НОХД
№ 1282/2019 г. по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П.обвинителен акт срещу подсъдимия К.Д.М. - роден на *** *** и
адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „Братя Консулови“
№ 5*ет.3, ап.3, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, работещ, осъждан-реабилитиран, ЕГН: **********, за това, че в периода
от ... г. до ...г. в гр. Б.в казино „Б.“ и в гр. П.в казино „И.“, при условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е възбудил и
поддържал заблуждение у лицата Е.Е.В. – крупие в
казино „Б.“ и К.Л.К. – крупие в казино „И.“, като е изменил компютърни данни на
игрални автомати и с това е причинил имотни вреди в общ размер на 2290,00 лв.
(две хиляди двеста и деветдесет лева) на собствениците на „С.К.“ ООД гр. С. и
на „М.“ ООД гр. П.по деяния, както следва:
На ... г. в гр. Б.на бул. „О.“ № 73 в игрална зала „Б.“,
в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Е.Е.В. *** –
крупие в казино „Б.“, като е изменил компютърни данни на игрален автомат марка
„Б.В.“ с идентификационен номер 113786 и с това е причинил имотна вреда в
размер на 1100,00 лв. (хиляда и сто лева) на собственика на „С.К.“ ООД гр. С.
ЕИК: ********* с представител на дружеството В.Г.А. ***;
На ...г. в гр. П.на ул. „Ц.О.“ № ...в казино „И.“ в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага е
възбудил и поддържал заблуждение у К.Л.К. *** – крупие в казино „И.“, като е
изменил компютърни данни на игрален автомат марка „Б.В.“ с идентификационен
номер 11229 и с това е причинил имотна вреда в размер на 1190 (хиляда сто и
деветдесет) лева на собственика на „М.“ ООД гр. П.ЕИК:********* с представител Г.Т.Ч.от
гр. П.– престъпление по чл. 212а, ал.1, във вр. с
чл.2*ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото
му обвинение, като дава обяснения, в които заявява, че няма такива чипове и
ключове и това са пълни глупости, всичко е нагласяне и скалъпване. Не е
извършвал престъплението, за което е обвинен. Ако имало чип, той щял да бъде открит от полицията. Твърди, че
основните свидетели на обвинението С.Р. и Й.И. през 2016 г. са дали едни
показания, а след това са настроени срещу него от прокуратурата и са ги
променили през 2019 г.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване
от свобода в размер на четири години при общ режим и глоба в размер на 2500,00
лв.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от „С.К.“ ООД срещу подсъдимия К.Д.М. за сумата от 1100 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от извършеното
престъпление по чл.212а, ал.1, вр. с чл.2*ал.1 от НК,
както и законната лихва от дата на увреждането - ... г. до окончателното
изплащане на сумата и е конституиран като граждански ищец „С.К.“ ООД.
Повереникът му моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдиганото
му обвинение, като му наложи предвиденото в закона наказание, както и да се
уважи изцяло предявения граждански иск.
Защитниците молят за признаване на подсъдимия за невиновен
по така повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и предявения гражданския
иск. Не оспорват фактите и обстоятелствата за датите, на които подсъдимият М.,
заедно със свидетелите И. и Р. - негови приятели - са били на посещение в
игралните зали в гр. Б.и гр. Пазарджик, но тези посещения не били с цел да се
манипулират компютърните данни на игралните автомати, за да спечели дадена сума
по нерегламентиран начин чрез използване на техническо средство. Не се
установявало деяние, извършено от М., което да е съставомерно
и доказано по който и да е състав от НК, не само по процесния.
Оспорват се изводите на вещото лице по изготвените компютърни експертизи и неговата
компетентност. При условията на евентуалност, ако съдът все пак прецени, че са
налице доказателства за извършено деяние от подсъдимия, след като го признае за
виновен, считат, че са налице условията на чл. 6*ал.1 от НК, като се отложи
изтърпяването на наказанието за определен изпитателен срок.
В дадената му последна дума подсъдимият иска от съда да
бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.М. и свидетелите Й.И. и С.Р. се
познавали и поддържали добри отношения към 2016 г. При една от срещите им по
това време подсъдимият М. споделил на И., че е намерил начин, по който да
манипулира игрални автомати в хазартните зали. Обяснил му, че притежавал чип, с
който можел да си осигури достъп в менюто на автоматите и да зарежда кредити. Тъй
като се опасявал при осъществяването на тази си дейност да не бъде разкрит от
персонала на игралните зали и да се стигне до физическа саморазправа с него, подсъдимият
М. помолил свидетеля И. да го придружи. С тях тръгнал и свидетелят Р., който
обаче твърди, че само е отивал да играе в залите и не е знаел предварително за
устройство за манипулиране на машините. И. не желаел да участва пряко в
извършваното от подсъдимия М. и също отишъл само за компания.
Така на ... г. в обедните часове подсъдимият М. и
двамата свидетели И. и Р. *** с личния автомобил на подсъдимия и посетили
игрална зала „Б.“, намираща се в гр. Белово, бул. „О.“ № 73. Влизайки в
казиното, подсъдимият М. се насочил към игрален автомат „Б.В.“, който се
намирал в края на салона, като умишлено избрал такова местоположение, за да няма
добра видимост и да бъде затруднено възприемането на неговите действия от
страна на персонала. Първоначално дал сумата от пет лева на служителката на
игрална зала „Б.“- свидетелката Е.В. (понастоящем с фамилия Х.), която посредством служебно поверен ѝ чип
заредила паричния кредит в машината. Свидетелят Р. от своя страна също така започнал
да играе на съседна игрална машина. И. стоял в близост до М., на около 2-3
метра. В. се отдалечила от игралния автомат, на който бил застанал подсъдимият.
Отстрани на машината отдясно (стоейки срещу нея) се намирал магнитния ключ,
посредством който с друг ключ (чип) се активирал служебния тъч-скрийн
на машината. След като се убедил, че не го наблюдава никой, подсъдимият приближил
към четеца неустановено по делото техническо устройство, като по този начин си
осигурил неправомерен достъп до служебния екран с менюто на компютърната
конфигурация, до който играещите нямат достъп. Действията му били наблюдавани
от свидетеля И., който видял, че М. приближава до четеца отстрани нещо като чип, кръгъл
около 4-5 см. С натискане на тъч скрийн бутон на екрана подсъдимият М. започнал да добавя
кредити на различна парична стойност. Свидетелят Р. също заявява, че е видял,
че М. допира до машината четец. Така, без да бъдат забелязани неговите действия
от страна на служителите на игралната зала, подсъдимият успял да зареди кредити
за сумата от 1100 лева. Изменяйки по този начин компютърните данни на игралния
автомат, подсъдимият поискал да му бъде изплатена тази сума, за която заявил,
че била спечелена при играта му. В. изплатила сумата от 1100 лева на подсъдимия,
който веднага след това заедно със свидетелите Р. и И. напуснали игралната
зала.
Вечерта на ...г. подсъдимият М. се обадил на И. и му
предложил да посетят заедно казино „И.“, находящо се
в гр. Пазарджик, ул. „Ц.О.“ № 66. В игралната зала отишли около полунощ.
Влизайки, подсъдимият избрал игрален автомат „Б.В.“ и платил сумата от десет
лева на свидетелката К.К. - крупие в залата. Същата
използвала за целта служебно поверения ѝ електронен ключ, влязла в
сервизен режим на машината и въвела като данни платената от подсъдимия сума,
след което се отдалечила. Свидетелят И. стоял до подсъдимия и го наблюдавал какво прави. Подсъдимият М.
посредством неустановено техническо средство, което било в ръката му и което отново
приближил до ключа на машината от дясната страна, успял да осъществи достъп до служебното
меню на игралния автомат, до което клиентите по принцип нямат достъп. Влизайки
по този начин в сервизния режим, успял незабелязано да зареди кредити на
стойност 990 лева. Подсъдимият поискал от свидетелкта
К. сумата да му бъде изплатена, което било и сторено. Малко след това подсъдимият
М. отново седнал на машината и след като платил сумата от 40 лева, започнал
игра. Служителката К. разговаряла по телефона със свидетелката А.Г. – управител
на казиното, като последната ѝ казала да наблюдава действията на
играещия, тъй като у нея възникнало съмнение относно действията му. С цел да си
осигури възможност да остане сам при игралния автомат и по този начин да
извърши манипулация на данните в него, подсъдимият поискал от К. чаша вода и
след като тя се отдалечила, успял да зареди неправомерно кредити за още 930
лева. Поискал сумата да му бъде изплатена, но тъй като в касата нямало такава
наличност, му била изплатена само част от нея, а за останалата получил
разписка. К. му дала още 100 лева, така общата сума, която била изплатена на подсъдимия
М., възлизала на 1190 лв. Веднага
след като И. и подсъдимият М. напуснали казиното, К. заключила машината по
указание на управителката А.Г., дадено по телефона, за да може
да се провери по историята на машината какво е вкарано като кредити и какво е
изплатено. Г. дала подобно нареждане, тъй като се усъмнила, че в такъв кратък
период могат да се спечелят такива суми. На
следващия ден свидетелката Г. извършила проверка в паметта на устройството. При
това установила, че сумата, която подсъдимият М. обявил, че спечелил, не била
генерирана чрез игра, а от въвеждането ѝ през системата за служебно
зареждане. Преглеждайки записите от охранителните камери, установила, че
зареждането е станало докато подсъдимият е играел на машината, без да това да е
сторено от служители в казиното. Установила и извършването от него на действия,
които говорели за манипулиране на конфигурацията. Тя не видяла ръката на
подсъдимия да слага нещо на четеца, тъй като свидетелят И. закривал тази част
от машината, но ясно видяла на записа как се сменя екрана и се отваря служебното
меню за зареждане на кредити, тъй като екранът ставал черен в този момент. За
така констатираното сигнализирала РУ на МВР Пазарджик, където било образувано
досъдебно производство.
В хода на разследването на 26.05.2019 г. било
предприето извършване на неотложни действия по разследването, а именно претърсване
на жилищата, обитавани от свидетеля И. и подсъдимия М. с цел откриване на
техническото устройство. Такова не е открито. В хода на разследването по
досъдебното производство са били разпитани служителите на казината „Б.“ и „И.“,
както и техните управители. Същите са предали за нуждите на разследването
видеозаписи от охранителните камери на обектите.
По делото е назначена видео-техническа експертиза,
според която с голяма степен на вероятност лицата, обект на изследване, са
съответно Й.И. и подсъдимия К.М..
Назначена е и изготвена също така техническа
експертиза за изследване на електронни устройства на ДП.
От заключението на вещото лице е видно, че игралният автомат представлява
съвкупност от електронни компоненти и блокове, които заедно образуват
електронна изчислителна машина с екран за визуализация, който е и интерфейс за
докосване (тъч скрийн), с множество бутони за
управление на играта. В тази връзка игралният автомат има всички особености на
компютърна система съгласно чл. 93, т.21 от НК. Изменението на данните в
игралните автомати, които представляват компютърни система покрива обективния
признат на термина „Компютърни данни“ по смисъла на чл.93, т.22 от НК, тъй като
добавянето на кредити по естеството си е представяне на информация във форма,
поддаваща се на автоматична обработка.
След внасяне на обвинителния акт в съда и образуване
на настоящото съдебно производство, в хода на съдебното следствие бе допусната
и назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза. На поставени въпроси, в
заключението си вещото лице посочва следните отговори:
1. Да се
установи, дали са извършени технически преглед, профилактика на машината към м.
05.0216 г., извършен ли е технически преглед, били ли са технически изправни
тези машини?
При проведен разговор с представител на игрална зала „Б.“
- Белово, същият обяснил, че всички машини преминават техническа проверка
ежемесечно от технически лица на фирмата производител. Игралната зала не пази
екземпляри от документацията, свързана с тези технически проверки. Проведена
беше комуникация с представител на дружеството производител на игралните
автомати – „Е.Г. Т.“, от която стана ясно, че фирмата извършва ежемесечните
технически прегледи. Фирмата не пази документация по-стара от 5 години.
2. Да се отговори, възможно ли е липсващата сума да е
в следствие на техническа грешка поради неизправност?
Процедурата на въвеждане на кредити в машината не
допуска те да се въвеждат, когато машината е в неизправност.
3. Да се извърши допълнителен преглед на самата машина
за отговори на въпросите на адв. Л. за наличието на ексайтър.
Към момента на изготвяне на настоящата експертиза,
представители на игралната зала изясниха, че машината вече не е тяхна
собственост и не могат да осигурят достъп до нея. Фирмата производител
предостави електрическа принципна схема на процесната
машина. Съгласно тази схема, в машината има разположена фабрично централна
платка (main board - дънна
платка), която производителят нарича „Exciter“ (ексайтър).
4. Може ли статично електричество или друго смущение
да компрометират работата на контролера?
Статичното електричество, както и друг вид смущения
биха могли да компрометират работата на контролера, но не и в частта му за въвеждане на кредити. Въвеждането на кредити е
сложна процедура, свързана с извършването на няколко действия от оператор и
изпълнение на софтуерен и хардуерен механизъм за
валидация. Електрическите смущения, както и
статичното електричество имат случаен характер и не могат да доведат до
изпълнение на по-горе описаните сложни процедури.
След проведен разговор с представител на фирмата
производител се установи, че същата извършва изпитания на всеки един модел от
произвежданите машини за въздействие на статично
електричество (8kV), както и за въздействие на контактно електричество (4 kV).
5. Дали може игралният автомат да бъде манипулиран от
трети лица дистанционно?
Процесният игрален автомат може да бъде манипулиран дистанционно
само при наличие на добавени зловредни електронни устройства. Такива устройства
не се били откривани при огледа на машината в досъдебната фаза.
В съдебно заседание вещото лице разясни, че
хипотетично погледнато, вътре в машината, ако бъде поставен подходящ компонент,
който да прихваща комуникацията между модула четец на чипа и тази дънна платка
би могло дистанционно да се извършва някаква манипулация на тази комуникация
между тях двамата като компоненти, но
това не е никак елементарно за изпълнение. Комуникацията между дънната платка и
четящото устройство е на високо ниво на защита и там е един от трудните моменти,
където може да се сложи нещо, което да преобразува сигналите, да имитира друг
ключ и да прави някакво въздействие. Според вещото лице няма открити подобни
устройва при огледа на машината.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.П.Т., К.Л.К.,
А.И.Г., К.П.П., В.Г.А., Ц.М.Б., К.Х. Кръстев, Д.И.К.,
Е.Е.Х., С.Л.Р., Й.А.И., извършените в съдебно
заседание очни ставки, така и от събраните по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са събрани по реда на НПК.
Съдът счита заключенията на вещите лица по изготвените
експертизи за компетентни, вещите лица са отговорило точно на поставените им въпроси,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите.
Същите са ясни, категорични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Съдът не установи причина да не кредитира изцяло
показанията конкретно на свидетелите С.Л.Р. и Й.А.И., дадени в съдебна фаза, независимо,
че на ДП двамата са дали противоречиви показания. Първоначално и двамата са
завили, че не са видели М. да манипулира по някакъв начин машините.
Впоследствие са променили показанията си и са заявили, че са възприели как
извършва подобни действия. След разпита им в съдебно заседание и прочитане на
показанията им на ДП и двамата свидетели заявиха, че поддържат вторите си
показания и това, което са изнесли пред съда. Р. заяви, че е било така, както
го е заявил в полицията на втория разпит, като преди този разпит в полицията, е
бил разпитван и е казал, че не знае нищо по случая, защото: „Малко ме беше
страх в началото, защото ме викат в полицията и ми е малко притеснително.
Поддържам показанията, които сега прочетохте“ (дадени на 23.05.2019 г. и находящи се на л.188-189
от ДП – бел. на съда).
Конкретно свидетелят И. заяви, че поддържа
показанията, които дава пред съда – че е виждал чипа, че е виждал как К.М. го
използва - „Заявявам, че съм го виждал,
че ползва чипа. Първият път, като давах показанията, бяхме много близки
приятели с К.. После след известно време някой му запали колата на К.и ме
обвини, че съм я запалил аз по поръчка на Недялка Попова. Скарахме се. Верните
показания са които дадох пред прокурора и тези, които давам днес“. Изложеното от двамата свидетели се поддържаше от тях
и по време на извършените между тях поотделно и подсъдимия М. очни ставки в
съдебно заседание.
Съдът кредитира тези показания на И. и Р. в съдебна
фаза, както и дадените през 2019 г., защото изложената в тях фактическа
обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите В.А., К.К., А.Г., К.П., Ц.Б., К.Х., Д.К. и Е.Е.Х.,
от заключенията на вещите лица по изготвените видео-техническа експертиза, съдебно-техническа
и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Така единствено обясненията на
подсъдимия и първите показания на Р. и И. на ДП противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, поради което и не следва да бъдат кредитирани. От абсолютно обективните
веществени доказателства, в които не може да бъде открит никакъв субективизъм,
какъвто по принцип би могъл да се съдържа в едни свидетелски показания, а
именно приложените по делото компакт дискове, съдържащи записи от охранителните
камери, категорично е опровергана защитната теза на подсъдимия, респективно се
подкрепят показанията на свидетелите И. и
Р. в съдебна фаза, тези, дадени през 2019 г. на ДП, както и показанията на
свидетелите В.А., К.К., А.Г., К.П., Ц.Б., К.Х., Д.К.
и Е.Е.Х.. Доказателство за това, че подсъдимият по описания
подробно вече начин е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, освен видеозаписите от охранителните камери, е и фактът, че М. не се
е върнал впоследствие в казино „И.“ в гр.
П.на ул. „Ц.О.“ № 6*за да поиска изплащане на остатъка от печалбата след извършената от
него втора манипулация на ...г. Ако се вярва на подсъдимия М., че той не е
сторил нищо незаконно и е спечелил въпросната вечер чрез нормално протекла игра
на автомата, то няма никаква житейска логика в това последният да се откаже да
получи изцяло спечелената от него сума.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
При така описаната фактическа обстановка се налага
изводът, че извършеното от подсъдимия К.М. осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 212а, ал. 1, във връзка с
чл. 2*ал. 1 от НК. Съдът намира за категорично установени и доказани по делото
елементите на престъпния състав.
От обективна страна в периода от ... г. до ...г. в гр.
Б.в казино „Б.“ и в гр. П.в казино „И.“, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал
заблуждение у лицата Е.Е.В. – крупие в казино „Б.“ и К.Л.К.
– крупие в казино „И.“, като е изменил компютърни данни на игрални автомати и с
това е причинил имотни вреди в общ размер на 2290,00 лв. (две хиляди двеста и
деветдесет лева) на собствениците на „С.К.“ ООД гр. С. и на „М.“ ООД гр. П.по
деяния, както следва:
На ... г. в гр. Б.на бул. „О.“ № 73 в игрална зала „Б.“,
с цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Е.В. *** – крупие в казино „Б.“, като е изменил компютърни
данни на игрален автомат марка „Б.В.“ с идентификационен номер 113786 и с това
е причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв. (хиляда и сто лева) на
собственика на „С.К.“ ООД;
На ...г. в гр. П.на ул. „Ц.О.“ № ...в казино „И.“, с
цел да набави за себе си облага е възбудил и поддържал заблуждение у К.Л.К. ***
– крупие в казино „И.“, като е изменил компютърни данни на игрален автомат
марка „Б.В.“ с идентификационен номер 11229 и с това е причинил имотна вреда в
размер на 1190 (хиляда сто и деветдесет) лева на собственика на „М.“ ООД.
Авторството на деянието се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа
за всички обективни елементи на престъплението. Съзнавал е, че иска да си набави имотна облага, т.е. налице е била
специалната користна цел по смисъла на чл.212а, ал.1 от НК. Набавянето на
имотна облага по описания престъпен начин не е било възможно без причиняване на
имотна вреда. Това е станало възможно благодарение на неустановен по делото
ключ (чип), даващ възможност да се внасят компютърни данни в игралния автомат,
т.е. осъществено е изпълнителното деяние на престъплението компютърна измама.
Това, че в хода на разследването не е открит въпросния ключ или няма
доказателства как точно се е снабдил подсъдимия с него, от кого е създаден и по
какъв начин, какво точно представлява, не води автоматично до извод за
недоказаност на авторството на престъплението в лицето на М.. Това е така,
защото категорично е доказано, че именно благодарение на това техническо
устройство, след приближаването му до четеца на машината, на М. е дадена
възможност да въвежда компютърни данни на служебния екран на автомата, до който
клиентите на игралните зали по принцип нямат възможност за достъп. Това
обстоятелство е категорично доказано от заключенията на вещите лица, от
веществените доказателства, съдържащи видеозаписи от охранителни камери и от
показанията на свидетелите Й.И., С.Р., В.А., А.Г., Ц.Б.,
К.Х. и Д.К.. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не може да се очаква
нито от прокурора, нито от решаващия съд да си измислят факти по делото,
респективно да посочат как, кога и от кого е бил създаден въпросния ключ (чип),
как точно се е снабдил подсъдимия с него и по какъв начин, какво точно
представлява и какво се е случило с него след извършването на престъплението, щом
като тези факти са известни само на подсъдимия, а той от своя страна не ги
споделя. Доколкото обаче е категорично доказано, че по описания вече начин ключът (чип) е ползван от извършителя М. на
инкриминираните дати, за да му осигури достъп до служебния екран – меню на
машините и да му даде възможност да въведе компютърни данни, което според съда
е категорично доказано, то няма основание за оправдаване на подсъдимия, още
по-малко поради недоказаност на обвинението.
Подсъдимият е имал съзнание, че след
като използва ключа (чип) и внася компютърни данни в софтуера на игралните
автомати, като неправомерно набира кредити по подробно описания вече начин, то
с това крупиетата К. и В. са били въведени в заблуждение, че са реализирани
печалби от игра, поради което са заплатили същите на М. в посочените по-горе
размери. Всичко това пък е довело до причиняване на имотна вреда на двете
ощетени ЮЛ в резултат на извършената компютърна измама.
Подсъдимият е съзнавал, че ключът (чип)
по съществото си представлява компютърни данни във вид на електронно съобщение
от знаци, който код е подавал за обработка специфична информация към
компютърната система на игралния автомат,
така че да се задейства определена функция – отключване на служебното
меню за залози. След отключването на софтуера на машината, М. си е
осигурил възможност да променя данните
за залозите в служебното меню. Въведените
стойности на кредити са дали възможност да се представят от подсъдимия като
спечелени от игра. С оглед на това е безспорно, че въпросният код от
електронния ключ (чип) представлява компютърни данни по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.93, т.22 от НК.
От субективна страна се касае за деяние
при пряк умисъл. Подсъдимият не само е предвиждал, но и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал
е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Престъплението е извършено при
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.2*ал.1 от НК, тъй като всяко едно
от двете изпълнителни деяния, извършени от М. – внасянето на компютърни данни, осъществява
от обективна и субективна страна състав на едно и също престъпление - компютърна
измама по смисъла на чл.212а, ал.1 от НК. Отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Видно е от доказателствата по
делото, че се касае за една добре обмислена престъпна дейност, осъществена
последователно от подсъдимия.
Освен това е известно от правната теория
и практика, че за да е налице измама (вкл. това важи и компютърната измама като
настоящата), при приетата форма на изпълнителното деяние - възбуждане и поддържане
на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава
една невярна, неправилна представа за конкретни факти от действителността у
заблуденото лице, а то чрез своите действия може да окаже въздействие върху
разпореждането с имущество, непосредствено да осъществи разпореждането с такова
или да създаде предпоставките за това. Измамливите действия, в частност
въвеждането в заблуждение, следва да са от такъв характер, че да мотивират
заблудения да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява
на него, или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и
непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество, което пък съставлява имущественият предмет на
престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо формирането
на неправилната представа у измаменото лице е пряката и непосредствена причина
то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. Точно такъв е и
конкретният случай. Ето защо престъпното деяние в случая е доказано и от
субективна страна.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат
за виновен по така повдигнатото обвинение с обвинителния акт.
Причините за извършването на деянието
следва да се търсят в незачитане на установения в страната правов ред, в
желанието на подсъдимия за набавяне на лесни финансови средства, дори и по
незаконен начин.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.3*ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54, ал.1 от НК, касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, което се явява и тежко по смисъла на общата част на НК. Конкретно извършеното от
подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност и поради това, че е
осъществено при условията на продължавано престъпление, което заслужава
по-високата социална, морална и правна укоримост.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на самия подсъдим, който към
датата на извършване на инкриминираните деяния, е бил осъждан с Присъда №
402/2006 г. по НОХД 964/2005 г. на Pайонен съд П.за
извършени от него престъпления по чл. 155, ал.3, вр.
с ал.1 от НК, по чл. 159а, ал.2, т.*вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като му е било определено
наказание лишаване от свобода в размер на пет години и глоба в размер на седем
хиляди лева. С протоколно определение от 10.11.2007 г. М. е бил освободен
условно-предсрочно от изтърпяване на остатъка на наказанието му лишаване от
свобода в размер на една година, седем месеца и тринадесет дни. С протоколно
определение от 10.11.2016 г., влязло в сила на 06.02.2017 г., е била
постановена съдебна реабилитация по НОХД 964/2005 г. Към момента подсъдимият е с
балансирани характеристични данни, трудово ангажиран.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, която е висока и данните за личността му, като отчете като отегчаващи
обстоятелства извършването на две деяния, общия размер на причинените вреди от
престъплението, който не е малък към 2016 г. и обремененото съдебното минало на
подсъдимия, а като смекчаващи - постановената съдебна реабилитация, балансираните
характеристични данни, трудовата ангажираност и изминалото време от
извършването на деянието до момента. Настоящият съдебен състав не констатира
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата
на чл.55 от НК не би могла да намери приложение. Освен това съдът и не намира,
че подсъдимият е указал някакво съдействие за разкриване на обективната истина
по делото.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл. 212а, ал. 1, във вр. с чл. 2*ал.
1 от НК, е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева. Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко
това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от
две години.
Съдът съобрази, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият М. не е бил реабилитиран. Извършването на настоящото
деяние категорично възпрепятства възможността подсъдимият да бъде реабилитиран
по право и възпрепятства приложението на института на условното осъждане. Както
се посочи по-горе обаче, с протоколно определение от 10.11.2016 г., влязло в
сила на 06.02.2017 г., е била постановена съдебна реабилитация по отношение на
подсъдимия. В хода на производството по съдебната реабилитация очевидно е, че
прокуратурата не е предоставила данни на решаващия съд, че по отношение на М.
се води и е налице висящо досъдебно производство (каквито и да са причините за
това). В случая по-важното е, че е налице влязъл в сила съдебен акт и
настоящият състав на съда е обвързан от така постановена съдебна реабилитация,
която действа занапред, т.е. към момента на постановяване на настоящата присъда,
М. следва да се счита за неосъждан. Противното би означавало настоящият състав
на съда да не зачете влязъл в сила стабилен съдебен акт. Ето защо настоящият
състав намира, че институтът на условното осъждане може в случая да намери
приложение.
Съдът
намира, че на основание чл.6*ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от две години следва се отложи за
изпитателен срок от четири години. Съдът намира, че принудително-възпиращия ефект и
поправително-превъзпитателното въздействия спрямо подсъдимия, а и
предупредителния и общовъзпитателен ефект спрямо всички
останали членове на обществото, ще могат да бъдат постигнати и без ефективно
изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода. За този извод
на съда не без значение е и фактът, че от момента на извършване на деянието са
минали вече шест години (срок, който сам по себе си не е никак малък и следва
да се вземе предвид), подсъдимият е съдебно реабилитиран, няма данни за
противообществени прояви оттогава, трудово ангажиран е и ефективното търпене на
подобно наказание лишаване от свобода би се явило предпоставка за регрес в
поведението на подсъдимия, който в последните шест години е показал, че видимо
се е поправил. Продължителността на изпитателния срок също е съобразена с
наличните за подсъдимия смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Възпитателната работа с условно осъдения ще следва се
възложи на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик. Съдът счита, че така
определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.3*ал.1 НК, защото се
касае за човек на средна възраст, който макар и към момента да не осъзнава
вината си и не съжалява за стореното, то видимо се е поправил и не е извършвал
други деяния в последните шест години. Ето защо съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено над минимума, предвиден в закона, но при сравнителен
баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства.
Много съществена в случая се явява не само личната, но
и генералната превенция. Като общество следва да сме крайно нетолерантни към
подобни престъпни прояви. В рамките на предвиденото в закона наказание и
настоящият съд постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни
се нуждае от ясен знак за това какво чака всеки, който се облагодетелства по
подобен престъпен начин за чужда сметка. Ето защо съдът намира, че едно по-леко
наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимия ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изпитателния
срок е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от „С.К.“
ООД срещу подсъдимия К.Д.М. за сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от извършеното престъпление по чл.212а, ал.1, вр. с чл.2*ал.1 от НК, както и законната лихва от дата на
увреждането - ... г., до окончателното изплащане на сумата, съдът намира същия
за основателен по основание и по размер. По делото безспорно е установено, че подсъдимият
е извършил деянието с оглед гореизложените мотиви. Деянието е извършено
виновно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия
и причинените вредоносни последици на ощетеното ЮЛ. От деянието са настъпили
имуществени вреди за „С.К.“ ООД в размер на 1100 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму, поради което ще следва да се осъди подсъдимия да заплати на „С.К.“ ООД
сумата в размер на 1100,00 лева
/хиляда и сто лева/, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 212а, ал.1, вр. с чл. 2*ал.1 от НК, както и законната лихва от датата
на увреждането – ... г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди подсъдимия
да заплати на „С.К.“ ООД и сумата в размер на 500,00 лева
/петстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за което са представени и доказателства за извършването им –
договор за правна защита и съдействие.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК ще следва да се осъди
подсъдимия да заплати и сторените по делото разноски в общ размер на 950,10
лева, от които 696,10 лв./ шестстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки/,
платими по сметка на ОД на МВР – гр. П.за експертизи на досъдебното
производство и сумата в размер на 254,00 лева/ двеста петдесет и четири лева/,
платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пазарджик, разноски в съдебното производство.
Веществените доказателства – компакт дискове (СД
носители), приложени в кориците на
делото - ще следва да останат по същото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: