Определение по дело №521/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е с правно основание чл.629, ал.2, във вр. с чл. 625 от ТЗ, а именно инициирано по молба на кредитор производство по несъстоятелност.

Образувано е по повод депозирана писмена молба от Л. А. С. от Г.П. против „Е. П. Ц.” О.,със седалище и адрес на управление Г.К., У.”. № 4, В.”А”, .1. В молбата се твърди, че на 01.08.2013 г. молителката С. сключила с ответника „Е. П. Ц." О. договор за продажба на сайт www.1kam1.eu /софтуер и хардуер/ и отстъпване на домейн. Твърди, че по силата на договора, като собственик се задължила да прехвърли правото на собственост върху сайта и да отстъпи правото на ползване на домейна, а ответното дружество се задължило да й заплати продажната цена в размер на 385 000 лв., без ДДС, по банков път, по посочена в договора сметка. Твърди, че след подписване на договора и след като взеýането й срещу ответника станало изискуемо, провела разговори с управителя на ответното дружество като същият й заявил, че „Е. П. Ц." О. е в изключително затруднено финансово положение и е в невъзможност да изплати задълженията си, както към нея, така и към други свои кредитори. Същата установила, че ответното дружество „Е. П. Ц." О. имало и непогасени задължения към държавата в особено големи размери, както и че срещу дружество имало образувани изпълнителни дела. Наложени били възбрани върху единствения притежаван от ответно дружество недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, предназначение за делова и административна дейност, с площ 375 кв.м., находящ се в Г.К., бУ.”Б” № 75, представляващ втори етаж от масивна административна сграда с индент. № 40909.118.161.1, построена в поземлен имот с индент. № 40909.118.161. Молителката твърди също, че като кредитор на ответното дружество по търговска сделка, счита, че задълженията на ответното дружество нямали временен характер, което пък водело до извод, че същото било изпаднало в неплатежоспособност и свръхзадълженост, и че били налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на същото.Моли съда да бъде постановено на основание чл.630, ал.1 от ТЗ решение, по силата, на което ответното дружество да бъде обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост, да бъде определена начална дата на неплатежоспособността, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде назначен временен синдик и определено възнаграждението му, и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В открито съдебно заседание молителката поддържа писмената си молба.

Ответното дружество „Е. П. Ц.” О., Г.К., чрез представляващия го управител В. М. оспорва основателността на депозираната писмена молба. Твърди, че молителката нямала вземане от ответното дружество. Изтъква, че процесният договор не установявал твърдяното вземане. Изтъква също, че договорът, на който се позовавала молителката бил сключен от него в резултат на умишленото му въвеждане в заблуждение, за което обстоятелство била сезирана и Районна прокуратура, Г.П..

Окръжният С., след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 607а, ал.1 и ал.2 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или е свръхзадължен/при капикаталовите дружества/, а съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка, от направена справка в Търговския регистър се установява, че ответникът е търговец, който както към датата на подаване на молбата за обявяване на неплатежоспособността му и откриване производство по несъстоятелност, така и към настоящия момент, е със седалище в Г.К.. С други думи, писмената молба, стояща в основата на настоящото производство е подадена до компетентния С. – съдът по седалището на ответното дружество-търговец, съгласно разпоредбата на чл. 613 от ТЗ. Налице е и изискуемото се уведомление с правно основание чл.78 от ДОПК. В хода на това изложение обаче, следва да бъде поставен и въпросът, има ли депозиралият писмената молба с посоченото правно основание качеството на кредитор на търговеца-ответник. Т.е. в настоящото производство молителката Л. А. С. следва да докаже, че разполага с вземане от ответното дружество, което произтича от или се отнася до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, че вземането е парично, изискуемо е и е установено по основание, и което вземане, ответникът не е в състояние да плати. Като неустановяването на едно от изискуемите се изброени обстоятелства в тяхната последователност, изключва необходимостта от обсъждане на последващите.

За да отговори на въпроса е ли са налице в тяхната последователност законовите предпоставки за постановяване на исканото решение по чл.630 от ТЗ, съдът изходи от представените по делото писмени доказателства:

От приложеното към писмената молба заверено копие от Договор за продажба на сайт и отстъпване на домейн от 01.08.2013 г., се установява, че договорът е с посочени в него страни –молителката в производството Л. А. С. и синът й А. А. С., в качеството им на продавачи и ответното в производството дружество „Е. П. Ц.” О., Г.К., като купувач. С договора продавачите са се задължили да продадат на купувача сайт 1.kam.1.eu и да отстъпят правото си на ползване на домейна, срещу задължението на купувача да заплати при издадена фактура, по банков път, сумата от 385 000 лв. без ДДС. Продавачите са поели и задължението да представят нотариално заверено пълномощно за правото да се разпореждат и управляват сайта, а след заплащане на договорената сума, с приемо-предавателен протокол между страните да се предаде софтуера, хардуера и се извърши смяна на паролите за достъп и администриране, както и да бъдат представени данните на лицето за контакт, което да поддържа домейна след отстъпването му на купувача. Договорът носи за продавачи само подписа на молителката Л. С., а за купувач –подписа на представляващия ответното дружество В. М.

От представения от молителката в открито съдебно заседание след поискването му, оригинал на Договора за продажба на сайт и отстъпване на домейн от 01.08.2013 г., се установява, че същият е подписан за продавач освен от Л. С. и от А. С., а за купувач от представляващия ответното дружество В. М.

От представеното от ответното дружество заверено копие от притежавания от тях екземпляр на Договора за продажба на сайт и отстъпване на домейн от 01.08.2013 г., се установява, че същият е подписан за продавач само от Л. С., а за купувач от представляващия ответното дружество В. М.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2014 г., процесуалният представител на молителката А. Т. уточнява, че първоначалният договор в действителност бил подписан само от С., защото „домейнът, който е бил предмет на продажбата” бил собственост само на едно от лицата и поради тази причина не бил подписан от А. С. Уточнява също, че процесният договор бил подписан и съществувал и в друг действителен вариант, единият без подписа на С., а другият вариант и с подписа на С.

В този смисъл ответното дружество в открито съдебно заседание, проведено на 07.01.2015 г., чрез представляващия го управител М. твърди, че синът на ищцата А. С. му предал само един екземпляр от процесния договор, на който фигурирал само подписа на ищцата С. за продавач. Цитираният вариант е представен от ответното дружество по делото.

Представено по делото от страна на ответника е и заверено копие от оферта от 19.07.2013 г., изготвена от А. С., в качеството му на притежател на правата на сайт: 1.kam.1.eu. От прочита й се установява, че същата е отправена относно продажба на правата върху сайта и относно планиране, съгласуване и изпълнение на осемнадесет месечна програма за политики; мисия; визия на 1.kam.1.eu по поръчка на клиент. Установява се също, че на основание искане на М., С. изготвил офертата, в която е посочено, че сайта 1.kam.1.eu е утвърдена медия с дневно посещение около 30 000 бр.,че най-добрата оферта за сайта, заедно със софтуера и хардуера на съответния сървър е 410 500 лв., че за реализиране на 18-месечна програма по посочени политики; мисия; визия на сайта по задание на клиент, офертата е 4 000 лв., платими до пето число на стартиралия месец, като всяка от посочените суми подлежала на договаряне и екипът бил на разположение за обсъждане. Офертата е подписана от А. С.

Приложено и прието по делото е и заверено копие от протокол от 22.07.2013 г.,подписан от А. С., като притежател на правата на сайт 1.kam.1.eu и В. М., като представляващ ответното дружество. От прочита му се установява, че страните след проведено обсъждане на основание‗о, искането за оферта и представената оферта, достигнали до определени договорки, вкл. и до договорката след представяне на всички първични документи по сделката, да се изготви договор за придобиване на правата върху процесния сайт за сумата 385 000 лв. без ДДС.

В хода на тези констатации, съдът намира за основателен направения от ответното дружество довод, че процесният договор не установява претендираното в производството вземане на молителката от ответника. За да формира този си извод, съдът съобрази, че договорът има за предмет продажба на сайт www.1kam1.eu и отстъпване на домейн. Терминът домейн, съставлява правото на ползване на определено име за определено време. Името кореспондира с определен цифров IP адрес на точно определен компютър и съставлява буквената алтернатива на IP адреса на съответния сайт. Сайтът именно чрез името си става видим за потребителите на мрежата. От правна гледна точка, право на собственост върху домейн не съществува. Едно лице може само да ползва един домейн, но не и да бъде негов собственик. От гледна точка на правото ползването на домейн се обуславя от наличието на възмезден договор за услуга, сключен между две лица – регистраторът /имащият право да извърши регистрацията на домейна/ и регистрантът /заявяващият искане за регистрацията на домейна/, в резултат на което последният получава правото да ползва домейна за съответния срок, след заплащането на определена годишна такса. От друга страна сайтът представлява определено съдържание, което се намира на индивидуализирания IP адрес. Някои части от това съдържание са достъпни публично през домейна, а други не са. Върху това именно съдържание едно лице може да притежава право на собственост, което да бъде предмет на покупко-продажба. Възможно е собственикът на сайта да е идентичен с ползвателя на домейна, но не е задължително. В този смисъл договор, с който се продава сайт и се отстъпва домейн, може да сключи лице, което е притежател на правото на ползване на домейна и на правото на собственост върху сайта. В процесния договор на страната на продавача са посочени две лица. Доколкото в същия няма уточнение кое лице носител на кое точно право е, следва да се приеме, че и двете лица претендират да са носители и на двете права – на правото на собственост върху сайта и на правото на ползване върху домейна. В производството обаче не беше доказано лицата Л. С. и А. С. да са собственици на отстъпваните от тях права на купувача-ответното дружество. В производството молителката твърди, че тя е собственик на прехвърляните права. Ответникът обаче е представил писмени доказателства-оферта от 19.07.2013 г. и протокол от 22.07.2013 г., подписани от А. С., в качеството му на собственик на прехвърляните права. Освен това, в кориците на делото съществуват два различни с оглед страните си договори, за които процесуалният представител на молителката твърди, че и двата са действителни и ползващи се с идентична правна стойност. Първият, носещ за продавач подписа на Л. С., и вторият, носещ за продавач подписите освен на Л. С. и на А. С. Ответникът, като купувач по сделката е притежател на екземпляра, приложен към писмената молба, носещ само подписа на Л.С. като продавач. Всъщност наличието на два договора, подписани за продавач от различни лица, говори за наличие на неустановеност в самите продавачи за правата, които притежават, респ. за правата, които прехвърлят. По делото в подкрепа на твърдението на молителката, че е собственик на всички права по договора, е представено Удостоверение от 25.04.2014 г., без изходящ номер и идентификация на подписалия го, в което се твърди, че „С.Х. БГ” О. удостоверява, че към 25.04.2014 г. домейнът 1.kam.1.eu е регистриран на името на Л. С. и се заплаща от нея, като датата на изтичането му е 20.04.2015 г. Цитираното удостоверение определено не установява, нито на кого принадлежи правото на собственост на сайта, нито на кого принадлежи правото на ползване върху домейна към датата на сключване на договора -01.08.2013 г. Важен в казуса е и отговорът на въпроса, издалото удостоверението търговско дружество с ограничена отговорност „ С.Х. БГ”, дали по смисъла на чл.4, предл.1 от Регламент /ЕО/ № 874/ 2004 г. на Европейската Комисията от 28.04.2004 г., изменен с Регламент /ЕО/ № 560/ 2009 г., относно определяне на правила на обществената политика за въвеждане и функциониране на .eu домейн отнай-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането, има качеството на регистратор, имащ правото да предоставя регистриращи услуги за имена в домейна .eu., респ. да удостоверява такива обстоятелства. При отсъствие на доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме, че удостоверението не може да бъде третирано като писмено доказателство, издадено от упълномощено лице, и като такова същото не може да установява наличието на целените с издаването му обстоятелства. Независимо от изложеното до тук, съдът намира и че страната - продавач по процесния договор не е изпълнила поето от нея задължение по договора /което пък е и предпоставка да търси надлежно изпълнение по същия/. Страната- продавач не е представила посоченото в чл.6 от договора, нотариално заверено пълномощно за правото да се разпорежда и управлява процесния сайт.

Изложеното води до извода, че в производството молителката не проведе точно и ясно доказване на исковата си претенцията, че има вземане от ответното в производството дружество, породено от търговска сделка, и в частност от процесния Договор за продажба на сайт и отстъпване на домейн от 01.08.2013 г. молителката не доказа, че като носител на правото на собственост върху процесния сайт и на правото на ползване върху домейна, е могла да прехвърли и е прехвърлила тези права на купувача по процесната сделка, което да й дава право да търси от последния цената на правата.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, както беше посочено следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, чл.631, съответно и чл.742 от ТЗ. Установеното отсъствие на изискуемата се предпоставка по смисъла на чл.608 от ТЗ, води до генералния извод за неоснователност на претенцията като цяло. При отсъствие на вземане на молителката от ответното дружество не следва да бъдат разисквани изобщо въпросите за твърдяната неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответното дружество.

И при този изход на делото, доколкото не е направено от ответната страна надлежно искане за присъждане на разноски,то такива и не се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ депозираната от Л. А. С. от Г.П., ж.к. „. Б.1. В.”А”, .7, с ЕГН *, писмена молба с правно основание чл.625 от ТЗ, във вр. с чл.607а, ал.1 и във вр. с чл.607а, ал.2 от ТЗ, за обявяване на неплатежоспособност и свръхзадълженост и за откриване на производство по несъстоятелност на „Е. П. Ц.” О., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление Г.К., У.”. № 4,В.”А”, .1.

На основание чл.613а, ал.1 от ТЗ, решението подлежи на обжалване пред Апелативен С., Г. П. по общия ред на ГПК за обжалване на решения - в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :