Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Луковит, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.като
разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д. № 38 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Ц.Г.К., ЕГН:********** с адрес: *** против наказателно
постановление № 18-0297-000511 от 18.01.2019 год. на Началник РУП към ОДМВР Ловеч,
РУ Луковит, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
правят конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН,
както и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата
отмяна.
Жалбоподателят Ц.Г.К.
взема участие в съдебно заседание лично и с процесуален представител адв. М.Б.
от ЛАК, който поддържа жалбата, излага
съображения за нейната основателност и
моли за отмяна на атакуваното наказателното постановление.
Административнонаказващият
орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален
представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е
изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 28.08.2018 г., около 09.40
ч., в гр. Луковит, на ул. "В." **, в посока гр. Плевен жалбоподателят
управлявал лек автомобил "БМВ 318И", черен, с рег. № ******, когато
бил спрян за проверка от св. М.А.И., св.
И.В.Т. и св. Х. В.К. - полицейски
служители в РУ на МВР Луковит. При проверката жалбоподателят не представил свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него. Чрез справка в ОДЧ
полицейските служители установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е регистриран на името на Г.Я.П., ЕГН ********** *** и е със служебно
прекратена регистрация на 09.06.2017 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна
застраховка гражданска отговорност.
За констатираните нарушения
св. М.И. съставил на жалбоподателя АУАН
сер. Д бл.**33786 от 28.08.2018 г., в който вписал, че са нарушени разпоредбите
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от Наредба І-45/2000
г. и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът
е подписан от актосъставителя, свидетелите при установяване на нарушението (св.
И.В.Т. и св. Х. В.К.) и е предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са депозирани писмени възражения.
Материалите по
преписката били изпратени в РП - Луковит - образувана преписка № 1196/2018 г.,
по която прокурор от РП - Луковит се произнесъл с постановление от 11.01.2019
г. за отказ да се образува досъдебно производство. В мотивите на
постановлението е изложено установеното в хода на предварителната проверка по
случая, а именно, че лек автомобил "БМВ
318И" с рег. № ******, собственост на Г.Я.П. от с. Дерманци, на 15.05.2018
г. бил продаден с договор за покупко-продажба на лицето Б.Г. Б.. Тъй като
последният не педприел действия по пререгистрация на автомобила на свое име, на
16.07.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на автомобила
била служебно прекратена с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Към м. август 2018 г. автомобилът се управлявал от лицето Г.Р., който на 28.08.2018 г. го
предоставил на заем на Ц.Г.К. /жалбоподателя/, за да отиде с него до гр.
Луковит. Преценено е, че извършеното от жалбоподателя не покрива признаците на
престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като е
управлявал лекия автомобил с поставени регистрационни табели и със свидетелство
за регистрация на МПС, като не е могъл да знае за прекратената регистрация и е
постановено преписката да се изпрати на началника на РУ Луковит за преценка
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на
съставения АУАН и постановлението на РП - Луковит за отказ да се образува
досъдебно производство, началникът на РУ - Луковит издал обжалваното
наказателно постановление, в което изцяло са възпроизведени констатациите на
актосъставителя и на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. ,1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. ,1 т. 1 от ЗДвП.
Описаната в постановлението на РП -
Луковит фактическа обстановка се установява и от събраните в съдебното
производство доказателства
От изисканата в хода на съдебното
производство справка по история на регистрацията на процесното МПС се
установява, че с договор за покупко-продажба № 1425/15.05.2018 г. на нотариус
рег. № 707 на Нот. камара е променена собствеността, но тъй като в срока по чл.
145 от ЗДвП не са предприети действия по пререгистрация от новия собственик, на
16.07.2018 г. регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В справката е отразено, че предстоящ собственик е Б.Г. Б. и че на 12.12.2018 г. е възстановена
регистрацията на автомобила. От същата справка се установява, че действително
на 09.06.2017 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от ГФ за липса на валидна
застраховка гражданска отговорност, но на 23.10.2017 г. регистрацията е била
служебно възстановена при уведомление от ГФ за валидна застраховка гражданска
отговорност.
От показанията на свидетеля Г.Р. И.се
установява, че същият от м. юни 2018 г. е ползвал въпросния лек автомобил по
устна уговорка за покупко-продажба на разсрочено плащане с лицето Б.Г. Б.,
който му го предоставил заедно с документите за него - голям и малък талон,
гражданска застраховка, винетен стикер, технически преглед. На 28.08.2018 г.
св. И., без да знае, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация, го предоставил на жалбоподателя, за да си
свърши конкретна работа в гр. Луковит.
Изложената фактическа
обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства,
находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка и приетите в
съдебното производство, както и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът изцяло кредитира с
доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна
проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч.
Относно нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и
издаване на НП съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, което налага отмяна на санкционния акт в частта по отношение на
нарушението, визирано в т. 1.
Нарушението на процесуалните
правила е допуснато още със съставянето на АУАН, където актосъставителят е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
18 ал. 1 т. 8 от Наредба І-45/2000 г. Втората посочена правна норма не
съществува, тъй като в чл. 18 от сочения подзаконов акт /Наредба І-45/2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства/
има само една алинея и две точки. Точка 8 съществува в алинея първа на
чл. 18б от цитираната наредба, където в точки от 1 до 10 са посочени
основанията за служебно прекратяване на регистрацията по чл. 18 т. 2. С
посочването в АУАН на привръзка към несъществуваща правна норма е нарушено
императивното изискване на чл. 42 т. 5 от ЗАНН, като по този начин е нарушено
правото на защита на нарушителя - още в началния етап да знае каква е
юридическата формулировка на обвинението, за да може да организира защитата си.
На следващо място, наказателното
постановление е незаконосъобразно и поради несъответствие и с материалния закон.
Нарушението, според фактическото
описание в АУАН и НП е, че жалбоподателят е управлявал МПС със сужебно
прекратена регистрация на 09.06.2017 г. поради липса на задължителна
застраховка гражданска отговорност, т.е. служебно прекратена регистрация на
осн. чл. 143, ал. 10 от ЗЗдвП. Установи се, че управляваният от жалбоподателя
автомобил действително е бил със служебно прекратена регистрация, но
регистрацията е прекратена на друго основание /чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/ и друга
дата /16.07.2018 г./ и, а не както е посочено в АУАН и НП.
Освен това, според съда
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради това, че не е осъществил деянието от субективна страна.
Безспорно се установи по делото, че на
посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена
служебно регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но в конкретния случай
липсва вина от негова страна. Цитираната разпоредба
предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство
на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно разпоредбата,
прекратяването на регистрацията се извършва служебно с отбелязване в
автоматизираната информационна система.
В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е
оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало е
валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност, знак за технически преглед и свидетелство за
регистрация, т. е. по външни признаци отговаря на регистриран автомобил, поради което жалбоподателят не
може да предполага, че това МПС е с прекратено регистрация. Още по-малко жалбоподателят
е могъл да знае, че автомобилът е дерегистриран, тъй като новият му
собственик не е изпълнил задължението си да го регистрира в изискуемия от
закона срок. По друг начин би стоял въпросът, ако самият жалбоподател беше
новият собственик на автомобила, но подобна хипотеза не е налице по настоящото
дело.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно
само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва
съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението. След като по делото не се доказа жалбоподателят да е
знаел, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то и
няма как да му се търси отговорност за извършеното нарушение, тъй като липсва
субективната страна.
Поради
изложеното наказателното постановление в
тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелството за правоуправление и контролния талон към него. В
хода на проверката контролните органи са установили, че водачът не носи
свидетелство за правоуправление и контролния талон към него, с което е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.,1 т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.1
т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, с глоба от 10 лв. се наказва водач, който не носи свидетелство
за управление и контролен талон. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба и е наложил на жалбоподателят глоба в размер на 10
лева - конкретен размер, посочен от закона, поради което не подлежи
на изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено в тази
му част.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0297-000511 от 18.01.2019 год. на Началника на РУП към ОДМВР
Ловеч, РУ Луковит в частта по т.1,
с която на Ц.Г.К., ЕГН:********** с адрес: *** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18№ 18-0297-000511 от 18.01.2019 год. на
Началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит в частта по т.2, с която на Ц.Г.К., ЕГН:********** с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 1 т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: