№ 355
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800501056 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 146 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 850/2022 г. по описа на РС – Ботевград
„АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД е осъдено да плати на Я. Й. З. следните суми: сумата от
1761.44 лв., представляваща дължими нетни заплати за месеци януари, февруари, март и
април 2021 г.; сумата от 74.85 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите суми
за заплати за периода от 25.02.2021 г. до 27.08.2021 г.; сумата от 1116.50 евро с левова
равностойност 2183.69 лв., представляваща дължими командировъчни средства за
извършени от Я. Й. З. международни товарни превози за периода от 17.02.2021 г. до
10.04.2021 г.; сумата от 118.85 лв., представляваща общо изчислени увеличения върху
дължимото на Я. Й. З. трудово възнаграждение за работа в почивни и празнични дни
/извънреден труд/, както следва: за положен труд на 03.03.2021 г. /национален празник/,
20.03.2021 г. /събота - почивен ден/, 27.03.2021 г. /събота - почивен ден/, 28.03.2021 г. /неделя
- почивен ден/, 03.04.2021 г. /събота - почивен ден/; обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горните суми на главниците, считано от датата на предявяване на
исковете - 27.08.2021 г., до окончателното плащане; сумата от 1897 лв., представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. С решението
предявените от Я. Й. З. срещу „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД искове са отхвърлени в
останалата част, както следва: искът за плащане на мораторна лихва върху дължимите
заплати е отхвърлен за сумата над уважения размер от 74.85лв. до пълния предявен размер
1
от 98 лв.; искът за плащане на командировъчни средства е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1116.50 евро с левова равностойност 2183.69 лв. до пълния предявен
размер от 1431 евро с левова равностойност 2798.79 лв.; искът за плащане на извънреден
труд е отхвърлен за разликата над уважения размер от 118.85 лв. до пълния предявен размер
от 1674 лв. С решението са присъдени в тежест на „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД и
разноски в полза на РС – Ботевград в размер на 1357 лв. за държавна такса и за
възнаграждения на вещи лица, както и в размер на 5 лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. С решението Я. Й. З. е осъден да плати на „АМЕЛ
ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД сумата от 1015 лв., представляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът Я. Й. З. обжалва частично решението в частта, в която частично е отхвърлен
искът му за плащане на командировъчни средства, а именно обжалва го в частта, в която
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2183.69 лв. до размера от 2693.18
лв., като за разликата над 2693.18 лв. до пълния предявен размер от 2798.79 лв. прави отказ
от иска.
Ответникът „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД обжалва решението в частите, в
които исковете са уважени, както и в частта за всички присъдени в негова тежест разноски в
полза на ищеца и на РС – Ботевград.
По всяка от въззивните жалби е постъпил отговор от насрещната страна, в който
съответната въззивна жалба е оспорена.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият
въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество –
неоснователни, по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, чл. 215 и чл.
262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи изцяло иска за плащане на трудово възнаграждение и частично
останалите искове, вкл. акцесорния за обезщетение за забава по отношение на трудовото
възнаграждение, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че не е доказано от страна на
работодателя плащане на дължимото за претендирания период трудово възнаграждение на
ищеца /наличието на трудово правоотношение в този период не е спорно по делото/, а по
отношение размера на дължимото обезщетение за забава върху сумата на трудовото
възнаграждение е приет за доказан размера, посочен в заключението на вещото лице по
първата единична съдебно-счетоводна експертиза, приел е, че е доказано, че в
претендирания период ищецът е бил командирован в чужбина, като е извършвал
международни транспортни курсове, като през този период са превеждани от работодателя
суми по сметка на ищеца основно за покриване на разходите по транспорта, които са били в
размер на 2800.51 лв., а единствената преведена сума за командировъчни пари е в размер на
509.49 лв., приел е също, че е доказано, че ищецът е положил извънреден труд на 03.03.2021
2
г., който е национален празник, на 20.03.2021 г., който е събота и почивен ден, на 27.03.2021
г., който е събота и почивен ден, на 28.03.2021 г., който е неделя и почивен ден и на
03.04.2021 г., който е събота и почивен ден и съответно му се дължи увеличение върху
трудовото възнаграждение в размера, изчислен от вещите лица по тройната съдебно-
счетоводна експертиза.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени са при надлежна
съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и съобразени с
правилата на материалния и процесуалния закон. Тези изводи се споделят от настоящата
инстанция, съответно на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. С оглед поддържаните от страните доводи във въззивното
производство следва да се изложи и следното:
По въззивната жалба на ищеца:
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е основал изводите си
досежно размера на преведената от ответника по сметката на ищеца обща сума и досежно
факта каква част от тази сума е била предназначена за покриване на транспортните разходи и
каква част е била предназначена за командировъчни пари единствено на заключението по
тройната съдебно-счетоводна експертиза без да прецени същото във връзка с останалите
доказателства по делото и особено във връзка с възраженията на ищеца, като е игнорирал в
тази част заключенията на двете единични съдебно-счетоводни експертизи. Следва да се
отбележи, че независимо по какъв начин са формулирани задачите към вещите лица, от
тяхната компетентност е единствено да посочат от счетоводна гледна точка каква би била
сумата на дължимите командировъчни пари за осъществена в посочения период
командировка за извършване на международни товарни превози и има ли счетоводни
доказателства по делото за плащане на тези командировъчни пари – било изцяло, било
частично. Въпросите относно това при липса на посочено основание за превод на паричните
суми, а за част от преводите – липса и на посочен вносител, следва ли да се приеме, че
всички суми са преведени от ответника и по какъв начин тези суми следва да се отнесат за
погасяване на неговите задължения към ищеца са въпроси, на които отговор следва да даде
съдът, тъй като са правни и отговорът им е обусловен от преценката на доказателствата по
делото. В случая заключенията и на трите експертизи кореспондират в тази част, като
установяват, че за 51 календарни дни командировка /установени по делото при липса на
командировъчна заповед с представените товарителници /CMR/, приемо-предавателен
протокол и писмо от Агенция „Митници“/ дължимата сума за командировъчни пари е 1377
евро /по 27 евро на ден/ с левова равностойност 2693.18 лв. В заключението по тройната
експертиза тази сума е отнесена към сумата от 3310 лв., за която в същото заключение е
прието, че е преведена от ответника по сметка на ищеца, отнесена е също така и към сумата
на установените по делото /с писмени доказателства/ транспортни разходи – 2800.51 лв.,
извършени по време на командировката, при което вещите лица са направили
предположение, че при отчитане на сумата на транспортните разходи разликата от 509.49 лв.
до пълния размер на приетата от трите вещи лица за преведена от ответника сума от 3310 лв.
3
следва да бъде отнесена като частично плащане на командировъчни пари. Това
предположение е възприето и от първоинстанционния съд, като въззивният съд намира, че е
правилно възприето предвид съвкупната преценка на доказателствата по делото, а
изложеното от ищеца с цел оборване на това предположение е неоснователно. По делото са
представени писмени доказателства /разписки от Easypay/ за преведени на ищеца за сметка
на ответника 1450 лв. При представянето им ответникът е твърдял, че ги представя за
доказване факта на плащане на трудовото възнаграждение, а в отговора на исковата молба е
твърдял, че на ищеца са платени всички трудови възнаграждения без да посочва сума. Не
може да се приеме, че със сумата от 1450 лв. е платено част от трудовото възнаграждение на
ищеца и оттам да се направи вероятно желания - предвид изложеното във въззивната жалба -
от ищеца извод, некореспондиращ с неговите твърдения и с интереса му по делото, че тази
сума не следва да се отчита като платена за командировъчни пари или за транспортни
разходи, което пък да доведе до категорично желания от ищеца извод, че не са му платени
никакви командировъчни пари. Съображенията за това да не може да се приеме, че с
горепосочената сума е платено трудово възнаграждение на ищеца ще бъдат изложени по-
нататък в хода на изложението, тъй като там е логическото им място, а горното съдът излага
само за яснота, доколкото ищецът, макар да твърди, че трудово възнаграждение не му е било
платено /и съответно го претендира/, във въззивната си жалба се опитва да обоснове теза, че
след като работодателят твърди, че със сумата от 1450 лв. е платено трудово
възнаграждение, то не може да се приеме, че с нея са платени част от командировъчните
пари, както е приел първоинстанционният съд. Същевременно са налице доказателства за
преведена по сметката на ищеца сума над размера от 1450 лв., а именно обща сума в размер
на 3310 лв. /в която се включва и сумата от 1450 лв./, като в платежните документи отново
не е посочено основание за превеждане на сумите, не е посочен и вносител на същите. При
липса на други доказателства по делото обаче, логично и житейски достоверно е да се
приеме, че всички суми са били преведени от работодателя. В тази връзка следва да се
отбележи, че ищецът не ангажира доказателства, че по същата сметка той и съпругата му
също са превеждали парични суми /при ангажирането на които доказателства би оборил
така направеното предположение/, а в негова тежест е да докаже това обстоятелство, тъй
като той го твърди.
С оглед всичко гореизложено изводите на първоинстанционния съд досежно размера
на преведената от ответника по сметката на ищеца обща сума и досежно факта каква част от
тази сума е била предназначена за покриване на транспортните разходи и каква част е била
предназначена за командировъчни пари, основани на направеното в заключението на
тройната експертиза предположение, са правилни, тъй като това предположение, както се
посочи, е логично и житейски достоверно, същевременно не е оборено от останалите
доказателства по делото.
По въззивната жалба на ответника:
Неоснователно е оплакването за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения и pd липса в решението на съвкупна преценка на доказателствата по делото.
4
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е направил неправилен
извод, че на ищеца не е платено трудовото възнаграждение. Не може да се приеме, че с
общата сума от 3310 лв., преведена по сметката на ищеца, е платено трудово
възнаграждение предвид установения в КТ ред за изплащане на трудово възнаграждение и
липсата на надлежни доказателства по делото в тази връзка. Съгласно чл. 128 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях трудq да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при
поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените
или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. По делото извлечение от
ведомостите за заплати не е представено и е установено, че счетоводството на ответника не
е водено редовно /същевременно не се установява нередовното водене на счетоводството де
не е по вина на ответника/. Същевременно според уговореното в сключения между страните
по делото трудов договор възнаграждението е с периодичност на изплащане ежемесечно до
25-то число на следващия месец. Видно от датите на извършените по картата на ищеца
преводи /посочени в табличен вид като приложение към заключението на тройната
експертиза/, тези дати, а също и размерът на сумите, не кореспондират с уговореното в
трудовия договор, в който не е предвидено изплащане на трудовото възнаграждение на
части и то в рамките на последователни дни или през няколко дни, а общата сума от 3310 лв.
значително надхвърля месечното трудово възнаграждение, като не се твърди от ответника с
тези плащания да са платени трудови възнаграждения за различни месечни периоди /а
сумата от 3310 лв. надхвърля и претендирания по делото общ размер на трудовото
възнаграждение/. В тежест на ответника е да докаже надлежно, че е платил дължимото
трудово възнаграждение за исковия период, но това не е сторено. Същевременно е налице
връзка между отделните установени факти – превеждане на суми по картата на ищеца и
разходване на тези суми или на части от тях за транспортни и лични разходи, която връзка
между фактите подкрепя извода на първоинстанционния съд, че превежданите по картата на
ищеца суми са били свързани с командироването му. КТ за разлика от ЗЗД не съдържа
правила относно реда, в който при частично изпълнение от страна длъжника /в случая –
ответника/ и наличие на повече от едно негови еднородни задължения същите следва да се
считат за погасени, а чл. 245 КТ, предвиждащ гарантиране на изплащането на трудовото
възнаграждение, има съвсем други цел и предназначение - прилага се при финансови
затруднения, които не позволяват на работодателя да изплати цялото възнаграждение, в
който случай той дължи ежемесечно 60 % от уговореното възнаграждение, но не по-малко
от минималната работна заплата, установена за страната, а остатъкът до пълния размер
остава дължим със законната лихва. Поради това изложеното от ответника в тази връзка е
неоснователно.
По делото е доказано, че ищецът е бил командирован в чужбина в исковия период,
като е извършвал международни товарни превози в полза на ответника с описания в
исковата молба бус. Писмените доказателства – приемо-предавателен протокол,
товарителници и писмо от Агенция „Митници“ изцяло кореспондират в тази насока.
5
Изводите на вещите лица по тройната съдебно-счетоводна експертиза относно
доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол и неговата автентичност по
никакъв начин не обвързват съда, тъй като нито е в компетентността на тези вещи лица да
правят такава преценка, нито са им били възлагани такива задачи /не биха и могли да им
бъдат възложени именно поради това, че са извън тяхната компетентност/. Абсолютно
несъстоятелни са наведените от ответника твърдения, че бусът не е предаван на ищеца, че
ищецът не е бил командирован в чужбина и че съставените товарителници са с поставен
печат на ответника само поради факта, че ищецът е разполагал с него като служител на
ответника при положение, че ответникът за период от почти два месеца не е предприел
действия по дисциплинарно уволнение на ищеца поради неявяване на работа, нито по
издирване на буса или обявяването му за откраднат, което би било логичното поведение, ако
твърдените от ответника факти бяха именно такива. Трудовият договор с ищеца е прекратен
едва на 15.04.2021 г. /и то по твърдение на ищеца, тъй като заповед за прекратяването му не
е представена по делото/, като основанието /пак по твърдение на ищеца/ не е дисциплинарно
уволнение, а в срока за предизвестие преди изтичане на срока за изпитване, при който е
сключен трудовият договор, а за буса така и няма данни да е издирван, не се и твърди такова
нещо. Не се твърди /и не се установява/ да са предприети мерки и относно преустановяване
на неправомерното ползване на печата на ответника от ищеца, каквото очевидно би било
налице, ако ищецът не е бил командирован от ответника с конкретни задачи, направления и
товар. Същевременно по делото е установено, че бусът е разполагал с GPS, т. е.
работодателят е имал възможност да проследява неговото местонахождение и движение и в
случай, че не той не е възложил на ищеца командировка, би следвало най-малкото да се
свърже с работника си и да прекрати „самоволната“ командировка, за което обаче също няма
нито данни по делото, нито твърдения. Нещо повече – ответникът твърди, че е платил
дължимото на ищеца трудово възнаграждение, т. е. очевидно той не е имал никакви
възражения относно трудовото поведение на ищеца, вкл. в процесния период. Въззивният
съд намира, че ответникът с твърденията си се опитва да черпи благоприятни за себе си
правни последици от ненадлежното изпълнение на задълженията си като работодател да
води надлежно счетоводството си, да води трудовото досие на ищеца /което също не е
представено по делото, а дори трудовият договор, сключен с ищеца, не отговаря на
действително извършваната от ищеца работа предвид установеното по делото и твърдяната
от ответника техническа грешка при изписване на кода за длъжността по НКПД, която
техническа грешка обаче не е отстранена/ и да оформя надлежно документално
командировките за осъществяване на задграничен транспорт на товари, а като цяло
трудовите отношения между страните по делото са се развили при допуснати множество
нарушения на трудовото и счетоводното законодателство. При тези факти липсата на отчет
от ищеца не може да доведе до извод, че не е налице основание за плащане на
командировъчни пари.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на положения от
ищеца извънреден труд. Съдът е приел, че поради липсата на документи като пътни листове,
6
пътни книжки или други такива, доказващи часовете на тръгване и пристигане на
автомобила, маршрутите, местата на тръгване и пристигане и пробезите в км., извършени от
ищеца в процесния период от време, не може да се установи действително положения
извънреден труд, но е установено поне, че ищецът е положил труд на национален празник /3
март 2021 г./ и в четири почивни дни /три съботи и една неделя/ и общото дължимо
възнаграждение за тези 5 дни е в размер на 118.85 лв. /тълкуването на волята на съда от
ответника в различен смисъл е без значение/, съответно е уважил този иск за тази сума.
Изводите на съда кореспондират с представените доказателства и са правилни. Следва да се
добави, че по делото липсват данни за противопоставяне от страна на ответника на
полагането от ищеца на извънреден труд /доколкото, както бе обсъдено по-горе, ответникът
е имал възможност да следи маршрута на буса чрез GPS, а това се осъществява в реално
време/, поради което възраженията на ответника и в тази връзка са неоснователни.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
В частта, в която искът на Я. Й. З. за плащане на командировъчни средства е
отхвърлен за разликата над размера от 2693.18 лв. до пълния предявен размер от 2798.79 лв.
решението следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде
прекратено в тази част по обективни причини – частичен отказ /именно за горепосочената
част/ от този иск, направен във въззивното производство.
С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски /частичният
отказ от иск и съответно частичното прекратяване на производството по делото не дава
отражение на разпределението на разноските/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 850/2022 г. по описа на
РС – Ботевград в обжалваните части.
ОБЕЗСИЛВА решение № 146 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 850/2022 г. по описа на РС
– Ботевград в частта, в която искът на Я. Й. З. за плащане на командировъчни средства е
отхвърлен за разликата над размера от 2693.18 лв. до пълния предявен размер от 2798.79 лв.
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението в частите, в които са отхвърлени исковете на Я. Й. З. за плащане на
мораторна лихва върху дължимите заплати за м. 01, 02, 03 и 04.2021 г. за периода от
25.02.2021 г. до 27.08.2021 г. над сумата от 74.85 лв. до пълния предявен размер от 98 лв. и за
плащане на извънреден труд за периода от 17.02.2021 г. до 10.04.2021 г. над сумата от 118.85
лв. до пълния предявен размер от 1674 лв., както и в частта за присъдените в тежест на Я. Й.
З. разноски е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8