Р Е Ш Е Н И Е

№135/11.06.2009 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на единадесети май, две хиляди и девета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :М.Н.

 

 

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 383 по описа за 2008 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Предявени са два субективно съединени иска, всеки за по 1500 лева.

            Всеки от ищците настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на всеки поотделно по 1500 лева, представляваща равностойността на полагащите им се по наследство поименни компенсационни бонове/ПКБ/, получени от ответницата с договор за доброволно разпределение, сключен на 05.01.2005г. Ищците претендират и законна лихва, считано от 28.06.2006г., когато с нотариална покана са поискали от ответницата заплащане на полагащите им се суми без да правят изменение на иска за заплащане на изтекли лихви до постъпване на исковата молба в съда. Претендират и разноски по делото.

            Ответницата оспорава иска, настоява за отхвърлянето му, като също претендира разноски по делото. В писмени си отговор, в съд.заседание и в депозираната по делото писмена защита заявява, че е действувала  в рамките на пълномощията й дадени от Елена Дечкова с пълномощно рег.№72/04.01.2005г. на нотариус Р.И., като нито потвърждава нито отрича извършена продажба на наследствените ПКБ.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представените решение №235С/21.05.2004г. на Об.С”ЗГ”-гр.Ц. К.-л.4 от делото и справка относно получател на депозитарна разписка-л.5 от делото, наследниците на Р.Д. ***, са обезщетени  с 15 494 броя поименни компенсационни бонове с номинална стойност 15 494 лева. Няма спор, че всички наследници са упълномощили Е. Е. Д. да получи и тя е получила депозитарна разписка №15449074. Съгласно представените пълномощни-л.37 и л.38 от делото, всички наследници, между които и двамата ищци, са предоставили на Дечкова още и “да извърши от тяхно име, по своя преценка, с лица и при условия каквито сметне за добре всякакви рапоредителни действия с ПКБ.....да получи парите от прадажбата им...да преупълномощава за това изцяло или отчасти други физически и юридически лица, както и да договаря сама със себе си....”. Видно от у-ние изх.№31/03.11.2006г на нотариус Р.И.-л.125 от делото, с тези права тя е преупълномощила ответницата- пълномощно рег. №72/04.01.2005г. Въз основа на последното на 05.01.2005г. ответницата действувайки като пълномощник на н-ците на Р.Д. В. е сключила договор сама със себе си за доброволно разпределение на акции и компенсаторни инструменти, съгласно който ответницата е получила в дял и станала изключителен собственик на ПКБ по ДР№15449074, като в т.2 от договора е отбелязано, че упълномощителите, между които и двамата ищци, “не получват дял в натура и не търсят парично уравнение, тъй като са обезщетени по друго разпределение на наследството”.

            С нот.покана №12 т.1 от 28.06.2006г. ищците са поискали от Д. и Г. полагащите им с суми по номинална стойност от ПКБ-л.7 от делото, а съгласно протокол №13 от 04.07.2006г.-л.8 от делото, пред нотариуса се е явила само Е. Д., която заявила, че е искала дължимата от продажбата на ПКБ сума от Г., но тя е отказала да й я даде.

            По делото не се спори, че ответницата ставайки едноличен собственик на ПКБ се е разпоредила и продала същите, но въпреки положените усилия от страна на съда, не се установи каква цена за тях тя е получила. Продажната цена не се установи и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е получило отказ от инвестиционния посредник позовавайки се на чл.35 от Закона за пазарите на финансовите инструменти.

            Съгласно представените по делото у-ния за наследници полагащия се дял на всеки от двамата ищци от процесните ПКБ е по 1/8 част или по 1936,75 лева от тяхната номинална стойност, но и двамата претендират за по 1500 лева. Съгласно заключението на вещото лице изтеклата лихва върху търсената сума от 1500 лева за периода 23.03.2005г.-30.04.2008г. е в размер на 612,35 лева, но и двамата ищци не предприеха изменение на иска си до приключване на съдебното дирене.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Двамата ищци упълномощавайки Е. Д., а чрез нея и ответницата ясно и категорично са определили обема на пълномощията с които обличат пълномощника си. Никъде в пълномощното не е предвидено, че те не искат дял в натура или че не търсят парично уравнение от ПКБ. Ответницата е нямала право да включва в договора за доброволно разпределение на ПКБ подобен текст, явно е, че в тази част договорът е сключен извън обема на пълномощията й и съгласно чл.39 ал.1 от ЗЗД договорът в тази част е недействителен и не е породил правни последици. Получвайки цялата сума от продажбата на ПКБ ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на двамата ищци с палагащата им се по 1/8 част от ПКБ. Действително по делото не се установи продажната цена на ПКБ, но в случая, цената е определяема по смисъла на чл.70 от ГПК, тъй като се търси по-малка сума от номиналната стойност на компенсационните бонове. Затова двата иска, като основателни следва да се уважат.Лихв за забава, обаче, не следва да се присъжда, поради не направено изменение на иска от страна на ищците, следва да се присъди само законова такава, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-30.04.2008г. до окончателното плащане.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ишщците следва да се присъдят и направените по делото разноски.

            По изложените съображения съдът

                                                              Р  Е  Ш  И  :

            ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на Р.А.Д. с ЕГН-********** *** и на Г.Й.П. с ЕГН-********** *** на всеки поотделно по 1500/хиляда и петстотин/лева, представляващи стойността на ПКБ получени по наследтво от Р.Д. ***, ведно със законна лихва счтано от 30.04.2008г. до окончателното плащане, както и по 80 лева разноски по делото на всеки един от  двамата.

            ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва, считано от 28.06.2006г.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му вна страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: