№ 46
гр. Враца, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20211400900091 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№
961/14.07.2021 г. на Ц. З. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***,
подадена чрез пълномощника й адв.Р.П., с която срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, са предявени обективно съединени
искове за присъждане на следните суми: 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 2 230 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
ПТП от 07.05.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от 14.08.2020 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020 г. към 10:25 ч. в с.***,
общ.Криводол, обл.Враца на *** водачът Д. Д. П., управлявайки на заден ход
лекотоварен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.
№ ЕН *** КМ, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и
ал.2 ЗДвП, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие
като е блъснал пешеходката Ц. З. Я. и й е причинил травматични увреждания.
По повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 418/2020 г. по описа на РУ-
Враца /пр.пр.№ 904/2020 г. по описа на РП-Враца/, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б” НК, като това производство е прекратено с постановление
от 03.11.2020 г. на основание чл.343, ал.2 НК – по искане на пострадалото
лице.
Посочва се, че извършеното деяние съставлява деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД и са налице всички елементи от фактическия състав: деяние на
водача Д. Д. П., противоправност, вина на дееца и пряка причинно-следствена
връзка между пътнотранспортното произшествие, представляващо
застрахователно събитие по сключената застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, и
1
получените от ищцата травми.
Твърди се, че в резултат на ПТП Ц.Я. е претърпяла и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически
болки и емоционални страдания, вследствие причинените й травми,
предприетото лечение и настъпилите пожизнени физически увреждания.
Посочва се, че след инцидента ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ
„Христо Ботев”-Враца, където са констатирани следните травми: счупване на
лява бедрена кост, счупване на латералния епикондил на лява раменна кост и
раздробено счупване на десен олекранон, счупване на 3-то, 4-то и 5-то десни
ребра, както и кръвонасядане в областта на главата. Проведеното болнично
лечение е включвало извършване на спешна оперативна интервенция, при
която счупените крайници са фиксирани с помощта на остеосинтезни
материали, медикаментозно лечение и строг постелен режим, съчетан с
обездвижване с гипсова имобилизация на дясната ръка. Пострадалата е
изписана на 25.05.2020 г. като възстановяването й е продължило в домашни
условия, първоначално при строг постелен режим и медикаментозна терапия,
а впоследствие – с постепенно раздвижване на увредените крайници и
възстановяване на възможността за самостоятелно придвижване с помощни
средства, но само в рамките на дома, каквото продължава да е състоянието й
и към момента. Твърди се, че въпреки проведеното продължително лечение,
ищцата все още не се е възстановила – има ограничени в обема си движения
на счупените крайници и нарушена походка вследствие настъпило скъсяване
на левия крак, а в областта на оперативните разрези са се оформили и трайни
белези.
В исковата молба се сочи, че ищцата е претърпяла и продължава да
търпи интензивни физически болки и страдания вследствие получените
травматични увреди, както и че ПТП е довело до негативна промяна в
емоционалното й състояние, което се влошава с напредване на времето и
неъзможността 73-годишната жена да се възстанови. Твърди се, че наред с
изпитвания значителен битов дискомфорт и невъзможността за
самостоятелно придвижване и обслужване, тези обстоятелства са довели и до
редица отрицателни емоционални преживявания – отчаяние, тревога,
раздразнителност, чувство за непълноценност, несигурност и зависимост,
които не могат да бъдат предолени и до момента.
Посочва се, че Ц.Я. е претърпяла и имуществени вреди в общ размер
от 2 230лв., представляващи направени разходи за приложеното й оперативно
лечение чрез имплантиране на остеосинтезни материали.
Твърди се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответното застрахователно дружество съгласно полица №
BG/30/119001647563/13.06.2019 г. със срок на валидност от 13.06.2019 г. до
12.06.2020 г. Ето защо ищцата е подала заявление, което е получено от
ответника на 14.08.2020 г., за изплащане на справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди. По образуваните щети №
0801-003725/2020-1 и 0801-003725/2020-2 застрахователното дружество с
уведомление изх.№ 3451/04.09.2020 г. е поискало представяне на редица
документи, с част от които пострадалото лице не е имало възможност да се
снабди в хода на неприключилото досъдебно производство, а други – не са
съставяни.
2
В исковата молба се навеждат доводи, че правната възможност на
увредените лица при ПТП да предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане
на обезщетение за претърпените вреди е предвидена в чл.432, ал.1 КЗ, като
целта на законодателя е всяко такова лице да получи справедливо
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. За да се ангажира
отговорността на застрахователя следва да е налице виновно и противоправно
деяние на водач на застраховано МПС, при което на трети лица да са
нанесени вреди като пряка и непосредствена последица от деянието. Предвид
настъпилото застрахователно събитие – ПТП, при което е увредена Ц.Я., и
понесените щети, за нея възниква правен интерес от предявяване на
осъдителни искове за изплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди срещу ответника.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№. 2819/05.11.2021
г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, чрез юрисконсулт И.В., в който предявените искове се оспорват
по основание и по размер. Прави се искане за отхвърляне на предявените
искове изцяло и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако иска бъде
намерен за основателен, ответникът моли да бъде намален размера на
присъденото обезщетение, тъй като е налице съпричиняване от страна на Ц. З.
Я. за осъществяване на процесното ПТП.
В отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и
твърди, че не съответства на действително осъществилите се събития. Счита,
че нито от изложеното в обстоятелствената част, нито от Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица става ясно какъв точно е механизма на
произшествието. Посочва, че съгласно практиката на ВКС констативният
протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на
констатираните от органите на МВР обстоятелства, които те не са възприели
лично. Изтъква, че в случая органите на МВР не са били там по време на
ПТП и няма как да са възприели обективно самия механизъм. В тази връзка
се оспорва наличието на виновно поведение на водача на МПС марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.№ ЕН*** КМ, и се твърди, че
пешеходецът Ц.Я. е излязла внезапно и рисковано на пътното платно, като е
предприела пресичане на непредназначено за това място.
С отговора се прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалото лице на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че към момента
на сблъсъка ищцата се е намирала на пътното платно, с което е извършила
нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП. Посочва се, че
местопроизшествието е осъществено на пътното платно на ***, като към
мястото на ПТП няма данни да е налична пешеходна пътека и улицата
разполага с достатъчно широки тротоари, отделени от пътя с бордюри от
двете му страни, по които безпрепятствено могат да се придвижват
пешеходци. Ето защо ответникът счита, че ищцата е предприела рисковано
пресичане на неразрешено за това място и без да се увери дали не приближава
превозно средство, което е в разрез с разпоредбите на чл.113 и чл.114, т.1
ЗДвП. Ответникът се позовава и на изготвената автотехническа експертиза в
3
досъдебното производство, според която Ц.Я. е предприела пресичане, след
като вече е възприела движещия се на заден ход лекотоварен автомобил. Най-
сетне ответникът твърди, че ударът е настъпил в т.нар. „мъртва зона” за
шофьора, тъй като автомобилът не разполага с остъклени задни врати и
видимостта на шофьора в зоната на удара е била ограничена.
В отговора се прави оспорване на иска и по размер, като се навеждат
доводи, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, както и че получаването на обезщетение за
претърпени вреди не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице. Ответникът счита, че претендираният от ищцата размер на
обезщетението е прекомерно завишен. Развива съображения, че не е
установено безспорно дали от ищцата е прилаган стриктно необходимия
оздравителен режим за бързото й възстановяване от причинените телесни
увреждания вследствие на пътнотранспортното произшествие, както и че
предвиденият възстановителен период за причинената фрактура на лакътния
израстък и на счупените ребра е за период не повече от 3 месеца до пълно
възстановяване. Оспорва твърденията на ищцата за претърпения стрес и
негативно емоционално състояние, като изтъква, че не са представени
доказателства за посешение при психолог или друг специалист в тази област.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от
14.08.2020 г., ответникът възразява, като заявява, че такава лихва може да се
претендира от момента на предявяване на исковата молба.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК Ц.Я. , чрез пълномощника си адв.Р.П., е
подала допълнителна искова молба вх.№ 3112/23.11.2021 г. С оглед
изразеното становище от ответника моли да бъде признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
лекотоварен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.
№ ЕН *** КМ, към датата на ПТП – 07.05.2020 г., обективирана в полица №
BG/30/119001646573 с период на покритие 13.06.2019 г.-12.06.2020 г.
Посочва, че механизмът на възникване на ПТП ще бъде установен в
хода на съдебното производство. Оспорва направеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат,
релевирано с допуснати нарушения на чл.108, ал.1 ЗДвП и чл.113 ЗДвП.
Твърди, че не се е движила успоредно на пътното платно, за да е приложима
първата от посочените разпоредби, както и че пресичането не е било
осъществено на пешеходна пътека, но е било съобразено с конкретната пътна
обстановка, тъй като в близост няма пешеходна пътека и в този случай
втората от посочените разпоредби допуска пешеходците да пресичат
платното за движение и извън определените за това места. Твърди още, че в
момента, в който е предприела пресичането на пътното платно автомобилът
не е бил навлязъл от „главния път на селото” и не се е движил в насрещната
за движението си пътна лента на ул.”Лопушанска дружина” и то на заден ход,
поради което пешеходката не е била длъжна да очаква и да предвиди подобно
неправомерно поведение на водача, който е предприел движение на заден ход
в насрещната за движението си пътна лента. Ищцата посочва, че е била
изминала 4,70 м. от пътното платно и едва в края на пресичането на 1,20 м. от
тротоара е настъпил удара /при обща ширина 5,90 м./, с оглед на което
4
водачът е могъл да наблюдава движението й докато пресича, в случай, че е
гледал в ляво странично огледало. Оспорва наведените в отговора доводи за
попадането й в т.нар. „мъртва зона” на видимост зад лекотоварния автомобил,
като изтъква, че при липса на видимост водачът е следвало да осигури лице,
което да му сигнализира за опасност, съгласно чл.40, ал.2 ЗДвП.
Ищцата счита за неоснователни и изтъкнатите доводи от ответника за
завишен размер на исковата претенция за репариране на претърпените
неимуществени вреди.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
473/24.01.2022 г. от ответника „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, с който
се поддържат всички наведени с отговора фактически твърдения, правни
доводи, оспорвания и възражения. Твърди се, че съобразно правилото на
чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.165, ал.1, т.2 ППЗДвП ищцата е следвало преди да
навлезе на платното за движение да съобрази разстоянието до
приближаващия лекотоварен автомобил. Отново се изтъква, че съобразно
изслушаната експертиза в досъдебното производство, Ц.Я. е имала
възможност да възприеме извършващия маневра на заден ход автомобил и по
този начин да вземе разумно решение, което би я предпазило от евентуално
ПТП, но въпреки това на свой риск е преминала през платното за движение и
по този начин е станала причина за реализиране на ПТП и за получаване на
редица телесни увреждания. Извършва се позоваване и на свидетелски
показания, обективирани в тази експертиза, според които водачът на МПС-то
се е огледал преди да предприеме маневрата си за движение на заден ход,
както и на отразеното от вещото лице, че ударът е настъпил при контакт на
пешеходката със задна броня около средата й. Ето защо счита, че са в
противоречие с обективната действителност наведените от ищцата доводи, че
увреденото лице е изминало 4,70 м. от пътното платно и едва в края водачът е
можел да забележи движението й.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са допуснати
и изслушани съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с твърденията и доводите на страните, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото,
обективиран в Определение № 71/14.02.2022 г., съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че на 07.05.2020 г. към 10:25 ч. в с.***, общ.Криводол,
обл.Враца на *** е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което
водачът Д. Д. П., управлявайки на заден ход лекотоварен автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.№ ЕН *** КМ, е блъснал
пешеходката Ц. З. Я..
Спорен между страните е въпросът за механизма, по който е
реализирано ПТП.
Като доказателство по делото е приложено заверено копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 967000-
4145/08.05.2020 г., в което като участници в произшествието са посочени
МПС с рег.№ ЕН *** КМ, марка "Мерцедес", модел "Спринтер 311 ЦДИ",
управлявано от Д. Д. П., и пешеходец Ц. З. Я.. Посочено е, че при ПТП е
ранена пешеходката, която е получила фрактура на лява бедрена кост, лява
5
ръка в областта на лакътя и три ребра отдясно. Липсва отразяване на
обстоятелства и причини за ПТП, а в съответната графа се сочи единствено "в
процес на изясняване".
От представения протокол за оглед е видно, че в деня на ПТП –
07.05.2020 г. е извършен оглед на ПТП, при който е констатирано, че същото
е настъпило в прав хоризонтален участък с насоченост запад-изток, на
двупосочно платно за движение без маркировка с обща ширина 5,90 метра.
Отразено е, че от двете страни на платното има тротоари с ширина по 2 м
всеки, отделени от пътя с бордюри. Не е констатирано наличието на
пешеходни пътеки и преходи и на пътни знаци и светофарни колони. В
момента на огледа е присъствал водача, който е посочил мястото на ПТП, а
при извършения оглед на МПС не са констатирани видими следи от сблъсък.
Приложено е заверено копие от постановление за прекратяване на
наказателно производство, от което е видно, че е било образувано ДП №
904/20 г. по описа на РП-Враца за престъпление по чл.343, ал.1, б."б" НК,
което е прекратено на основание чл.343, ал.2 НК – по искане на пострадалото
лице.
Като свидетел по делото е разпитан водачът на лекия автомобил Д. Д.
П., от чиито показания се установява, че на 07.05.2020 г. е бил на работа и
пътувайки към определен обект е навлязъл в улицата на заден ход с пуснати
аварийни светлини. Свидетелят твърди, че в същото време една кола е
излизала от пресечката, поради което е гледал внимателно в двете странични
огледала, за да се размине с нея. Признава, че не е видял кога ищцата е
минала зад управлявания от него бус, но счита, че е била застанала на
позиция, в която той няма никаква видимост. Разбрал е, че нещо се случва от
реакцията на продавачката от магазина, която е започнала да маха с ръце и му
е казала да спре, че ще убие жената. Свидетелят е реагирал като е спрял буса
и е дал напред. Счита, че се е движел много бавно, със скорост по-малка от
10 км/ч и изобщо не е усетил удара. Когато е слязъл от буса е видял, че по-
голямата част от тялото на ищцата е била под автомобила. Твърди, че е
извадил жената и е помогнал да бъде поставена на стол, след което е извикана
бърза помощ. Според свидетеля, след удара ищцата е била контактна, но е
казвала, че я боли крака. След идването на спешния екип, тя е била качена в
линейката и закарана в болница. Свидетелят твърди, че по буса не е имало
следи от удара. Пояснява, че автомобилът има странични огледала и водачът
има видимост само от тях, но не и видимост назад, тъй като бусът е изцяло
затворен и дори няма прозорец към вътрешността му. Д.П. твърди, че ищцата
е била с два бастуна, едва се е движила, а хора от селото са му казали, че е
имала трудности с придвижването и продавачката от магазина дори се е
учудила защо е излязла като не може да ходи.
От изслушаното заключение на САТЕ, изготвено от инж.Г.В., се
установява следния механизъм на процесното ПТП: На 07.05.2020 г.
свидетелят Д. Д. П. е управлявал лекотоварен автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.№ ЕН *** КМ, по *** в с.***,
общ.Криводол, обл.Враца, като се е движел със скорост от около 10,8 км/ч на
заден ход в условната зона на насрещно движение в посока към близкия
магазин за хранителни стоки. Според вещото лице, вероятно при това
движение на заден ход вниманието на водача е било изцяло съсредоточено в
посока дясно външно огледало за наблюдение движението на дясна странична
6
част на буса спрямо тротоара и наличие на хора на същия. По същото време
на същата улица се е движела пешеходката Ц.Я., която е предприела
пресичане на пътното платно, движейки се по диагонал от тротоара на
кметството към тротоара на магазина със спокоен ход със скорост от около
3,2 км/ч. В един момент от своето движение пешеходката, попадайки на
мястото на удара и намирайки се с ляво задна странична част спрямо
движещия се на заден ход автомобил, е била ударена от задната част на
автомобила с удар на задна броня в ляв крак, като вследствие на ударната
сила е паднала на пътното платно зад автомобила. Продавачката от магазина,
виждайки движението на автомобила на заден ход и намиращата се зад него
пешеходка, със знаци и викове е предупредила водача за опасност от ПТП,
което е възприето от него и на разстояние 3-3,5 м. от мястото на удара е
предприел аварийно спиране, но при достигане мястото на удара със задна
част на автомобила – задна броня около средата е блъснал движещата се зад
автомобила пешеходка, след което автомобилът е спрял, с което е избегнато
прегазване на падналото зад автомобила тяло на пешеходката.
В заключението се посочва, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е движението на товарния автомобил на заден ход по
платното за движение на ППС със скорост от около 10,8 км/ч към момента на
удара и изцяло насочено внимание към дясно странично огледало за обратно
виждане, вследствие на което не е видял и възприел движението на
пешеходката по пътното платно Според вещото лице, ПТП е било
предотвратимо от страна на водача на автомобила при наблюдение на
траекторията на движение на заден ход в зоната на видимата част от двете
страни или осигуряване на лице, което да му сигнализира за опасност в
невидимата зона. В заключението е отразено, че в района на участъка на ПТП
няма налични пешеходни пътеки в близост до мястото, на което е предприела
пресичане пешеходката. Посочено е, че в момента на възникване на
опасността - слизане на пешеходката от тротоара и предприемане на
движение по платното за движение на ППС в посока към магазина, находящ
се на отсрещния тротоар, разстоянието между нея и движещия се на заден ход
автомобил от ляво на дясно спрямо нейното движение е било около 15-16
метра. Между пешеходката и автомобила не е имало препятствие,
ограничаващо взаимната им видимост, т.е. те са имали техническа
възможност да се възприемат и да предотвратят настъпването на ПТП.
Видимостта на водача на лекотоварния автомобил назад по траекторията на
движение на заден ход се осигурява от ляво и от дясно спрямо страничните
продължения на лява и дясна част на автомобила от страничните огледала за
обратно виждане. Към момента на възникване на опасността – слизане на
пешеходката от тротоара, водачът на автомобила, отстоящ на около 15-16 м.
от това място е имал техническа възможност да види и възприеме
пешеходката и да вижда нейното движение до момента, в който е навлязла в
невидимата зона зад автомобила.
От приетите като доказателства по делото заверени копия от епикриза
от МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца за проведено болнично лечение и
оперативни процедури в периода 07.05.2020 г.-13.05.2020 г., оперативен
протокол, рентгенови снимки, епикриза от МБАЛ "Христо Ботев" АД,
гр.Враца за продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни
интервенции в периода 13.05.2020 г. – 25.05.2020 г. и амбулаторен лист от
7
11.06.2020 г. се установява следното: Пострадалата Ц.Я. е била приета на
лечение в МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца на 07.05.2020 г. по повод на
субтрохантерно счупване на лява бедрена кост, счупване на външния
епикондил на лява раменна кост и раздробено счупване на десния лакътен
израстък, като при приемането е била в съзнание, ориентирана, адекватна и
спокойна; имала е кръвонасядане дясно слепоочно на главата, болка с
ограничени движения в областта на лява ТБС; ЛДК е бил видимо скъсен с
около 3 см., външно рутиран с положителен симптом на закованата пета в
ляво; имала е хематоми и костно хрущене в областта на двете лакътни стави,
пострадалите крайници са били без съдов и неврологичен дефицит. На
11.05.2020 г. е извършена операция под обща анестезия, при която е
извършено оперативно наместване и ОСМ на счупената бедрена кост;
оперативно наместване и ОСМ на счупената лява раменна кост и оперативно
наместване и ОСМ на счупения десен лакътен израстък. По време на престоя
е проведено медикаментозно лечение, като е изписана и насочена за
долекуване. В периода от 13.05.2020 г. до 25.05.2020 г. Я. е била на лечение е
рехабилитация по повод счупената бедрена кост. По време на престоя е
проведено медикаментозно лечение и е изписана в добро общо и локално
състояние.
Към исковата молба са приложени вносни бележки, от които е видно,
че на 11.05.2020 г. Ц. З. Я. е заплатила следните суми: 550,00 лв. по ИЗ №
5016 и 1 680,00 лв. по ИЗ № 5016 за остеосинтезен материал.
По делото е представено като писмено доказателство и ЕР на ТЕЛК
Общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца № 3277/21.08.2020 г.,
от което е видно, че на Ц.Я. са определени 91 % т.н.р. без чужда помощ за
срок от 1 година, поради счупването на бедрената кост.
По делото е разпитан като свидетел В. Я. – син на ищцата, който
установява, че 07.05.2020 г. си е бил на село и е получил обаждане, че
микробус е блъснал майка му. Отишъл е веднага на мястото на инцидента и е
заварил майка си на един стол, много пребледняла и напикана. Дошла е
линейка и я е закарала първоначално в гр.Криводол, а след това в болницата в
гр.Враца. Свидетелят установява, че първоначално майка му е била в шок и не
е била адекватна, но след това е започнала да изпитва много силни болки.
Посочва, че е престояла в болницата около 1 месец, през който период е била
на легло, тъй като са били счупени ръцете й и крака й, поради което
съпругата на свидетеля я е обгрижвала и я е обтривала с мокри кърпи, за да не
получи рани от залежаването. От болницата е изписана на инвалидна количка,
след което в къщи е продължила да лежи и едва към м.09.2020 г. е започнала
да се изправя до седнало положение. Свидетелят посочва, че докато майка му
е била на легло и с памперси, грижи за нея е полагала съпругата му. Когато са
започнали да я изправят, в грижите се е включил и баща му, който е помагал
при изправянето й. Свидетелят установява, че майка му е изпитвала силни
болки, които са й пречели да спи, поради което са й били предписани и е
приемала обезболяващи лекарства. Според свидетеля, до момента на
инцидента майка му е била здрава и когато се е наложило друг човек да я
обслужва и да й сменя памперсите, това е предизвикало в нея неприятни
емоции. От показанията се установява, че първоначално след изправянето й
през м.09.2020 г. се е опитвала да ходи с проходилка, но е изпитвала
непрестанни болки. Движението й е било около леглото, през м.11-м.12.2020
8
г. е започнала да стига до кухнята с две патерици, а едва през пролетта – м.02-
м.03.2021 г. е започнала да се опитва да излиза с бастун от къщи и да ходи до
магазина. Свидетелят твърди, че до инцидента майка му се е грижила за
домакинството, обработвала е градината и е гледала кошери, а към момента
не може дори да си простре сама дрехите, изпитва болки, продължава да пие
лекарства, плаче редовно и не може да спи добре.
От заключението на вещото лице-травматолог д-р Г.К. се установява,
че от приложената медицинска документация се установява, че ищцата е
имала следните травматични увреждания: 1. Субтрохантерно счупване на
лява бедрена кост, което й е причинило трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник; 2. Счупване на десния лакътен израстък, което й е
причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник; 3.
Счупване на външния епикондил на лява раменна кост, което й е причинило
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник; 4. Счупване на три
ребра в дясно, което й е причинило трайно затрудняване на движенията на
снагата; 5. Кръвонасядане на главата, което й е причинило болка и страдание.
Според заключението, посочените увреждания по механизъм отговарят да
бъдат получени в условията на ПТП – блъскане на пешеходец от лекотоварен
автомобил, движещ се на заден ход.
В експертизата е отразено, че е било проведено оперативно лечение по
отношение на счупванията по т.1, 2 и 3, както и медикаментозно такова за
престоя в здравното заведение. Общият период на възстановяване е около 8-
10 месеца. В съдебно заседание на 31.05.2022 г. вещото лице пояснява, че
първоначално ищцата е била на легло, поради счупванията на един долен и
двата горни крайника, впоследствие е започнало изправяне до седеж, тъй като
ищцата не е можела да държи патерица, поради счупването на горните
крайници. Едва след зарастването на тези счупвания ищцата е могла да се
раздвижва и с патерици. Пълното костно срастване е завършило своя цикъл в
период 4-5 месеца, но възстановителният период е 8-10 месеца, тъй като е
било необходимо време за възстановяване на походката, мускулатурата и
обема на движенията. Вещото лице е посочило, че болките и страданията,
които е търпяла ищцата, като интензивност и продължителност са били
характерни за този вид травми, изразяващи се в счупвания на кости, които са
продължили и през периода на възстановяване с по-малък интензитет и
продължителност. Възможно е същата и в бъдеще да изпитва болки и
страдания при определени условия – напр. при промяна на метеорологичните
условия, физическо натоварване и пр.
Заключението на вещото лице е, че здравословното състояние на
ищцата към момента е добро, като е налице почти пълно възстановяване от
травмите и медицинската прогноза в това отношение е добра, съобразена с
възрастта и костната й структура. При извършения личен преглед експертът е
констатирал, че към момента не е налице скъсяване на ляв долен крайник
(такова е било налично след счупването, което е характерен симптом). Не е
констатирана и промяна в мускулатурата на крайниците на ищцата. Видими
са оформени постоперативни ръбове в областта на ляво бедро странично над
трохантера с размер 5 см., средно горна трета на ляво бедро 12 см. и дистално
2 см. външно над ляво коляно, както и в областта на външния епикондил на
ляв лакът 5 см. и по задната повърхност на лява лакътна става и предмишница
12 см., които са дефинитивни за цял живот.
9
Вещото лице посочва, че по време на възстановителния период ищцата
е търпяла физически и битов дискомфорт, свързан с дейностите от
ежедневния живот и с възможността за самообслужване. Сочи също, че
направените разходи от ищцата са били необходими за оперативното лечение
на травмите.
В съдебно заседание на 31.05.2022 г. вещото лице пояснява, че в
момента походката на ищцата е с накуцване, поради комплекс от фактори -
тежкото счупване на бедрената кост, възрастови артрозни изменения в
съседни стави и дефицит на мускулатурата.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото,
обективиран в Определение № 71/14.02.2022 г., съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че към датата на ПТП за лекотоварен автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.№ ЕН *** КМ е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обективирана в полица №
BG/30/119001646573 на ответното „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве” АД с период на покритие 13.06.2019 г.-12.06.2020
г.
От представените от ищцата доказателства се установява, че с молба,
получена от ответника на 14.08.2020 г., ищцата Я. е поискала да й бъде
определено и изплатено справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 2 230 лв. Ответникът е отговорил с писмо изх.№ 3451/04.09.2020 г., с което
е изискал да му бъдат представени редица документи.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните прави изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна, следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД – извършено виновно
противоправно деяние от делинквента, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер.
Единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД. От друга страна, трябва да се установи
наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в
качеството на застраховател, и прекия причинител на увреждането, в
качеството на застрахован. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахованият водач.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин
настъпването на ПТП на 07.05.2020 г. вследствие виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил Д. Д. П., който при предприето
движение на заден ход със скорост от около 10,8 км/ч на заден ход в
условната зона на насрещно движение в посока към близкия магазин за
хранителни стоки не е възприел пресичащата в същия момент пътното платно
Ц.Я. и я е ударил. От събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че ищцата е получила описаните в исковата молба телесни
увреждания и е претърпяла болки и страдания, както и наличието на
10
причинна връзка между ПТП и тези вреди. Установява се и наличието на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество.
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на
дължимото на ищцата възнаграждение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване на следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите на решението си,
съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелство и да обоснове
значението им за размера на неимуществените вреди.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата
Я. неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази следните
обстоятелства, установено от писмените доказателства, заключението на
СМЕ и показанията на свидетеля В. Я., които се преценяват по правилото на
чл.172 ГПК като достоверни, тъй като кореспондират с останалите
доказателства:
- брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания – 1.
Субтрохантерно счупване на лява бедрена кост, което й е причинило трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник; 2. Счупване на десния
лакътен израстък, което й е причинило трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник; 3. Счупване на външния епикондил на лява раменна
кост, което й е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник; 4. Счупване на три ребра в дясно, което й е причинило трайно
затрудняване на движенията на снагата; 5. Кръвонасядане на главата, което й
е причинило болка и страдание. От така описаните увреждания е видно, че са
в различни анатомични области, което практически е довело и до по–големи
трудности при раздвижването и възстановяването, тъй като поради
11
счупването на горните крайници ищцата не е могла до зарастването им да се
раздвижва с помощта на помощни средства, а е била на постелен режим и
първоначално е изправяна единствено до седеж;
- вид и продължителност на лечебния и възстановителния период – 18
дни болнично лечение, включващо оперативна интервенция и
долекуване/рехабилитация след оперативната намеса; възстановителен
период, включващ около 3 месеца обездвижване на легло и около 5 месеца
придвижване с помощта на проходилка, патерици и бастун;
- интензитета на търпените болки и страдания – интензивни болки през
първите 3-4 месеца, които постепенно са намалели, но прогнозата е и в
бъдеще ищцата да изпитва болки и страдания при определени условия – напр.
при промяна на метеорологичните условия, физическо натоварване и пр. ;
- възраст и здравословно състояние на ищцата към момента на
инцидента – към момента на настъпване на инцидента ищцата е била на 73
години, в която възраст зарастването на костите и възстановителният процес
са по-бавни, но е била в добро общо състояние и без данни за наличие на
сериозни здравословно проблеми;
- допълнителни негативни психически изживявания (освен болките от
травмите) – необходимост от чужда помощ и ползване на памперси в
началото на възстановителния период, придвижване с патерици и бастун,
негативно отражение върху психоемоционалната й сфера, проблеми със съня,
промяна в начина й на живот, който до този момент е бил активен –
занимавала се е с обработване на градината си, с отглеждане на кошери и т.н.;
- обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – увеличен лимит на гражданската
отговорност след 07.12.2018 г. до размер от 10 420 000 лв.
Като съобрази всички тези обстоятелства и принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от Ц.Я. неимуществени
вреди от ПТП е 70 000 лева.
При определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, предвид необходимостта от правна сигурност и
предвидимост, съдът съобрази обезщетенията за сходни състояния,
присъждани в съдебната практика: напр. Решение № 75 от 09.01.01.2019 г. на
САС по в.гр.д.№ 2859/2018 г., Решение № 944 от 11.08.2021 г. на САС по в.
гр. д. № 3402/2020 г., Решение № 2 от 06.01.2022 г. на САС по в.гр.д.№
2378/2021 г., Решение № 624 от 3.05.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2503/2021
г., и др.
За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 80 000 лв.
исковата претенция за неимуществени вреди е неоснователна, тъй като от
заключението на СМЕ се установи, че ищцата се е възстановила от травмите
и не са налице усложнения. Не се доказват изложените в исковата молба
твърдения за продължаващо тежко състояние, непрестанни болки и скъсяване
на крака вследствие счупването на бедрената кост. От заключението на СМЕ
се установи, че в момента походката на ищцата е с накуцване, но не само в
резултат на травмата, а поради комплекс от фактори, в който се включват и
възрастови артрозни изменения в съседни стави и дефицит на мускулатурата.
Застрахователят поддържа направеното възражение за съпричиняване
с твърдения, че ищцата е предприела пресичане, след като вече е възприела
12
движещия се на заден ход лекотоварен автомобил.
Съгласно Решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д.№ 35/09г. на ВКС,
ТК, II т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II
т.о., Решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение
№ 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 33
от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №159 от
24.11.2010г. по т.д.№ 1117/2009г. на II т.о. и др., постановени по реда на
чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е
налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ -
Решение № 15/19.02.2020г. по т.д.№ 146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., Решение
№ 118 от 27.06.2014г. по т.д.№ 3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 97
от 06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при
определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването
на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия
решаващият съд следва да има предвид не само завишената отговорност на
водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на
движението спрямо тази на пешеходците и задължението на водача да избере
подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му
позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на
пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди,
но трябва да се отчита и поведението на пострадалия, всички негови действия
и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като
съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на
пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на
поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване
на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за
причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да
разпредели отговорността за причиняването на деликта.
В конкретния случай водачът Д. Д. П. е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.40 от ЗДвП, тъй като по време на
движението си назад не е извършил непрекъснато наблюдение на пътя зад
превозното средство, поради което не е възприел предприетото от ищцата Я.
13
пресичане на пътното платно, а с оглед вида на управлявания автомобил, при
който видимостта назад се осигурява само от страничните огледала за
обратно виждане, не е предприел и мерки да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности в невидимата зона зад автомобила. От друга страна
обаче, като участници в движението водачите на пътни превозни средства и
пешеходците са равнопоставени, поради което последните, освен носители на
правото на пресичане, имат и определени задължения. Така чл.113, ал.1 ЗДвП
задължава пешеходците при пресичане на платното за движение да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП дава право на пешеходците да пресичат
платното за движение и извън определените за целта места, но при
определени условия - извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В конкретния
случай не е имало пешеходна пътека или функциониращ светофар, поради
което Ц.Я. е могла да пресече двупосочното пътното платно и извън
определените от закона места, но при съобразяване на посочените законови
ограничения. Тя обаче не е изпълнила изискванията на закона, тъй като не се е
съобразила с движещия се по пътното платно на заден ход автомобил, макар
и да е възприела същия. От заключението на САТЕ се установи, че в момента
на възникване на опасността – слизането на ищцата от пешеходния тротоар и
предприемането на пресичане в посока отсрещния тротоар, разстоянието
между нея и движещия се на заден ход автомобил е било около 15-16 метра,
между нея и автомобила не е имало препятствия, които да ограничават
взаимната им видимост, т.е. и двамата са имали техническа възможност да се
възприемат взаимно. Това обстоятелство се признава и от самата Ц.Я., която в
с.з. на 31.05.2022 г. заяви, че е видяла автомобила, но е преценила, че може да
мине. Следователно тя е имала възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако е изчакала преминаването, респ. паркирането на автомобила, и след
това е предприела или продължила пресичането на пътното платно. При тези
данни настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от
ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като въз основа на събраните
доказателства категорично може да бъде направен извод за наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия инцидент
и то не въз основа на съмнение, а на базата на установеното по несъмнен
начин нарушение на чл. 113, ал. 2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП и съществуващата
безспорно установена възможност на ищцата, предприемайки пресичане на
улицата при липса на пешеходна пътека, да се съобрази с приближаващия,
видим за нея автомобил. Рискованото пресичане от страна на Ц.Я. обосновава
наличие на принос за настъпване на процесното ПТП, поради което съдът
приема, че е налице 25% (1/4) съпричиняване и определеният като справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намален със
17 500 лв. и искът да бъде уважен до размер от 52 500 лв.
Съдът намира за основателна и претенцията за имуществени вреди,
14
тъй като от писмените доказателства по делото се установи заплащането на
претендираните суми за остеосинтезни материали, а от заключението на СМЕ
се установи, че направените от ищцата разходи са били необходими за
оперативното лечение на травмите, получени при процесното ПТП. Съдът
намира, че претендираното обезщетение за имуществени вреди също следва
да бъде намалено с посочения процент съпричиняване, поради което искът
следва да бъде уважен до размер от 1 672,50 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на лихвата за забава
следва да се съобрази съдебната практика, залегнала в Решение №
128/04.02.2020г по т. д. № 2466/2018г ВКС, ТК, I ТО, съгласно което в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от момента на увреждането. Ето защо следва да бъде
уважена претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, считано от 14.08.2020 г. – датата на получаване на поканата
от застрахователя.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.П. възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата Ц.Я. в
размер на 2 155,18 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно уважената част от исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ц.Я. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата 272,97 лв., представляваща част от направените
по делото разноски в общ размер от 800,00 лв. (600,00 лв. за възнаграждения
на вещи лица, 50,00 лв. за призоваването на свидетел и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение), съразмерна на отхвърлената част от
исковите претенции.
Ищцата Ц.Я. е освободена от заплащане на такси и разноски, поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОС-Враца дължащите се такси и разноски, а именно – 2
166,90 лв. – държавна такса и 395,28 лв. изплатени възнаграждения на
експертите от бюджета на съда, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете претенции.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр. чл.52 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. З. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, сумата 52
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и
сумата 1 672,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
15
настъпили вследствие ПТП от 07.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 14.08.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц. З. Я. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД в останалата им част -
над уважените размери до пълните претендирани размери на обезщетенията
от 80 000 лв. за неимуществени вреди и 2 230 лв. за имуществени вреди като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.М. П., ЕГН **********,
сумата 2 155,18 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото пред
настоящата съдебна инстанция безплатно процесуално представителство на
ищцата Ц. З. Я..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц. З. Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата 272,97 лв., представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната система по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 166,90 лв. и разноски в размер на 395,28 лв., съобразно уважената
част от исковете претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16