РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 29.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Плючарска Гр.д.№ 346 по
описа за 2020 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на
детето
Пред съда е представена молба от Дирекция
“Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Червен бряг, в която на
основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е направено
искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Д.М.В., с ЕГН ********** в семейството на А.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и К.М.А., с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес *** за
срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
Иска се съдът да се произнесе и че при нужда детето може да ползва заместваща
приемна грижа.
Приложени са следните писмени
доказателства: заверено копие на Заповед № ххх.; Социален доклад
за детето в заверено копие; заверено копие на у-е за раждане №хххг.; заверено
копие на Решение № ххх. на РС – Червен бряг.
Съдът намира, че е сезиран в
рамките на производство по чл. 28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на
детето с иск за настаняване на Д.М.В., с ЕГН **********
в семейството на А.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и К.М.А., с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
В молбата се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ от 28.03.2019г. потвърдена с решение № ххх. на ЧРС в сила от 15.05.2019г., детето е
настанено в семейството на г-н и г-жа Асенови за срок от
една година.
Родителите А.Д.К., ЕГН ********** и М.В.С., с ЕГН ********** през 2017 г. се разделят и майката и
детето се установяват дома на баща и Д.К.в
с. Р.. Бащата М.С.излежава наказание „лишаване от свобода” в Г.. През месец
август 2018 г. майката е заминала зад граница с лице от гр. Л., с което е
установила съжителство на семейни начала
и е родила дъщеря си М.В.В.. Родителите трайно не полагат грижи за детето
си и не предоставят финансови средства за издръжката му. Твърди се, че А. се интересува от развитието на детето, но
не участва в обгрижването му. Детето остава на грижите на прабаба и
прадядо по майчина линия, които винаги
са били част от живота на детето и то е силно привързано към тях.
От извършеното наблюдение по
случая става ясно, че няма промяна в обстоятелствата, наложили предприемане на
мярка за закрила спрямо детето. Макар да се твърди, че родителите са зад
граница и се интересуват от развитието на сина си, те не участват в обгрижването
на Д. и не са налице условия за реинтеграция.
А.А. и К.А. полагат адекватни
грижи за Дако и са подсигурили сигурна семейна среда за нормалното му развитие.
Налице е изградена силна емоционална връзка и Дако е обгрижен и спокоен.
А. и К. изявяват желание да
продължат да се грижат за малолетния.
В резултат на горе изложеното със
заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020 от 15.05.2020г. на Директоар на Д „СП“ спрямо детето Д.
В. с ЕГН ********** е предприета последваща мярка за закрила – настаняване в
семейството на А.М.А. с ЕГН ********** и К.М.А. с ЕГН **********.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Червен бряг редовно
призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник К.В., която поддържа молбата.
Районна прокуратура – Плевен, ТО гр.Червен бряг – редовно призована не се
представлява и не взема становище.
А.М.А. – редовно призована в съдебно заседание се явява лично и моли съда
да уважи молбата.
К.М.А.- редовно призована в съдебно заседание се явява лично и моли съда да
уважи молбата.
Родител А.Д.К. – р.п.
се явява, заявява, че не може да се грижи за детето и не се
противопроставя то да бъде отглеждано от пра баба му и пра дядо му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
От приетите от съда писмени доказателства се установява, че Д.М.В., с ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила
на детето и престоя му в семейство на А. и К. А. се отразява изключително благоприятно по
отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало,
изградило е близки взаимоотношения с други деца. Не проявява индикации за
отклонения.
Видно от социалния доклад е, че родителите не може да се справят с
отглеждането на детето, същите не може да осигурят на детето защитена и
безопасна реда за отглеждането му. Няма възможност за задоволяване на основните
му жизнени потребности. Детето е привързано към прабабата и прадядото по
майчина линия А.М.А. и К.М.А., при които е било настанено детето. Родителите не
са в състояние да подпомагат развитието на детето и до настоящият момент не са изявила
желание за реинтеграция на детето.
С оглед задоволяване основните потребности на детето – режим на хранене
съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в
него на чувство за сигурност и спокойствие, Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Червен
бряг е приел, че настаняването в семейството на прабабата и прадядото по майчина линия А.М.А., с ЕГН ********** и К.М.А., с
ЕГН **********, постоянен адрес *** се явява най-подходящата мярка за
правилното обгрижване, израстване и отглеждане на малолетния Д.М.В., с ЕГН **********,
и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до
произнасяне на съда с решение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи".
В унисон с тази уредба е и
нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че поведението на родителите и
близките на малолетния Д.М.В., с ЕГН ********** създават реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1,
т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДетето. Посредством
предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да
бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В
случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома
на приемен родител, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат
приоритет пред желанията или интересите на родителите.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2
ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън
семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не
полагат грижи за него. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като
съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса
на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в
семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или
"настаняване в специализирана институция", но след като извърши
преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.
Съдът приема, че с оглед
законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на
настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на
детето е една година.
Поради това съдът намира, че
следва да настани малолетния Д.М.В., с ЕГН **********
в семейството на А.М.А., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** и К.М.А., с ЕГН **********, постоянен адрес *** и
настоящ адрес *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата,
наложили настаняването.
Искането за предоставяне на
услугата, заместваща приемна грижа също е основателно и следва да се уважи.
Същото е основано на необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока
по смисъла на чл. 20 ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на
детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице
постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на
регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от
неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да
преминава през съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на
детето.
Воден от горното и на основание
чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА "настаняване в семейство на роднини или
близки" по отношение на Д.М.В., с ЕГН **********
и го НАСТАНЯВА в семейството на А.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и К.М.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** за срок от една година или до промяна
на обстоятелствата, наложили настаняването.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.20 от „Наредбата за условията и реда
за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях възможност, детето Д.М.В., с ЕГН **********
да ползва „заместваща приемна грижа” при условията за ползване на тази грижа съгласно
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето през периодите, в които за
професионалните приемни родители са възникнали извънредни обстоятелства,
непозволяващи им да полагат грижи за детето.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: