Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,04.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI
граждански състав, в публичното заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева като разгледа докладваното от съдията
Ширкова гр. д. № 93 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове, предявени по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по
делото е образувано по предявени от „*, със седалище и
адрес на управление:***, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. К*, срещу Т.С.М.
с ЕГН ********** *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сума в размер на 579,59 лева, представляващо остатъчно неизплатено
задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че на 22.11.2017г. ответницата е сключила
Договор за потребителски кредит №********** при следните параметри : сума по
кредита 250 лева, срок на кредита 11 месеца, размер на кредита 27,67 лева,
падеж на вноската петнадесети ден от месеца , ГПР 49,91 %, ГЛП 41,17 %, лихвен
процент на ден 0,11 %, общо задължение по кредита 304,37 лева. Твърди, че
ответницата закупила и допълнителен пакет услуги на стойност 272,22 лева, по
който размера на вноската е 25,02 лева. Така общото задължение по кредита е
579,59 лева, с общ размер на вноската 52,69 лева с дата но погасяване 15 ден от
месеца. Твърди, че съгласно Декларации т.А към договора, неразделна част от
него са Общите условия, които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците са се запознали преди подписване на договора, приемат ги и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите им. Ищецът твърди, че съгласно Декларация т.Г на клиента се
предоставя безвъзмездно на хартиен носител в ясна и разбираема форма на
български език информация във формата на стандартен европейски формуляр, като
на тази база клиентът преценява доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Твърди, че му е направено разяснение и
относно допълнителния пакет услуги, които предлага дружеството като в случай,
че желае да ги ползва, клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. Ищецът твърди,
че точно и в срок е изпълнил задълженията си по договора като на 22.11.2017г. е
превел паричната сума от 250 лева по посочената от длъжника банкова сметка. ***,
че от своя страна ответницата е поела задължение да го изплати за срок от 11
месеца на месечни вноски в размер на по 52,69 лева с падежна дата 15-ти число
на месеца. Твърди, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една
погасителна вноска и след изпадането си в забава и съгласно уговореното в
т.12.3 от Общите условия, договорът бил прекратен автоматично от страна на
кредитора и е обявена неговата
предсрочна изискуемост като на кредитополучателя било изпратено уведомление за
това на 30.03.2018г. Ищецът твърди, че съгласно уговореното в договора,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи
възнаграждения при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба ответницата не е
погасила нито една вноска. Ищецът претендира заплащане на сумата от 579,59
лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит №**********. Твърди, че ако потребителят е желаел, той е можел да се
откаже от кредита в 14 дневен срок от сключването му без да сочи причини за
това.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди датата на
съдебното заседание, моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на
предоставения му срок по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е неоснователен, поради което моли съда да го
отхвърли. Твърди, че
вземането по договора не е станало предсрочно изискуемо, тъй като кредитът
става предсрочно изискуем не само с факта на неплащане, а и с упражняване от
страна на кредитора на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
това волеизявление следва да е достигнало до длъжника кредитополучател и да
предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отделно от това твърди, че клаузите относно ГПР в размер на 49,91 % и
договорената възнаградителна лихва в размер на 41,17% са нищожни. Твърди, че
договорените клаузи за ГПР и възнаградителна лихва са неравноправни и затова са
нищожни. Твърди, че уговорка, която предвижда възнаградителна лихва в размер
над трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Отделно
от това твърди, че уговореният пакет допълнителни услуги на стойност 275,22
лева касае усвояване и управление на кредита. Твърди, че извеждането на тези
услуги в самостоятелно споразумение не
променя тяхното естество и не поражда право на кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях, а съставлява заобикаляне на закона.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6215/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№3851/29.08.2018г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 579,59 лева и разноски в размер на 75 лева.
Установява се от приложеното по делото искане
за (лист 5) отпускане на потребителски
кредит – „*“, че ответникът е подписал такова, с което е отправил искане до
ищеца за отпускане на кредит в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, с
размер на месечната погасителна вноска от 186,39 лева.
Видно
е от приложения по делото стандартен европейски формуляр (лист 13) за
предоставяне на информация за потребителските кредити, че ответникът е информиран
за вида на кредита и неговия срок, както и за допълнителния пакет от услуги.
От
приложения по делото Договор за потребителски кредит *) се установява,
че между страните е сключен договор по силата, на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на 250 лева за срок от 11 месеца, с ГПР 49,90 % и ГЛП 41,17%,
като дължимата сума по кредита е в размер на 304,37 лева. Видно е от приложения
договор, че е избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 275,22
лева, с размер на вноската от 25,02 лева.
Установява се от приложеното по делото
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, че страните са се
споразумели за предоставяне на такъв, даващи право на кредитополучателя да се
възползва от: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата
на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По делото са приложени и Общи условия към
Договора за потребителски кредит (лист 24).
Установява се от приложения по делото
погасителен план към Договора за кредит (лист 34) какви са били месечните
погасителни вноски по кредита и какво включват същите.
Установява се от представеното по делото на
лист 36, че ищцовото дружество е превело на ответницата сума в размер на 250 лева
на 22.11.2017г.
Установява се и от приложеното по делото на
лист 37 извлечение от сметка и какви са платените и неплатените суми по
кредита.
Установява
се от представеното по делото на лист 38 уведомително писмо, адресирано от
ищеца до ответника, (без данни същото да му е връчено), че поради нарушения на
задълженията по ОУ, задължението по договора за кредит е предсрочно изискуемо
и, че дължимата сума по него е в размер на 813,29 лева.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема следното от прана страна:
За да е основателен предявен установителен иск, в исковото производство ищецът
следва да докаже образувано по негово заявление заповедно производство по реда
на чл.410 ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал.
1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието между страните
на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор и пакет от
допълнителни услуги, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер, както и забава на ответника.
По делото
ответникът следва да посочи и докаже всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Установява се от приложеното
ч.гр.д. №6215/2018г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
доколкото длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
С оглед представените по делото Искане за отпускане на кредит,
Стандартен европейски формуляр и Договор за потребителски кредит, съдът приема,
че страните по делото са били
в облигационни отношения. По делото е приложен
Стандартен европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата.
От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация във формуляр съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са
посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Отразено
е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е
подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан
от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. От
правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен
след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния
договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са
попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на
кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника предполага,
че той е прочел подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора (чл.7.1.1. лист 26),
е предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да
дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването му. По делото липсват данни ответницата да се е отказала от
договора в 14 – дневния срок.
Безспорно е, че в
полза на ответницата, въз основа на
направено нея искане, е отпусната сумата от 250 лева и че сумата е преведена
по нейна сметка.
С договора,
страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен
лихвен процент- 41,17%., включена в месечната погасителна вноска. Не се
установи и няма твърдения по делото ответницата да е извършвала плащания нито
по основния договор за кредит, нито по споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги.
Установява се, че
в чл.12.3 от Общите условия, че при просрочие на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер. Установява се, че в чл.12.5 страните са
договорили уведомлението да се изпраща по реда на чл.13.2 от ОУ. В изпратеното
до ответницата уведомление, ищцовото дружество е посочило, че кредитът е
прекратен съгласно Общите условия, считано от 20.03.2018г. като към тази дата
ответницата дължи сумата от 813,29 лева, от която непогасена част от
задължението 579,59 лева, лихви за забава в размер на 3,70 лева и такса по
тарифа в размер на 230 лева.
Съдът счита, че е
налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита, преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост, при
настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.
Съдът не споделя становището на ответницата, че няма настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията. Дружеството, с което ответницата е сключила
договор за кредит представлява небанкова финансова институция. Обстоятелството,
че извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране не я
прави банка, поради което сключеният между „*“ и ответницата договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае
за небанкова финансова институция по отношение на
договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
В този смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д.№ 4606/2016г., ІV г.о.,
ГК на ВКС. В конкретната хипотеза, чл.12.3 от Общите условия предвижда
автоматична предсрочна изискуемост в случай, че клиентът просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер. Поради това съдът приема,
че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 20.03.2018г. (когато
ищецът е изпратил писмото на ответницата) и не е било необходимо за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед гореизложеното, съдът приема,
че вземането на кредитора по кредита за главницата е станало изцяло предсрочно
изискуемо на 20.03.2018г. и прекратен.
Изискуемостта на
задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока дава
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът бе изтекъл. При уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. (в т.
см. Решение № 99 от 01.02.2013г. на ВКС по т. д. № 610/2011г., I т.о., ТК).
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва, съдът приема, че тази клауза е
нищожна. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга,
като нейната стойност, следва да бъде съобразена, както със стойността на
отпуснатия заем и със срока, за които се уговоря връщането и обезпечението по
кредита. В тази връзка съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави,
тъй като към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на
максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК
/ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният
процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за
потребителски кредит, при който едната страна е икономически по-слаба и
съгласно практиката, лихвата е била ограничена до три пъти размера на
законовата лихва. Към датата на сключване на договора - месец ноември 2017г.,
законовата лихва е била 10,01%, като петкратния размер е 50,05% . В Договора ГПР /годишен процент на разходите/ е
в размер на 49,90%, което е 0,15% по – ниско от посочения петкратен размер.
Съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата.
Що се касае до
сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът
намира същото за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът
намира, че посочените по- горе услуги в споразумението, озаглавени като
„допълнителни”, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани
със самотно задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна
вноска. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни
референции и т.н. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита,
което води до неговата нищожност, за което съда служебно следи. Тези
допълнителни услуги не са използвани от ответницата, която не е погасила нито една вноска по кредита и няма
данни да се е възползвала от тях.
С оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорения ГПР по договора и сключеният пакет
„Допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде
отхвърлен в тази му част. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор, поради
което съдът приема, че ответницата дължи главница в размер на 250 лева, а
претенциите за възнаградителна лихва в размер на 54,37 лева, както и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Разноските на ищеца са в размер на 100 юрк.възнаграждение, 25 лева държавна
такса и 300 лева депозит за възнаграждението на особен представител на
ответницата. Като взе предвид обстоятелството, че претенциите на ищеца се
явяват основателни до сумата от 250 лева, а за разликата до 579,59 лева се
явяват неоснователни, то ответницата дължи разноски на ищцовото дружество в
размер на 183,31 лева. За заповедното производство разноските на ищеца са в
размер на 75 лева, от които 50 лева за юрк.възнаграждение и 25 лева държавна
такса. Съобразно уважената част, ответницата дължи на ищеца разноски в размер
на 32,34 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.М.
с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „*, със седалище и
адрес на управление:***,, сумата от 250 лева- главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.08.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3851/29.08.2018г.
по ч.гр.дело 6215/2018г. по описа на РС Плевен, като за разликата до сумата от 579,59
лева ОТХВЪРЛЯ прадевяните искове
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със седалище и
адрес на управление:***,, сумата от 183,31 лева.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.С.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със седалище и
адрес на управление:***,, сумата от 32,34
лева съставляващи направени разноски по ч. гр.д.№ 6215/2018г.
на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: