на 23.05.2024г., според положения върху нея
печат ,изготвен от автоматизираната деловодна система на съда .
Следователно наказателното производство е приключило с постановяването
на окончателен съдебен акт, по силата на който Г. е осъден на лишаване от
свобода и това наказание е приведено в изпълнение.С оглед доводите на
защитата за правилното решаване на настоящото дело бе изискана
допълнителна информация от молещата държава, въз основа на която да се
5
установи дали присъдата е проверена от по-горни инстанции и какво е било
постановеното от тези инстанции съдебно решение и образувано ли е съдебно
производство пред Върховния касационен съд на Украйна по жалба (или
искане за възобновяване) на присъдата . Информация по така изброените от
защитата обстоятелства , макар да не постъпи по делото от страна на
молещата държава, не променя направеното вече заключение ,че към
настоящият момент наказателното преследване срещу Г. е приключило
окончателно с влязла в сила и приведена в изпълнение присъда.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за
екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на
исканото лице.
Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, настоящия съдебен състав
намира следното: Фактическото изложение на престъпното поведение на
поискания за предаване А. Г. сочи, че то представлява престъпление и
съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява
обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.304б ал.1 от
НК / състав на подкуп , наказуем с лишаване от свобода от една до шест
години/. Не са налице императивните основания за недопустимост на
екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за ***** гражданин,
за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с
имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват
доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е
наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента
на получаване на искането за екстрадиция.
Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление
съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост
и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен
минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното им
преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Според
Наказателния кодекс на Република България възможността за наказателно
преследване се погасява след изтичането на десет години за описаното по-
горе престъпление, тъй като предвиденото за него наказание е лишаване от
свобода за повече от три години /чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК на
РБългария/.Съгласно правилото на чл. 80, ал. 3 от НК началото на давностния
срок е моментът на довършване на престъплението, а той в случая е
24.05.2018 г. Това, в съчетание с нормативната уредба на молещата държава
относно давността, сочи отсъствие на посочените в чл. 7 т.6 от ЗЕЕЗА пречки
6
за екстрадиция, доколкото според посоченото в молбата и в приложеното към
нея законово извлечение давностният срок за наказателно преследване, чието
начало е идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 15
години, т.е. към настоящия момент погасяващото наказателното преследване
основание категорично не е настъпило, както по закона на молещата, така и на
замолената страна.
За престъплението, в чието извършване е признат за виновен и
осъден Г., не е провеждано наказателно преследване в Република България и
не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в
чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от
посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена
молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в
Република България не е било образувано и прекратено наказателно
производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата
държава.По подробно следва да бъде обсъдено позоваването на защитата на
Г. на чл. 8, т. 4 от ЗЕЕЗА , тъй като предмет на настоящото производство е
искане с цел изтърпяване на наказание, който случай визира уреденото в тази
разпоредба относително основание за отказ от екстрадиция . Видно от
доказателствата по делото/ присъдата на ВАС на Украйна в превод на
българския език /, исканото лице е участвало лично в първоинстанционното
съдебно производство от неговото образуване на 18.10.2019г. до 23.10.2023г.
,когато не се е явил в съдебно заседание ,макар да е бил уведомен за неговото
провеждане ,поради което съдът е постановил принудителното му довеждане
за с.з.,насрочени за 26.10.2023 г. и 01.11.2023г. В хода на изпълнение на
определението за довеждане е събрана информация ,че Г. е преминал с
автомобил границата на Украйна на 21.10.2023г. ,след което не се е
завръщал,което пък е дало основание на съда в проведеното на 01.11.2023г.
с.з. да го обяви за международно издирване и на същата дата да насрочи
специално задочно производство ,да му назначи служебен защитник
,поради изтичане срока на действие и едностранно прекратяване на
договорите за правна помощ с неговите адвокати и в негово отсъствие да
постанови присъда и наложи наказанието ,за чието изпълнение се търси от
молещата държава . Наред с това от обясненията на Г. в с.з. от 03.12.2024 г.
пред окръжния съд става ясно , че той много добре е знаел за воденото спрямо
него наказателно производство, в което е участвал лично и чрез
7
упълномощени договорни защитници , дал е обяснения по повдигнатото му
обвинение и както сам заявява преди постановяване на присъдата е
заминал на лечение за Република Л. , въпреки ясното съзнание, че
наказателното производство е висящо и акта на съда не е постановен ,
може да бъде атакуван пред по-горна инстанция , както се е случило по това
дело,според представената от защитата информация за образувано пред
Касационния криминален съд на Украйна дело №51-3286 км 254. Иначе
казано, исканото лице е било напълно наясно за воденото срещу него
наказателно производство, респективно е бил най-заинтересуван лично да
следи дали постановената в негово отсъствие присъда ще влезе в сила. Ето
защо и поддържаните в тази насока възражения на защитата, че правата на
поисканото за екстрадиция лице са били нарушени от украинския съд в
приключилото спрямо него задочно производство ,както и че лицето не е
знаело за постановената по този ред присъда, не намират подкрепа по делото.
Следва да се обсъди и дали са налице някои от пречките, посочени в
чл.7 т.1,2,3 , 4 и 5 от ЗЕЕЗА,възведени като абсолютни основания за
постановяване на отказ за екстрадиция . Престъплението , за което се иска
предаването на ***** А. Г. няма политически или военен характер.Противно
на възраженията на защитата не се установява присъдата ,чието изпълнение
се иска от молещата държава да е постановена от извънреден съд. Според
наличната общодостъпна информация, Висшият антикорупционен съд на
Република Украйна е създаден през 2019г. като специализиран съд по дела
за корупция . За липса на предпоставките по т.5 на чл.7 от ЗЕЕЗА са и
основните възражения на защитата,наведени още в производствата по
вземане на мярка за неотклонение и доразвити в настоящото същинско
екстрадиционно производство .В контекста на обсъдените предпоставки,
доказателствената съвкупност и общодостъпната информация на сайта на
Съвета на Европа ,съдебният състав заключава, че към настоящия момент с
оглед на въведения специален силно ограничителен режим на правните
отношения в молещата държава Украйна са налице същностни дефицити за
защита на гарантираните права и законни интереси на исканото лице,
свързани с изпълнение на наказанието, съгласно изискванията на
международното право.
8
С указ № 64/2022 на президента на Украйна е въведено военно
положение в Украйна и редица права и свободи на гражданите са били
временно ограничени за срок от 30 дни.В тази връзка страната е декларирала
пред Съвета на Европа с вербална нота JJ9325C от 02.03.2022 г. по реда на
чл. 15 от ЕКПЧ ,че дерогира изпълнението на задълженията си по
конвенцията, касаещи правото на свобода и сигурност; правото на справедлив
съдебен процес; правото на зачитане на личния и семейния живот и правото
на ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни
закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната.
С последващи укази на президента на Украйна военното положение е
било удължавано, за което е било и декларирано пред Съвета на Европа, че
продължава дерогирането на изпълняване на визираните по - горе задължения
произтичащи от чл.5,чл.6,чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ. Последният акт е от
15.01.2025г.,като военното положение е удължено за период от 90 дни,
считано от 08.02.2025г. и одобрено от Украинската върховна рада със закон
за одобряване на президентски указ „За удължаване на военното положение в
Украйна“ (№12404) .С декларация ,съдържаща се във вербална нота
№31011/32-119-9327 от Постоянното представителство на Украйна от
27.01.2025г.,регистрирана в Генералния секретариат на
28.01.2025г.украинската държава е заявила ,че продължава дерогацията на
задълженията си по чл.2 §3,чл.9,14 и 17 от Международния пакт за
граждански и политически права ,както и на тези по чл.5,чл.6,чл.8 и чл.13 от
ЕКПЧ.По този начин молещата държава декларира невъзможност да
гарантира пълното изпълнение на международни договори в периода на
войната и въвеждане на военно положение на територията и до пълното
прекратяване на нарушаване суверенитета, което води до категоричен извод,
че за това време законодателство в областта на наказателното правораздаване,
по преценка на Украйна е несъвместимо с изискванията на чл.5 ,чл.6,чл.8 и
чл.13 от ЕКПЧ. Следователно към настоящия момент евентуалното предаване
на лицето за изпълнение на наложено наказание в Украйна, би довело не само
до накърняване на негови права, гарантирани от международни договори, по
които Р България е страна, но и до нарушаване на същите.Ето защо съдът
приема, че към настоящия момент правата на исканото лице по чл.5,чл.6,чл.8
и чл.13 от ЕКПЧ са лишени от защита от страна на украинската държава за
времето на обявеното военно положение на нейна територия и до оттеглянето
9
на заявената дерогация по чл.15 от ЕКПЧ , което е абсолютно основание за
отказ за екстрадиция по смисъла на чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА.
В производството по екстрадиция съдът следва да прецени, дали ако
лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на
отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧ.В тази връзка съдебният орган на
замолената държава е длъжен да изследва надеждността на гаранциите от
молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ,
така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на
човека и основните свободи. При съблюдаване принципите на чл.3 от ЕКПЧ е
необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и
обосновани причини, от които може да се заключи, че в случай на
екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение,
противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би
било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която
ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на
човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В
тази връзка следва да се посочи , че съдебните власти на Република Украйна
са посочили в молбата за екстрадиция ,че в съответствие с
ЕКЗПЧОС,Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на
жестоко,нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Европейската
конвенция против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание ,Г. няма да бъде подложен на изтезания или на каквито и да било
методи на третиране или наказание ,които за унизителни или нарушават
човешкото достойнство.Същевременно в същата тази молба/ л.45 и 46 от
делото / украинската държава е предоставила гаранции ,че в случаи на
екстрадиция Г. ще бъде задържан и ще изтърпи наложеното му наказание в
пенитенциарна институция/ съгласно списък одобрен от Министерство на
провосъдието/ ,намираща се предимно в западната част на Украйна, където
не се водят военни действия . Молещата държава обаче въпреки отправеното
й от българския съд чрез МП на два пъти искане /първото ,от които е
получено и изпратено на 20.12.2024г. до Дирекция „Консултски
отношения“ / не е предоставила гаранции, че териториите, в които
според молбата за екстрадиция на Украйна лицето А. Г. ще бъде настанен, за
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“, понастоящем не
10
са обхванати от военни действия и не съществува реална заплаха от
провеждането на такива действия, застрашаващи живота или здравето на
настанените в пенитенциарните заведения. Следователно липсват гаранции
,че поискания за предаване А. Г. ще бъде настанен в затвор, напълно
отговарящ на европейските стандарти за пенитенциарни заведения, без
заплаха от насилие, изтезание, жестокост и нечовешко или унизително
отношение , особено в условията на продължаващо в Украйна военно
положение,негативните последици от което развитие правата на човека и
върховенството на правото не могат да бъдат пренебрегнати в настоящото
екстрадиционно производство . Съдът да разгледа качеството на дадените
гаранции и дали на тях може да се разчита в светлината на практиките в
приемащата държава,като може да основава решението си на наличието на
нарушения на правата на човека в молещата държава и въз основа на
документи и доклади, изготвени от неправителствени и правителствени
организации - като напр. Държавния департамент на Съединените щати
,която институция изготвя годишни доклади за състоянието на човешките
права и върховенството на правото в повечето страни от света.
Така в последния публикуван доклад на Държавния департамент на
Съединените щати по въпросите на човешките права за 2023г. в Украйна е
изследвана ситуацията с правата на човека на територията ,контролирана от
украинското правителство към края на 2023г.Този доклад е базиран на
независимо наблюдение от международни и местни правозащитни групи –
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията ,Службата на
омбудсмана и Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна
и според него условията в затворите и центровете за задържане остават лоши
и понякога представляват сериозна заплаха за живота и здравето на
затворниците . Като постоянен проблем са отчетени физическият тормоз
,липсата на подходящи медицински грижи и хранене ,лошите санитарни
условия и липсата на подходяща светлина . Лишените от свобода са
съобщили пред независимите наблюдатели ,че властите и т.н. асистенти от
лишените от свобода са използвали жестоко и унизително отношение ,както
физическо и сексуално насилие.
В обобщение се налага извод за наличието на възможен риск, в случай
на предаване за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ ,
11
положението на Г. да бъде в разрез с общоприетите пенитенциарни
правила, както и за реална възможност от накърняване на неговите права ,
което обосновава и основанията за отказ от допускане на екстрадицията му по
смисъла на чл.7 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за
екстрадиция на А. Г. е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
РЕШИ:
По молбата от 14.11.2024 г., представена от Министерство на
правосъдието на Република Украйна до Министерството на правосъдието на
Република България:
ОТКАЗВА да допусне екстрадицията на А. Г. /A. G./,роден на
********** г. в *****, *****, ****** , в молещата държава – Република
Украйна , за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
години,наложено с влязла в сила на 23.05.2024г. присъда по дело
№369/12790/18 на Висшия антикорупционен съд на Украйна за
престъпление по част 5 на член 27 и част 4 на член 368 от Наказателния
кодекс на Република Украйна.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд
- Пловдив в 7-дневен срок от обявяването му.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава Република
Украйна и на Върховната касационна прокуратура на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13