РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500304 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №1477/21.08.2021г. по гр.д.№10472/2020г. по описа на
РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в,с което е бил отхвърлен предявеният иск по чл.135 от ЗЗД относно
недействителността на договор за продажба на ½ ид.част от недвижим имот с
идентификатор 39921.501.314 между С.Г. и съпругът й Д. Г. като продавачи и Д.К. като
купувач,като тази продажба е била извършена на 18.05.2016г.,както и на ½ ид.част от същия
имот от М.А.,С.Г. и Г.А. като продавачи и Р.Б. като купувач,като и тази продажба е била
извършена на 18.05.2016г.Впоследствие на 15.06.2016г. Д.К. продава собствената си ½
ид.част от имота на М. С. М.,а на същата дата Р.Б. продава своята ½ ид.част от имота на
Х.К..Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя в настоящото
производство и ищец в първоинстанционното такова „България Роуд Сървиз“ ООД и моли
така постановеното решение да се отмени и исковата претенция да се уважи.
От въззиваемите страни Д.К.,Х.К.,Р.Б.,Г.А.,С.Г. и М.А. са постъпили
отговори,като същите считат решението за правилно и молят същото да се
потвърди.Останалите въззиваеми не са представили отговор на въззивната жалба,но в
съдебно заседание пълномощникът на М.М. също счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Не се спори по делото,а и видно от представеното решение по гр.д.
№2390/2013г. по описа на РС-Пловдив,влязло в сила,се установява,че „България Роуд
Сървиз“ ООД е осъдено да заплати на М.А.,Г. А. и С.Г. по 69 500лв. обезщетение по чл.200
от КТ за претърпени от тях неимуществени вреди за настъпила смърт на наследодателя им
В. А..С решение на ПОС така постановеното решение е било потвърдено и въззиваемите са
се снабдили с изпълнителен титул за посочените суми,които са им били преведени по
сметка от жалбоподателя.Впоследствие с решение на ВКС по гр.д.№2612/2015г. по описа на
ВКС е отменено решението на ПОС,като иска по отношение на Г.А. е бил отхвърлен за
заплащане на сумата от 69 500лв.,а по отношение на С.Г. и М.А. е бил уважен до размера на
29 500лв. за всяка една от тях.Със същото решение Г.А.,С.Г. и М.А. са били осъдени да
заплатят на жалбоподателя направените разноски в производството по чл.200 от КТ в размер
на 20 624,29лв.
Съгласно нормата на чл.135,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако при
извършването им е знаел за увреждането,като в случай,че действието е възмездно,лицето,с
което длъжникът е договарял,трябва също да е знаело за увреждането.Касае се за една
относителна недействителност спрямо кредитора,тъй като се цели увреждане на кредитора и
лишаването му от възможността да се удовлетвори за вземането си.Това е така,защото
вземането не е необходимо да бъде ликвидно и изискуемо.Третите лица,с които са сключени
сделките не се установи по делото да са в близки родствени връзки,за да е налице
хипотезата на ал.2 на чл.135 от ЗЗД.В първоинстанционния съд са били разпитани
свидетели.От показанията на св.Т.,която е свидетелствала от страна на жалбоподателя не се
установява да е било налице знание у някой от купувачите на имота към момента на
прехвърлянето на имота.С. Ц. заявява,че познава С.Г. и мъжа й,като сочи,че след смъртта на
баща си С. била изпаднала в депресия и те се готвели да заминат заедно с него за Г. при
съпругата му.Затова решили и да продадат имота в К.,за да подсигурят пари за заминаването
си в Г.,но тъй като С. Ц. и жена му стигнали до развод,то пътуването не се
осъществило.Св.Б. и П. сочат,че познават въззиваемия Б.,който се занимавал с купуването и
продаването на имоти и тъй като този имот му се сторил евтин и можел да изкара от него
пари,го бил закупил и го бил препродал.Св.Д. сочи в показанията си,че познава въззиваемия
М.,който се занимавал със земеделие и произвеждал земеделска продукция,като към онзи
момент децата му били студенти в **** и той търсел да закупи някакъв имот.След като
прочел в Интернет за него,веднага се насочил и осъществил намеренията си и закупил
имота,като направил и подобрения в него.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд
за правилно и законосъобразно и същото следва да се остави в сила поради следните
съображения:За да е налице условията за уважаване на исковата претенция по чл.135 от
ЗЗД,трябва да са налице няколко предпоставки:На първо място увреденото лице следва да
установи качеството си на кредитор на увреждащия го.Както се посочи по-горе от съдебно
решение по гр.д.№2612/2015г. по описа на ВКС жалбоподателя е кредитор на Г.А.,С.Г. и
2
М.А.,тъй като същите му дължат сумата 139 500лв.На второ място налице трябва да има
увреждане.Увреждането се състои в това,че със знанието,че дължат сумата от 139 500лв. на
жалбоподателят въззиваемите са се разпоредили със собствеността върху собствения си
недвижим имот.Това е така,защото към момента на извършване на сделката въззиваемите са
имали качеството длъжник спрямо жалбоподател.Освен това на следващо място трябва да се
отбележи и знанието за увреждане от страна и на останалите купувачи.В ТР №2/2017г. на
ОСГТК на ВКС се сочи,че при наличие на няколко сделки,ако не се установи знание за
наличие на увреждане у всички,когато сделките са възмездни,не е налице основание за
обявяване на цялата поредица сделки за относително недействителни спрямо кредитора.В
настоящия случай не се установява знание нито у приобретателите при първите сделки,нито
при приобретателите при вторите сделки.
При така събраната фактическа и правна обстановка съдът счита жалбата за
неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като
такова следва да го остави в сила.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и
такива се дължат на Д.К. в размер на 1180лв. и на М. М. в размер на 1100лв. съобразно
представените списъци по чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1477/21.08.2021г. по гр.д.№10472/2020г. по
описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД с ЕИК-***** да заплати на Д. И. К. с
ЕГН-********** направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 1180лв./хиляда сто и осемдесет лв./за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „България Роуд Сървиз“ ООД с ЕИК-***** да заплати на М.С. М. с
ЕГН-********** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 1100лв./хиляда и сто лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3