Определение по дело №12/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 52
Дата: 18 януари 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200200012
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 47

Номер

47

Година

14.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.14

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20104100501204

по описа за

2010

година

Производство по чл.258 ГПК

С решение № 154 от 27.09.2010 год. по гр.д. № 847по описа за 2010 год. С. районен съд е допуснал промяна на собственото име на Д. Т. С. ,с ЕГН – * от с.В. ,като собственото й име е променено от Д. на Д..Отхвърлил е молбата на Д. Т. С. за промяна на бащиното й име от Т. на М. и на фамилното й име от С. на И. като неоснователна.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон..Като порок на решението се сочи,че решаващия съд не се е съобразил с установеното важно обстоятелство,мотивиращо допускането на промяната в имената, именно неудобството поради различието на имената й с имената на лицата от кръга на семейството й майка й З. С. А. и нейният съпруг М. И. Д., които са с български имена.Налице било още едно обстоятелство,след промяната собственото й име било българско,а бащиното и фамилното – турско –арабско.Това несъответствие в бъдеще ще й създавало още по – големи неудобства от тези,които търпяла до сега.

Моли въззивният съд да постанови решение ,с което да отмени решението на първата инстанция и по същество да допусне промяна на бащиното и фамилни имена.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,а решението на районният съд е правилно.

Заинтересованата страна О. –С. ,редовно призована не заема становище.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предявен е иск по чл.19,ал.1 от ЗГр.Р.,във вр.чл.13 и чл.14 от ЗГр.Р.

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове.

По наведеното оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.По делото не е спорно,установява се от събраните доказателства,че ищцата Д. Т. С. е родена с баща Т. С. В. и майка З. С. А.. С влязло в сила решение по гр.д. № 532/2000 год. на Св.РС майката на ищцата З. е сменила имената си от З. С. А. на З. С. А. През 2000 год. майката на ищцата е сключила граждански брак с лицето М. И. Д..Ищцата твърди,че чувства съпруга на майка си като свой баща и иска да приеме неговите имена : бащино Мйхайлова и фамилно И..Въззивният съд намира наведения довод,за неправилност на решението ,поради противоречие с материалния закон за неоснователно по следните съображения: В чл.13 от ЗГр.Р е посочен начина на образуване на бащиното име на едно лице.Образува се от собственото име на бащата .В случая името на бащата на ищцата е Т.,бащиното име е образувано съобразно законовите разпоредби с наставка – Т. Същото се отнася и за фамилното й име С..Фамилното й име е образувано от името на бащата на баща й – С.,съобразно чл.14,ал.1 от ЗГр.Р.Неоснователно е оплакването в жалбата,че съдът не съобразил обстоятелството,че майка й и нейният съпруг са с български имена,а ищщата с турско-арабски,а това водело до неудобство в семейството и затруднение в ежедневните й социални контакти.Законът допуска промяна на собственото,бащиното и фамилно име,когато то е осмиващо,опозоряващо или обществено неприемливо,както и в случаите,когато важни обстоятелства налагат това.Съдът в настоящия си състав намира,че не са налице важни обстоятелства по смисъла на закона,които да налагат промяна на бащиното и фамилно име на ищцата.В съвременното общество,когато придвижването на хората е разрешено и границите падат, все повече деца се раждат от родители с различни национални имена , то носенето на имена от турско –арабски произход не се явява неприемливо и неподходящо.Емоционалната връзка между съпруга на майката ,който се отнася към ищцата като свое дете и ищцата не представлява важно обстоятелство по смисъла на закона,което да налага промяната на имената.Ищцата е доказала пред съда,че е известна в обществото със собственото име „Д.” и съдът е допуснал промяната.Доказателства,че е известна в обществото със заявените за промяна имена „М. И. „ не са представени .Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на страната,а от наличието на обективни предпоставки,които законът е уредил изчерпателно.В случая бащиното и фамилно име на ищцата са формирани по законоустановения начин и няма важни обстоятелства,които да налагат исканата промяна.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 27.09.2010 год. по гр.д. № 847 по описа за 2010 год. на С. районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

051EE4E18866B98DC22578530057B17F