Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 07.10.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 557 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на В.В.Д. ***, чрез процесуалния му
представител, против ревизионен акт № Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г., издаден
от С.А.П., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.-М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 193/20.08.2020
г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния
акт по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък върху
добавената стойност (ДДС) за периода от 29.08.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер
на 18 739,59 лева и лихва 5 568,48 лева, годишен и авансов данък по чл.48, ал.2
от ЗДДФЛ за ЕТ в oбщ размер на 5724 лева и лихва 1509,07
лева за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., за
задължителни осигурителни вноски в универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице в общ размер на 2589,07 лева за
2016 г. и 2017 г. и лихва 721,51 лева, осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване (ДОО) за самоосигуряващо се
лице в общ размер на 6887,24 лева за 2016 г. и 2017 г. и лихва 1906,37 лева и
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице
за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 3720,12 лева и лихва 1012,07 лева. В
депозираната молба с вх.№ 3516/01.09.2021 г. ( на л.137-л.141 от делото) се
излагат подробни съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност
на оспорения ревизионен акт. Жалбоподателят счита необосновани фактическите
изводи на органите по приходите, според които през ревизирания период той
извършвал търговска дейност по продажба и ремонт на турбокомпресори и
катализатори без да има регистрация като едноличен търговец, която дейност
рекламирал в интернет и които автомобилни части той получавал от и изпращал до
своите клиенти чрез куриерски услуги, предоставяни от „Еконт
Експрес“ ООД. Твърди, че е изпращал пратки с авточасти и е получавал суми по
пощенски записи не в лично качество, а като куриер – от името и за сметка на „Турбо форс“ ЕООД, които услуги
той вършел безвъзмездно, включително и за други лица – за „Аутомотив
Груп“ ЕООД. Поддържа, че само по себе си физическото изпращане на пратки и
получаването от негова страна на суми по парични пощенски преводи от „Еконт Експрес“ ООД не обосновава извод, че той лично е
реализирал печалба от осъществяването по занятие на търговска дейност по
продажбата и ремонта на изпращаните чрез куриер турбокомпресори. Счита, че
постъпилите по банковата му сметка суми в размер на 900 лева през 2016 г. и
3804,45 лева през 2017 г. са били неправилно обложени с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ вместо евентуално с такъв по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, доколкото липсвали
доказателства те да са свързани с твърдяната от органите по приходите негова
търговска дейност. Подчертава, че със заповедта за възлагане на ревизията и последващите заповеди за нейното изменение в обхвата на
ревизията не е включен данъкът по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а съдът не разполага с
правомощието да разшири нейния обхват като с решението си определи друг вид
данък. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че жалбоподателят е
осъществявал търговска дейност, счита, че задълженията му за ДДС, ДДФЛ и
задължителни осигурителни вноски следва да се определят само въз основа на
изисканите от третото неучастващо лице - „Еконт
Експрес“ ООД и приложени по делото оригинали на разписки за получени суми по пощенски
парични преводи, съобразно приетите заключения на вещото лице по назначената
съдебна счетоводна и съдебна икономическа експертизи, при процент на
търговската надценка, определена не от органите по приходите, а изчислена от
самото вещо лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност
и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което
той е бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява частично основателна.
Ревизионното
производство се развива след отмяната с решение № 224/07.10.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на приключващият го
предходен ревизионен акт № Р-03001819000051-091-001/22.07.2019 г., която отмяна
е постановена на основание чл.155, ал.4, т.1 от ДОПК – поради непълнота на събраните
в хода на това производство доказателства, когато те не могат да бъдат събрани
от решаващия орган в производството по обжалването. Със същото решение
преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на
ревизия (ЗВР), за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт
при съобразяване на дадените указания.
В
изпълнение на дадените от решаващия орган указания е издадена ЗВР № Р-03001819006527-020-001/10.10.2019 г. от С.А.П. – началник на сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със
ЗВР е определен ревизиращият екип – Л.Р.Р.-М., на
длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Нели
Ангелова Неделчева – старши инспектор по приходите, ревизираният период и видът
на ревизираните задължения – от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и задължителни
осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ и от 29.09.2016 г. до 31.12.2017 г. за
ДДС, както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114,
ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.5
от заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна. Тя е
връчена на 16.10.2019 г. по електронен път на пълномощника на ревизираното лице
– Ангел Порожанов, на електронен адрес nap_tcmc@abv.bg. Срокът на ревизията е двукратно продължаван, на
основание чл.114, ал.2 от ДОПК, със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001819006527-020-002/13.01.2020
г. и заповед за изменение на ЗВР № Р-03001819006527-020-003/16.03.2020 г.,
връчени по електронен път на пълномощника на жалбоподателя съответно на
15.01.2020 г. и 16.03.2020 г. На 15.01.2020 г. на последния, по електронен път,
били връчени и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК и уведомление по чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК за правата му в качеството на ревизирано лице. В срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад № Р-03001819006527-092-001/30.03.2020
г. от ревизиращия екип, на който била възложена ревизията. Ревизионният доклад
и приложенията към него, видно от приложеното известие за доставяне и от заявеното
от пълномощника на жалбоподателя, са връчени на последния на хартиен носител
чрез пощенски оператор на 09.04.2020 г. Ревизираното лице поискало продължаване
на срока за възражение срещу доклада с един месец, което искане е уважено като
този срок е продължен, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, до 23.05.2020 г. До
неговото изтичане възражение срещу ревизионния доклад не е постъпило. В 14-дневния
срок от изтичане на срока за подаване на възражение срещу него е издаден и
оспореният ревизионен акт № Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г. Същият е
издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от С.А.П.,
на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.-М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция – ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113,
ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Ревизионният акт е в писмена форма и
има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Той е оспорен
по административен ред като е бил потвърден изцяло с решение № 160/15.07.2020 г. на директора на
дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
„Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК
ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.
Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис
от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като
това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 10.12.2020 г. чрез
визуализация на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и
приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014,
правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за
възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и
ревизионният акт, съдържат подпис на органите, техни издатели, съставляващ задължителен
реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.
По
изложените съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите
актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи
по приходите и в кръга на техните правомощия. Сроковете в това производство са
спазени. Съдът намира за необходимо да отбележи, че е налице допусната
техническа грешка в
заповед за изменение на ЗВР № Р-03001819006527-020-003/16.03.2020 г., в която,
при второто поред продължаване на срока на ревизионното производство, е
посочено, че „ревизията следва да завърши до 16.03.2020 г.“, която дата съвпада
с датата на самата заповед за изменение на ЗВР. Налице са и допуснати
процесуални нарушения, които касаят събирането и оценката на доказателствата,
поради което те следва да бъдат обсъдени от гледна точка на обосноваността на
ревизионния акт и съответствието му с материалния закон.
В
ревизионното производство техническите носители на данни са допустими
веществени доказателствени средства съгласно чл.71 от ДОПК. В случая с
ревизионната преписка е представен такъв технически (оптичен) носител на данни,
а именно компактдиск (CD-R) с надпис „В.Д.“ като същият, като част от
доказателствата по нея, е приет и по делото. На оптичния носител в папки „post_dc“ и „rko“ са записани подписани
с УЕП файлове във формат
JPG. Същите представляват снимки на разписки за получени пощенски парични
преводи и разходни касови ордери, представени от третото неучастващо лице – „Еконт Експрес“ ЕООД. Голяма част от тези снимки са неясни и
са заснети от неподходящ ъгъл, което затруднява разчитането на текста върху
заснетите на тях документи (разходни касови ордери и разписки за пощенски преводи).
Въпреки това върху повечето от тях могат да се разчетат ръкописно изписаните
със синьо пишещо средство три имена
на жалбоподателя, ЕГН и положен подпис.
Представените
на оптичния носител снимки на платежни документи под формата на файлове в JPG
формат не представляват електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ, респ. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Според съдържащата се в
тази разпоредба легална дефиниция „електронен документ“ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. Заснетите разписки за получени пощенски парични преводи и
разходни касови ордери за изплатени наложени платежи са изготвени не в
електронна форма, а в оригинал на хартия, поради което представляват не
електронни документи, а писмени доказателства (в този смисъл е и константната
практика на ВАС – решение № 2087 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9700/2020 г., I о., решение № 10156 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2020 г., I о., решение № 6648 от 3.06.2020
г. на ВАС по адм. д. № 2823/2020 г., I о., решение №
9330 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2019
г., VIII о. и др.). Щом разписките за получени суми по пощенски преводи и
разходните касови ордери са изготвени като писмени доказателства, то при
поискване от другата страна оригиналите следва да бъдат представени по делото съгласно
чл.183 от ГПК (в редакцията на текста до изменението с ДВ, бр.110 от 2020 г., в
сила от 30.06.2021 г.) вр. § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка
новелата на чл.183, ал.2 от ГПК удачно обозначава електронните копия на писмени
документи като „електронни образи“ като по този начин ги разграничава от
понятието „електронен документ“ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл.3,
т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съществената разлика е в начина, по който е
обективирана първично съответната информация – дали същата е изначално създадена
в електронна форма, в който случай ще се касае до електронен документ, или пък
информацията е закрепена в писмен документ, т.е. върху материален носител,
какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен
носител е сканиран или заснет като така изготвеното копие е в електронна форма.
След
като ответникът по жалбата е заявил, че представените на оптичния носител
платежни документи не се съхраняват у него (вж. молба-становище с вх.№
10/04.01.2021 г. на л.37 от делото), поради което същите не могат да бъдат
представени от него в оригинал, както изисква чл.183, ал.1 от ГПК, съдът, с
оглед направеното доказателствено искане от същия, на основание чл.192, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е изпратил на третото
неучастващо лице – „Еконт Експрес“ ЕООД, молбата на ответника
по жалбата (л.40 от делото) като изрично е изискал от това лице да представи първичните
документи (товарителници и документи за изплатени суми – разписки за получени
пощенски преводи и разходни касови ордери), които касаят изпратени пратки и
получени суми от жалбоподателя за
процесния период – от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.,
в оригинал на хартиен носител. С писмо с вх.№ 649/17.02.2021 г. (л.65 от
делото) третото неучастващо лице е представило оригиналите на платежните
документи за получените от жалбоподателя суми, който се съхраняват при него. Касае
се до 20 бр. разписки за получени пощенски преводи, всички от които носят
саморъчно изписани трите имена на жалбоподателя, ЕГН и положен подпис, които са
приети в качеството на писмени доказателства в съдебно заседание на 18.03.2021
г. В съдебно заседание на 22.04.2021 г. процесуалният представител на
жалбоподателя е заявил изрично, че не оспорва авторството на подписите в така
приетите разписки, поради което съдът приема, че сумите по тях са физически
получени от него. Останалите копия на платежни документи, записани на
представения оптичен носител, извън приетите на хартиен носител оригинали на
разписки за пощенски парични преводи, не съставляват надлежни доказателства по
делото и не следва да бъдат ценени като такива, доколкото оригиналите на
документите, от които те са заснети, не са представени и приети в
производството по същото, а самите фотоснимки, като компютърни файлове, по
изложените по – горе съображения, не съставляват електронни документи, които да
могат да бъдат приети на основание чл.141 от АПК.
На
следващо място, вярно е, че според чл.54, ал.5 от ДОПК, като доказателства в
ревизионното производство, се допускат и разпечатки на данни, заверени от
органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и
общински органи.
На
представения оптичен носител има записани и файлове, представляващи таблици с
обобщена информация във формат xsl по номер на товарителницата за
изпратените от жалбоподателя (идентифициран и с телефонен номер) пратки и за получените
от него суми по наложените платежи и пощенски записи. Посочените документи имат
вторичен характер и само въз основа на тях, без да са събрани по надлежния ред
документите, въз основа на които тези таблици са съставени – товарителници и
документи за получени суми (РКО и разписки за ППП), не може да се приеме за
доказано, че жалбоподателя е реализирал подлежащ на облагане доход, тъй като
това би противоречало на принципа на обективност по чл.3, ал.3 от ДОПК (в този
смисъл константната практика на ВАС - решение № 3833 от 25.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 12843/2020 г., I о., решение № 13876 от
10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2020 г., VIII
о., решение № 10156 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2020 г., I о., решение № 9816 от 17.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 13443/2019 г., VIII о., решение №
9330 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13306/2019
г., VIII о. и мн.др.).
Така
общият размер на сумата по представените в оригинал и приети по делото 20 бр. разписки
за пощенски парични преводи, всички от които касаят суми, изплатени на
жалбоподателя чрез пощенския оператор „Еконт Експрес“
ООД през 2017 г., възлиза на 18 078 лева. Част от нея е призната от
органите по приходите като доход не на жалбоподателя, а на трето лице – на „Аутомотив Груп“ ЕООД, тъй като за продадените стоки и
извършените услуги, за които са част от сумата е платена от клиентите, посоченото
дружество е издало фактури, включени в отчетните му регистри по ЗДДС и в
годишната му данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. Според заключението на вещото
лице по съдебната счетоводна експертиза тази част възлиза в общ размер на
2631,98 лева и включва суми по
парични пощенски преводи, кореспондиращи на общо 5 бр. товарителници, които суми
са отчетени при „Аутомотив Груп“ ЕООД. След
приспадането на същата от общия размер от 18078 лева по 20-те броя разписки, получената
лично от жалбоподателя и неотчетена от него или друго лице сума възлиза на
15446,02 лева.
Както
е посочило и вещото лице по счетоводната експертиза и както се установява от
доказателствата по ревизионното производство (извлечение от банковата сметка на
жалбоподателя в „Банка ДСК“ ЕАД, за разкриването на банковата тайна по която е
постановено решение на Районен съд – Русе), на 11.10.2016 г. по банкова сметка ***
***нка е постъпила сумата от 900 лева, с наредител Димитър Вълев Д. и посочено основание „за
извършена услуга – ремонт турбо“. През 2017 г., на
21.04.2017 г., на 05.05.2017 г., на 09.05.2017 г. и
на 10.07.2017 г., с четири превода по банковата сметка на жалбоподателя са
постъпили общо 3804,45 лева от наредителя Ивайло Пламенов Петров, с посочено основание „за турбини Q7” (вероятно се има предвид
едноименния модел на „Ауди“), или постъпилата сума за двете години възлиза в
общ размер на 4704,45 лева. Съдът намира, че предвид посоченото основание за
извършване на преводите на посочените суми по банковата сметка на жалбоподателя,
същите безспорно са във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност,
поради което тези суми следва да бъдат включени в общия размер на получените
доходи през 2016 г. и 2017 г. След включването им те възлизат общо на 900 лева
през 2016 г. и на 19250, 47 лева през 2017 г.
Съдът
намира основателно възражението на жалбоподателя, че в размера на доходите за
2017 г. не следва да бъде включвана сумата от общо 980 лева – получени пощенски
парични преводи чрез „Еконт Експрес“ ООД от Пламен
Драганов Петров от гр.Шумен през месец юли 2017 г. в размер на 900 лева и от „Брамас 96“ АД гр.Шумен през месец август 2017 г. в размер
на 80 лева. Видно от ревизионния доклад и заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза, за тези пощенски преводи не са установени
съответстващи куриерски пратки с наложен платеж. В хода на ревизионното
производство и по делото не са събрани доказателства тази сума да е свързана по
някакъв начин с описаната в ревизионния акт и доклада към него търговска
дейност на жалбоподателя по ремонт и продажба на турбокомпресори. Касае се за
доход от неустановен източник по чл.35, т.6 от ЗЗДФЛ, който би се включил в общата годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съгласно препращането към чл.36 от същия
закон, и би подлежал на облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а не за доход
от стопанска дейност като ЕТ на лице, което няма регистрация като търговец – по
чл.26, ал.7 от ЗЗДДФЛ, който да подлежи на облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. От друга страна със ЗВР и последващите
заповеди за нейното изменение, с която, на основание чл.113, ал.1, т.5 от ДОПК,
се определя предметният обхват на ревизията чрез посочване на видовете ревизирани задължения
за данъци, е разпоредено провеждането й за „годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ“, но не и за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
данъчната основа и ставката на който са различни.
Основното
възражение на жалбоподателя се свежда до това, че като е изпращал пощенски пратки
с отремонтирани турбокомпресори посредством
предоставяните от „Еконт Експрес“ ООД куриерски
услуги и е получавал превежданите от получателите им суми чрез пощенски парични
преводи, той не е извършвал търговска дейност по занятие, тъй като е действал
не в лично качество, а като куриер – от името и за сметка на „Турбо форс“ ЕООД, с ЕИК *********,
и то безвъзмездно. Жалбоподателят отрича сам да е извършвал описаните в
ревизионния акт и доклада към него дейности по ремонт на турбокомпресорите,
които е изпращал по куриер.
Възражението
е неоснователно. По ревизионното производство е установено, че тези услуги по
ремонт и продажба на турбокомпресори през ревизирания период са били рекламирани
чрез сайтове с домейни www.turboforce.bg и www.turboserviz.com. От изисканата от „Интернет Корпорейтед Нетуъркс“ ЕООД
информация е установено, че домейн името на всеки от сайтовете и хостинг
услугата, обвързана с него, се намират в акаунт на името на жалбоподателя В.Д.,
а плащанията по договора за хостинг услугата са извършвани от имейл адрес turboforce.bulgaria@gmail.com, с посочено име на платежната карта В.Д.,
а през 2018 г., т.е. след ревизирания период – Б.Б..
На посочените сайтове били обявени телефони за контакт ********** и **********.
От предоставената от „Българска телекомуникационна компания“ АД информация става
ясно, че за част от ревизирания период титуляр на последния телефонен номер е
бил Велико Маринов Мерасчиев – брат на ревизираното
лице, а считано от 16.01.2017 г. негов титуляр е самият жалбоподател. Телефонен
номер ********** е регистриран на името на ЕТ „В.Д. – П. МОД“, който търговец
дал обяснения, потвърдени с показанията на същия в съдебното производство, че е
назначил за кратко време на работа при себе си Б.К.В., с която жалбоподателят
съжителствал на семейни начала, на която предоставил за ползване посочения
телефонен номер. Следователно, обоснован се явява направеният от органите по
приходите извод, че телефонните номера, обявени на сайтовете, собственост на
жалбоподателя, се ползват от последния.
От
събраната в ревизионното производство информация се установява също, че
търговското дружество, от чието име и за чиято сметка жалбоподателят твърди, че
извършва куриерски услуги по изпращане на отремонтирани
турбокомпресори и получаване на сумите по пощенските преводи от техните
получатели, е с рисков профил и всъщност не развива търговска дейност. Същото
не е регистрирано по ЗДДС, няма регистрирани ЕКАФП, както и обекти, в които
осъществява дейността си. При извършена справка за обявени продажби от
регистрирани по ЗДДС лица към посоченото дружество било установено, че към
последното фактури, включително за покупка на резервни части и консумативи за
ремонт на турбокомпресори, както и за консумативи – електрическа енергия, вода
и др., няма издавани. Многобройните опити на органите по приходите,
документирани по ревизионната преписка, да установяват контакт с настоящия
управител на дружеството – Р.К., останали безуспешни. Установено е, че
административният адрес, на който е регистрирано управлението на дружеството, а
именно гр.Русе, ул.“Черни връх“ № 26, не съществува, а съседният имот –
ул.“Черни връх“ № 25, на който К. била регистирана по
постоянен адрес, по данни на съседи бил продаден на друго лице. С това
дружество, като работодател, бил регистриран един единствен трудов договор – на
28.03.2018 г., т.е. след ревизирания период, с който жалбоподателят бил
назначен на длъжността „куриер“. Същият представил по ревизионното производство
трудов договор и подписани от него, но не и от управителя на дружеството –
работодател, ведомости за изплатени работни заплати и уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ. Обосновано органите по приходите са приели, че тези документи би
трябвало да се съхраняват у работодателя, а не да са във фактическата власт на
работника, поради което чрез тях, предвид липсата на данни за развивана
търговска дейност от „Турбо форс“
ЕООД, не се доказва валидно възникнало трудово правоотношение, по което
жалбоподателят да е изпълнявал длъжността, на която е бил назначен.
Обстоятелството,
че през ревизирания период това
дружество не е извършвало никаква търговска дейност, в това число по ремонт и
продажба на турбокомпресори, се установява от събраните в хода на ревизионното
производство обяснения на управителя му през този период - В.Д., което той потвърждава и при разпита в
качеството на свидетел в съдебно заседание от 04.02.2021 г. Това се установява
и от обясненията на управителя на „Й. Консултинг“
ЕООД – И.Й.К., обслужвала счетоводно „Турбо форс“ ЕООД, с ЕИК *********, през процесния период. От тях
се установява, че през месец февруари 2016 г. В.Д. я помолил да изготви данъчна
декларация за юридически лица без дейност и отчет за Агенцията по вписванията
за това дружество. Сочи, че за периода от май 2016 г. до декември 2017 г. в
офиса на счетоводната къща не са получавани под никаква форма счетоводни
документи за „Турбо форс“
ЕООД.
В
ревизионното производство (папка № 2 от преписката, на л.205 до л.256,
двустранно) жалбоподателят е представил приходни касови ордери за приети от „Турбо форс“ ЕООД, с ЕИК *********,
суми в брой, които суми били платени от жалбоподателя. Самите ПКО са изпратени
от жалбоподателя по „Еконт Експрес“ ООД (вж.
товарителница на л.257, папка № 2). Органите по приходите са изпълнили
указанията в отменителното решение на директора на
„ОДОП“ Варна като при новата ревизия са подложили посочените документи на
внимателен анализ. От обясненията на управителя на „Турбо
форс“ ЕООД към посочения период - В.Д. и на счетоводителя
И. К. е видно, че ПКО не са отразени в счетоводството на последното дружество. В
тях не е посочено получените по кои товарителници средства отчита
жалбоподателя. От последния са изискани копия на документи, удостоверяващи
начина на плащане на паричните средства на това дружество и идентификационните
данни на лицата, на които са предоставени средствата. Такива обяснения
жалбоподателят не е дал. Предвид изложеното съдът намира обоснован направеният
в ревизионния акт извод, че ПКО са съставени за целите на данъчния контрол и не
удостоверяват реално предаване на получени от жалбоподателя средства към „Турбо форс“ ЕООД.
С
оглед на посочените доказателства следва да се приеме, че през ревизирания
период последното дружество не е развивало търговска дейност по ремонт и
продажба на турбокомпресори, за да може за тяхното физическо изпращане до
клиентите чрез „Еконт Експрес“ ЕООД и получаване на
паричните средства от тях посоченото дружество да ползва услугите на
жалбоподателя, както се твърди от последния.
По
ревизионното производство са събрани достатъчно доказателства, че тази
търговска дейност всъщност е била развирана от самия жалбоподател. При
извършена на 07.11.2017 г. оперативна проверка в обект, находящ
се в гр.Русе, ул.“Капитан Маринов“ № 1, било установено, че този обект
представлява „ателие за ремонт на турбокомпресори и катализатори“, помещаващо
се във входа на бл.“Тодор Койнов“, с площ от около 20 кв.м. Същото било
оборудвано с инструменти и препарати (обезмаслители)
и било обособено като място за извършване на ремонти. В помещението бил заварен
жалбоподателят, който заявил, че на негово име няма регистрирана фирма, извършва
ремонтните дейности лично и няма наети лица. Всъщност, считано от 21.11.2014 г.,
жалбоподателят е управител на търговско дружество с много сходна фирма – „Турбофорс“ ЕООД, с ЕИК *********, а от 22.06.2018 г. е и
едноличен собственик на капитала му. В представените писмени обяснения от
09.11.2017 г. по съставения му АУАН той заявил следното:“Имам ателие, в което извършвам ремонт на турбокомпресори за леки
автомобили и почистване на катализатори. Основно ми е като хоби, но и в някои
случаи го правя за хора които имат проблем със същите неща. Случвало се е около
20-30 пъти да взема пари за тази услуга която включва ремонт на турбо или катализатор от мен за човек, свързал се с мен и
потърсил моята помощ. Извършвам тази дейност съвсем сам и нямам наети хора
които да ми помагат. Плащането към мен за тези услуги е ставало в брой, по
банкова сметка ***“.
Посоченото
признание от страна на жалбоподателя на ключовите по делото факти кореспондира
на останалия доказателствен материал по делото, поради което и на основание
чл.175 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът го
кредитира като достоверно. Както жалбоподателят сам сочи, той е извършвал дейности
по ремонт на турбокомпресори и катализатори срещу възнаграждение около 20-30
пъти, което недвусмислено говори за системност при извършването на тази
стопанска дейност, за извършването й по занятие. Жалбоподателят признава също
така, че е получавал плащане по банкова сметка *** „Еконт
Експрес“ ООД. Последното обстоятелство предполага изпращането на отремонтираните автомобилни части чрез същия пощенски
оператор.
Въз
основа на събраните доказателства съдът намира, че безспорно са били налице
предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 – 124а от
ДПОК на визираните в уведомлението за това основания по чл.122, ал.1, т.1, т.2,
т.4 и т.5 от ДОПК, поради което фактическите констатации в ревизионния акт,
ползващ се с презумптивна доказателствена сила
съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, за реализиран от жалбоподателя доход от
извършване на търговска дейност по ремонт и продажба на турбокомпресори, не са
оборени от последния, а напротив – напълно се подкрепят от тези доказателства.
При
определяне на процента на търговската надценка съдът кредитира заключението на
вещото лице по назначената икономическа експертиза. Органите по приходите, на
базата на счетоводни документи на ЕТ „В.Д. – П. Мод“ за
извършвани през 2016 г. в нает обект в гр.Русе услуги по ремонт на
турбокомпресори за автомобили с материали, закупени от „Колос МС“ ООД гр.София
и вложен личен труд от търговеца, определят осреднена търговска надценка в
размер на 63,29 %, която прилагат освен към доходите през 2016 г., но и към тези
през 2017 г. Видно от заключението на експертизата, органите по приходите са
ползвали метода на увеличената стойност по чл.28 и сл. от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени, използван и от вещото лице. За разлика от органите по
приходите, вещото лице е издирило и ползвало и допълнителен аналог, който
отговаря на изискванията за съпоставимост на сравняваните сделки, а именно сделки,
извършени през 2016 г. и 2017 г. от „Аутомотив груп“ ЕООД (документи, установяващи параметрите на същите,
са приети в качеството на писмени доказателства на л.143 – л.248 по делото).
Съдът намира, че обосновано вещото лице е елиминирало в таблица № 2А от
заключението си две доставки, по които формираната продажна цена надвишава
многократно покупната, включваща разходи за материали и външни услуги, по които
две доставки търговската надценка е в размери от съответнои
100,83 % и 118,20 %. Такова извършване на предвидените в чл.11 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. корекции е било
дължимо съгласно чл.33, ал.1 от същата наредба, с цел елиминиране на различията
между контролираната и съпоставимите неконтролирани сделки, но не е било направено
в ревизионното производство. Нещо повече, при положение, че използвания от
органите по приходите аналог касае дейност, извършвана от ЕТ „В.Д. – П. Мод“ само през 2016 г., то неправилно определената за тази
година търговска надценка е била автоматично пренесена и към 2017 г. В тази
връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, събрало данни за реални
сделки, извършвани от „Аутомотив груп“
ЕООД и отговарящи на изискванията за съпоставимост и за 2017 г. По тази причина
съдът възприема заключението на вещото лице по икономическата експертиза,
според което обичайната търговска надценка за 2016 г. възлиза на 26,47 % , а за
2017 г. – на 18,93 %.
За
календарната 2016 г. в РД, като общи разходи от дейност като ЕТ, са е приета
сумата от 51320,44 лева, а единственият доход на жалбоподателя, установен по
делото, възлиза на 900 лева – получени по банковата му сметка, поради което не
следва да се формира годишна данъчна основа, върху която да се начислява данък
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, тъй като тя би била отрицателна величина. Посочената сума, за която е установено, че е
получена във връзка с развиваната от жалбоподателя търговска дейност, не следва
да бъде включвана в данъчна основа и облагана по общия ред – с данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, както е предложило вещото лице в своето заключение, доколкото,
както се каза по-горе, този данък е извън обхвата на ревизията.
В
таблица № 5 към заключението по счетоводната експертиза вещото лице е
изчислило, че реализираният от жалбоподателя доход през 2017 г. възлиза общо на
20230,47 лева с ДДС, респ. 16858,73 лева без ДДС. В тази сума обаче, както беше
посочено по-горе, неправилно е включена сумата от 980 лева, получена с пощенски
парични преводи, на които не кореспондират товарителници с изпратени авточасти,
т.е. няма данни да е свързана с търговската дейност на жалбоподателя, поради
което тя следва да бъде приспадната от общия размер от 20230,47 лева с ДДС,
включващ, както беше посочено по-горе, получените от жалбоподателя суми по ППП
в размер на 15446,02 лева и 3804,45 лева – по банкова сметка ***. След
приспадането й разликата възлиза на 19250,47 лева.
Тук
следва да се отбележи, че, според събраните доказателства и видно от отговор на
въпрос № 2 на счетоводната експертиза, жалбоподателят не е достигнал облагаем
оборот от 50 000 лева или повече през ревизирания период, поради което за
него не е възниквало задължение за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, поради
което не е възникнало и задължение за ДДС по чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, което
да се установява с ревизионен акт съгласно ал.5 на същата разпоредба.
Щом
жалбоподателят поради посочената причина не дължи ДДС, то при формиране на
облагаемия му доход по чл.26, ал.7 вр.ал.1 от ЗДДФЛ
този данък не следва да се приспада като разход (това принципно положение
следва, с някои изключения, и от чл.26, т.4 от ЗКПО). Не е налице и хипотезата
на извършвана дейност, облагаема с данъците, предвидени в чл.26, ал.2 от ЗДДФЛ.
Следователно общият доход от търговската дейност на жалбоподателя за 2017 г.
възлиза на 19250,47 лева като от него не следва да се приспада ДДС, което иначе
е включено в цената на стоката или услугата – чл.67, ал.2 от ЗДДС.
За
тази година съдът приема изчислената от вещото лице по икономическата
експертиза търговска надценка от 18,93 %. Следователно, установените разходи за
търговска дейност възлизат общо на 16460,19 лева, включващи балансова стойност
на продадените активи от 15606,36 лева (след приспадане от общата стойност на
дохода на посочената надценка), както и на изчислената от вещото лице по
счетоводната експертиза сума от 853,83 лева - куриерски и пощенски разходи за
пратки, платени разходи с наложен платеж/разходи за материали и платени разходи
по банкова сметка/***. Облагаемият доход, като разлика между двете стойности,
възлиза на 2790,28 лева. За да се определи данъчната основа, съгласно чл.28,
ал.1 от ЗДДФЛ, от него следва да бъдат приспаднати задължителните осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО, дължими от жалбоподателя. С оглед размера на осигурителния
доход, реализиран през 2017 г., той дължи авансови осигурителни вноски в полза
на фондовете на ДОО върху минималния осигурителен доход, който за 2017 г. е 460
лева, които осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ вещото лице е изчислило общо
на 761,76 лева за посочената година. Жалбоподателят дължи и авансови
осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален
пенсионен фонд върху същия минимален осигурителен доход, в общ размер на 276
лева за 2017 г. Пак с оглед размера на осигурителния
доход жалбоподателят не дължи довнасяне на окончателна вноска за ДОО – фонд
„Пенсии“ и такава за ДЗПО – УПФ за 2017 г. Здравноосигурителните вноски, като самоосигуряващо се лице, се дължат от жалбоподателя за
посочената година върху осигурителен доход, който също не може да бъде в размер
по – нисък от минималния осигурителен такъв. С оглед размера на осигурителния
доход здравноосигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен
доход и след приспадане на внесените такива от жалбоподателя дължима остава
разликата от 220,80 лева. Окончателна здравноосигурителна вноска за 2017 г.
също не се дължи по вече посочените съображения. Върху невнесените суми се
дължи и изчислената от вещото лице лихва от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на издаване на ревизионния акт.
Следователно,
от облагаемия доход от 2790,28 лева, на основание чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, следва
да бъдат приспаднати определените суми за задължителни осигурителни вноски по КСО
и ЗЗО в размер на 761,76 лева, 276 лева и 220,80 лева, или общо 1258,56 лева.
Разликата възлиза на 1531,72 лева и представлява данъчната основа, която следва
да се умножи със ставката на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ от 15 %, или същият
за 2017 г. е равен на 229,76 лева. В останалата част съдът възприема
изчисленията на вещото лице в изготвеното заключение по счетоводната
експертиза.
В
обобщение съдът намира, че за 2016 г. не се формира данъчна основа и не е
дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, тъй като облагаемият доход е отрицателна
величина, както е посочило и вещото лице в заключението си.
За
2017 г. дължимият данък възлиза на 229,76 лева, а дължимата върху него лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 05.06.2020 г., изчислена от съда с лихвен
калкулатор, достъпен на сайта на НАП, е в размер на 48,96 лева.
За
2016 г. жалбоподателят дължи задължителни осигурителни вноски за ДОО - фонд
„Пенсии“ в размер на 645,12 лева и лихва в размер на 250,21 лева, за ДЗПО – УПФ
в размер на 252 лева и лихва в размер на 97,74 лева, както и
здравноосигурителни вноски в размер на 201,60 лева и лихва 78,20 лева, които
лихви се дължат в изчисления от вещото лице размер от датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията до датата на издаване на ревизионния акт –
05.06.2020 г. Не се дължат окончателни осигурителни вноски за ДОО – фонд
„Пенсии“, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски, съответно лихви върху тях.
Не
се дължи и ДДС на основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, чийто размер е определен
с оспорения ревизионен акт, тъй като жалбоподателят не е достигнал облагаем
оборот от поне 50 000 лева и поради това за него не е възникнало
задължение за подаване на заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС,
съответно не се дължи и лихва върху това публично задължение.
По
изложените съображения оспореният ревизионен акт следва да бъде изменен по отношение
на установеното с него задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2017 г. и
за задължителни осигурителни вноски като бъде определен посочения размер на
задълженията като бъде отменен в останалата част – по отношение на установеното
задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и за данък върху
добавената стойност.
Жалбоподателят
е направил деловодни разноски в общ размер на 4210 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 2400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 424,50 лева –
възнаграждение на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза и 1375,50
лева – възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Общият
размер на установените с оспорения ревизионен акт задължения възлиза на
48377,52 лева. В резултат на изменението, респ. частичната отмяна на
ревизионния акт със съдебното решение публичните задължения на жалбоподателя се
определят в размер на 3415,63 лева.
Съразмерно
с уважената част от жалбата, т.е. с намалението на задълженията в резултат на
изменението, респ. частичната отмяна на акта, и на основание чл.161, ал.1,
изр.първо от ДОПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на
3912,76 лева.
При
посочения материален интерес по ревизионният акт размерът на юрисконсултското възнаграждение, съгласно чл.161, ал.1,
изр.трето от ДОПК, възлиза, съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 1981,33
лева. Съразмерно с отхвърлената част от жалбата, на основание чл.161, ал.1,
изр.второ от ДОПК, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 139,89 лева.
След
служебна компенсация на насрещните вземания за разноски в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 3772,87 лева. Тези деловодни
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
ИЗМЕНЯ по жалба на В.В.Д., с ЕГН **********,***, ревизионен акт №
Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г., издаден от С.А.П., на длъжност началник
на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.-М., на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 193/20.08.2020 г.
на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с
която по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2017 г. в размер на 2846 лева и лихва в
размер на 606,41 лева, за задължителни осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване във фонд „Пенсии“ в размер на 3310,27 лева за 2016 г. и
1088,32 лева лихва и 3576,97 лева за 2017 г. и 818,05 лева лихва, за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в размер на
1293,07 лева за 2016 г. и 425,13 лева – лихва и 1296 лева за 2017 г. и 296,38
лева – лихва, както и за здравноосигурителни вноски в размер на 1867,32 лева за
2016 г. и 601,09 лева - лихва и 1852,80 лева за 2017 г. и 410,98 лева - лихва,
като ОПРЕДЕЛЯ дължимите данъчни
задължения, задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях, както
следва:
§ данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на едноличен търговец за 2017 г. в размер на 229,76 лева и лихва в размер на 48,96 лева;
§ задължителни осигурителни
вноски за държавно обществено осигуряване във фонд „Пенсии“ в размер на 645,12 лева за 2016 г. и лихва в
размер на 250,21 лева и 761,76 лева за 2017 г. и лихва в размер
на 218,20 лева;
§ задължителни осигурителни
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален
пенсионен фонд в размер на 252 лева
за 2016 г. и лихва в размер на 97,74
лева и 276 лева за 2017 г. и
лихва в размер на 79,04 лева;
§ здравноосигурителни
вноски в размер на 201,60 лева за
2016 г. и лихва в размер на 78,20 лева
и 220,80 лева за 2017 г. и лихва в
размер на 56,24 лева.
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Д., с ЕГН **********, ревизионен акт №
Р-03001819006527-091-001/05.06.2020 г., издаден от С.А.П., на длъжност началник
на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП –
Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.-М., на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 193/20.08.2020 г.
на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в останалата
част, с която по отношение на жалбоподателя е установено задължение за данък
върху добавената стойност за данъчни периоди от месец септември 2016 г. до
месец декември 2017 г. включително в общ размер на 18739,59 лева и лихва в
размер на 5568,48 лева, както и задължение за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на
едноличен търговец за 2016 г. в размер на 2878 лева и лихва в размер на 902,66
лева.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да заплати на В.В.Д., с ЕГН **********,
сумата от 3772,87 лева – деловодни
разноски по компенсация.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: